Автори: ПЕТЪР КАРАДЖОВ, ЯНА БУРНЕВА
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
I. Въведение
Нестабилността на нормативната уредба и честите й промени от страна на законодателя не подминават почти никой нормативен акт. В това число и българският Търговски закон не е изключение от правилото. За по-малко от четвърт век той е бил обект на десетки изменения и допълнения. Последните промени не подминават и част четвърта на закона, която урежда производството по несъстоятелност. Измененията, публикувани в Държавен вестник, бр. 20 от 2013 г., са важни не само поради спецификата и сложността на производството по несъстоятелност като способ за универсално принудително изпълнение за удовлетворяване на кредиторите на съответното дружество, но и поради зачестилото приложение в практиката на производството, предвид икономическите и финансови проблеми в глобален акспект, които не подминават и Република България.
II. Общи положения
Преди да започнем с анализа на посочените промени и отражението им върху работата на практикуващите юристи, следва да бъдат посочени някои общи положения от значение за последващия ход на настоящото изложение.
Производството по несъстоятелност (ПН) се явява универсално принудително изпълнение за удовлетворяване на всички кредитори на съотвеното лице – длъжник, което го различава от индивидуалното принудително изпълнение, в което всеки кредитор удовлетворява индивидуално и поотделно своите притезания. Производството има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието (чл. 607 ТЗ: „(1) Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника. (2) В производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници.“). То е приложимо само по отношение на лица, притежаващи качеството търговци по смисъла на ТЗ. Не за всички търговци обаче намират приложение всички основания за откриване на ПН, за които ще стане въпрос по-нататък в изложението. Единствено капиталовите търговски дружества (КТД) са възможни субекти на всяка една от уредените в закона хипотези (арг. от чл. 607а, ал. 2 ТЗ: „Освен при неплатежоспособност, производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции“). Специфика има и по отношение на едноличния търговец (ЕТ), където лицето, упражняващо търговска дейност, отговаря с цялото си имущество. Аналогична е ситуацията и с неограничено отговорните съдружници в персоналните дружества – събирателно и командитно (арг. от чл. 610 от ТЗ: „Едновременно с откриването на производството по несъстоятелност за търговското дружество се смята за открито и производството по несъстоятелност за неограничено отговорния му съдружник“). ПН е неприложимо по отношение на търговец-публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен залог. Специфики откриваме и при ПН по отношение на търговец – банка или застраховател, поради което уредбата е изнесена в отделни нормативни актове – Закон за банковата несъстоятелност, както и разпоредбите на раздел II на глава дванадесета от Кодекса за застраховането.
Търговският закон урежда две основания за откриване на производство по несъстоятелност. Те са посочени в чл. 607а ТЗ – неплатежоспособност и свръхзадълженост. За да се стигне до извода, че поне едно от тях е налице, се използват т.нар. коефициенти – коефициент на финансова автономност и задлъжнялост, коефициент на ликвидност. Предвид икономическия характер на гореспоменатите понятия, те няма да бъдат разглеждани подробно, а само доколкото способстват за изясняването на юридическата проблематика, предмет на настоящото изложение.
Свръхзадължеността на търговското дружество (ТД) е специфично състояние, при което имуществото на това дружество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. Това е невъзможност на длъжника да покрива именно паричните си задължения, и то спрямо всички кредитори, а не само по отношение на кредитора, депозирал молбата за откриване на ПН. Уредбата на института се съдържа в разпоредбите на чл. 607а, чл. 631, чл. 742 ТЗ. При анализ на нормата на чл. 742 ТЗ практиката приема, че под „имущество“ се разбира само активът на дружеството. При свръхзадължеността всички активи на дружеството по неговия годишен счетоводен баланс от годишния финансов отчет (ГФО) – бързоликвидни и бавноликвидни, превърнати в парична стойност, не са достатъчни, за да покрият паричните задължения (краткосрочни и дългосрочни) на това дружество. За да се стигне до този извод, се извършва поредица от определени математически калкулации, при които стойността на активите по баланса се разделя на задълженията и полученият коефициент определя наличието или липсата на свръхзадълженост. Ако получената стойност е 1 (единица) или по-голяма от 1, следва, че дружеството не е свръхзадължено. Това е т.нар. коефициент на финансова задлъжнялост.
