“Бракът е измислен за средните хора,
неспособни нито на голяма любов, нито на голямо
приятелство, следователно за мнозинството.
Ала и за онези, които се срещат съвсем, съвсем рядко
и които са способни и на любов, и на приятелство”
Фридрих Ницше
Лесли Грийн е професор по философия на правото в Оксфордския университет и автор на множество публикации, сред които и статията “Sex-Neutral Marriage”, публикувана в списание Current Legal Problems1, на която попаднах по препоръка на проф. Стилиян Йотов. Именно на представянето на тази статия е посветена настоящата публикация. Лесли Грийн аргументира тезата, според която гражданският брак следва да бъде уреден като сексуално неутрален – т. е. допустим между две лица, независимо от техния (телесен) пол и сексуална ориентация. Аргументацията може да бъде групирана в три основни твърдения: гражданският брак е валиден, независимо от сексуалната ориентация на сключилите го съпрузи; гражданският брак е начин за взаимно посвещаване, а не инструмент за възпроизводство; доктрината за консумацията на брака не е същностен негов белег. Посочените три основни аргумента ще бъдат разгледани накратко по-долу, като следва да бъде отбелязано, че третият от тях е специфичен за брачното право на страните от англо-саксонската правна система и няма такова значение в българското брачно законодателство. При разглеждането им ще се правят паралели с правната регулация на брака съгласно действащото българско законодателство.
1. Гражданският брак е валиден, независимо от сексуалната ориентация на сключилите го съпрузи
Въпросът за персоналния обхват на гражданския брак произтича от монополизирането на брачната институция от държавната власт. Въпреки че и днес има предложения за деетатизиране на брака – държавата не регулира брака (т. нар. граждански брак), а само признава всеки брак, сключен съгласно изискванията на различни религиозни общности, регистрирани в страната (т. нар. църковен брак, съществувал и в България до около средата на миналия век), структурата на брака в повечето европейски държави се определя централизирано. Конституцията и законите на страната определят кой брак е валидният брак, обозначаван като “граждански брак”. В този смисъл е и чл. 4, ал. 1 от действащия български Семеен кодекс, според който: “само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака”. Съгласно чл 4, ал. 2 СК, религиозният обред няма правно действие. До 2000 г. съществуваше престъпен състав, според който свещенослужител, който извърши религиозен обред за бракосъчетание, без да е сключен преди това брак по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода до една година и с обществено порицание – чл. 176, ал. 3 (Отм. – ДВ, бр. 51 от 2000 г.) НК.
В чл. 46, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република България бракът се определя като “доброволен съюз между мъж и жена”. Подобна е дефиницията за брак – легална или доктринерна, в повечето европейски държави. Такава е и дефиницията, от която изхожда Грийн. От нея е видно, че бракът не е “полово неутрален”, тъй като изисква притежаването на различен пол – мъжки и женски, от брачните партньори. Това изискване е същностна част на брака. Брак може да се сключи само между лица от различен пол.
Възражението на Грийн за сексуалната неутралност на брака се отнася до сексуалната ориентация на брачните партньори. Макар и дефиницията на брака да изисква лицата да са от различен пол, тя не поставя определени изисквания (а и дори да ги поставяше, държавата не би в състояние ефективно да следи за спазването им) относно тяхната сексуална ориентация. Така граждански брак биха могли да сключат помежду си не само хетеросексуален мъж и хетеросексуална жена, но и: хетеросексуален мъж и хомосексуална жена, хомосексуален мъж и хетеросексуална жена, както и хомосексуален мъж и хомосексуална жена. И в трите последни случая – след като телесния пол на брачните партньори е различен (мъжки и женски), особеностите на сексуалната им ориентация няма да се отразяват върху валидността на брака. Бракът ще бъде действителен и ще поражда своите правни последици. В този смисъл гражданският брак, така както е дефиниран по настоящем, е неутрален с оглед сексуалната ориентация на брачните партньори.
Въпреки това именно сексуалната ориентация е причината за обособяването на един сравнително нов правен институт като вид сурогат (заместител) на брака – гражданското партньорство. Макар и допуснато именно с оглед на хомосексуалните двойки2, гражданското партньорство поставя изисквания отново единствено по отношение на пола на сключващите го лица: те трябва да бъдат лица от един и същ пол. Без юридическо значение с оглед валидността на гражданското партньорство е тяхната сексуална ориентация. Това означава, че гражданско партньорство могат да сключат помежду си не само двама хомосексуални мъже (две хомосексуални жени), но и: хомосексуален мъж с хетеросексуален мъж, хомосексуална жена с хетеросексуална жена, хетеросексуален мъж с хетеросексуален мъж и хетеросексуална жена с хетеросексуална жена. Последните четири случая ще бъдат напълно валидни юридически граждански партньорства, независимо от сексуалната ориентация на партньорите. Така, подобно на гражданския брак, за гражданското партньорство е релевантен телесният пол на партньорите, а не тяхната сексуална ориентация. Тогава въпросът, който поставя Лесли Грийн е: защо разграничаваме гражданския брак от гражданското партньорство като две алтернативни форми за признато осъществяване на хетеросексуална (при гражданския брак) и хомосексуална (при гражданското партньорство) ориентация. Оказва се, че сексуалната ориентация, с която се аргументира разграничението граждански брак – гражданско партньорство, всъщност е ирелевантна при преценката за валидността на тяхното сключване. Гражданският брак като “крепост на хетеросексуалността” може да се окаже “пълен” с лица с хомосексуална ориентация.
2. Гражданският брак е начин за взаимно посвещаване, а не инструмент за възпроизводство
Имплицитно съобразяване на сексуална ориентация произтича от предпоставяната цел на брака. Но каква е целта на брака? Тази цел най-често се посочва като репродуктивна3.4 Възпроизводството на партньорите изисква те да бъдат от различен пол (възможност за възпроизводство) и да имат хетеросексуална ориентация (желание за възпроизводство).5 Подобна цел обаче не е обявена изрично в българското законодателство. В разпоредбата на чл. 46, ал. 1, изр. 1 КРБ не е посочена някаква цел на брака като доброволен съюз между мъжа и жената. Акцентът е поставен върху доброволния характер на този съюз. Въпреки това “хетеросексуалността” на брака произтича именно от имплицитно свързваната с него цел – осигуряване на възпроизводство на двойката. Именно възпроизводството на брачните партньори като цел на брака обосновава признаването му от държавата като особен вид (брачно) партньорство – партньорство за възпроизводство. Ако обаче целта на гражданския брак е възпроизводството, възразява Лесли Грийн, то тогава трябва да откажем възможността за сключване на такъв на всички жени в менопауза (т. нар. “следменопаузиални бракове”), както и на лицата на смъртен одър (т. нар. “бракове на смъртно легло”). Такива бракове обаче могат да бъдат сключвани напълно валидно. Разглеждането на възпроизводството като цел на брака инструментализира последния, давайки му цел, която се намира извън него.
Лесли Грийн предлага едно по-различно разглеждане на брака, което според него в по-голяма степен отговаря на съвременното разбиране за партньорството между съпрузите. Бракът е специфична форма на взаимно посвещаване (“отношение на посвещаване”, “relationship of commitment”) на две лица, което няма правно релевантна цел извън самото себе си.6 Става въпрос за особен “вид приятелство” (“sort of friendship”), за признаването на което от държавата е достатъчно наличието на валидно изразена от лицата съгласие-заявление за взаимно посвещаване. Сключването на брак може да има различни цели: сексуални, психологически, финансови, имиграционни, застрахователни, наследственоправни, дори “приключенски” и пр., но те не се изследват при преценката на валидността му. Те са правно ирелевантни и признаването на партньорството като граждански брак не зависи от тяхното изследване. Така например напълно валиден ще бъде и един “брак-приятелство”, в който съпрузите не желаят да имат деца (т. нар. “брак, освободен от деца”), както и “бракът-сделка”, сключен като средство за придобиване на определени имуществени блага (т. нар. “брак по сметка”). И в двата случая лицата могат да се съгласяват да сключат брак помежду си, независимо от осъществяването на сексуалните отношения и без каквото и да е намерение за създаване на потомство.
