Решение № 183/30.06.2017 г.

на ВКС по гр. дело № 4028/2016 г., ГК, 4-о отд.

 

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 172 ГПК

чл. 235, ал. 2 ГПК

[чл. 172 ГПК] Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.

[чл. 235, ал. 2 ГПК] Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

[въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]

 

Въпрос:

Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, в частност – свидетелските показания на очевидец относно механизма на настъпване на увреждането при предявен деликтен иск?

 

Мотиви:

1. Според възприетото в трайната съдебна практика разбиране съдът следва да извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които носят информация относно релевантните по делото факти.

2. По същия начин съдът следва да преценява и показанията на свидетел, който е присъствал при настъпването на увреждането, като […]:

– обсъди изложеното от него; и

– го съпостави с всички останали относими обстоятелства, установени с другите доказателства по делото; най-вече

– с гласни доказателствени средства на други очевидци, ако по делото са разпитани такива.

2.1. При тази преценка съдът съобразява дали дадените свидетелски показания съдържат вътрешни противоречия, както и дали кореспондират с останалите доказателства по делото.

2.2.1. За съдебната преценка са от значение всички обстоятелства, свързани с възможността на свидетеля да възприеме възпрозвежданите от него факти:

– възраст;

– физиологични особености (зрение, слух и др.);

– психическо състояние към момента на възприемането на фактите;

– други обстоятелства от обективен или субективен характер, които са от естество да способстват или попречат (съответно и в каква степен) да възприеме посочените от него релевантни за механизма на увреждането факти; включително

– дали свидетелят е пряк участник в инцидента, или е само страничен наблюдател; както и

– неговото конкретно местоположение и отдалеченост от местопроизшествието, и др.

2.2.2. Наред с това, от значение е способността на очевидеца да възпроизведе в свидетелските си показания релевантните по делото факти. В тази връзка се отчитат:

– изминалото време между настъпването на инцидента и разпита на свидетеля;

– възраст;

– паметово-интелектуални способности;

– обстановката при разпита; включително

– поведението на страните и техните пълномощници;

– начинът и поредността на задаване на въпросите към свидетеля и др.

2.2.3. Съдът е длъжен да вземе предвид и добросъвестността и волята на свидетеля да каже истината, като съгласно чл. 172 ГПК извърши преценка дали и доколко са налице обстоятелства за възможна негова заинтересованост от изхода на делото (вж. в този смисъл и задължителната казуална съдебна практика на Върховния касационен съд – Решение № 800 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 776/2009 г., IV г. о.).

2.3. При отчитане спецификата на описаните обстоятелства във всеки конкретен случай, изхождайки от правилата на логиката при формиране на вътрешното си убеждение, съдът следва да изведе изводите си:

! дали, доколко и кои от релевантните факти (всички или само от тях) от механизма на настъпването на увреждането

! свидетелят е възприел непосредствено със сетивата си или прави логически съждения за настъпването им, предвид впечатленията му от други възприети от него обстоятелства.

 

Отговор:

Съдът следва да извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които носят информация относно релевантните по делото факти, в т.ч. и показанията на свидетел, който е присъствал при настъпването на увреждането. Обективният анализ на това доказателствено средство предполага съпоставка с всички останали относими обстоятелства, установени с другите доказателства по делото. При преценката се отчитат всички обстоятелства, свързани с възможността на свидетеля да възприеме възпрозвежданите от него факти (възраст, физиологични особености, психическо състояние към момента на възприемането на фактите, други обстоятелства от обективен или субективен характер, които са от естество да способстват или попречат (съответно и в каква степен) да възприеме посочените от него релевантни за механизма на увреждането факти, включително дали свидетелят е пряк участник в инцидента, или е само страничен наблюдател, неговото конкретно местоположение и отдалеченост от местопроизшествието и др.), както и всички обстоятелства, свързани със способността на очевидеца да възпроизведе в свидетелските си показания релевантните по делото факти (изминалото време между настъпването на инцидента и разпита на свидетеля, възраст, паметово-интелектуални способности, обстановка при разпита, поведението на страните и техните пълномощници, начинът и поредността на задаване на въпросите към свидетеля и др.). Съдът е длъжен да вземе предвид и добросъвестността и волята на свидетеля да каже истината, като съгласно чл. 172 ГПК извърши преценка дали и доколко са налице обстоятелства за възможна негова заинтересованост от изхода на делото.

 

Свързани решения:

(посочени от съда)

Решение № 911/05.05.2016 г. на САС по в. гр. д. № 5259/2015 г.;

Решение № 5416/22.07.2015 г. на СГС по гр. д. № 16472/2014 г.;

 

Решение № 800 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 776/2009 г., IV г. о.

[за задължението на съда да прецени заинтересоваността на свидетеля]

В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правнорелевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост, е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно.

 

Забележка:

Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, „изброителни“ тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.

За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук