Спортното право като правен отрасъл

Начален сигнал

Дълго се чудех как да започна настоящото писание. Фактът, че става въпрос за нещо екзотично и сравнително ново, побутваше пръстите ми да го представя също по сравнително екстравагантен начин. И все тъй клонях към зародиша на всяка правна уредба – отношенията между индивидите в обществото. Именно развитието на тези отношения, скрепено, смея да кажа, с духовната ни нищета (защото, ако бяхме духовно извисени, нямаше да има такава остра нужда от правила, които да дават посока на поведението ни), води до създаването на норми, които да ги уреждат, и до системи, в които последните да се прилагат. Общо взето, можем да признаем отново колко прав е Нютон и колко широко приложим е третият му закон – всяко действие има противодействие, равно по сила и противоположно по посока.

Кое превръща спорта в предмет на правна уредба?

Тази човешка дейност преминава през различни етапи на развитие, през които значението й се мени:

– метод за военно-физическа подготовка в древните времена;

– състезание, организирано в чест на боговете в Древна Гърция;

– развлечение за хората;

– игри, организирани в училищата и университетите;

– начин за добиване на допълнителни доходи;

– една от най-мощните форми на бизнеса, в която циркулира огромно количество пари.

В следващите редове накратко ще разгледам различните етапи.

Пас назад

Спортът възниква след разлагането на родовия строй. Съществена роля за това играе появилата се военно-родова аристокрация. До възникването на спорта довеждат зачестилите междуплеменни стълкновения и нуждата от военно-физическа подготовка на мъжете. Спортът възниква най-напред у народите от Древния Изток, Мала Азия и басейна на Егейско и Средиземно море и постепенно започва да се разпространява по целия свят. Археологически разкопки доказват, че в Древен Китай са се развивали спортни дейности още 4000 г. пр.Хр. Различни спортове, доближаващи се до съвременните, са се практикували в Персия и Древен Рим. Постепенно възникват бягането, скачането, хвърлянето, катеренето, борбата, надбягването с колесници и др.

По-късно се поставя началото на публичните спортни игри със зрелищен характер. Сведения за организиране на спортни игри съществуват от Древна Гърция. Омир в своята Илиада описва спортни игри, практикувани в чест на загинали воини.

Макар че редица легенди говорят за по-ранно възникване на Олимпийските игри в Древна Гърция, за исторически доказано начало се смята 776 г. пр. Хр. Олимпийските игри се провеждали в град Олимпия в чест на Зевс. По време на игрите се прекратявали всякакви военни действия. В игрите можели да участват само гърци, които са свободни по рождение и не са осъждани. Забранявало се присъствието на жени. Олимпийските игри се провеждали на всеки четири години през месец Юли и Август. Участниците се състезавали в различни дисциплини: бягане, скачане, хвърляне на диск и копие, борба, юмручен бой. Игрите се провеждат до 393 г., когато император Теодосий ги забранява, понеже носели в себе си езически култове. Възстановени са чак през 1896 г. по идея на духовния баща на олимпийското движение – барон Пиер дьо Кубертен.

Съществено влияние върху развитието на съвременния спорт оказват английските държавни училища. Те въвели редица спортни игри за своите възпитаници – футбол, крикет, хокей и др. Постепенно били замислени правила за тези игри, които започнали да се прилагат повсеместно.

С идването на индустриалната революция и настъпилата урбанизация игрите, практикувани в по-малките селища, попаднали под влиянието на средните и високите класи в градовете. Правилата били кодифицирани и започнали да се разпространяват по целия свят в края на XIX и началото на XX в. Ниската заетост, предизвикана от индустриалната революция, довела до засилване на интереса към спорта. С появяването на масовите медии и глобалните комуникации спортът придобил още по-голяма популярност. Поради големия интерес спортните организации и отборите започнали да получават доходи. В резултат на това много хора избрали спорта като професионално поприще. Спортът се разделил в две групи: аматьорски и професионален.