Взаимното посвещаване и партньорството могат да съществуват фактически и без каквато и да е правна санкция. Защо тогава, пита Лесли Грийн, хората желаят сключването на граждански брак? Защото гражданският брак е подкрепа (“kind of support”, “rigth way to support them”), която държавата, правната система и общността като цяло оказват на една специфична човешка връзка7. Самото юридическо признаване на връзката вече е подкрепа за нея. Важният въпрос е коя връзка между лицата държавата следва да подкрепи, като я признае за валиден граждански брак, и с каква аргументация трябва да направи това? Дали това трябва да бъде връзката между мъж и жена, която води до създаване и отглеждане8 на общо потомство (независимо от сексуалната ориентация на страните, определящ е телесният пол и способността за зачеване, износване и раждане на дете)? Или пък хетеросексуалната ориентация, изискваща не само полов акт между лица от различен пол, но и “подходящо” желание за участие в сексуален акт с партньор от срещуположния пол (каквото изискване към гражданския брак по настоящем не се поставя)? Или пък връзката на взаимно посвещаване, извън което партньорите не преследват някаква друга цел? Именно третият отговор е този, който Грийн подкрепя. Според него истински човешкото в (гражданския) брак е именно взаимното посвещаване между две човешки същества, които се заклеват в съществуването на специфична връзка между тях и искат тя да бъде призната и разпознавана от другите като брак.
Един от аргументите на Грийн срещу запазването на двойния режим “граждански брак-гражданско партньорство” се отнася до разпознаването. Дори и правните последици на гражданския брак и на гражданското партньорство да бъдат изцяло изравнени, Грийн смята, че паралелното им съществуване ще представлява форма на недопустима (“лоша”) дискриминация, тъй като самото терминологично различие дисквалифицира гражданското партньорство – то винаги е “втора ръка” партньорство, сурогат, изключение от основния тип партньорство, каквото е гражданският брак. Където и да отидем по света, когато посочим едно лице за наш съпруг, това ще бъде лесно разбираемо. Въпреки културните различия “бракът” (“брачното партньорство”) се разпознава като специфични и интензивна връзка между две лица. Дали обаче ще е налице разпознаване, ако например кажем в някоя по-консервативнас трана, че с едно лице сме сключили гражданско партньорство. Новостта на правната фигура на гражданското партньорство и неговата непознатост в редица държави ще попречат за разпознаването на естеството на връзката между двете сключили го лица.
Определящо за Грийн при гражданския брак следва да бъде не възпроизводството, като цел извън самото сключване на брака (инструментализиране на брака), а взаимното съгласие на лицата да се посветят един на друг (бракът като цел сам по себе си). В този смисъл той цитира неколкократно латинската сентенция “Nuptias non concubitus sed consensus facit”: това, което прави бракът, е съгласието, а не сексуалният акт (коитусът). Същата идея може да бъде открита и в текста на чл. 46, ал. 1, изр. 1 КРБ, където бракът-съюз между мъж и жена, е определен не със своята възпроизводствена цел, а със своята доброволност, т. е. през съгласието на сключващите го лица. Ако доброволността е определяща (“not coitus but consensus”), продължава Грийн, то защо тогава съгласието на лицата не е достатъчно, за да се признае граждански брак, а е необходимо и съобразяване на техния пол? Защото въпреки липсата на изрично посочване на възпроизводствена цел на брака, тя продължава да се предполага имплицитно в механизма на неговото социално оправдание и юридическо признаване. Ако съгласието е определящо, а целта и мотивът остават лични и правно ирелевантни, то тогава хомосексуален мъж може да сключи брак не само с хетеросексуална/хомосексуална жена, но и с хомосексуален/хетеросексуален мъж, тъй като не сексуалната връзка между тях е определяща за тяхното партньорство, а желанието им за взаимно посвещаване. Точно така по действащото българско законодателство за валидността на брака се изследва единствено телесния пол (който трябва да е различен за двете лица), но не и тяхната сексуална ориентация (тя може да съвпада, но и да се различава). Но след като не се изследва сексуалната ориентация, защо се изследва телесният пол? Тук може да се възрази, че сексуалната връзка най-често е част от посвещаването при брака и нейната липса и най-вече споделянето й с друг биха накърнили естеството на акта на взаимно посвещаване (неслучайно изневярата е разглеждана исторически като едно от най-тежките брачни провинения). Грийн смята, че преценката относно естеството и значимостта на посвещаването трябва да бъде оставена изцяло и единствено на взаимно посвещаващите се лица и да не се изследва (проверява) от държавата, когато последната признава връзката между тях за граждански брак.