Следва да се има предвид, че при релевиране от страна на молителя и на двете основания за откриване на производство по несъстоятелност – неплатежоспособност или свръхзадълженост – двете основания „следва да се разглеждат при условията на евентуалност, защото макар и да са налице кумулативно в някои случаи, то наличието на неплатежоспособност настъпва винаги когато е налице свръхзадълженост. Обратното не е задължително. Състоянието на неплатежоспособност показва невъзможността на длъжника да покрие свои изискуеми задължения с наличните си краткотрайни активи. Докато свръхзадължеността показва превишение на пасива над актива.
Поради това ще следва да се приеме, че като първо основание поради естеството си следва да се разгледа наличието на свръхзадълженост, защото свръхзадължеността означава неплатежоспособност. При свръхзадължеността е налице опасност с всички свои активи длъжникът да не може да покрие всички свои задължения. Докато при неплатежоспособността длъжникът не може с краткотрайните си активи да покрие кратковременните си задължения. Ето защо при наличие на свръхзадълженост това означава и невъзможност за изпълнение на задълженията си при настъпила неплатежоспособност, т.е. следва да е настъпила неплатежоспособност, която разкрива състоянието на свръхзадълженост. Следователно в тези случаи свръхзадължеността поглъща неплатежоспособността. Това е възможността на длъжника с краткотрайните си активи да посрещне краткотрайните си задължения, които са изискуеми.
В този смисъл наличието на неплатежоспособност е фактор за установяване на свръхзадължеността.“ (така и Решение № 1092 от 17.06.2013 г. по търг. д. № 6385/2012 г. на Софийски градски съд).
Именно поради което, а и предвид по-голямото му практическо приложение, по-интересно е другото основание за откриване на ПН – неплатежоспособност. Институтът е уреден в чл. 608 ТЗ. Неплатежоспособността е обективно финансово състояние. Възможността на търговеца-длъжник да изпълни парично задължение по търговска сделка следва да се преценява с оглед цялостното му финансово състояние, съобразно задълженията му спрямо всички кредитори. Прави се преценка дали имуществото на длъжника е достатъчно за покриване на задълженията му, в който случай следва да се извърши съпоставка между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения – това имущество, което е бързоликвидно. Неплатежоспособността не е факт, а правна квалификация на сукцесивно осъществени факти. Ликвидността не е константна величина, тя се променя, поради което следва да се разглежда в динамика, с оглед непрекъснатото задължение на дружеството за плащане на своите доставчици, кредитори и пр., както и поради наличието на парични постъпления от реализирана продукция или съответни услуги. Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи и когато изчислените коефициенти на обща и бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са под единица, това е индикация за влошеното икономическо и финансово състояние на дружеството. Краткосрочните задължения фигурират в знаменателя на дробното число, чрез което се определят коефициентите за обща и бърза ликвидност, а текущите задължения – при коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност. Освен показателите за ликвидност, има и други показатели, обуславящи финансовото състояние на търговеца – за ефективност, които са количествени характеристики на съотношението между приходите и разходите и установяват дали ефективно се използват средствата на предприятието, и показателите за финансова автономност, които са количествени характеристики на степента на финансовата независимост на предприятието от кредиторите. Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи, като се съобразят общото икономическо състояние на длъжника, съобразно изведените критерии, и моментът на спиране обслужването на задълженията си, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане към определен кредитор. Търговският закон не определя началната дата на неплатежоспособността нито чрез датата на последното плащане, нито чрез датата на изискуемостта на първото непогасено задължение. Преценката е предоставена на съда, който съобразно конкретните факти и обстоятелства по делото следва да се произнесе доколко спиране на плащането по отделните задължения представлява израз на общото влошено икономическо състояние на длъжника. В теорията и практиката началната дата е определена като момент на обективно проявление на трайната неспособност на длъжника да изпълнява изискуемите си парични задължения към своите кредитори, като съгласно ал. 3 на чл. 608 „Неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори“. Според възприетите разрешения началната дата на неплатежоспособността следва да се определи чрез изследване на цялостното финансово-икономическо състояние на длъжника и на показателите за финансова автономност, ликвидност и ефективност, съпоставени с момента, в който длъжникът е спрял плащанията си към кредиторите; съотнасянето на неплатежоспособността към точно определен момент във времето (начална дата на неплатежоспособност) не трябва да се отъждествява само с момента на спиране на плащанията, а е необходимо да се извърши преценка дали и доколко спирането на плащанията е последица от влошаване на икономическото състояние на длъжника и от настъпилата трайна невъзможност за последния да погасява задълженията си по чл. 608 ТЗ. Окончателно се налага изводът, че за определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е не само най-старото непогасено задължение на длъжника, а и общото му икономическо състояние, както и моментът, в който длъжникът е спрял плащанията към кредиторите си като цяло.
