Вписването на прехвърляне на дружествен дял и на приемане и изключване на съдружници по чл. 122, чл. 129, ал. 2 и чл. 140, ал. 4 от Търговския закон

Настоящата статия може да бъде свалена и прочетена в pdf формат тук.

I. Въведение в проблемите и формулиране на тезата

1. В предходната ми статия¹ бяха изяснени причините, поради които чл. 140, ал. 3 и чл. 231, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ) въздигат определени корпоративни решения в предмет на конститутивно вписване, основанията за извършената през 2003 г. промяна в горните разпоредби и негодността на обявяването на дружествения договор да изпълни функциите, присъщи на конститутивните вписвания. Наред с това, в посочения труд бе защитено и разбирането, че макар всяко конститутивно вписване да има и декларативен сегмент², уредените в ТЗ две групи вписвания стоят в определено съотношение помежду си. Конститутивното вписване може да бъде (и най-често е) условие за извършване на декларативното. Обратното обаче не е възможно. Това важно различие следва от самата същност на двата вида вписвания и от тяхното различно отношение спрямо подлежащите на вписване обстоятелства. Докато целта на декларативното вписване е осигуряването на публичност на едно вече възникнало и значимо преди всичко за отношенията между дружеството и третите лица обстоятелство, водещата цел на конститутивните вписвания е самата правна важимост на релевантните за оборота обстоятелства да бъде обвързана с предварителен конститутивен контрол – в интерес не само на компанията и на третите лица, но и на съдружниците и акционерите.

Горните важни различия между двата вида вписвания обуславят както отлики в техния предмет и в съотношението помежду им, така и водещата роля на конститутивния сегмент на вписването.

1.2. Настоящият труд продължава идейната линия на предходната ми статия и има за цел да докаже, че вписването на промени в персоналния състав на ООД (в обстоятелствата по чл. 115, т. 3 във връзка с чл. 119, ал. 2 и чл. 140, ал. 1 ТЗ) има декларативен и вторичен характер, който е функция на обуславящо конститутивно вписване. Предмет на това обуславящо вписване са обстоятелствата „изменение на дружествения договор“, „приемане“ или „изключване“ на съдружник. Обусловеното (декларативно) вписване не може нито да „погълне“ горните конститутивни вписвания, нито да ги замести. В процеса на анализа ще бъде доказана обективната нужда както от самостоятелното вписване на горните обстоятелства, така и неизбежността на конститутивния регистърен контрол по отношение на самото им възникване.

1.3. В допълнение, ще бъде защитено и „признатото“ от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ („Наредба № 1“), но неоснователно отричано от ВКС³ разбиране, че прехвърлянето на дружествен дял е самостоятелно подлежащо на вписване обстоятелство, което не съвпада нито с вписването на промени в персоналния състав на ООД, нито с това на приемането на нов съдружник.

1.4. По-глобалното послание на настоящото изследване е, че обективното право представлява логически структурирана система, между чиито елементи са налице определени съотношения, включително такива на обусловеност. Тази истина е базисна за правното мислене, стои в самата му основа и поради това изглежда банална и ненужна за подчертаване. Въпреки, че е несъмнена и общопризната обаче, тя често бива забравяна в процеса на тълкуването. Съдът не би могъл директно да достигне до извода, че дадено договорно вземане е било погасено чрез прихващане. За да формира подобен извод той първо трябва да обоснове елементите на широкия по съдържание и сложен фактически състав на самото потестативно право на прихващане, както и че същото е било надлежно упражнено. Горният модел е още по-очевиден в процесуалното право, което може да бъде разглеждано и като динамичен фактически състав, при който всеки предходен юридически факт е елемент от фактическия състав на следващия.

1.5. Регистърното производство също представлява динамичен фактически състав. Конститутивен характер може да има не само крайният регистърен акт (например – вписване на изменение в дружествения договор по чл. 140, ал. 3 ТЗ), но и определени междинни елементи от фактическия състав на „финалното“ вписване. Подобен усложнен модел, формиран от система от конститутивни вписвания, би имал своето основание тогава, когато обстоятелството, предмет на „междинното“ вписване, е достатъчно важно, за да бъде подчинено на самостоятелна конститутивна регистърна проверка. Според тезата на настоящото изследване (както и на предходната ми и вече спомената статия) именно по горния начин се слагат отношенията в случаите на приемане или изключване на съдружници в ООД.

1.6. От една страна, приемането или изключването на съдружници има (при приемането) или би могло да има (при изключването)⁴ за последица промяна в персоналния състав на дружеството, а оттук – и в дружествения договор. Тази „финална“ промяна подлежи на конститутивно вписване по чл. 140, ал. 3 ТЗ. Вписването на изменението в дружествения договор от своя страна поражда промяна в подлежащите на декларативно вписване обстоятелства по чл. 119, ал. 2 във връзка с чл. 115, т. 3 ТЗ. Горните две вписвания обаче не изключват, а напротив, предполагат, че едновременно с тях (а правно-логически – преди тях) са извършени и обуславящите конститутивни вписвания на обстоятелствата „приемане“ или „изключване“ на съдружник.

1.7. Без конститутивно регистърно потвърждаване по чл. 140, ал. 4 ТЗ горните обуславящи обстоятелства изобщо не биха възникнали (не биха придобили правна важимост). Еrgo, без подобно „преюдициално“ потвърждаване няма да настъпи нито подлежащо на вписване съгласно чл. 140, ал. 3 ТЗ изменение в дружествения договор, нито подлежаща на декларативно „обявяване“ промяна в персоналния състав на дружеството. В случая преюдициалните конститутивни вписвания по чл. 140, ал. 4 ТЗ са елемент от динамичния фактически състав на конститутивното вписване по чл. 140, ал. 3 ТЗ, както и на декларативното такова по чл. 119, ал. 2 във връзка с чл. 115, т. 3 ТЗ. Игнорирането на горното съотношение между елементите на динамичния фактически състав е логически еквивалентно на игнорирането на преюдициалните фактически състави на компенсируемите вземания в по-широкия състав на потестативното право на прихващане.