Именно взаимното посвещаване, макар и това да не се посочва от Грийн, може да обясни принципа ца моногамността – възможността за валидно съществуване към всеки отделен момент само на един граждански брак.9 Особеното естество на “посвещаването” при брака предполага неговата неделимост – в определен момент то може да бъде направено само в полза на едно лице. “Споделянето” на посвещаването между няколко партньора отнема от него онази особена интензивност на взаимодействието, което дава основание за признаването му не просто като правна сделка, а като отделна правна фугира, характеризираща се с редица неимуществени аспекти, какъвто представлява гражданският брак. Може би това е причината за обстоятелството, че в статията си Грийн не обсъжда полигамията, макар и да я споменава веднъж (осма страница) като форма на брак, който се практикува в човешките общности и се разпознава социално (и юридически) в някои от тях. Изискването за моногамност може да бъде обяснено не толкова чрез възпроизводствената цел на брака (напротив, тази цел изисква полигамност, защото чрез едновременното сключване на няколко брака ще осигури максимално реализирането на целта “възпроизводство”), а през тезата за брака като взаимно посвещение. Нека наречем това (Грийн не го прави) брачен монотеизъм – посвещаване, което изисква своята изключителност и именно чрез нея е достойно да бъде безусловно признато, включително признато без условия относно пола на извършващите го лица. Другият партньор не е вещ, който да бъде придобит чрез сключването на брака (както може да бъде разглеждан бракът в древното римското право – там “потърпевша” е жената10). Ние не можем да си пазаруваме брачни партньори, макар и потребителското мислене да е отворило вратите към ерата на вещния политеизъм. Именно признаването на другия като абсолютен партньор и пълното му приемане в едно уникално отношение на посвещаване, изисква моногамност на брачната връзка.11
3. Доктрината за консумацията на брака не е същностен белег на брака
Доктрината за консумацията на брака не е възприета от българското законодателство. Исторически нейната поява би могла да се обясни с принципната неразтрогваемост на християнския брак в Европа и желанието на някои привилегировани особи (най-често крале и благородници) да сменят брачния си партньор, за да си осигурят (официален, легитимен) наследник. Неконсумирането на брака е основание за неговото анулиране – единствената възможност за прекратяване на един вечен съюз между мъж и жена, оправдано от невъзможността съпрузите да постигнат възпроизводствената цел на този съюз. В доктрината за консумацията на брака може да се търси зачатък на идеята за прекратяване на брака, която днес се е развила до система от основания за развод на съпрузите и за унищожаване на брака между тях. Въпреки това тази доктрина има силни традиции в страни с англосаксонска правна система, където консумацията на брака се определя като “проникване във вагината на пениса в достатъчна дълбочина и с достатъчна продължителност, за да достави удоволствие на опитващия” (с. 15). Не е необходимо актът да доставя удоволствие и на двамата партньори. От друга страна, съзнателният отказ на единия от партньорите да участва в сексуален акт с другия не е по правило основание да се допусне анулиране на брака. Предположението е, че той винаги може да си промени желанието – важно е да съществува потенциална възможност за консумация на брака.
Изхождайки от приложимостта на доктрината за консумацията към брака в правото от англосаксонски тип, Грийн представя два аргумента защо тази доктрина не може да бъде използвана като основание за недопускане на еднополовите и полово неутралните бракове.
От една страна, посочва Грийн, ако пожелаем това и положим достатъчно усилия, лесно бихме могли да развием и приложим доктрината за консумация и при браковете между лица от един и същ пол (чрез признаване като “консумация” и на друг тип “прониквания”). При браковете между партньори от различен пол, но и с различна сексуална ориентация, например: между хомосексуален мъж и хетеросексуална жена, доктрината за консумацията дава положителен резултат – между такива лица е напълно възможна консумация на брака. Друг е въпросът, че те (или поне единият от тях – ховосексуалният мъж) не желаят сексуална връзка помежду си, предвид своята сексуална ориентация. Така доктрината за консумацията сочи валиден брак и в случаите на брак между лица от различен пол и различна сексуална ориентация, а може да бъде приложена, с лека модификация, и в случаите на брак между лица от един и същ пол, включително с еднаква или с различна сексуална ориентация.
