Пазарен фундаментализъм

(или за границите на договорната автокрация)

(публикацията е част от книгата "Биоправо. Видения в кутията на Пандора. Книга втора", 2014, § 40, с. 249-275)

През последните десетилетия пазарният модел като че ли се утвърди категорично не само в икономическата, но и във всяка друга сфера на обществения живот. Срещу него обаче все по-често се отправя критиката, че заплашва съществуващото в световен план разнообразие от методи за организиране на отношенията в човешките общества (особено видимо в някои от филмите на National Geographic, в който представители на почти никому известни африкански племена се появяват с холивудска усмивка, носейки маратонски Nike и държейки Nokia в ръка!)¹.

Пазарният модел, подчиняващ всичко на две основни сили: „търсене“ и „предлагане“, завладява все повече нови територии. Превръщането на определена част от живота на хората в „пазар“ („нова пазарна ниша“!) и подчиняването му на волята на участващите в него лица (автономия на волята, свобода на договаряне) е доказала се успешна стратегия за ефективна саморегулация и добра печалба (пазарен фундаментализъм). Принципът се смята за особено приложим в гражданското и търговското право, макар че през последните години на икономическа криза тази теза като че ли поне отчасти се преосмисля …

Приложим ли е обаче пазарният принцип по отношение на всички сфери от обществения живот? И може ли да говорим за пазарен фундаментализъм – общество, изцяло подчинено на желанието за печалба и на стихийните сили на търсенето и предлагането на брандирани марки?

Новите пазари

Ето няколко примера от практиката за случаи на "износ" на пазарните правила в други области на обществения живот:

– пазар на климата

На този пазар се осъществява търговия с въглеродни емисии чрез включване на неблагоприятните за природата и климата последици от осъществяването на определена човешка дейност в „бюджета“ на националните икономики. Дали обаче заплащането на отделяните над предоставената на съответната държава квота от въглеродни емисии изпълнява функциите на санкция за увреждащо природата поведение на съответните национални производители или по-скоро създава нов пазар за печалба, „освободен“ от каквито и да е било екологични ценности? Интересна аналогия може да бъде направена с последиците, наблюдавани след въвеждането в една детска градина на глоба за по-късно вземане на дете от неговите родители. Очакванията от ръководството на градината са били по този начин да се ограничат случаите на закъснения от родителите, като се дисциплинират при вземането на своите деца. Оказало се обаче, че след въвеждането на новата „санкция“ броят на закъсненията при вземане на децата вместо да намалее се увеличил значително. Какво се е случило? Оказало се, че глобата променила нормата (осъзнаваното от родителите правило)! Ако преди въвеждането й родителите, които закъснявали, се чувствали виновни и това неприятно (за повечето хора…) психическо отношение ги е карало да редуцират последващи повтарящи се закъснения, след въвеждането на глобата те имали ясно определена цена („санкция“), при заплащането на която вече много по-спокойно можели да закъсняват.

Глобата се превърнала в равностойността на нарушението, а поведението, разглежданото до този момент като неправомерно – в услуга, за която следва да заплатиш предварително определена от нейния доставчик цена („глоба“). Оказало се, че глобата всъщност „прокарва“ пазарния принцип в системата на наказанията – вече нарушението има своя цена. Плащаш – нарушаваш (не спазваш) правилата! Крайният резултат е монитаризиране на неправомерността.

Дали всъщност въвеждането и „разпределянето“ на национални климатични квоти не превръща търговията с въглеродни емисии в пазар на екологични правонарушения, подобен на този при глобата за закъснелите родители?

– пазар на терористичното бъдеще

Става въпрос за проект, предвиждащ изграждането на общодостъпен сайт, в който всеки потребител на интернет да може да залага къде ще бъде извършен следващия терористичен акт². В зависимост от степента, в който направената от него прогноза (залог) се окаже вярна, заложилият получава парична награда (печалба). По този начин чрез въвличане на възможно най-широк кръг от хора (краудсорсинг), заинтересовани от получаването на обещаната парична награда, ще се осигурява помощ на федералните органи на САЩ при разследването и разкриването на предстоящи терористични актове. Чрез съществуващия он лайн портал разследващите органи на държавата ще събират максимално количество информация, наличието на която е ключова при предотвратяването на терористичните актове. Стимулът за предоставящия тази информация е възможността да получи награда, ако прогнозата му се окаже вярна (всеки от постоянните участници ще има рейтинг, който ще се изгражда въз основа на процента от случаите, в които предишните ми прогнози са се оказвали верни).

