Определение № 89/22.05.2017 г.
на ВКС по ч. гр. дело № 1464/2017 г., ГК, 1-о отд.
Тълкувана правна разпоредба:
чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК
чл. 40 ЗУЕС
[чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК] Не подлежат на касационно обжалване: решенията по въззивни дела по искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост.
[чл. 40 ЗУЕС] Чл. 40. (1) Всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2011 г., бр. 26 от 2016 г.) Молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7.
(3) Подаването на молбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго.
Основание на производството:
(обжалване на определения)
чл. 274, ал. 2 ГПК
[обжалване на определение, постановено от състав на Върховния касационен съд]
Въпрос:
Допускат ли ЗУЕС и съдебната практика провеждането на разграничение между иска за отмяна на решение на общото събрание на етажните собственици (ОСЕС) и иска за прогласяване на нищожността на решение на ОСЕС с оглед (не)допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, по отношение на исковете с правно основание чл. 40 ЗУЕС?
Мотиви:
1. Предходният състав на ВКС е приел, че разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), се прилага не само за иска за отмяна на незаконосъобразното решение на общото събрание (ОС) на етажната собственост (чл. 40 ЗУЕС), но и за всеки друг иск, чрез който се изтъква порок на взетото решение на ОСЕС. В конкретния случай с обжалваното въззивно решение е била прогласена нищожността на решения на ОСЕС, тъй като сградата е попадала в изключението от чл. 3 ЗУЕС (за управлението на общите й части се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 ЗС) и за нея не се е прилагал режимът по ЗУЕС.
2. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че ЗУЕС и съдебната практика допускат разграничаване на
– иска за отмяна на незаконосъобразно решение на ОСЕС; и
– иск за прогласяване на нищожността на взетото решение.
3. Решението на ОС е незаконосъобразно тогава, когато:
– ОС е свикано и/или решенията са взети в нарушение на реда по ЗУЕС; и/или
– ОС е упражнило своите правомощия в отклонение на изискванията от чл. 11 ((?) 17 – коментар С. С.) и чл. 33 ЗУЕС.
4. В този случай се предявява иск за отмяна на незаконосъобразното решение на ОСЕС, който е конститутивен. Неговата правна квалификация е в чл. 40 ЗУЕС. Законът предвижда, че потестативното право се упражнява пред съд, а искът следва да е съобразен с изискванията за:
! специална процесуална легитимация на ищеца (чл. 40, ал. 1 ЗУЕС);
! преклузивен срок за упражняване на потестативното право пред съд (чл. 40, ал. 2 ЗУЕС); и
! ограничението във възможността за касационно обжалване на решението на въззивния съд (чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК).
5. Решението на ОС е нищожно тогава, когато:
– редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна собственост не съществува или дори да съществува, е налице отклонението от чл. 2 или изключението от чл. 3 ЗУЕС;
– ОСЕС е упражнило правомощие, каквото от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС не произтича; или
– липсва (не е взето) решение на ОС, въпреки че така е отразено в протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
6. В този случай се предявява иск за прогласяване на нищожността на решението на ОСЕС, който е установителен. Неговата правна квалификация е в чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД или в чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. За този извод е достатъчно да се изтъкне, че решението на ОС е с характеристика на многостранна правна сделка. Въпреки че специалният закон урежда иск за отмяна на незаконните решения (тези, които не са съобразени с изискванията на ЗУЕС), […]
! конститутивният иск от чл. 40 ЗУЕС не включва, а не може и да изключи съдебната защита срещу онези решения на ОС на етажните собственици, които (изначално) не са породили действие:
онези, за които правният режим на ЗУЕС не се прилага или макар да се прилага, ОС на етажните собственици е надхвърлило своята компетентност, или решение в действителност няма, въпреки че протоколът по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС невярно го отразява.
При този установителен иск не се прилагат:
– ограничението в процесуалната легитимация, която се определя от правния интерес, а не от предвиденото в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС;
– преклузивният срок от чл. 40, ал. 2 ЗУЕС;
– ограничението от чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК във възможността за касационно обжалване на въззивното решение по него.
7. Обективното ни право последователно провежда разграничение в защитата срещу незаконните правни актове (тези, чиято незаконосъобразност рефлектира в правната сфера на лицата, срещу които са предприети) и в тази срещу нищожните правни актове (тези, чиято незаконосъобразност рефлектира върху публичния интерес), без значение дали те са гражданскоправни или публичноправни. По-широкият обем на съдебна защита е срещу нищожните правни актове. Той не следва да бъде ограничаван чрез тълкуване по съображения, почерпени от различния (по-тесен) режим на защитата срещу незаконните правни актове.