От друга страна, доктрината за консумацията, след признаването на други основания за прекратяване на брака, търпи упадък. Нейното съществуване е тясно свързано с възпроизводствената (репродуктивната) цел на брака: след като брачните партньори не могат да консумират брака, те няма да могат да постигнат репродуктивната му цел (друг е въпросът че днес, те биха могли да направят това и чрез една “медицинска консумация”, каквато представляват процедурите по асистирана репродукция). След като не могат да постигнат възпроизводство в брака, то следва да им се даде възможност да искат анулиране на брака, за да потърсят друг партньор, с който да постигнат желаната цел. Такава е огиката на доктрината. Става въпрос обаче именно за възможност, която брачните партньори могат да осъществят, но могат и да не реализират. Консумацията, посочва Грийн, не е същностна характеристика на брака, тъй като последният може валидно да продължи и при липса на консумация, ако и двамата брачни партньори приемат това. Липсата на консумация не е основание за нищожност (абсолютна недействителност и изначална невалидност) на брака, а само възможност по искане на някой от брачните партньори връзката между тях да бъде анулирана (“doctrine of nullity”).
Един специфичен случай от практиката демонстрира ясно настъпилите промени в доктрината за консумацията, която все повече се е отдалечавала от идеята за репродуктивната цел на брака и постепенно се превърнала в, нека го нарека, юридически запъртък. Става въпрос за съдебно решение, в което се отказва анулиране на брака поради неконсумирането му, тъй като жената отказвала да участва в сексуален акт с мъжа си, освен при използването на презерватив. Съдът е отхвърлил иска на мъжа, тъй като е приел, че и в този случай – при възможност за сексуален контакт с презерватив, също има консумация на брака. В този случай консумация е преднамерено нерепродуктивна. Този пример, показва, че доктрината за консумацията се е откъснала от репродуктивната интерпретация на брака и се е превърнала по-скоро в своеобразна “общност на гениталиите” (“membra genitalia” – по израза на Кристиян Волф12). В този смисъл следва да се разбира и посочената от Грийн “догма за едната плът” (“one-flesh dogma”) – консумацията е способността на лицата да се превърнат в “една плът”, т. е. да слеят телата си, включително чрез (през) своите гениталии.
4. Възражения и няколко заключителни думи
Изхождайки от посочените три основни аргумента, Грийн настоява гражданският брак, който към настоящия момент е сексуално неутрален – за валидността му е без значение сексуалната ориентация на сключващите го лице, да стане и полово неутрален – за валидността му да е без значение телесният пол на сключващите го лица. Това би било утвърждаване на гражданския брак като форма на посвещаване, която зависи изцяло от волята (съгласието) на партньорите, а не от някаква принадена от държавата репродуктивна цел. Полът не може да бъде пречка пред извършването на граждански брак като форма на взаимно посвещаване – нещото, което е най-важно в концепцията за брака като човешки феномен.
Тезата на Грийн за брака като посвещаване, може да бъде разколебана в две посоки.
От една страна, ако гражданският брак е посвещаване, то той би следвало да бъде невалиден, ако липсва такова посвещаване, а то само се симулира с оглед постигането на друга цел. Това би било инструментализиране на самото посвещаване – нещо, срещу което Грийн възразява, когато критикува възпроизводствената цел на брака.13 Държавата трябва да признава граждански брак само тогава, когато установи наличието на действително посвещаване. А това изисква да се определи съдържанието на онова посвещаване, което държавата признава за граждански брак. Така възниква въпросът: какъв точно тип посвещаване следва да се признае за граждански брак? Достатъчно ли е само обещанието за такова посвещаване, дори и когато лицата знаят че (нежелаят и) нямат да го изпълнят и всъщност преследват други цели (финансови, емиграционни и пр.)? Трябва ли при преценката за валидността на брака да се изследва естеството на посвещаването, след като то е определящо кои връзки държавата да подкрепи?