2. Подлежащите на вписване обстоятелства „прехвърляне на дружествен дял“ и „изключване“ на съдружник не могат да бъдат „погълнати“ от декларативното вписване по чл. 140, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 и чл. 115, т. 3 ТЗ и поради незаобиколимия факт, че не е задължително те да водят до промяна в персоналния състав на дружеството. Подобна промяна няма да е налице при прехвърлянето на част от дружествените дялове между съдружници. Означава ли това, че нотариално оформената сделка и настъпилата в резултат на нея промяна в дяловото участие трябва да остане скрита за третите лица? Според мотивите към т. 7.1. от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС излиза, че това е точно така – поне докато съдружниците благоволят да изменят дружествения договор и да отразят настъпилата промяна в него (съгласно чл. 115, т. 5 ТЗ).

2.1. А как би следвало да се уредят отношенията, ако междувременно съдружникът прехвърли същите дялове на друг съдружник? Според „логиката“ на горното тълкувателно решение излиза, че ООД трябва да се снабди с кристално кълбо, чрез което да разреши конкуренцията между двамата приобретатели. Моля да ми бъде простено, но експлицитната и исторически и сравнителноправно утвърдена цел на чл. 129, ал. 2 ТЗ е да спести на дружеството нуждата от подобен магически инструмент.

2.2. Изключването на съдружник също не е равнозначно на промяна в персоналния състав на ООД. То може пряко да генерира подобна промяна само в случай, че не са налице подлежащи на уреждане имуществени последици. Това би било така при изключване по чл. 126, ал. 1 ТЗ за всички притежавани от съдружника дялове или при изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ, ако релевантната стойност на дружествения дял е нулева. De lege lata обаче длъжностното лице по регистрацията не разполага с механизъм да се увери в последното. Ergo, нужно е решение на общото събрание, с което: 1) се констатира, че дружественият дял има нулева релевантна стойност (поради което изключването е равнозначно на погасяване на членството) и 2) се преразпределя овакантеният основен дял от капитала. Това решение на общото събрание (във втората си, диспозитивна част) ще подлежи на конститутивно вписване съгласно чл. 140, ал. 3 ТЗ. След като това вписване стане факт, ще настъпи и релевантно изменение на дружествения договор, в частите му по чл. 115, т. 3 и т. 5 ТЗ, като първото посочено изменение ще подлежи на декларативно вписване съгласно чл. 140, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ. Обстоятелството, че в разглежданата хипотеза всички горни три групи вписвания ще бъдат извършени симултанно не е основание нито те да бъдат свеждани до едно, нито да бъде пренебрегвано правнологическото съотношение помежду им.

2.3. Извън горните хипотези на пряко деконструиране на членството, изключването ще подлежи на самостоятелно конститутивно вписване, а релевантното изменение на дружествения договор и промяната в персоналния състав на дружеството ще чакат легитимното уреждане на имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Самостоятелното конститутивно вписване на изключването обаче е от значение както за самото дружество и за изключения, така и за третите лица. За изключения то е от значение преди всичко поради привременната закрила, осигурена от чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ, която му дава право да спре вписването и да блокира самите правни последици на изключването – докато не бъде решен исковият спор по чл. 74 ТЗ. За дружеството то е от значение, защото му гарантира сигурност относно настъпването на правните последици на изключването – сред които е както суспендирането на правото на глас на изключения, така и възникването на вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ. На третите лица вписването на изключването гарантира правна сигурност, че имущественото съдържание на членството е било променено и че съдружникът е в своеобразна „частна ликвидация“.

2.4. Горните истини не могат да бъдат видени от съвременната доктрина и съдебна практика единствено поради погрешното идентифициране на изключването (както и на всички останали хипотези по чл. 125, ал. 1 и 2 ТЗ) с прякото прекратяване на членството⁵. Тази изходна перспектива не позволява да бъде забелязан фактът, че търговското дружество – за разлика от сдруженията и кооперациите – има имуществен фундамент. Поради това фактическите състави по чл. 93, чл. 97, ал. 1, чл. 125 и чл. 260м ТЗ са основани на ликвидационния принцип на прекратяването на участието – представляващо членствен аналог на прекратяването на самото дружество. Както обаче дружеството не губи своята правосубектност в хода на общата ликвидация, така и членство, в което са интегрирани активи (имуществен дял с положителна релевантна стойност) не може да бъде погасено докато тази стопанска есенция не бъде ликвидирана или прехвърлена. Поради горните фундаментални различия между сдруженията и кооперациите, от една страна, и търговските дружества, от друга, изключването при двете категории корпорации не би могло да има едни и същи последици по отношение на членството.

2.5. Единствените изключения от ликвидационния принцип на прекратяването на участието са налице при изключването на капиталово основание (чл. 126, ал. 1-2 и чл. 260л, ал. 1 ТЗ), при персоналните дружества (чл. 97, ал. 2 ТЗ) и при ДПК (чл. 260м, ал. 2 ТЗ).

а) В първия случай прякото погасяване⁶ на членството е последица от липсата на подлежащи на уреждане имуществени последици.

б) В случаите по чл. 97, ал. 2 ТЗ прекратяването на членството е функция не само на договорна клауза (чл. 97, ал. 1, изр. първо ТЗ изисква именно такава клауза), но и на изчерпването на процедурата по прекратяване на участието, уредена в чл. 97, ал. 1, изр. второ ТЗ.

в) В хипотезите по чл. 260м, ал. 2 ТЗ прякото прекратяване на членството е възможно само, ако още не е формиран дружествен дял (подлежащи на „ликвидация“ активи) – т.е., ако съдружникът в ДПК не е изпълнил капиталовото си задължение.

