Решение № 249/18.01.2017 г.
на ВКС по търг. дело № 2920/2015 г., ТК, 2-о отд.
Тълкувана правна разпоредба:
чл. 30, ал. 1, ал. 3, 5 и 6 ЗЛОД
чл. 27 ППЗЛОД
[чл. 30, ал. 1 ЗЛОД] Лицата по чл. 29, обединени в ловни дружини, учредяват ловно сдружение на територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанство и/или държавно ловно стопанство с цел осъществяване на дейности, свързани с възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча.
[чл. 30, ал. 3 ЗЛОД] Ловните сдружения регистрират ловните дружини в държавните горски стопанства, съответно държавните ловни стопанства.
[чл. 30, ал. 5 ЗЛОД] Ловните сдружения по ал. 1 са юридически лица, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
[чл. 30, ал. 6 ЗЛОД] Една ловна дружина може да учредява, съответно членува, само в едно ловно сдружение.
[чл. 27 ППЗЛОД] (1) Лицата от две или повече ловни дружини по чл. 29 от Закона за лова и опазване на дивеча вземат решение за учредяване на ловно сдружение.
(2) Решението за учредяване на ловно сдружение се взема на общо събрание на ловните дружини. Общото събрание е законно, ако присъстват повече от половината от всички членове на дружината, регистрирани в съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.
(3) Решенията по ал. 1 се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите, за което се съставят протоколи от общите събрания на ловните дружини.
Основание за допускане:
(на касационното обжалване)
чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]
Въпрос:
Коя правна норма е приложима при определяне на кворума за вземане на решение от ловна дружина, член на определено ловно сдружение, за прекратяване на членството й в ловното сдружение и преминаването й към друго ловно сдружение – разпоредбите на устава на сдружението или разпоредбата на чл. 27 ППЗЛОД?
Мотиви:
1.1. Българските граждани, придобили право на лов и обединени в ловна дружина, имат право да учредят ловно сдружение на територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанство и/или държавно ловно стопанство (чл. 30, ал. 1 ЗЛОД). Учреденото ловно сдружение е юридическо лице, което се регистрира при условията и по реда на ЗЮЛНЦ. Разпоредбата на чл. 27 ППЗЛОД:
– регламентира начина и мнозинството за вземане на решение за учредяване на ловно сдружение; но
– не и за последващо напускане на ловното сдружение и членуване в друго, вече учредено ловно сдружение.
1.2. Предвид обстоятелствата, че:
! лицата, обединени в ловни дружини, са приели устава при учредяване на ловното сдружение, чието съдържание е израз на свободата при осъществяване на правото на сдружаване; и
! липсва изрична императивна законова разпоредба,
се налага изводът, че решението за прекратяване на членуването в сдружението и преминаването на ловната дружина в друго ловно сдружение следва да бъде взето с предвиденото в устава мнозинство.
1.2.1. Единствено в случай, че в устава не е предвидено мнозинството за приемане на решение за прекратяване на членуването в ловното сдружение и преминаване на дружината в друго ловно сдружение, правилото на чл. 27 ППЗЛОД би могло да намери приложение по аналогия на закона.
Отговор:
При определяне на мнозинството за вземане на решение от лицата по чл. 29 ЗЛОД, обединени в ловна дружина и членуващи като такива в определено ловно сдружение, за прекратяване на членуването в ловното сдружение и преминаването на дружината към друго ловно сдружение, при спазване на изискването на чл. 30, ал. 6 ЗЛОД приложение намират разпоредбите на устава на сдружението, а не разпоредбата на чл. 27 ППЗЛОД. Разпоредбата на чл. 27 ППЗЛОД намира приложение в хипотезата, в която уставът не урежда мнозинството за приемане на това решение.
Свързани решения:
(посочени от съда)
Решение № 51/19.06.2015 г. по в. т. д. № 108/2015 г. на Апелативен съд – Бургас;
Решение № 458/24.02.2015 г. по гр. д. № 576/2013 г. на Окръжен съд – Бургас.
Забележка:
Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, „изброителни“ тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.
За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.
