Решение № 15/22.12.2016 г.
на ВКС по гр. дело № 2404/2014 г., ТК, I-о отд.
Тълкувана правна разпоредба:
чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, чл. 81, ал. 2 ЗЗД, чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
[чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗЗД] Действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие.
[чл. 20а, ал. 1 ЗЗД] Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.
[чл. 81, ал. 2 ЗЗД] Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.
[чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД] Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.
Основание за допускане:
(на касационното обжалване)
чл. 280, ал. 1 , т. 2 ГПК
[въпросът е решаван противоречиво от съдилищата]
Въпрос:
Действителна ли е клауза в договор за изработка, поставяща изпълнението на задължението на възложителя да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената и приета работа (чл. 266, ал. 1 ЗЗД) в зависимост от изпълнението на задължение към възложителя от страна на трето за договора лице?
Мотиви:
1.1. Принципът на свобода на договаряне не позволява да се прогласи изначално, принципно и общо за нищожна всяка клауза, като процесната в договор за изработка, поставяща изпълнението на задължението на възложителя да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената и приета работа (чл. 266, ал. 1 ЗЗД) в зависимост от изпълнението на задължение към възложителя от страна на трето за договора лице.
В конкретния случай ответникът (ответник и по касация) е поел задължението да извърши плащане под две отлагателни условия: изтичане на най-дългия гаранционен срок съгласно Наредба 2/31. 07. 2003 г. и наличие на плащане от страна на трето лице. Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване, касае второто условие.
1.2. Многообразието на регулираните от нормите на търговското и общото гражданско право обществени отношения между страните налага извършването на конкретна преценка, при която следва да се имат предвид, от една страна:
– свободата на договарянето, която следва да се приеме, че принципно позволява уговорки и от типа на процесната, а от друга страна:
– необходимостта от защита на интересите и на двете страни по съответната търговска сделка, които според друг общ принцип на гражданското право, са равнопоставени.
1.3. Следва да се имат предвид и принципите на наднационалното общностно право на ЕС, изразяващи общата и категорична воля принципно да бъдат ограничени в максимална степен случаите на неоснователно забавяне на плащанията по търговски сделки, изразени в:
– Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки – преработена версия (ОВ, L 48/1 от 23 февруари 2011 г.);
– Директива на Европейския парламент и на Съвета 2000/35/ЕО от 29 юни 2000 г. относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки
1.4. Уговорката следва да бъде приложено по начин, който
– да съответства най-пълно и логично на
! волята на страните:
очевидно е, че волята на изпълнителя не би могла да бъде уговаряне на плащането като хипотетично и възможно неизпълнимо задължение на противната страна;
! добрите търговски практики:
при уговаряне на клаузата същият е в обективна възможност, полагайки грижата на добрия търговец, да узнае времето, в което би настъпила изискуемостта на престацията на собствения му възложител, спрямо третото за спора лице – възложител на възложителя му. Логично е да се приеме, че отсрочвайки задължението на собствения си възложител, изпълнителят е имал предвид обичайното (при липса на изрично уговорен срок в правоотношението между възложителя му и третото лице – възложител на възложителя) или изрично уговореното между възложителя му и третото лице – негов възложител, време за изпълнение на задължението.
и
– да не води до злоупотреба
! с правата на кредитора:
за да не би могло такава, на практика неконкретизирана и обща уговорка, да се приложи по начин, водещ до злоупотреба с правата на кредитора, следва да се приеме, че изпълнителят се е обвързал с такава уговорка за обичайния или изрично уговорен за изпълнението на собствения му възложител срок и до изтичането му, независимо дали възложителят му би изпълнил, би изпълнил точно или не, т.е. независимо дали е налице неприемане на изпълнението на възложителя му (освен ако приемане на изпълнението на подизпълнителя е договорено отложено спрямо приемането от главния възложител). Винаги, обаче, когато възложителят е изпълнил по отношение на третото лице, е налице настъпила изискуемост за плащането му спрямо собствения му изпълнител, какъвто е настоящият случай.
Отговор:
Уговорката в договор за изработка, че възложителят (А) ще плати на своя изпълнител (В), когато на него – в качеството на изпълнител, му заплати трето лице възложител (С), не е нищожна, но следва да се прилага чрез тълкуване на предпоставките, които страните са визирали при договарянето й. Това – с оглед грижата на добрия търговец и добрите търговски практики, недопускащи злоупотреба с правата на кредитора – означава, че плащането (което А дължи на В) следва да се счита за отложено до изтичане на времето, което е обичайно необходимо или е уговорено (между А и С) за изпълнението на задължението на възложителя (С) към възложителя (А) – в качеството му на изпълнител. Ирелевантно е, дали възложителят (С) е изпълнил в срока спрямо това трето лице, дали е изпълнил точно и дали изпълнението му е прието от възложителя (А) – в качеството му на изпълнител.
Свързани решения:
(посочени от съда)
Решение № 55 от 27. 03. 2013 г. по гр. д. № 379/2012 г. по описа на Окръжен съд Кърджали:
[противоречие с разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД]
вземането на ищеца като изпълнител не може да зависи от възможността трети на договора субекти да престират към неговия длъжник, а противното би означавало да се приеме тезата, че отсъствието на средства освобождава от отговорност да се плати, т.е би означавало да се наруши още един основен принцип на облигационното право, залегнал в разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД;
Решение от 01. 11. 2011 г. по т. д. № 56/2011 г. на Окръжен съд Хасково:
[противоречие с добрите нрави]
договорът за изработка е каузален по своя характер, като при него едната страна поема задължение да изработи нещо срещу възнаграждение, обвързване пораждането на една от престациите с настъпването на едно бъдещо несигурно събитие зависещо от волята на трето лице сочи, че е налице вариант тя никога да не се изпълни (чл. 69, ал.2 от ЗЗД е неприложим), т.е. да съществува в правния мир договор без основание, което е недопустимо, противоречи на добрите нрави и с оглед чл. 26, ал. 4 от ЗЗД води до нищожност на тази част от договора.
Забележка:
Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, “изброителни” тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.