III. Анализ на редкцията на чл. 608, ал. 1 ТЗ от 9 май 2006 г.
Измененията в чл. 608 ТЗ засягат ал. 1, която имаше следния вид:
изм., ДВ, бр. 38 от 9 Май 2006 г.
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ
Чл. 608. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) (1) Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
От 2006 г. до 2013 г. в едно изречение бяха уредени хипотезите, когато търговец не е в състояние да изпълни както изискуемо парично задължение по търговска сделка (частноправно задължение), така и публичноправно задължение към държавата или общините, а също така задължение по частно държавно вземане. При новата редакция тези хипотези са разделени в отделни точки, като основно внимание трябва да се отдели на т. 1, където на практика е налице значително изменение, изразяващо се в разширяване кръга на възможностите за откриване на ПН по отношение на търговец, които произтичат от неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка:
изм. и доп., ДВ, бр. 20 от 28 Февруари 2013 г.
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ
Чл. 608. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г.) Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:
1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
3. задължение по частно държавно вземане.
При старата редакция, за да е налице неплатежоспособност, е необходимо търговецът да не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Фактическият състав включва:
1. подаване на молба от страна на легитимирано по закон лице;
Кръгът на легитимираните лица е определен в чл. 625, ал. 1 ТЗ, а именно: длъжникът, ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, както и Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане.
2. наличие на качеството „търговец“ по отношение на длъжника по смисъла на чл. 1 ТЗ;
Възможно е качеството да е придобито поради извършване по занятие на някоя от посочените в ал. 1 на чл. 1 ТЗ аболютни търговски сделки, както и то да следва по силата на презумпцията на ал. 3 от същия член, а също така да следва направо от текста на закона (чл. 1, ал. 2 ТЗ);
3. да е налице изискуемо парично задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане;
Предвид целите на настоящото изследване и липсата на промяна в уредбата по отношение на публичноправните задължения към държавата и общините, както и в материята на частните държавни вземания, по-надолу ще разгледаме подробно само случая на наличие на изискуемо парично задължение на длъжника по търговска сделка.
3.1 наличие на сделка;
Молителят-кредитор трябва да докаже съществуването на задължение по сделка, която е сключена между него и ответника – търговеца-длъжник, т.е. задължението по сделката трябва да е възникнало между молителя и ответника. Тогава, когато не е установена облигационна връзка по сделка, включително когато сделката страда от пороци, които я правят нищожна, съдът е длъжен да отхвърли молбата за откриване на ПН поради липсата на задължителна материална предпоставка на закона. Страна по нищожна сделка не е активно легитимирана да инициира производство по несъстоятелност именно защото няма качеството на кредитор на изискуемо парично вземане по сделка. Доказателствената тежест за установяване на материалните и процесуални предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност е разпределена между участниците в производството. Ответникът-търговец може да се брани в производството с възражения, които изключват правото на кредитора по сделката, каквито са възраженията за нищожност на сделката, погасяване на вземането по давност към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, направено прихващане при спазване на условията по чл. 103–105 ЗЗД и други.