2.6. В случаите по букви „б“ и „в“ по-горе заложеният в закона базисен (предпочитан от законодателя) ликвидационен модел на отношенията не е бил реализиран – поради което прекратяването на членството остава единствената алтернатива. Пропускът да бъде видяна истината, че прекратително-членственият модел по чл. 97, ал. 2 ТЗ представлява изключение, а не правило, е едно от най-големите прегрешения на съвременната доктрина и съдебна практика – най-вече, на първата, защото съдиите все пак са били студенти, а и продължават да опресняват знанията си именно с помощта на доктрината.

3. По подобие на изключването, приемането на съдружници също не е равнозначно на настъпила промяна в персоналния състав на дружеството, подлежаща на декларативно вписване по чл. 140, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 и чл. 115, т. 3 ТЗ. Причината за това е, че идентичността на съдружниците в ООД е структурен елемент на ООД и поради това е предмет на императивна правна уредба и на конститутивни вписвания (виж Раздел III по-долу). Ето защо промяната в персоналния състав на дружеството чрез влизането на външно лице следва да бъде потвърдена по реда на конститутивните вписвания. До това регистърно потвърждаване тази промяна не е правно важима.

4. Изводът от горното изложение е, че конститутивните вписвания по чл. 140, ал. 3-4 ТЗ формират основата за извършването на декларативните такива по чл. 140, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 и чл. 115, т. 3 ТЗ. Поради това те не могат да бъдат „погълнати“ от последните. Горното разбиране за вътрешната логика на конститутивните вписвания в дружественото търговско право бе защитена и в предходната ми статия⁷. Това разбиране обаче е съвършено ново за съвременната ни доктрина и влиза в остра колизия с тезите на правната книжнина и на ВКС. От перспективата на господстващото, но критикувано тук разбиране, това, което подлежи на вписване, е самата промяна в обстоятелствата по чл. 140, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ, т.е., в актуалното състояние на ООД. Това са общите за всички корпоративни юридически лица индивидуализиращи признаци (фирма, седалище, адрес на управление и предмет на дейност), съдружниците, размера на капитала, управлението и начина на представителството. Според ВКС и Наредба № 1 обаче, самите обстоятелства „приемане“ или „изключване на съдружник“ не подлежат на самостоятелно вписване и някак си се „поглъщат“ от отразяването на промяната в поле № 19 („Съдружници“) на Група „Основни обстоятелства“ по фирмената партида на ООД.

4.1. Видно от цитата в бележка под линия № 3, според ВКС същата „теория на поглъщането“ е приложима и спрямо обстоятелството „прехвърляне на дружествен дял“ (чл. 129, ал. 2 ТЗ) – предмет на вписване тук отново е само промяната в персоналния състав на дружеството, каквато (пак според ВКС) ще настъпи единствено в случаите на приемането на нов съдружник⁸.

4.2. Горното разбиране на ВКС противоречи пряко на цяла система от законови разпоредби – на чл. 122 ТЗ, според който „решението за приемане се вписва в търговския регистър“, на чл. 129, ал. 2 ТЗ, според който „прехвърлянето на дружествения дял … се вписва в търговския регистър“ и на чл. 140, ал. 4 ТЗ, предвиждащ конститутивно вписване на приемането или изключването на съдружници. Игнорирането на горната ясна буква на закона изисква аргументи, а не тълкувателни постулати. Такива аргументи ОСТК на ВКС не е изложило. Въпреки това, доктрината изглежда е съгласна с тезата на ВКС⁹. Декларативният уклон на т. 7.1. от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС е в синхрон и с тезите на други правни писатели¹⁰.

5. Целта на настоящото изследване е да докаже, че горното схващане на ВКС, на Наредба № 1 и на част от съвременната ни доктрина е погрешно и е плод на неразбиране на закона и на вътрешната логика на вписванията. Втората цел е да бъде поставено началото на дискусия за промяна на постановките, залегнали в мотивите към т. 2 и т. 7.1. от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС и в Наредба № 1. Осмислянето на тезата на изследването изисква тя да бъде поставена в логическа връзка с аргументацията и изводите на вече посочената предходна моя статия, посветена на конститутивните вписвания по чл. 140, ал. 3-4, чл. 231, ал. 3 и чл. 260х, ал. 3 ТЗ. Тази предходна статия формира общата теоретична основа и тълкувателната перспектива, приложими и за разглежданите тук теми.

II. Съотношението между конститутивните вписвания на обстоятелствата „приемане“ и „изключване“ на съдружник и декларативното вписване на „промяна в персоналния състав на дружеството“

6. Намирам за важно най-напред да бъдат изяснени някои принципни положения, които се пренебрегват както от съвременната доктрина, така и от ВКС. Подлежащите на вписване обстоятелства не се дефинират от правната теория и юриспруденцията, а единствено от закона (чл. 4 ЗТРРЮЛНЦ). Пак законът е релевантен при определянето на вида на съответното вписване. Тъй като принципът е този на декларативните вписвания, квалифицираният институт на конститутивните изисква изрична законова разпоредба (чл. 7, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ). Тези две положения са фундаментални в материята и се подчертават и в класическия труд на проф. Живко Сталев¹¹. Без респект към горните правила, тълкуването може единствено да подмени смисъла на закона, но не и да го изясни.

6.1. Съгласно чл. 119, ал. 2 ТЗ „в регистъра се вписват данните по точки 1, 2, 3, 4 (само размерът на капитала) и точка 6 на чл. 115“. Препращайки към чл. 115 ТЗ и използвайки съществителното „данни“, цитираната разпоредба подчертава, че на вписване подлежи определена част от дружествения договор или по-точно, конкретни обстоятелства предопределени от съответните клаузи на устройствения акт и страните по него. В интересуващата ни тук материя, това са „името, съответно фирмата и единния идентификационен код на съдружниците“, посочени в дружествения договор. Уточнението, „посочени в дружествения договор“ е ключово, защото регистърният орган няма друг релевантен източник, от който да „извлече“ подлежащите на декларативно вписване обстоятелства – те се дефинират от устройствения акт. Именно този акт е предмет на конститутивен регистърен контрол при вписването на дружеството. Ergo, той трябва да остане под такъв контрол и по време на целия живот на компанията.