Основното възражение срещу организирането и стимулирането на подобен пазар е, че обещаната награда създава интерес у хората от сбъдване на направената от тях прогноза – т. е. от извършването на терористичния акт, за който предоставят информацията. Тъй като осъществяването му ще бъде основание за тяхната печалба, прогнозираният терористичен акт се оказва желано от тях събитие, макар и последиците му да са свързани със смъртта и страданието на множество невинни жертви.

Подобни възражения се отправят и срещу вече разпространения в интернет е модел на залагане в т. нар. death pool сайтове, в които всеки регистриран потребител може да се обзалага (с възможност за печалба) коя от световно известните звездите ще умре през предстоящата годината, включително като подрежда очакваните от него случаи на смърт в прогнозирана последователност. Макар и да се разглежда като някаква форма на забавление, от които може да се спечелят пари, подобно обзалагане демонстрира и голяма доза неуважение към човека и изобщо към живота.

– пазар на бежанци

Друга „идея“, реализираща пазарния фундаментализъм в международните отношения, е предложението за справяне с бежанския въпрос чрез прилагането на пазарни механизми

Идеята е да се въведат и разпределят "квоти за бежанци" – какъв процент от бежанците в световен мащаб трябва да поеме всяка една от развитите държава. Всяка една от тях обаче може да "прехвърля" изцяло или част от така определения й процент от съществуващите в световен план бежанци за съответната година към друга държава (например някоя от държавите в Африка), като й заплати определена парична сума, съответстваща на изразходите, които приемащата държава, следва да направи за създаването и поддържането на бежански лагери, както и за интегрирането на бежанците в своето общество. Тезата се аргументира с твърдението, че подобно „отклоняване“ на бежанците от конкретна държава не нарушава техните права, тъй като те бягат от, а не към определена държава.

Чрез въвеждането на международна система за разпределяне на бежанците може да бъде създаден пазар на човешки местообитания. Опасенията срещу въвеждането на подобен пазар на бежанците в световен план е посланието, съдържащо се в допускането на възможността за „прехвърляне“ на бежанска квота. Какво всъщност се казва на хората от държавата, която прехвърля своята отговорност към световните проблеми срещу заплащане на определена сума пари – че те не са желани от нея? Че не са равни на нейните граждани? Морално допустимо ли е приемането на възможността държавите да се освобождават от отговорност към хора, намиращи се в трудно положение, чрез заплащане на определена парична сума?

– пазар на войната

Става въпрос за исторически познатото и все по-често срещаното днес превъзлагане (аутсорсване, приватизиране) на войната чрез наемане на "частни" войски. Исторически пример за подобна военна стратегия са каперите – частни лица, които през 17-18ти век за своя сметка са купували и въоръжавали военен кораб. Той се управлявал от своите частни собственици, но участвал във военни действия по поръчение на държавата (Англия). Каперите били морски наемници, носещи със себе си и необходимата им военна техника. Освен военни, те често нападали и търговски кораби на чужди, враждебни държави, което ги доближавало до пиратите, но те били толерирани от държавата, „държавни“ пирати!

Доколко обаче участието във военни действия следва да бъде мотивирано от получаването на възнаграждение? И не трябва ли армията да е доброволческа, след като една от малкото цели, които могат да се защитават с война днес е опазването на мира и родината? Какво се случва с родолюбието, когато заплатата замени „дълга към Отечеството“?

– пазар на приятелството

Сред новите „услуги“, „набиращи скорост“ в условията на икономическа криза има и такива, предлагащи платено … приятелство. Не става въпрос за сексуални услуги, а за емоционална подкрепа, съчувствие, помощ и всички онова, което свързваме с приятелството. Идеята е проста: подписва се договор за приятелство, заплаща се възнаграждение и вече не сме сами! Като защитени от закона и от уговорките по договора потребители може да се чувстваме прекрасно с новия си „приятел“.