Раздвижване в центъра

Превръщането на спорта в професия е първата фаза от процеса на неговата комерсиализация. Като чуем за последната, на първо място се сещаме за покойния вече Хуан Антонио Самаранч, който през 80-те години на XX в. изправя олимпийското движение на крака, правейки го финансово стабилно посредством въвеждането на спонсорството и договорените телевизионни права.

Едно простичко сравнение в цифровите стойности би ни убедило, че в днешно време спортът е една от най-мощните форми на бизнеса. Така например правата за излъчване на Олимпийските игри в Сидни през 2000 г. са продадени за рекордните тогава 1,3 милиард долара – пет пъти по-скъпо от заплатеното за игрите през 1984 г. в Лос Анджелис. Последните летни Олимпийски игри през 2008 г. пък донесоха приходи от 3 милиарда долара за Китай. Само за излъчването им в САЩ NBC Universal се бръкнаха 894 милиона долара.

Английската висша лига пък е най-скъпото футболно първенство в света – телевизионните права струват над един милиард евро. Най-скъпо платените футболисти годишно вземат суми над 20 милиона евро (Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Уейн Рууни например). Значими са и промените в областта на трансферните суми – първият футболен трансфер в Англия през 1893 г. на Уили Гроувс, който преминава от Уест Бромич в Астън Вила, е за сумата от 100 лири; през месец Юли 2009 г. Кристиано Роналдо е продаден от Манчестър Юнайтед на Реал Мадрид за колосалната сума от 80 милиона лири. Това е най-скъпият футболен трансфер в историята.

Защитата се построява

Съвсем логично е правото да не остане настрана от тези обществени отношения. Разрастването на професионалния спорт и последвалият факт, че толкова много хора се препитават чрез спортната индустрия, довеждат до намесата на правото – целта е да има стройна организация и нормално протичане на този тип обществени отношения, да бъдат закрепени права и задължения и да се даде ефективна защита при нарушаването им.

Спринт по лявото крило

Именно тази метаморфоза извиква на живот спортното право. Още тук ще спомена две от основните му особености:

1. силно застъпеният международен елемент; и

2. сравнително голямата автономия на организациите, които осъществяват управлението на спорта на национално и международно ниво.

Както се спомена по-горе, правото не е простило и на тази човешка дейност и за целта са създадени поредица от правила, с които хората да се съобразяват.

Тези правила обаче не са прост, механичен сбор, прилагащ се към спорта, а система със свои особености, сфера на приложение, проблеми и разбира се, възможност за развитие. Не е правна ерес да се говори за спортно право, напротив – такова съществува и набира популярност[1].

Какъв е предметът на спортното право?

Предметът на спортното право обхваща спорта и всички свързани с него обществени отношения. Отговор на въпроса, какво следва да разбираме под понятието спорт, ни дава чл. 2, ал. 1, б. „а” от Европейската спортна харта, приета от Съвета на Европа: „всички форми на физическа активност, които чрез случайно или организирано участие целят да изразят или подобрят физическата форма и психическото здраве, като изградят социални взаимоотношения или постигат резултати при състезания на всички нива“.

Спортното право може да се причисли към категорията на комплексните правни отрасли. За последните е характерен смесен юридически режим (използват се различни методи) и смесени отраслови принципи. Вярно е, че нормите му не се ползват с особена вътрешна обособеност, но новото и различното, което го отличава е, че обединява различни по вид и степен правила, издадени и прилагани от различни органи, собствена система, в която се прилагат, и специфични принципи, характерни само за него.

Така „норменият” комплекс на спортното право обхваща:

– актове, приемани от международните спортни федерации;

Последните осъществяват международното управление на спорта и със зъби и нокти защитават своята автономност. По своя характер те са международни неправителствени организации. Те приемат свои правила: устави, технически правила (правила на играта), правилници (например Правилник на Комисията за правния статус на играчите и Камарата за разрешаване на споровете при ФИФА), кодекси (Етичен кодекс, Дисциплинарен кодекс, Световен антидопингов кодекс и пр.), правила за лицензиране, правила за организация на международни състезания (например Правилник за Световното първенство по футбол), харти (например Олимпийската харта) и пр. Тези правила се отнасят към категорията глобално спортно право (т.нар. lex sportiva). Тези правила са задължителни за националните спортни федерации, за техните членове и за спортистите. Такива международни спортни организации са например МОК, ФИФА, ФИБА, ФИА и др.