6.2. Горният учредителен модел на вписванията има своя модифициран аналог при вписването на последващи промени в подлежащите на вписване обстоятелства. Аналогията се проявява във факта, че новите подлежащи на вписване обстоятелства отново се черпят от дружествения договор. Модификацията е плод на различието в хипотезите и на факта, че тук липсва конститутивно вписване на самото дружество, което да „погълне“ регистърния контрол върху устройствения му акт. Поради това се налага предметът на базисното (конститутивно) вписване да е друг и този предмет – съгласно експлицитните разпоредби на чл. 140, ал. 3 и 4 ТЗ – са „решенията относно изменение и допълнение на дружествения договор“, както и обстоятелствата „приемане“ и „изключване“ на съдружник. С вписването на приемането на нов съдружник става възможно да бъде придадена правна важимост и на отразяващите това приемане промени в дружествения договор, а с вписването на решението, с което договорът се изменя възникват и съответните подлежащи на декларативно вписване обстоятелства – в случая, промените в персоналния състав на дружеството.

6.3. Водещото и обуславящо (конститутивно) вписване е това по чл. 140, ал. 3 или 4 ТЗ, а обусловеното (декларативно) – промяната в „данните“ по чл. 115, т. 3 ТЗ, касаещи персоналния състав на дружеството. Горното съотношение между двете групи вписвания е естествена последица от различната им правна природа, както и от факта, че персоналният състав на дружеството се черпи от актуалното съдържание на дружествения договор. До извършването на конститутивните вписвания по чл. 140, ал. 3 или 4 ТЗ обаче, дружественият договор остава непроменен. Следователно, липсва и подлежаща на декларативно вписване промяна в актуалното състояние на ООД.

7. Изложеното по-горе разбиране следва пряко от буквата на закона, от различията между конститутивно и декларативно вписване (които не позволяват второто да обуславя първото) както и от незаобиколимия факт, че подлежащите на вписване обстоятелства по чл. 119, ал. 2 ТЗ се дефинират чрез дружествения договор. Следователно, те не могат да бъдат променени без съответно изменение на самия договор – което от своя страна е предмет на конститутивно вписване по чл. 140, ал. 3 ТЗ.

7.1. Горните истини са дълбоко замъглени от заблудите на съвременната доктрина и съдебна практика в материята на прекратяването на участието и от тезата, че оттеглянето или изключването на съдружник имат за пряка последица прекратяване на членството¹². Ако обаче не позволим тези заблуди да замъглят правното ни мислене и респекта към буквата на закона, би следвало да забележим, че ако подлежащото на вписване обстоятелство действително бе прекратяването на членството и ако изключването на съдружник бе равнозначно на такова прекратяване, то изключването не би имало място в чл. 140, ал. 4 ТЗ.

7.2. Същото важи и за приемането на нов съдружник, защото промените в персоналния състав на дружеството подлежат на декларативно вписване на общо основание – по силата на установения в чл. 119, ал. 2 ТЗ и в чл. 596, ал. 2 ГПК принцип, а не на уреденото в чл. 140, ал. 4 ТЗ „конститутивно“ изключение. Това изключение обаче е позитивноправен факт и то има своите разумни, а бих добавил – и незаобиколими, основания, следващи от същността на нормативната система на учредяване на капиталови търговски дружества (по отношение на приемането на съдружници) или от конституционни принцип на правовата държава (по отношение на изключването).

Поради горните съображения на самостоятелното вписване на приемането на нов съдружник не следва да се гледа като на забравен в тъканта на ТЗ ненужен „апандисит“, дублиращ вписването на промени в персоналния състав на дружеството, а като на неизбежен (следващ от нормативната система) конститутивен тест относно легитимността на самата промяна в персоналния състав на дружеството. Както при учредяването на дружеството, недееспособният (чл. 65, ал. 1 ТЗ) или незаплатил 70 % от дяловото си участие не може да стане негов член (защото дружеството няма да бъде вписано), така и при последващото установяване на членство конститутивният регистърен контрол е правно-логически неизбежен, защото правомерността на това установяване не може да бъде предмет на контрол само в учредителната процедура.

7.3. Такъв контрол декларативното вписване не осигурява, защото то е функция на съответното подлежащо на вписване обстоятелство и не може да бъде отказано, ако това обстоятелство вече е настъпило. Напротив, конститутивното вписване на приемането на нов съдружник следва да бъде отказано, ако фактическият състав на това приемане не е бил легитимно осъществен. Тъй като обаче чл. 140, ал. 3-4 ТЗ уреждат конститутивни вписвания, до тяхното извършване няма да е налице подлежаща на вписване промяна в актуалното състояние на дружеството.

7.4. Изводът от горното изложение е, че уредените в чл. 140, ал. 4 конститутивни вписвания (на обстоятелствата „приемане“ или „изключване“ на съдружници) са предопределени от същността на нормативната система и не съвпадат с декларативното вписване на обусловените от тях промени в персоналния състав на дружеството. След като този персонален състав е предмет на конститутивен регистърен контрол при учредяването на дружеството, той не може да бъде променен единствено по силата на волята на съдружниците – към тази воля следва да се добави и конститутивното регистърно потвърждаване. Това – видно и от хипотезите на прехвърляне на дялове между съдружници по чл. 129, ал. 1 ТЗ – не е необходимо само когато частният или универсален правоприемник вече притежава качеството на съдружник на друго основание.