Какво обаче все още смущава повечето от нас в подобно взаимодействие? Не компрометира ли уговореното заплащане като допълнителен мотив вътрешната мотивация и стойност на приятелството³? Защо хората стават приятели? За да си изкарват прехраната или защото ценят човека, с когото са станали приятели, независимо от получаването на насрещна материална облага? И не е ли една друга „нова“ услуга – съпруг под наем (отскоро предлагана в Сърбия), нов вариант на стария договорен подход към брака (временен брак по сметка, брак-договор)?

Когато пазарният принцип се превръща в норма

Когато хората започнат да създават нови приятелства, за да изкарват пари, от механизъм за мотивиране пазарният принцип за заплащане се превръща в норма! Но приятелството, майчинството, четенето на книги по правило не са дейности, които извършваме, за да печелим пари или други материални облаги от тях. Да – дори и когато ги правим срещу заплащане, ние правим нещо хубаво, но го правим поради грешна причина. В крайна сметка грешната причина (мотивация), не превръща ли и самата дейност в погрешна?

Има редица други случаи, при които пазарните правила надделяват над "заварените" от тях правила в непазарни области:

– частно образование – учители, които преподават само заради заплащането;

– комерсиалното заместващо родителство⁴ – платени приемни родители;

– търговия с гражданство – предоставяне например на американско гражданско срещу заплащането на определена сума пари;

– търговия с предимство на пътя – при наличието на автоматрица (интелигентна пътна инфраструктура) и "общуващи" помежду си умни (смарт) автомобили някоя от тях може да съобщи на останалите, че "бърза" (например, тъй като собственикът й вози родилка към лечебно заведение) и да предложи заплащане на собствениците на автомобилите, които не бързат толкова, да й позволят да мине пред тях срещу заплащане на определена цена ("преговорите" между колите могат да протичат мигновено, като резултатът е също толкова мигновена 😉 промяна на средствата в кредитните карти на техните собственици);

– частно правораздаване – съдебен eBay, в който всеки предлага възможност за частно правораздаване съгласно определени от него правила и процедури, включително наддаване?!

– частни пожарни служби и здравеопазване – но не представлява ли абдикиране на държавата от тази изключително важни публични области в обществения живот?

– частни затвори – но може ли да се превъзложи на „подизпълнител“ такава дейност, чрез която се осъществява държавният суверенитет? Няма ли да е налице приватизиране на чисто държавни дейности, каквато представлява екзекуцията например? Представете си обява за откриване на обществена поръчка кой ще предложи най-добри финансови условия за екзекутиране на осъден на смърт затворник…

В исторически аспект пазарният принцип не винаги е бил определяща сила. Напротив – така например в германските провинции и държави в периода между 1244 г. и 1816 г. са приети над 1300 закона за контролиране на частните разходи (вж. по-подробно Огилви, Ш. Внимавайте какво купувате. – сп. Знание, 2012, бр. 29, с. 68-71). Тези закони били насочени основно срещу жените, младите хора и ниските социални слоеве. Съдържащите се в тях правила определяли начина, по който трябва да се обличат хората, какво можели да ядат и да пият и как да се забавляват. Законите за контролиране на частните разходи се ползвали с широка обществена подкрепа: по-високо разположените социални класи се надявали, че чрез тях ще спрат израстването на представителите на по-ниските социални класи; мъжете виждали в законите основание да отхвърлят исканията на своите съпруги и дъщери за закупуване на нови дрехи и аксесоари; работодателите смятали, че по-този начин работниците им няма да искат увеличаване на заплащането на техния труд; духовенството по правило било срещу разточителството, което законите ограничавали чрез въвеждането на граници на потреблението… Като цяло се смятало, че законите ще спрат непристойното поведение, а това ще доведе до намаляване на незаконните деца и до облекчаване на системата от социални помощи. Като нямат за какво да харчат парите си, обикновените хора могат да бъдат облагани с по-големи налози. В градовете били назначавани цензори, които да наблюдават "прекомерното облекло, излязло извън контрол". Провиненията се наказвали първоначално с публичен призив да се преустанови нарушението, а при продължаването му – с порицание, с глоби и конфискации, както и с отказ от социални помощи ("След като можеш да си позволиш твърде показно облекло, то сам си си виновен, ако след това се нуждаеш от социални помощи!"). Посочените ограничения над потреблението са се задържали в Германия до началото на 19 век, когато започва т. нар. потребителска революция и възходът на пазарния принцип. От тогава насетне свободата да бъдем потребители се утвърждава като част от личната ни свобода, превърнала се в икона на съвременния свят. Смята се, че държавата трябва да запази неутралитет при определянето на нуждите на своите граждани, което се постига в най-голяма степен чрез въвеждането на пазарния принцип по отношение на всеки търсен и желан от хората обект на потребление. Дали обаче възприемането на неограничения пазарен плурализъм е равнозначно на неутралитет?