3.2 търговски характер на сделката между молителя и ответника;
За характеризиране на сделката като търговска определящ е чл. 286 ТЗ във вр. с чл. 1, ал. 1 ТЗ – законодателят разграничава два критерия, които определят търговския характер на една сделка – обективен и субективен.
Субективен критерий: чл. 286, ал. 1 ТЗ – сделка, сключена от търговец и свързана с упражняваното от него занятие, има търговски характер. Достатъчно е сделката да е сключена от търговец в процеса на осъществяване на търговската му дейност, т.е. свързана с упражняваното от него занятие, за да се приложи субективният критерий.
Обективен критерий: чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1 ТЗ – сделките, изброени в ал. 1 на чл. 1 ТЗ имат търговски характер, независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Законодателят е предвидил подобен формализиран критерий поради силно спекулативния характер на изброените в ал. 1 сделки.
3.3 парично задължение по такава сделка;
Съдът отказва да обяви неплатежоспособност, когато е налице неизпълнение на задължение, изразяващо се в задължение за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот (възможен предмет на предварителен договор за покупко-продажба), както и в други аналогични хипотези, независимо дали са налице всички останали предпоставки за неплатежоспособност или не. Интересна хипотеза би представлявало наличие на задължение с право на избор на длъжника, като само една от възможните хипотези е парично задължение.
3.4 настъпила изискуемост (падеж) на задълженията, произтичащи от тази сделка;
Следва да се отчете обстоятелството, че фактът на оспорване на вземането не се отразява на неговата изискуемост, тъй като вземането става изискуемо поради настъпването на падежа на задължението.
4. неизпълнение и трайна обективна невъзможност за изпълнение – неплащане.
На практика именно това оначава да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието да е обективно и трайно. Трябва да се прави разграничение между спиране на плащанията и неплащане на парично задължение. Спирането на плащанията е обективно състояние, характеризиращо имуществената сфера на длъжника, а неплащането е неправомерен юридически факт – неизпълнение на определено задължение. Спирането на плащанията не представлява самостоятелно основание за откриване на производство по несъстоятелност, а е проявление на обективното икономическо състояние на длъжника за невъзможност да погасява задълженията си към всички кредитори, поради което началната дата на неплатежоспособността не може да се определи нито чрез датата на първото спиране на плащанията, нито чрез датата на последното погасяване на задълженията, нито съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а чрез установяване на цялостното икономическо състояние на длъжника към момента на постановяване на съдебното решение, в т.ч. и посредством изследване на коефициентите за ликвидност, задлъжнялост и финансова автономност, както бе описано вече по-горе в изложението. Преценката дали длъжникът е способен да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки предполага изследване на цялостното му финансово-икономическо състояние към момента на постановяване на съдебното решение по молбата за откриване на производство по несъстоятелност. За обявяване на неплатежоспособността не е достатъчно съдът да се позове само на презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, според която спирането на плащанията е индикация за неплатежоспособност, а е необходимо с помощта на съдебно-икономическа експертиза да се установи какви са коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, които съставляват показатели за общото икономическо състояние на длъжника и отразяват тенденцията за бъдещата му търговска дейност. В зависимост от това дали показателите са положителни или отрицателни и дали тенденцията е към подобряване или към влошаване на резултатите от търговската дейност, съдът следва да се произнесе дали длъжникът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608 ТЗ и дали е налице основанието на чл. 607а, ал. 1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо него. Не е нужно да се изследва икономическото състояние на длъжника към момента на всяко едно от спиранията на плащанията, а трябва да се установи кое от тях е израз на това трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си съгласно постановката на чл. 608 ТЗ, тъй като спирането на плащанията е правнорелевантно за несъстоятелността само ако е последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. Материалноправната предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност е невъзможността на търговеца да изпълни парично задължение, произтичащо от търговска сделка. И след като последната е развалена, отношенията между страните ще следва да се уреждат по правилата на правните последици от полученото на отпаднало основание. При отсъствие на материалноправната предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност молбата за откриването му ще бъде отхвърлена. След като договорът е развален, вземането, което е възникнало в полза на кредитора, не може да го легитимира като кредитор по търговска сделка по смисъла на ТЗ (Решение № 711 от 16.11.2006 г. по търг. д. № 430/2006 г. на ВКС). Поради което в подобен род хипотези по време на действие на старата редакция на закона, при разваляне на търговска сделка, независимо от невъзможността на длъжника да изпълни задължението си по нея, не би могло да се стигне до откриване на ПН.