7.5. Конкретно при изключването на съдружници, към горните принципни съображения се добавят и такива от конституционен характер, защото дружественият дял е обект на право на собственост и е форма на стопанска инвестиция. И двете блага са конституционно защитени и тази закрила не може да отпадне само поради факта, че изключеният на персонално основание съдружник ще бъде компенсиран с вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ¹³. Доколкото вписаното в ТРРЮЛНЦ изключване има за последица суспендирането на членствените права на съдружника¹⁴, а тези права охраняват неговата капиталова инвестиция, това суспендиране не може да бъде плод на едностранната и непреминала през конститутивен регистърен контрол воля на дружеството. Принципът и водещите правнополитически идеи в тази материя могат да бъдат изведени още от чл. 95, ал. 2 ТЗ – изключването на съдружник на персонални основания от компания със силно изразени intuitu personae черти изисква конститутивен властнически акт. При ООД този акт не е съдебно решение, а конститутивно вписване. Това фундаментално положение е плод на съчетаните ефекти на нормативната система на учредяване на търговските дружества и на интензивните персонални елементи, характерни за събирателното и командитното дружество и за ООД. Тази важна и „преюдициална“ материя е предмет на следващия раздел.

III. Ratio legis на конститутивните вписвания на обстоятелствата „приемане“ и „изключване“ на съдружници и на вписването на прехвърлянето на дружествен дял

8. За да бъде правилно осмислена системата на уредените в чл. 140, ал. 3 и 4 ТЗ конститутивни вписвания следва да се мине през друг, по стръмен път от този, избран от съвременната ни доктрина и юриспруденция. Този път изисква задълбоченото вникване в същността и структурните особености на ООД, които го сближават с персоналните дружества.

8.1. В разглежданата тук материя ООД се родее с капиталовото АД (по линия на прехвърлимостта на дружествените дялове). Същевременно обаче, то стои в значителна концептуална близост с персоналните дружества. Това е така поради изискването дружествения договор да съдържа данни за съдружниците, вписването на тези данни в ТРРЮЛНЦ, законовата винкулация на дружествените дялове и силно затворената концепция на ООД. На горните черти законът гледа през императивна призма – именно, защото те представляват структурни фактори, очертаващи границите между ООД, от една страна, и персоналните дружества и АД, от друга. Междинната позиция на ООД между персоналните дружества и чисто капиталовото АД намира ярко проявление в правния режим на прехвърлянето и наследяването на дружествени дялове и съответно, на приемането на нови съдружници. Тъй като изключването на персонални основания е непознато на АД, горните структурни особености на ООД са решаващи и по линия на института на изключването.

8.2. Според оригиналната идея на германския GmbHG от 1892 г. прехвърлянето на дружествени дялове е било преднамерено утежнено (чрез нотариалната форма), с опцията за въвеждането и на договорна винкулация, с цел да бъде гарантирано, че „характерът на членството като поначало трайно правоотношение“¹⁵ ще бъде съхранен, доколкото това е възможно¹⁶. От тази перспектива евентуалните договорни ограничения за прехвърлянето на дялове имат за цел да дадат възможност на съдружниците да изградят по-персонализирана вътрешна връзка в рамките на дружеството, да съхранят определена негова специфика или да предотвратят неблагоприятни външни влияния върху него¹⁷. Съответно, според оригиналния замисъл на GmbHG нотариалната форма за прехвърляне на дружествени дялове е имала за цел да затрудни търгуването на дружествените дялове и да избегне “съмненията и несигурността относно факта на прехвърлянето”¹⁸ – с идеята да бъде гарантирана правната сигурност и вземането на информирано решение от страните по сделката – най-вече от приобретателя (предвид на гаранционната му отговорност по чл. 130 ТЗ).

8.3. Горните правнополитически идеи стоят в основата на режима на прехвърлянето на дружествени дялове от ООД, а de lege lata – и на този на приемането и изключването на съдружници. Те имат още по-голяма тежест в българското право – поради силно персонализираната и затворена концепция на ООД. Тези идеи показват, че затвореният характер на ООД е негов структуроопределящ елемент – поради което се регулира чрез императивни норми. Спазването на тези норми е главната мисия на конститутивните вписвания по чл. 140, ал. 3-4 ТЗ.

8.4. Тъй като „конститутивното вписване се въвежда, за да може по повод на вписването съдът да упражни контрол върху законосъобразността на сложни и важни юридически факти“¹⁹, то и обстоятелствата свързани с императивно охранявания от ТЗ принцип на затворения характер на ООД са базисно годни за конститутивно вписване. Такова (конститутивно) вписване не е необходимо единствено в случаите на прехвърляне или наследяване на дружествени дялове между съдружници, защото в този случай не е налице влизане на външно лице в дружеството. Що се касае до хипотезата на прехвърляне на дялове в полза на лице, което не е съдружник, целите на императивния законов режим се постигат чрез конститутивното вписване на приемането на нов съдружник, уредено в чл. 140, ал. 4 ТЗ.

9. Конститутивният характер на вписванията по чл. 140, ал. 4 ТЗ може да бъде обоснован не само от перспективата на структурните особености на ООД като затворена и силно персонализирана дружествена форма, но и от тази на нормативната система на учредяването му. Тъй като идентичността и индивидуализацията на съдружниците са структурен и императивно регулиран елемент на ООД, законът не би могъл да допусне кръгът на съдружниците да бъде установен или променен под радара на конститутивния регистърен контрол²⁰. След като този (конститутивен!) контрол е бил упражнен при вписването на дружеството, той следва да надживее учредителната фаза и да бъде приложим и в случаите на приемането или изключване на съдружници.

9.1. На практика, всички хипотези на прекратяване на участието, както и тези на приемането на съдружници, имат за своя косвена или пряка последица своеобразно „преучредяване“ на дружеството – поради което следват (със съответни модификации) общата логика на нормативната система. Както процесът на самото оригинално учредяване на ООД е бил регистърно потвърден, така следва да бъде регистърно потвърдено и „преучредяването“, провокирано било от приемането на нов съдружник, било от погасяването на членството в резултат на ликвидирането на имуществените последици от прекратяване на участието.

