Решение № 68/20.03.2017 г.
на ВКС по гр. дело № 5827/2014 г., ГК, 4-о отд.
Тълкувана правна разпоредба:
чл. 36, ал. 2 ЗЗД
чл. 75, ал. 1 и 2 ЗЗД
[чл. 36, ал. 2 ЗЗД] Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания.
[чл. 75, ал. 1 и 2 ЗЗД] Изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него.
Длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако то е отишло в полза на кредитора.
Основание за допускане:
(на касационното обжалване)
чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]
Въпрос:
За правото на упълномощено да сключи договор за продажба лице да получи продажната цена, ако това не е изрично посочено в пълномощното от упълномощителя, и за погасителния ефект на такова плащане по отношение на задължението на купувача да плати продажната цена.
Мотиви:
1.1. Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г. разглежда въпроса, какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя, но с него не се дава отговор овластен ли се счита упълномощеният с изрично пълномощно (за сключване само на една сделка – продажба на конкретно определен недвижим имот) да получи продажната цена въз основа на пълномощно, в което изрично не е посочено правото да приеме плащане от името на представлявания.
1.2. В съобразителната част към т. 1 от цитирания тълкувателен акт се приема, че не е необходимо ограниченията в представителната власт да се изброяват изчерпателно и поотделно, като е:
– достатъчно използването на родови понятия; или
– ограниченията да следват от общия смисъл на пълномощното или на отделни негови клаузи – при тълкуването им при съответно приложение на чл. 20 ЗЗД.
1.3. В този смисъл, когато в изрично пълномощно за продажба на конкретен недвижим имот […]:
– липсва волеизявление относно получаването на продажната цена; и
– подобна воля на упълномощителя не би могла да се изведе при тълкуването на едностранната сделка съобразно критериите, утвърдени в чл. 20 ЗЗД,
! представителят не се счита овластен да получи цената.
1.3.1. Нотариусът удостоверява изявената пред него воля от участниците в нотариалното производство, включително и изявлението за получаване на продажната цена, но […]:
– не е длъжен да извършва проверка дали това изявление е направено от овластено от кредитора лице по смисъла на чл. 75, ал. 1, изр. 1, пр. 2 ЗЗД (арг. от чл. 586 ГПК); като
– самото нотариално удостоверяване доказва, че пълномощникът е потвърдил получаването на цената; без
– да разрешава материалноправните последици от плащането на това лице.
1.3.2. Плащане, извършено не на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице, няма погасителен ефект, ако самият кредитор не го е потвърдил или не се е възползвал от него (арг. за противното от чл. 75, ал. 1 ЗЗД).
! Обстоятелството, че нотариусът е удостоверил сключването на сделката въз основа на пълномощно, което не овластява пълномощника да получи цената, не прави последния лице, недвусмилено овластено от обстоятелствата да получи плащане от името на кредитора съгласно нормата на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД.
Отговор:
Упълномощено с изрично пълномощно само за сключване на договор за продажба на недвижим имот лице не се счита овластено да получи продажната цена, ако това не е изрично посочено в пълномощното от упълномощителя и не може да се изведе по несъмнен начин при тълкуване на сделката по критериите по чл. 20 във вр. с чл. 44 ЗЗД. Плащането от купувача на такъв пълномощник няма погасителен ефект по отношение на задължението за продажната цена, макар нотариусът да е удостоверил сделката въз основа на пълномощното, освен ако кредиторът не потвърди плащането или ако се е възползвал от него.
Свързани решения:
(посочени от съда)
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г.;
Решение № 231/13.01.2014 г. по гр. д. № 14575/2013 г. на СГС.
Забележка:
Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, „изброителни“ тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.
За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.