Само когато са налице всички посочени в закона предпоставки на неплатежоспособността, съдът може да открие ПН. Релевантно за тази фаза от ПН е съществуването на парично задължение по търговска сделка, обуславящо качеството кредитор на молителя. Кумулативно с това от значение е и икономическото състояние на длъжника. Безспорността на задължението обаче не е задължителна материалноправна предпоставка. Тя е била такава за вземането на кредитора, поискал откриване на ПН, при редакцията на чл. 608 ТЗ преди 9 май 2006 г. (Решение № 125 от 15.10.2010 г. по търг. д. 91/2010 г. на ВКС).
Изключено от обхвата на разпоредбата в редакцията й отпреди последното изменение е вземането на кредитора, което произтича от упражнено потестативно право на разваляне на договор при неизпълнение и връщане на даденото на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Не са обхванати от основанията и вземания, които произтичат от приватизационна продажба, която няма характер на търговска сделка и съществено се различава от търговската продажба по ТЗ. Също така сделките по повод придобиване на дялове или акции и промените в съответното дружество са свързани с функциониране на дружеството, но не са търговски сделки по смисъла на ТЗ. Договорът за наем също може да попадне извън обхвата на материалноправните предпоставки за наличие на неплатежоспособност, предвид факта, че договорът за наем не е абсолютна търговска сделка (арг. от чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1 ТЗ), но съобразно въведения от законодателя субективен критерий (чл. 286, ал. 1 ТЗ) сделката следва да се определи като търговска в хипотеза на извършването й от търговец при осъществяване на дейността му по занятие. Достатъчно е сделката да е сключена от търговец в процеса на осъществяване на търговската му дейност, т.е. свързана с упражняваното от него занятие, за да се приложи субективният критерий, но това подлежи на доказване, тъй като презумпцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ („При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие“) е оборима. Ако ответникът е считал, че конкретната сделка не попада в кръга на този критерий, той е следвало да опровергае законовата презумпция и да докаже, че сделката не се намира в причинна връзка с упражняваното от него търговско занятие. Също така сделките с вещни права не са търговски и не са основания за произтичане на визираните в чл. 608 ТЗ парични вземания. Също така изключено е и неоснователното обогатяване, а правните последици от прекратяване на договор, дори и той да представлява търговска сделка, са ирелевантни.
IV. Анализ на редкцията на чл. 608, ал. 1 от ТЗ от 20 февруари 2013 г.
С Държавен вестник, бр. 20 от 2013 г., са въведени съществени промени в обхвата на материалноправните предпоставки на неплатежоспособността като основание за откриване на ПН. Измененията са в ал. 1, която вече се състои от три точки. На практика трите източника на парични задължения, неизпълнението на които води до неплатежоспособност, които съдържаше старата редакция на закона (невъзможност за изпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка; на публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската дейност; или на задължение по частно държавно вземане), са отделени в три точки, което е въпрос на законодателна техника. Съществената от правна гледна точка промяна се явява пояснението и допълнението на израза „парично задължение по търговска сделка“ в т. 1 на ал. 1 от чл. 608 ТЗ, което в новата редакция на закона придоби следния вид: „парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й“.
Дори само чрез езиково тълкуване на разпоредбата може да се долови значителното различие между двете редакции. Докато „парично задължение по търговска сделка“ еднозначно дефинира произхода на паричното задължение, новата редакция предлага още един различен състав, а именно паричното задължение да не е задължително породено от търговската сделка, а е достатъчно единствено наличието на връзка между задължението и сделката. На практика двете предложения на новата точка 1-ва предлагат обща формулировка на два отделни случая на задължения, неизпълнението на които води до неплатежоспособност на дадено ТД (по-нататък за краткост и яснота на изказа вместо „случаи на задължения, неизпълнението на които води до неплатежоспособност“ ще се използва изразът „основания за неплатежоспособност“), а текстът след тях съдържа примерно изброяване на конкретни хипотези, съотносими към второто предложение, с цел по-голяма яснота на законовия текст. Предложеното изброяване е само примерно, с илюстративен характер, но не и изчерпателно, което следва от конкретната формулировка на закона – „включително и“, т.е. включително и, но не само. По-надолу в изложението ще разгледаме отражението върху практиката на разширяването на коментирания състав.
Първото основание – парично задължение, породено от търговска сделка, не предполага някакви специфики, предвид припокриването му с текста от старата редакция на закона, а именно „изискуемо парично задължение по търговска сделка“, което бе изяснено по-нагоре в изложението. По-интересно е второто, ново предложение – „парично задължение, отнасящо се до търговска сделка“. Законодателят логично е предвидил, че въпросният текст най-вероятно ще породи въпроси и неясноти, поради което е пояснил предложението, чрез изброяване на конкретни хипотези, които следва да се приведат под текста на закона, като, както вече беше споменато, изброяването е само примерно, а не изчерпателно. Отделните включени в нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ хипотези са действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване, разваляне, последици от прекратяването.
При изследване на изпълнението на задължение по търговски сделки следва да бъде обърнато внимание както на специалните норми, съдържащи се в чл. 302–305 ТЗ, така и на субсидиарно приложимите разпоредби на гражданското законодателство. Възможна хипотеза, при която паричното задължение не е породено от търговска сделка, но се отнася до нея, и по-конкретно до нейното изпълнение, е например случаят на суброгация при изпълнение на задължение на длъжника от страна на трето лице, което впоследствие встъпва в правата на кредитора по първоначалната търговска сделка, както например и случаите на неизпълнение на парично задължение по заплащане на разноските за изпълнение. Остава да се проследи какви ще бъдат разсъжденията и съображенията на съда, ако подобни имагинерни засега аргументи бъдат въведени на практика от молител в производство по несъстоятелност.
На практика неизпълнението на дадено парично задължение, иначе казано неплащане, е класически случай на индикация за невъзможност да бъде изпълнено задължение, произтичащо от търговска сделка, водещо до неплатежоспособност. Следва обаче да се имат предвид следните разсъждения, възприети в съдебната практика: „Неплатежоспособността не трябва да се отъждествява с неизпълнението на парично задължение. Последното е вид неизпълнение на облигационно задължение. Неплащането на парично задължение може да е следствие от неплатежоспособността на длъжника, но това не е задължително. Законът не сочи броя на кредиторите и брой на паричните задължения, които следва да са налице, за да се приеме, че длъжникът е спрял плащанията, но настоящият съдебен състав намира, че следва да са спрени всичките плащания по аргумент за противното от презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, а и в противния случай законът щеше да използва израза „спрял плащания”, а не „спрял плащанията”. По тази причина сигурният критерий за установяване на неплатежоспособност е изследване на икономическото състояние на ответника.“ – Решение № 1043 от 06.06.2013 г. по търг. дело № 5986/2012 г. на Софийски градски съд; „Последното обаче е обективно фактическо състояние, характеризиращо имуществената сфера на длъжника търговец. То следва да се различава от неплащането като неправомерен юридически факт, форма на неизпълнение на задълженията (Решение № 806/2006 г. по търг. д. № 476/2006 г. на ВКС, ТК, І т. о.)“ – Решение от 23.01.2013 г. по търг. д. № 5042/2011 г. на Софийски градски съд. Въпреки това отделни ситуации във връзка с неизпълнението на търговска сделка могат да дадат тласък за откриване на производство по несъстоятелност при наличието и на останалите законови предпоставки, какъвто например е случаят с неточното изпълнение, както и породилото се вследствие от неточното изпълнение или неизпълнението като цяло право на обезщетение. Интересен е случаят с неустойката. На първо място, при преценка дали неизпълнение на задължение за заплащане на неустойка попада в хипотезата на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, следва да се има предвид, че неустойката е акцесорно задължение, няма самостоятелно съществуване и следва съдбата на главното задължение, което обезпечава, т.е. последното трябва да е изискуемо и породено от търговска сделка, за да е изпълнена визираната в закона хипотеза. При положение, че последното условие е изпълнено, съдът приема, че е изпълнена първата хипотеза на чл. 608, ал. 1 ТЗ – така например Решение № 1197 от 04.07.2013 г. по търг. дело № 2500/2011 г. на Софийски градски съд със следните мотиви: „При настъпило неизпълнение изправната страна има право да получи неустойката, без да е необходимо да доказва вредите. Възражението на ответника, че неустойка е недължима, защото договорите не са развалени, е неоснователно. Няма условие в закона, което да изисква разваляне на договора и едва тогава да се следва обезщетение, респективно неустойка. Наличието на вреди може да настъпи поради неизпълнение, което за изправната страна ще доведе до право да даде срок за изпълнение на неизправната страна да изпълни, и ако не изпълни, да развали. Съответно да иска обезщетение за неизпълнение. В случая молителите искат именно това предварително уговорено обезщетение, което се следва за формата на неточно изпълнение поради неспазване на срока. (…) Спорно е по делото обстоятелството дали молителите могат да искат откриване на производство по несъстоятелност. Сделката, на която се основават вземанията на молителите, е търговска на основание чл. 286, ал. 1 ТЗ. Тя е сключена от търговец и след като за една от страните по нея е субективна търговска, то за нея се прилагат правилата на търговските сделки, а следователно молителите имат вземане, основано на търговска сделка. Ето защо е изпълнена посочената хипотеза в чл. 608, ал. 1, пр. 1 ТЗ. Молителите имат вземания, основани на търговски сделки.“
В практиката вече има случаи на откриване на производство по несъстоятелност в хипотезата на неизпълнение на парично задължение, произтичащо от разваляне на търговска сделка. Към тях като последици могат да се приравнят случаите на унищожаване и недействителност, тъй като във всяка една от тези хипотези дължимото по паричното задължение, произтичащо от търговска сделка, следва да се търси по правилата на неоснователното обогатяване, било като дадено на отпаднало основание, или на несъществуващо такова. Прави впечатление, че преди влизането в сила на коментираното изменение на закона, съдът не е приемал развалянето, дори и на търговска сделка, като годно правно основание за обосноваване на неплатежоспособност на длъжника (така например Решение от 31.05.2012 г. по търг. д. № 1881/2012 г. на Софийски градски съд – „По отношение на вземането, което е за връщане на платените авансово суми по разваления договор за наем, съдът намира, че независимо от това дали в конкретния случай договорът за наем следва да се приеме като търговска сделка или не, то конкретното вземане не произтича от самата търговска сделка, а от нейното разваляне, т.е. съществува с оглед правилата на неоснователното обогатяване при разваляне на договорното правоотношение, поради което не може да се приеме, че съставлява вземане по търговска сделка по смисъла на чл. 625 ТЗ. Независимо от горното, за молителя е налице вземане по търговска сделка, каквото е това по процесната фактура и КИ за търговска продажба на стоки, и в този смисъл той е активно легитимиран като кредитор по молбата по чл. 625 ТЗ и следва да бъдат обсъдени другите предпоставки за евентуалното й уважаване.“), която практика след влизане на изменението в сила безспорно ще бъде променена.
По-особен е случаят на връзка между паричното задължение и прекратяване на търговска сделка, както и на последиците от прекратяването. При изследване на подобна хипотеза следва да бъде отчетено наличието на различни способи за прекратяване на правоотношението между молителя и ответника, като възможни такива са например прекратяване по взаимно съгласие на страните или едностранно от някоя от страните, ако подобна възможност е договорена между страните (най-често с включване и на уговорка за изплащане на обезщетение при едностранно прекратяване на договорните отношения), сбъдване на прекратително условие и др. Тази хипотеза изрично е включена в текста на закона, поради което съдебната практика отпреди коментираното изменение (така например Решение от 07.01.2013 г. по търг. д. № 1968/2012 г. на Софийски градски съд: „Между страните са възникнали валидни търговски отношения въз основа на сключените договори за поръчка на самолетни билети и резервации, но предвид доказателствата по делото, съдът на първо място намира, че претенциите на молителя, представляващи по своето естество връщане на дадено на отпаднало основание (чл. 55, ал. 1 ЗЗД), не произтичат от търговска сделка по смисъла на чл. 625 ТЗ. Молителят претендира възстановяване на платени в изпълнение на договорните му задължения суми по цитираните протоколи за доставка на самолетни билети поради оттегляне на поръчките, т.е. поради прекратяването на договора. Връщането на дадено по договор не представлява вземане по търговска сделка, поради което молителят не е активно легитимиран да претендира откриване на производство по несъстоятелност на ответника.“) следва да бъде изменена.
Извън конкретно изброените хипотези, но в обхвата на израза „парично задължение, отнасящо се до търговска сделка“ остават например случаите на задължения, произтичащи от обезпечаване на вземането по търговска сделка (в случаите, когато те самите не представляват търговска сделка, което би ги направило предпоставка на собствено основание), отметнина по смисъла на чл. 308 ТЗ във връзка със сключването на търговска сделка и др.
Въпреки сериозното разширяване на приложното поле на нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ, все още има случаи, които остават извън обхвата на основанията за откриване на производство по несъстоятелност. Така например в Решение № 729 от 16.04.2013 г. по търг. д. № 6190/2012 г. на Софийски градски съд съдът е отказал откриването на производство по несъстоятелност със следните аргументи: „От представените по делото доказателства се установи, че вземанията, предмет на договора за цесия, представляват разноски по гражданско дело, както и такива по изпълнително дело (подч. м.). Тези вземания не произтичат от търговски сделки, поради което не е налице един от елементите на фактическия състав на неплатежоспособността. Релевантни за неплатежоспособността по смисъла на закона са правното качество на длъжника като търговец и търговският характер на сделката, от която произтича вземането. Неплатежоспособност е налице, когато търговецът не е в състояние да заплати изискуемо парично вземане по търговска сделка, но в конкретния случай в полза на молителя не съществува вземане, произтичащо от търговска сделка.“
Като обобщение трябва да се посочи забележимата тенденция в дейността на законодателя – към намаляване на броя на материалноправните предпоставки на неплатежоспособността като основание за откриване на производството и разширяване на обхвата на хипотезите, обхванати от основанието, което води до разширяване на приложното поле на производството по несъстоятелност. Прави впечатление, че все още липсва значителна в количествено отношение практика по нововъведените основания за откриване на ПН, което е разбираемо с оглед краткия отрязък от време, в което новата редакция на закона е била приложима. По-разпространеният случай в практиката е производството да се открива по инициатива на Национална агенция за приходите (НАП) във връзка с публичноправни задължения на длъжника, произтичащи от търговската му дейност. След изменението на закона съдебни решения се постановявани само за откриване на ПН в случаи на задължения, произтичащи от разваляне на търговска сделка, претенции за неустойка. Все още молителите не прибягват до цялата палитра от новопредоставените им с изменението на чл. 608, ал. 1 ТЗ средства. Тепърва подлежи на изследване съдебната практика по приложението на останалите предложения от закона, с цел да се определи доколко целесъобразно е било подобно изменение и да се идентифицират проблемите, които изменението може да породи на практика.