9.2. Централни елементи в горния „преучредителен“ процес – както и при възникването на дружеството – са устройственият акт и конститутивното регистърно потвърждаване. Единствената принципна разлика се изразява в това, че докато при възникването на дружеството неговият устройствен акт не подлежи на пряко регистърно потвърждаване (защото това потвърждаване се „поглъща“ от вписването на самата компания), то в горната своеобразна „преучредителна“ процедура предмет на конститутивния регистърен контрол е самото решение на общото събрание за изменение на дружествения договор, респективно, обуславящите това решение актове за изключването или приемането на съдружници²¹.

IV. Предмет на декларативните вписвания по чл. 140, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 и чл. 115, т. 3 ТЗ

10. Предмет на декларативните вписвания по чл. 140, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 и чл. 115, т. 3 ТЗ не е установяването или погасяването на членството, а една вече настъпила промяна в страните по дружествения договор и в неговото съдържание.

10.1. Страните по договора ще бъдат променени в случаите не вече вписано по реда на чл. 140, ал. 4 ТЗ приемане на нов съдружник и на вписано по реда на чл. 140, ал. 3 ТЗ изменение на този договор, отразяващо горната промяна. Персоналният състав на дружеството би бил променен и в случаите на изключване по реда на чл. 126, ал. 1 ТЗ, ако предмет на конкретната процедура е било цялото дялово участие на неизправния съдружник, както и в случаите на изначално липсващи или вече уредени имуществени последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ.

10.2. Във всички останали хипотези (прехвърляне на част от дяловете между съдружници, изключване на персонални основания при неуредени имуществени последици или кадуциране на част от дяловете по чл. 126, ал. 2 ТЗ) промяна в персоналния състав на дружеството няма да настъпи пряко. Налице ще бъде обаче изменение в съдържанието на дружествения договор – в разпределението на дяловете (чл. 115, т. 5 ТЗ) или в обема на членствените права на изключения. Тъй като този дружествен договор е бил предмет на конститутивен регистърен контрол при вписването на ООД, включително по линия на персоналния състав на дружеството, разпределението на дяловете и членствените права на съдружниците, то и промяната в договора не би могла да настъпи пряко по волята на дружеството – нужно е конститутивно вписване, което да потвърди тази промяна.

11. Горният конститутивен регистърен модел е приложим дори в случаите на смърт на съдружник. Вярно е, че наложената през последните три десетилетия доктринерна и юриспрудентна теза е различна и е основана на идеята за пряко и „автоматично“ прекратяване на членството на починалия. Това обаче не означава, че тази теза е правилна, особено ако бъде съобразен фактът, че тя бе родена през 1991 г. и под силния натиск на идеи, „заети“ от сдруженията и кооперациите, а не от търговските дружества. Нека разгледаме възможните сценарии, породени от смъртта на съдружник в ООД.

11.1. В първия възможен случай наследниците ще изявят воля да станат съдружници и ще бъдат приети за такива – по силата на решение на общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ. В резултат на съвпадащата воля на наследниците и на ООД дружественият договор следва да бъде съответно изменен – в него починалият съдружник вече няма да фигурира и ще бъде заместен от наследниците си. Налице е легитимна промяна на устройствения акт, която засяга негово подлежащо на вписване съдържание. До същия резултат би се стигнало и в случай, че дружественият договор съдържа клауза за автоматизъм в установяването на членство от приелите наследството. В тази хипотеза съгласието на дружеството е дадено предварително, а фактическият състав на установяването на членство ще бъде завършен с приемането на наследството.

Релевантните вписвания в горните случаи ще бъдат следните: 1) приемането на нов съдружник (ако дружественият договор не предвижда автоматизъм в установяването на членство) – съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ; 2) решението за изменение на дружествения договор – съгласно чл. 140, ал. 3 ТЗ и 3) настъпилата в резултат на горните факти промяна в актуалното състояние на дружеството, т.е., в неговия персонален състав – съгласно чл. 119, ал. 2 във връзка с чл. 140, ал. 1 ТЗ и установения в чл. 596, ал. 2 ГПК принцип. Първите две вписвания по необходимост имат обуславящ характер по отношение на третото. Тези две вписвания са конститутивни – по изложените в Раздел II и Раздел III съображения.

11.2. Във втората възможна хипотеза наследниците няма да изявят воля да встъпят в дружеството или няма да бъдат приети за съдружници. Тъй като те са наследили не друго, а дружествен дял, този дял няма да стане вакантен докато не бъдат уредени имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Съответно, няма да е налице и вакантно и подлежащо на поемане от останалите съдружници или от трето лице капиталово участие.

11.3. Може ли дружеството в горната хипотеза легитимно да заяви за вписване твърдяното от доктрината и съдебната практика „прекратяване на членството“ на наследодателя? Намирам, че това не е възможно, защото до уреждането на имуществените последици дружественият дял не може да бъде придобит от друг съдружник или от трето лице – той принадлежи на наследниците, защото е наследим (чл. 129, ал. 1 ТЗ). Съответно, до момента на уреждането на тези имуществени последици не е възможна и легитимна и подлежаща на вписване промяна в дружествения договор и в капиталовата структура на компанията. Същата логика е приложима и при останалите хипотези на прекратяване на участието.

11.4. Изводът е, че персоналните елементи на ООД (доколкото не са дерогирани от дружествения договор) не позволяват прякото установяване на членство от наследниците, а наследеният дружествен дял не позволява преразпределянето на капиталовата структура на дружеството без волята на наследниците. За да се реши горният „ребус“ е нужно основният дял да бъде деконструиран (намаляване на капитала), „раз-вързан“ и повторно „при-вързан“ – било към наследниците (ако те бъдат приети за съдружници), било към друг (стар или нов) съдружник. Нито една от горните трансформации не би могла да се извърши преди уреждането на имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ, встъпването на наследниците в дружеството или намаляването на капитала.