Отговор:
ЗУЕС и съдебната практика провеждат разграничение между иска за отмяна на решение на общото събрание на етажните собственици (ОСЕС) и иска за прогласяване на нищожността на решение на ОСЕС, включително с оглед (не)допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК: не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени по исковете с правно основание чл. 40 ЗУЕС, но на касационно обжалване подлежат въззивните решения, постановени по исковете, с които се иска установяване на нищожността на решения на ОСЕС.
Свързани решения:
В обратния смисъл:
Решение № 39/19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о.;
[относно приложението на правилата за недействителност на сделките към решенията на ОСЕС]
С Решение № 659/20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4357/2008 г., II г. о., е прието, че решенията на общото събрание на етажната собственост са правни актове на общност от лица, които не са персонифицирани, за които не се прилагат правилата за недействителност по ЗЗД. Уредени са специални правила за вземането на тези решения и начина на отмяната им, които изключват общите правила за недействителност на сделките. Прието е, че решенията на общото събрание на етажната собственост по своята правна природа се доближават до решенията на общото събрание на търговските дружества и по отношение на тях по аналогия са относими разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г.
С Решение № 654/01.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2008 г., III г. о., е прието, че решенията на общото събрание на етажната собственост може да са нищожни и незаконосъобразни. Съдът първо проверява нищожността на тези решения и ако установи такава, прогласява решението за нищожно, а само ако не е нищожно, се проверява неговата незаконосъобразност.
Настоящият състав приема първото становище.
А. Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана, се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите, чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля. (Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат „със съгласие на всички съдружници“ – чл. 357 и чл. 360 ЗЗД). При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел.
Б. Законът – ЗС, ЗУЕС – урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните, са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД.
В. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Ограничена е активната процесуална легитимация, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми.
Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т.е. такива, с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание.
Г. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 от ЗУЕС е съобразено и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се установява без срок. В случаите, когато изобщо не е взето решение, ще се установява липсата на възникнало правоотношение между етажната собственост и етажните собственици и обитатели чрез установителен иск самостоятелно или в производството по чл. 415 ГПК след оспорване на вземането по издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Краен извод:
Извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се установява без срок.
Решение № 654/01.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2008 г., III г. о.;
[нищожност на решенията, взети извън компетентността на ОСЕС]
Бараката в дворното място, състояща се от три помещения (тухлени и дървено), и външна тоалетна, обслужваща бараката, не е обща част според естеството си и по предназначение по смисъла на чл. 38 ЗС, а щом това е така, общото събрание на етажните собственици няма правомощие да взема решения относно нейното управление. Взетото на 04.10.2006 г. решение относно ползването на бараката, третирана неправилно като обща част, се явява извън компетенциите на общото събрание на етажните собственици и правилно с обжалваното решение е обявено за нищожно.
Решение № 659/20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4357/2008 г., II г. о.
[правилата за недействителност на договорите и едностранните сделки не намират приложение за решенията на ОСЕС]
Доводът на касатора, че липсата на лични покани за проведеното общо събрание и липсата на кворум води до нищожност на взетите решения съгласно чл. 7 ПУРНЕС (отм.) и чл. 43 ЗС във вр. с чл. 26 ЗЗД, е неоснователен. В тази насока въззивният съд правилно е приел, че решенията на ОС на ЕС са правни актове на общности от лица, които не са персонифицирани, по отношение на които правилата за недействителност на договорите и едностранните сделки не намират приложение, а редът за извършването на този особен вид сделки е регламентиран в ЗС (чл. 37– 49) и ПУРНЕС (отм.), които разпоредби не предвиждат хипотези, при които тези решения са нищожни, а е уреден начинът на тяхното атакуване, респ. тяхната отмяна като незаконосъобразни. Правилно е прието също, че решенията на ОС на ЕС по своята правна природа са близки до решенията на общите събрания на отделните търговски дружества и че по отношение на тях по аналогия следва да се имат предвид дадените в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г. разяснения, според които нарушаването на нормите за кворум при провеждане на ОС или за мнозинство при гласуване на дадено решение то подлежи на отмяна на това основание, а не води до нищожност на същото. По аргумент за по-силното основание това следва да важи и за решенията, които са взети при липсата на персонална покана до управителя на ЕС, при неучастието на същия в събранието или по въпроси, невключени в предварително посочения дневен ред. Ето защо крайните изводи на решаващия съд за неоснователност на предявения иск са правилни.
Забележка:
Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, „изброителни“ тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.
За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.