Пазарът не е неутрален инструмент

Пазарът не е неутрален инструмент, а оставя своя отпечатък върху това, което се търгува на него: то става продукт, стока, бранд. Превръщането на пазара в навик, който прилагаме и в сфери, регулирани от морални, а не от пазарни правила, крие редица опасности за способността ни да идентифицираме и защитаваме ценностите, които винаги са отличавали едно общество.

Много области на обществения и личния ни живот се регулират от утвърдени през вековете ценности⁵, възприемани от хората като добро и зло по-скоро интуитивно (т. нар. интуитивен морал), отколкото като резултат на договаряне. Възприемането на „договорен“ подход в дискусията за човешките ценности и замяната на етиката (споделянето и обсъждането на различни мнения) с преговори (предлагане на правила според търсенето) би могло да доведе (ако вече не е довело!) до сериозни последици за моралните устои на съвременното човечество.

Дали бихме живели уютно в общество, в което всичко подлежи на договаряне, или бихме предпочели да останем верни на „традиционните“ ценности? Дали по-важно е постигането на най-голямо щастие за най-много хора, или и в страданието съществува морален смисъл, който продължава да бъде преоткриван от нас? Дали човешкият живот е просто битпазар, или в него има нещо свещено, което ни кара да се удивляваме от природата? Дали да превърнем бъбреците и сънищата си в борса, спомените и възможностите си – в продукт?

От отговора на тези въпроси зависи зараждането или края на един нов Пазар.

Пазарът на човешките ценности.

___________

Бележки под линия:

1 За противопоставянето „морал-пазар“ и за отражението на пазарния принцип върху културната идентичност в Европейския съюз вж. Kurzer, P. Markets and Moral Regulation: Cultural Change in the European Union, Cambridge, 2001, p. 4.

2 Вж. Sandel, M. What Money Can't Buy: The Moral Limits of Markets, 2012.

3 Качеството на човешките отношения е един от основните проблеми при възприемането на пазарния фундаментализъм. Вж. по-подробно Finn, D. The Moral Ecology of Markets: Assessing Claims about Markets and Justice. Cambridge, 2006, p. 88.

4 За пазара на майчинството вж. също Satz, D. Why Some Things Should Not Be for Sale: The Moral Limits of Markets, Oxford, 2010, p. 123.

5 За ключовото значение на ценностите в пазарните отношения вж. Zak, P., M. Jensen Moral Markets: The Critical Role of Values in the Economy, Princeton, 2006. За критика на растежа като основна цел в съвременната култура на кумулация и релаксация вж. Янакиев, К. Метафизика и християнство. С., 2008, с. 168: "[днес] Онова, което може да се прави във времето, е да се "кумулират" неща – блага, стойности (които просто се натрупват и увеличават, без обаче чрез тях да се осъществява някаква човешка историческа "същност", утвърждава се култура, в която "понятието "растеж" заменя тоталното понятие за "осъществяване". "Растежът,", колкото и да е експоненциален, колкото и да е продължителен обаче, е чисто количествен, в него няма нищо специфично "историческо".".

Стоян Ставру