От друга страна, ако гражданският брак е посвещаване, то той следва да бъде допуснат и между роднини, например: между брат и сестра, между двама братя, между две сестри, между родител и дете? В последния случай притесненията от дублиране на “родителското посвещаване” със “съпружеското посвещаване” могат да се отхвърлят с това, че те се осъществяват последователно във времето. До настъпването на пълнолетието на детето водещо е “родителското посвещаване”, а след това същите лица могат да се свържат в друга форма на социално партньорство, каквото е “брачното посвещаване”. Дори и да съществува известно припокриване при паралелното съществуване на двете форми на посвещаване, това не само, че не би ощетило никоя от страните по партньорството, а напротив – би им осигурило още по-интензивно и пълноценно посвещаване. И така: ако наистина бракът е “просто” посвещаване, то тогава какво би ни попречило да признаем брак и между роднини? Срещу кръвосмешението се възразява най-често с опасения от генетични заболявания, т. е. през репродуктивната цел на брака. За да се избегне подобна възможност, роднините, които искат да сключат (полово неутрален) брак могат да се лишат фактически (с подходяща медицинска интервенция) от способност за зачеване и/или от детеродна способност, но дори и тогава: ще признаем ли възможността за сключване на брак между тях?
Въпросът за съотношението между двата компонента на брак: емоционално-духовната връзка между партньорите (бракът като “съюз на сърцата и душите”) и сексуалната връзка между партньорите (бракът като “телесен съюз”), се поставя от Партрик Лий и Робърт Джордж в тяхната книга Conjugal Union. What Marriage Is and Why It Matters14. Те дефинират брака като “ексклузивно и перманентно посвещаване”, като “дълбоко персонално посвещаване на друго човешко същество” (“посвещаване да споделяш живота си с друг, включително физически, сексуално, емоционално и духовно”), съчетано с “високо публично празнуване на идеала за взаимност, приятелство, интимност, вярност и семейност”, “посвещение в общ ярем”, “съюз на хомота” и в този смисъл “съ-пружески съюз” (“con-jugal union” – етимологично препращащ към “common yoke”)15. Според тях бракът-посвещаване може да бъде обяснен или като романтичен съюз или като прокреативен съюз, като и в двата случая той е свързан с “продължаването” (“разширяването”) му до съвместно отглеждане на общи за съпрузите деца (семейство). Децата не са определящи за посвещаването между съпрузите (бракът има стойност сам по себе си, независимо от репродуктивността), но са естествено продължение на техния съюз. Бракът като съюз е по същността си (по необходимост) и двете: и любовта между съпрузите, и възможността за създаване и отглеждане на деца. От юридическа гледна точка взаимното посвещение между съпрузите е много повече от договор, но никога не е по-малко от това.
“Телесният съюз” (“bodily union”) не е само “съюз на телата” (“union of bodies”), а въплъщение на един съюз на личности (“union of persons”, “union of selves”), осъществаващ се на множество нива (“multileveled unity”). В брака мъжът и жената напълно се обединяват един друг във всички изменения на своето съществуване (“fully united to each other in all dimensions of their being”). Едновременното съществуване на няколко брачни съюза, води до липса на взаимност (“lack of mutuality”), до фаворизиране на някой от партньорите и до овъншностяване на брачните съюзи, включително – до свеждането им до икономически уговорки (“economic arrangements”). Брачното посвещане, за разлика от приятелството, е тотално, пълно посвещаване – посвещаване за тотално споделяне на живота между съпрузите (“commitment to a total sharing of their lives”), основано на осъществения между тях “телесен съюз”. Нетелесните аспекти на брачния съюз между лицата са продължение на техниs органичен съюз (р. 60). Когато лицата отделят (дисоциират) сексуалния акт от останалите аспекти на техните личности, те третира телата си като чисто външни инструменти (“mere extrinsic tools”).
От тук – и специфичната роля на сексуалния акт в брачния съюз. Патрик Лий и Робърт Джордж разглеждат сексуалния акт в брака не само като символ и знак на взаимното посвещаване на съпрузите, нито само като размяна (взаимно подаряване) на удоволствие, а и като начин за създаване на един реален, биологичен (органичен) съюз (“one-flesh union”). С оглед на своето възпроизводство човешките същества са недостатъчни биологични организми. Субект на въпроизводството не е нито един от съпрузите по отделно, а мъжът и жената като съюз (“subject of the action is the male and the female as a unit”). Сексуалният акт е обединяващ акт, в който мъжът и жената се “завършват” един друг (“complete each other”) и стават един биологичен организъм (с оглед на репродуктивната функция) – това предопределя и моногамността на брака (екслузивността на връзката между съпрузите). Бракът е съюз, който “осъществява”, “изпълнява” (“fulfill”) сключващите го лица именно като мъж или жена. Сексуалният акт подновява и въплъщава протичащият на множество нива брачен съюз. Един прокреативен акт, какъвто е сексуалния акт, може да актуализира само един прокреативен (репродуктивен) по своята същност брак. Сексуалният акт няма само и единствено репродуктивна цел, а периодично актуализира вече направеното взаимно посвещаване между съпрузите. Децата са конкретният плод и израз на взаимното посвещаване и на биологичния съюз на съпрузите. Те са дар от въплътената връзка между мъжа (съпруга) и жената (съпругата). Бракът е съюз, който реализира потенциала на съпрузите да се свързват по начин, който е способен да създаде нов човек – дете. Бракът по правило се разраства в семейство. Крайният извод на авторите е, че бракът е повече от специфичен вид приятелство (“specific type of friendship”), тъй като включва като централен свой компонент създаването на биологичен съюз (“biological union”) и специфичен вид общност (“specific kind of community”), чиято кулминация е зачеването, раждането и общото отглеждане на деца (р. 55, 56).
Изразената от Лесли Грийн теза отправя предизвикателство към основни допускания за брака като социален и юридически феномен, отговаряйки на определени съвременни искания, но едновременно с това и минирайки голяма част от ограниченията (забраните), които винаги са били и все още са основата на брачното право в Западния свят. Лесли Грийн има своите сериозни възражения и контрааргументи – включително в лицето на съвсем накратко представените Патрик Лий и Робърт Джордж. Задълбоченото разглеждане на аргументацията на Грийн налага преосмисляне и преодоляване или преутвърждаване на разбиранията ни за гражданския брак, изправен пред ерата на различията и свободата.
Бележки под линия:
1 Вж. Green, L. Sex-Neutral Marriage. – Current Legal Problems, 2011, Volume 64, p. 1–21.
2 Следва да се има предвид и обстоятелството, че част от хомосексуалните двойки не желаят връзката им да бъде “легализирана” като брак, а предпочитат да осъществяват отношенията си единствено като факт – като фактическо съжителстване, което може да бъде наречено полубрак, семибрак, който те противопоставят на “пълния брак”, “холобрака” (изразът е използван от Петър Горанов в частен разговор, като е подчертано езиковото сходство между “холобрака” и “холокоста”). Съвместното живеене е това, което тези лица желаят, а не ограниченията на юридическия режим на брака. Макар и да подкрепя отношенията между партньорите (бракът като юридически екзоскелет), бракът създава и фиксирана рамка на тяхното взаимодействие (бракът като нежелано ограничение). В този смисъл, както и всеки правен режим, бракът се обвинява за неговата скованост и неспонтанност, а именно гъвкавостта и спонтанността са в основата на взаимодействието, което търсят лицата, възразяващи срещу брака. Само по себе си разпознаването единствено на “моно-сексуалности” – каквата е както хомосексуалността, така и хетеросексуалността, е предположено юридическо ограничение. Друго обвинение срещу брака касае неговия ефект “да изважда” “действия и отношения от тяхната интимна и общностна среда и да ги прави измерими, заменяеми, евтини”. Вж. Дузинас, К. Интимност, желания, права. – В: “Критически погледи към човешките права. С., 2014, с. 47. Лесли Грийн разглежда единствено случаите, в които бракът е желан и търсен като юридическо признаване и подкрепа.
3 Вж. Николчев, Д. Брак, развод и последващ брак в православната църква. Канонично изследване. С., 2006, с. 110-111. Макар че целта на християнския брак е “раждането” (“продължение на човешкия род”), той остава тайнство, което е възможно само между две лица (монотеизъм). Възпроизводството не е на всяка цена, а “монотеистично” ограничено в рамките на едно семейство.
4 Наред с репродуктивната цел, като цел на брака се посочва и осъществяването на “естественото и първично разпределение на труда” между мъжа и жената. Вж. например Нойберт, Р. Нова книга за брака. С., 1979, с. 13. Тази цел – като социална, се противопоставя на възпроизвоеждането – като биологична цел на брака.
5 Само в този случай бракът може да осигури “генетично бъдеще”. Вж. Фишер, Х. Анатомия на любовта. Естествената история на любовта, брака и изневярата. С., 2004, с. 35.