– международни актове в областта на спорта;

Тези актове имат препоръчителен характер. Характерно за тях е, че се приемат от международни правителствени организации, т.е. държавите участват в тяхното създаване, приемане и утвърждаване. Такива актове например са приетите от Съвета на Европа Европейска спортна харта от 1992 г., Кодекс на спортната етика от 1992 г., Европейска харта на спорта за всички от 1975 г., Европейски манифест за младите хора и спорта и др. По мое мнение тези актове следва да се числят към категорията международно спортно право.

– Европейският съюз също проявява отношение към спорта – т.напр. съгласно чл. 6, ал. 1, б. „д” ДФЕС Съюзът разполага с компетентност да предприема действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите членки в областта на спорта. По-подробна уредба в тази насока има в дял XII ДФЕС;

– нормативни актове в областта на спорта;

Тук само ще пусна мухата, че не навсякъде има приети държавни актове в областта на спорта (такива например липсват във Великобритания). Основно според тази черта моделът на политиката, която следват държавите по отношение на спорта, се подразделя на интервенционистки и неинтервенционистки. Република България заявява принадлежността си към първия още през далечната 1931 г., когато е приет първият за закон за физическото възпитание и спорта.

Днес основни нормативни актове в областта на спорта у нас са Законът за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. 58 от 9.07.1996 г., изм.), Правилникът за неговото прилагане, Законът за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (обн., ДВ, бр. 96 от 29.10.2004 г., изм., доп.), Правилникът за дейността на националната комисия по допинг-контрол в Република България, Наредбата за допингов контрол при тренировъчна и състезателна дейност (обн., ДВ, бр. 66 от 25.07.1995 г.) и др. Те съдържат административноправни разпоредби, които уреждат обществените отношения, свързани с физическото възпитание и спорта в Република България.

– актове, приемани от националните спортни федерации.

Последните представляват доброволни сдружения на спортни клубове по един или сходни видове спорт и се регистрират по реда на ЗЮЛНЦ като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. По отношение на тях има лицензионен режим, на който ще бъде обърнато внимание в отделна публикация. Тук следва само да се спомене, че и те приемат определени актове, които се ползват с регулативен ефект – устави (напр. Устав на Българска федерация по баскетбол), наредби (напр. Наредба за Националната баскетболна лига за сезон 2009-2010), правилници (напр. Дисциплинарен правилник на Българския футболен съюз), статути (напр. Статут на треньора по футбол в системата на Българския футболен съюз), стратегии и др.

В подкрепа на съществуването на правния отрасъл спортно право следва да се спомене и т.нар. спортно правосъдие, което впрочем е легален термин у нас (чл. 19, ал. 1, т. 10 от ЗФВС). На международно ниво най-важен в тази насока е Спортният арбитражен съд (CAS). Той е независима институция, която решава спорове, свързани със спорта, чрез арбитражни решения и медиация. Арбитражът се състои от около 300 арбитри с широки познания по спортно право. Съдът регистрира над 300 дела всяка година. Много от правилниците на международните спортни федерации препращат към CAS – например пред CAS се обжалват редица решения на Апелативната комисия при ФИФА, някои от решенията на МОК, решенията на Световната антидопингова агенция и т.н. Практиката на CAS има съществена роля за извеждането на общи принципи на спортното право.

Краен резултат и изводи от играта

Спортното право има свой, макар и разнороден, нормен комплекс със специфични адресати и специфично приложно поле. Адресати на тези правила са физически и юридически лица, които са свързани със спорта (играчи, агенти, треньори, рефери, спортни клубове, спортни федерации и т.н.). Приложното поле на тези правила е спортът и всички свързани с него дейности.

Бележки под линия:

[1] Опит да докажа това съм направил и в едно друго мое съчинение – вж. Неков, Р. Спортно право – възникване, обща характеристика и особености. – В: Съвременното право – проблеми и тенденции. С.: Сиби, 2011, 140-149.