Решение № 49/04.04.2017 г. на ВКС по търг. дело № 50236/2016 г., ГК, 4-о отд.

Решение № 49/04.04.2017 г.

на ВКС по търг. дело № 50236/2016 г., ГК, 4-о отд.

Тълкувана правна разпоредба:

чл. 116, б. „а“ ЗЗД

[чл. 116, б. „а“ ЗЗД] Давността се прекъсва: с признаване на вземането от длъжника.

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]

Въпрос:

Съставлява ли извънсъдебно признание на длъжника, прекъсващо давността:

– изявлението на главния счетоводител на дружество търговец, както и

– вписването на дълга в счетоводството на търговеца,

– вписването на дълга в справките-декларации по ЗДДС и

– ползването на данъчен кредит?

Мотиви:

1. Съгласно трайно установената съдебна практика, по правната си същност признаване на вземането от длъжника е едностранното му волеизявление, с което той:

– пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора, т.е., че задължението му към кредитора съществува към момента, в който е направено волеизявлението. Признаването на вземането по чл. 116, б. „а“ от ЗЗД трябва да е направено

– в рамките на давностния срок и

– да се отнася до съществуването на самото задължение, а не до наличието на фактите, от които задължението произхожда. Признаването на дълга може да бъде изразено

– и с конклудентни действия, когато те изразяват по ясен начин волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретно задължение към кредитора.

2. Т.е., с оглед на начина на извършването си, признаването можа да бъде:

! писмено или устно; обективирано пред свидетели или пред държавен орган, който може да го е удостоверил и в официален документ, или да е изразено;

! чрез недвусмислени конклудентни действия – препращане към Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

3. За да прекъсне давността по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, е без значение:

! дали с признанието си длъжникът цели да прекъсне давността;

! по какъв повод е направено признанието на дълга;

! пред кого е направено признанието;

! до кого е адресирано признанието;

! кога и по какъв начин кредиторът е узнал за направеното признание.

Достатъчно е волеизявлението на длъжника за това да е еднозначно.

4. Изявлението на главния счетоводител на дружество търговец за признание на дълга прекъсва давността на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД, когато представляващият дружеството не се е противопоставил на признанието веднага след узнаването му – чл. 301 ТЗ.

5. Вписването на дълга в справките-декларации на търговеца по ЗДДС, подадени до ТД на НАП, и ползването на данъчен кредит прекъсва давността на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД, тъй като в този случай длъжникът е направил недвусмислено изявление за задължението си към кредитора пред държавен орган. Това е изявление, с което не само се доказва съществуването на дълга, но се признава и задължението към кредитора за декларираното вземане, т.е. тези действия на търговеца съставляват писмено, еднозначно волеизявление за признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД.

Отговор:

Изявлението на главния счетоводител на дружество търговец, както и вписването на дълга в счетоводството на търговеца, вписването на дълга в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, съставляват писмено, еднозначно волеизявление за признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД.

Свързани решения:

(посочени от съда)

Решение № 30/08.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г.;

Решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 380/2009 г., І т. о.;

Решение № 166/26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.;

Решение № 23/07.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., ІІ т. о.;

[посочени в Определение № 802 от 14.11.2016 г. за допускане на делото до касация]

Вписването на дълга в счетоводството на търговеца, в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит съставляват признание на съществуването на дълга, т.е. съставляват доказателство за факти, без обаче да е обсъждан въпросът съставляват ли и доказателство за признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД.

Решение № 131/23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.

[съставлява ли изявление на длъжника, което не е адресирано към кредитора, признание на дълга по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД]

А. Препраща се към Решение № 100/20.06.2011 г. на ВКС по търг. дело № 194/2010 г., ІІ т. о., където е прието следното: Признание по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Това е така, защото признаването на фактическия състав все още не означава признаване на последиците от този фактически състав към момента на признаването. Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора.

Б. Волеизявлението, съдържащо признание на дълга, не е необходимо да бъде адресирано (отправено) до кредитора или негов представител, за да прекъсне давността, съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. Това волеизявление на длъжника има единствено удостоверителен (не и диспозитивен) характер. Прекъсването на давността настъпва по силата на самата правна норма (ex lege), като за това е достатъчно длъжникът да направи (обективира) такова недвусмислено волеизявление, че задължението му към кредитора съществува към момента, в който е направено (обективирано) волеизявлението. Без значение е дали с признанието си длъжникът цели да прекъсне давността или не; без значение е и кога и по какъв начин кредиторът е узнал за направеното признание от длъжника. Поради това, без значение е и по какъв повод е направено признанието на дълга и пред кого, както и до кого е адресирано. Достатъчно е волеизявлението на длъжника за това да е еднозначно, като то може да е направено изрично – писмено или устно; може да е обективирано пред свидетели или пред държавен орган, който може да го е удостоверил и в официален документ; може да е обективирано и чрез недвусмислени конклудентни действия (последната хипотеза също се възприема в цитиранато решение на ВКС, но при нея изискване за адресиране би било трудно постижимо).

Забележка:

Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, „изброителни“ тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.

За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.