6 Взаимното посвещаване е централна част и от съдържанието на християнския брак. За обозначаването му като “интимно общуване” и “духовно единство” вж. Краб, Л. Изграждане на брака. С., 1992, с. 21, 43: “Бог е планирал нашия брак да се превърне в едно интимно общуване, в което да опитаме истината, че нашите най-съкровени лични потребности от сигурност и значимост са истински задоволени от Христа” (с. 21); “тази близост, която е резултат от разкриването пред моята съпруга на най-съкровените страни на моята душевност, които не разкривам пред никой друг, е главният елемент на духовното единство” (с. 43).
7 Тази връзка трябва да е “достатъчно добра” (“good enough”) по свой собствен и уникален начин, за да заслужава правна закрила. Вж. Green, L. Sex-Neutral Marriage. – Current Legal Problems, 2011, Volume 64, p. 13.
8 При възприемане на този подход, бракът между лица от един и същ пол следва да се допуска единствено с оглед отглеждането (осиновяването) на изоставени деца или на деца без родители – само в този случай съюзът между лица от един и същ пол ще служи за “продължаване на човешкия род” и поради това ще заслужава държавна защита: макар и да не са създали общо потомство, съпрузите от един и същ пола ще подпомагат отглеждането на следващо поколение хора. Това разрешение обаче влиза в конфликт с притеснението относно интересите на детето и последиците от отглеждането му в “еднополово” семейство, т. е. от родители, които имат един и същ пол. Допълнително възражение срещу това дават Lee, P., R. George Conjugal Union. What Marriage Is and Why It Matters. NY. 2014, p. 54, които посочват, че алиансът на няколко католически монахини, създаден с цел отглеждане на осиротели деца, макар и да служи за “поддържане на човешкия род”, но е брак (никой не го разпознава като брак).
9 За разграничението между “моногамия” (“сключване само на един брак”) и “моногиния” (“обвързване само с една жена”) вж. Фишер, Х. Анатомия на любовта. Естествената история на любовта, брака и изневярата. С., 2004, с. 50-51. На същото място се посочва: “бракът е само част от нашата човешка стратегия на възпроизвеждане; сексът извън брака често пъти се явява вторичен, допълнителен елемент от смесената ни тактика на чифтосване”.
10 Става въпрос за т. нар. “брак с манус”, при който властта на мъжа над жената се придобивала чрез coemptio (прехвърляне на властта от бащата на жената към нейния съпруг), usus (едногодишен съвместен живот) или конфареация (религиозен акт, извършван в присъствието на десет души свидетели и с участието на жреци, при който едновременно със сключването на брак се прехвърляла и фамилната власт върху жената в полза на нейния съпруг или на неговия баща (pater familias). Вж. подробно Андреев, М. Римско частно право. С., 1992, с. 182-185, където се посочва и постепенният упадък на мануса.
11 Бракът във Вавилон – една от най-древните брачни регулации, е моногамен. Изключение се допускало единствено за фактическото съжителстване на мъжа с неговата робиня, но това е така, тъй като робинята има статут на вещ. Вж. Николчев, Д. Брак, развод и последващ брак в православната църква. Канонично изследване. С., 2006, с. 20.
12 Вж. подробно Йотов, Ст. Употребата на тялото в секса и брака според Имануел Кант. – Професионален правен сайт ChallengingTheLaw.com, достъпна на следния адрес: https://www.challengingthelaw.com/biopravo/upotreba-tialo-kant/.
13 За възможността всички мотиви за сключване на брака да бъдат десекрализирани и представени по един почти циничен начин, вж. Вилар, Е. Бракът е неморален. Защо сключваме брак или за смисъла и ползата от брачните клетви. С., 1996, с. 170-172. Така например зад ппредлога за сключване на брак “Без нея животът ми губи смисъл”, според посочения автор, се крие мотивът “страх от свободата”.
14 Вж. Lee, P., R. George Conjugal Union. What Marriage Is and Why It Matters. NY. 2014, p. 37.
15 Вж. Lee, P., R. George Conjugal Union. What Marriage Is and Why It Matters. NY. 2014, p. 38, 39, 41. Тезата за брака като посвещаване се противопоставя на разглеждането на брака като социален конструкт – всяка общност (култура) създава своя “тип брак”.
