Решение № 255/20.12.2016 г.
на ВКС по гр. дело № 1473/2016 г., ГК, 4-о отд.
Тълкувана правна разпоредба:
чл. 135, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
[чл. 135, ал. 1 ЗЗД] Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
[чл. 135, ал. 2 ЗЗД] Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Основание за допускане:
(на касационното обжалване)
чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК
[решаван противоречиво от съдилищата]
Въпрос:
Може ли кредиторът да предяви иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на увреждащите действия на поръчителя независимо от акцесорния характер на поръчителството?
Мотиви:
1.1. Конститутивният иск по чл. 135 ЗЗД е способ за запазване от намаляване имуществото на длъжника и за обезпечаване реалното изпълнение на вземането на кредитора. Той е на разположение на всеки кредитор, който иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда в нарушение на принципа, че цялото имущество на последния служи като общо обезпечение на неговите кредитори:
– предмет на делото е само материалното потестативно право;
– съдът, който е сезиран с Павловия иск, не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор, освен ако искът е съединен обективно с иск за вземането;
– без значение е видът на облигационното правоотношение, от което произтича вземането на кредитора срещу длъжника – достатъчно за уважаването на иска е вземането да съществува и да са налице останалите предпоставки на фактическия състав, обуславящ възникването на правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника.
1.2. Поръчителството има акцесорен и обезпечителен характер, но:
! разкрива относителна самостоятелност от главната сделка;
! поражда солидарно задължение в рамките на самостоятелно правоотношение с кредитора на обезпеченото вземане, поставяйки поръчителя в качеството му на длъжник (чл. 138, ал. 1 във вр. с чл. 141, ал. 1 ЗЗД);
! главният длъжник и поръчителят имат самостоятелно материалноправно положение – в рамките на заповедното и исковото производство те са обикновени другари, като кредиторът може да иска изпълнение на вземането си от всеки от тях и произнасянето на съда може да е различно.
Отговор:
Срещу поръчителя е възможно реализирането на всички процесуални способи, които гарантират точното изпълнение на поетото задължение, в т.ч. и предявяването на иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на увреждащите кредитора действия независимо от акцесорния характер на поръчителството.
Свързани решения:
(посочени от съда)
Постановление № 1/29.03.1965 г. по гр. д. № 7/64 г., Пленум на ВС;
Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС;
Решение № 79/30.03.2010 г. по гр. д. № 3356/2008 г. на ІІ г. о. на ВКС;
Решение № 552/15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г. на ІV г. о. на ВКС;
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС;
Решение № 148/24.04.2012 г. по гр. д. № 1078/2011 г. на ОС – Стара Загора;
Решение № 128/12.06.2009 г. по т. д. № 190/2009 г. на АС – Велико Търново;
Решение № 309/14.10.2010 г. по гр. д. № 400/2009 г. на РС – Велинград.
Решение № 245/19.01.2017 г.
на ВКС по гр. дело № 1428/2016 г., ГК, 3-о отд.
Тълкувана правна разпоредба:
чл. 135, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
[чл. 135, ал. 1 ЗЗД] Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
[чл. 135, ал. 2 ЗЗД] Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Основание за допускане:
(на касационното обжалване)
чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
[решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд]
Въпрос:
Поръчителят по договор за банков кредит следва ли да се счита длъжник по смисъла на чл. 135 ЗЗД, или като такъв следва да се разбира само лицето, което е насрещна страна по правоотношението – кредитополучателят, а не и лицето, което поръчителства неговото изпълнение?
Мотиви:
1.1. Конститутивният иск по чл. 135 ЗЗД е способ за запазване от намаляване имуществото на длъжника и за обезпечаване реалното изпълнение на вземането на кредитора. Той е на разположение на всеки кредитор, който иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда в нарушение на принципа, че цялото имущество на последния служи като общо обезпечение на неговите кредитори.
1.2. Под „длъжник“ по смисъла на чл. 135 ЗЗД, обаче, следва да се разбира само носителят на главното задължение, но не и лицето, което е поръчителствало за неговото изпълнение:
! поръчителството има акцесорен и обезпечителен характер;
! както поръчителството, така и Павловият иск по чл. 135 ЗЗД са способи за гарантиране изпълнението на главното задължение.
1.3. Като част от общата категория на обезпеченията по глава VII на общата част на ЗЗД, двата способа, защитаващи кредитора срещу неизпълнението, имат еднаква правна същност и предназначение, които обуславят неприложимостта на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение действията на поръчителя. В противен случай би се стигнало до обезпечаване на самото обезпечение, което е в очевидно противоречие със смисъла на този институт.
Отговор:
Искът по чл. 135 ЗЗД е неприложим по отношение на извършените от поръчителя действия.
Свързани решения:
(посочени от съда)
Решение № 199/30.12.2010 г. по т. д. № 966/2009 г. на II т. о. на ВКС;
Решение № 255/20.12.2016 г. по гр. д. № 1473/2016 г. на IV г. о. на ВКС;
Решение № 455/22.10.2015 г. по в. гр.д. № 559/2015 г. на Окръжен съд – Враца.
Забележка:
Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, „изброителни“ тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.
За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.