11.4. Изключение от горното положение е налице в случаите на нулева релевантна стойност на наследения дружествен дял. Тази нулева стойност обаче най-напред следва да бъде констатирана. Подобна констатация изисква решение на общото събрание, защото има за пряка последица нуждата от преразпределение на капиталовото участие в дружеството. В тази хипотеза не са налице подлежащи на ликвидиране отношения с наследниците, поради което останалите съдружници са свободни да преразпределят дяловото си участие, респективно, да приемат нов съдружник или да намалят капитала. И в трите горни случая дружественият договор ще бъде предмет на изменение, а подлежащите на вписване обстоятелства ще бъдат следните: 1) приемането на нов съдружник или намаляването на капитала (чл. 140, ал. 4 ТЗ); 2) решението на съдружниците за изменение на дружествения договор (чл. 140, ал. 3 ТЗ) и 3) обусловените от горните две вписвания промени в подлежащото на вписване съгласно чл. 119, ал. 2 и чл. 115, т. 3 ТЗ съдържание на дружествения договор. Както вече бе посочено, първите две от горните вписвания имат конститутивен характер.

12. Горното изложение е основание за важния извод, че това, което подлежи на декларативно вписване по чл. 140, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 и чл. 115, т. 3 ТЗ не е самото прекратяване или установяване на членство, а следващият от легитимния дружествен договор персонален състав на дружеството. Под „легитимния“ имам предвид не документа, озаглавен „дружествен договор“, а дружествен договор, който правомерно отразява актуалния персонален състав на компанията. Тъй като смъртта на съдружник не „ражда“ пряко подобен дружествен договор, а създава единствено косвено основание за неговото изменение²², подлежащо на вписване обстоятелство „прекратяване на членството“ de lege lata не съществува – колкото и част от доктрината да настоява на обратното. Налице е обаче подлежащо на (конститутивно) вписване обстоятелство „изключване на съдружник“ (чл. 140, ал. 4 ТЗ), което може да бъде равнозначно на прекратяване на участието (при неуредени имуществени последици) или на погасяване на членството (при липсата на такива последици). „Погасяване“ и „прекратяване“ на членството обаче отново са различни понятия – първото е плод на липсата на релевантни имуществени последици или на тяхното легитимно уреждане, а второто (чл. 97, ал. 2 ТЗ) – на основание за тяхното възникване. Отликите са плод на по-глобалните явления на ниво дружество и представляват аналог (съответно) на понятията „заличаване“ и „прекратяване“ на търговско дружество.

13. Вторият извод от горното изложение е, че смъртта на съдружник променя не толкова страните, колкото съдържанието на дружествения договор. Моделът е общ за прекратяването на участието. Именно поради това чл. 97, ал. 1, изр. второ, чл. 125 и чл. 260м ТЗ квалифицират смъртта на съдружник като основание за прекратяване на участието, а не на членството. Последиците на прекратяване на членството не могат да настъпят пряко от смъртта на съдружник дори при персоналните дружества – първо, защото са опосредени от изискването за изрична клауза в дружествения договор (чл. 97, ал. 1, изр. първо ТЗ) и второ, защото правните последици на прекратяване на членството по чл. 97, ал. 2 ТЗ настъпват само „ако наследниците не желаят да станат съдружници“. (Приложено спрямо ООД горното условие би имало формулировката „ако наследниците не бъдат приети за съдружници“).

13.1. Условията са две, но неоснователно се игнорират от съвременната доктрина и съдебна практика. Причината за това е, че те са неспособни да видят фундаменталния факт, че търговското дружество не е нито сдружение, нито кооперация и че има имуществена основа, която не може да бъде игнорирана. Именно тази основа не позволява пряката „евапорация“ на членството със смъртта на съдружника. Тя обосновава само нуждата от една обща (чл. 93 ТЗ) или частна (чл. 97, ал. 1, изр. второ, чл. 125, ал. 3 и чл. 260м, ал. 3 ТЗ) ликвидация на имущественото участие, но не и пряко деконструиране на членството. Изключенията от горния принцип са само три, а именно: 1) чл. 97, ал. 2 ТЗ (изключение при персоналните дружества, което се активира само по силата на договорна клауза и само след изчерпването на модела на прекратяването на участието, уреден в чл. 97, ал. 1, изр. второ ТЗ); 2) чл. 260м, ал. 2 ТЗ (изключение, което се активира само в случай, че съдружникът в ДПК все още не е придобил дружествен дял – поради неизпълнение на задължението си за вноска) и 3) нулева релевантна стойност на дружествения дял (еквивалентна на заличаването на дружеството поради липсата на ликвидационен остатък при общата ликвидация).

13.2. Дори в случаите на нулева релевантна стойност на дружествения дял обаче (въпреки погасяването на членството) основание за извършването на декларативно вписване по чл. 140, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 и чл. 115, т. 3 ТЗ все още няма, защото дружественият договор не е изменен. За да се стигне до подобно изменение отново е необходимо решение на общото събрание на ООД. На първо място, общото събрание следва да констатира, че дружественият дял няма релевантна стойност. На второ място, то следва да реши и съдбата на овакантените основен и дружествен дял и да измени дружествения договор. Едва след като това изменение бъде вписано (чл. 140, ал. 3 ТЗ) ще настъпи релевантна промяна в дружествения договор и съответно, в персоналния състав на дружеството. Тази (вече настъпила) промяна ще подлежи на декларативно вписване по чл. 140, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 и чл. 115, т. 3 ТЗ.

14. Горната феноменология на явленията не позволява извода, че предмет на вписване е „прекратяването на членството“ на починалия, защото без посредничеството на последващата конститутивна воля на дружеството и на изменението на неговия устройствен акт, релевантна и подлежаща на декларативно вписване промяна все още няма. Тази промяна е само косвено инициирана от смъртта на съдружника – нейният пряк източник обаче е съответното решение на общото събрание за изменение на дружествения договор и конститутивните вписвания по чл. 140, ал. 3-4 ТЗ. Ето защо, ако дружеството не измени устройствения си акт, регистърно релевантна промяна в персоналния му състав не просто няма да бъде вписана – de lege lata тя изобщо няма да настъпи.

15. Не на последно място, не е налице и легитимен интерес на третите лица да узнаят (от ТРРЮЛНЦ) за смъртта на починалия. Смъртта на съдружник обикновено не остава скрита. В допълнение, кредиторите могат да се информират за нея и от други публични източници. Те могат да запорират дружествения дял дори и да не са информирани за смъртта на своя длъжник. Пречка за налагането на подобен запор от гледище на чл. 517, ал. 1 ТЗ няма. От друга страна следва да се приеме (по аналогия на чл. 508 ГПК), че дружеството ще бъде длъжно да информира съдебния изпълнител за смъртта на длъжника – в резултат на което за нея ще научи и взискателят²³.

15.1. По-важното обаче е, че предмет на запора по чл. 517, ал. 1 ГПК е самият дружествен дял и той ще остане под запор независимо, дали е наложен преди или след смъртта на съдружника длъжник (чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ). Поради общите ефекти на запора, дружеството няма да има право да удовлетвори евентуалните вземания на наследниците по чл. 125, ал. 3 ТЗ, а ако последните встъпят в ООД, те не само ще отговарят със запорирания дружествен дял на общо основание, но и ще „отворят вратата“ към ликвидационните хипотези по чл. 517, ал. 3 ГПК.

15.2. Не на последно място, кредиторите на наследниците имат регистърен интерес да узнаят не толкова за смъртта на наследодателя, колкото за наследственото правоприемство и за евентуалното встъпване на наследниците в дружеството. И за двата горни факта те принципно ще бъдат информирани от публични регистри. Нищо не налага своеобразното „обявяване“ на смъртта на съдружник чрез ТРРЮЛНЦ.

16. В заключение по настоящия раздел се налага изводът, че съвременните заблуди при осмислянето на конкретния предмет на уредените в чл. 119, ал. 2 и в чл. 140 ТЗ вписвания, както и на съотношението помежду им, са плод на игнорирането на ключовия факт, че предмет на декларативните вписвания по горните две разпоредби не са просто „обстоятелства“ (още по-малко наличието на членство или неговото прекратяване), а конкретни и посочени в закона обстоятелства, интегрирани в клаузите на един легитимен и съответно, регистърно потвърден, дружествен договор²⁴. От перспективата на настоящото изследване, тези обстоятелства съвпадат с интегрираните в дружествения договор данни по чл. 115, т. 3 ТЗ.

17. Направеният дотук предварителен и принципен анализ позволява да бъдат правилно разрешени и въпросите, поставени в началото на настоящия текст – като предвидените в ТЗ обстоятелства „прехвърляне на дружествен дял“, „приемане“ или „изключване на съдружник“ бъдат разграничени от обусловените от тях подлежащи на вписване обстоятелства по чл. 140, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 и чл. 115, т. 3 ТЗ.

V. Релевантните интереси, охранявани от конститутивните вписвания на приемането или изключването на съдружници

18. За да бъде идентифицирано конкретното подлежащо на вписване обстоятелство и причините за въздигането му в обект на регистърното производство, следва да бъде съобразена както буквата на закона, така и неговите основания – като бъде разкрит легитимният интерес, който съответната разпоредба брани и причините съответното вписване да бъде въздигнато от закона в конститутивно или оставено в общото лоно на декларативните вписвания. Легитимните интереси, който вписването на прехвърлянето на дружествен дял и на приемането или изключването на съдружник охраняват са различни от тези, налагащи декларативните вписвания по чл. 140, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 и чл. 115, т. 3 ТЗ.

18.1. Вписването на решението за изменение на дружествения договор, респективно, на приемането или изключването на съдружник от ООД има за своя пряка регистърна цел упражняването на конститутивен контрол по отношение на това решение (в съответствие с нормативната система). Корпоративната цел на това вписване е самите членове на дружеството и третите лица да бъдат информирани за следните обстоятелства: 1) че съответното решение на общото събрание е регистърно потвърдено и съответно, че е породило последиците си и 2) какво е конкретното съдържание на настъпилата промяна, т.е., есенцията на вписаното корпоративно решение. От горната перспектива е видно, че вписването на самите решения за приемането или изключването на съдружник е необходимо както поради тяхната пряка регистърна (регулативна) цел, така и поради тяхната вътрешнокорпоративна цел, тангираща както с членственото право на информация, така и с принципа на правната сигурност. Конститутивното вписване създава (поне относителна) правна сигурност, че определени важни корпоративни последици са настъпили и че дружеството, съдружниците и третите лица могат да им се доверят. В случая не става въпрос само за интегрирания във всяко конститутивно вписване декларативен сегмент, а за нещо повече – за квалифицирана сигурност, че даден важен корпоративен факт е бил подложен на специален властнически контрол, при който е преценено, че на същия следва да бъде придадена правна важимост.

18.2. Ако към горните фактори бъде прибавен и институтът на спирането на регистърното производство по чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ би следвало да стане очевидно, че „конститутивните криле“ на вписванията по чл. 140, ал. 3-4 ТЗ не могат да бъдат прибързано подрязвани нито от доктринерни, нито от юриспрудентни инвенции. Тези криле са необходими, за да може ООД да лети в цивилизования свят на дружественото търговско право, а не да се влачи в балканска нелегитимност и в блатото на корпоративния произвол. Тази истина – все още непризната в България – е сполучливо изразена от германската доктрина по GmbHG по следния начин:

„Изключването (на съдружник) действително изисква решение на съдружниците, но по правило това решение сам? по себе си не поражда желаната правна промяна. Значението на мярката за засегнатото лице и нейното отражение върху дружественото правоотношение налагат – преди настъпването на правните последици – чрез съдебно решение да се внесе яснота относно наличието на предпоставките за изключване, и по-специално относно съществуването на основание за изключване, което изисква преценка на всички обстоятелства по конкретния случай“²⁵.

18.3. Именно, защото в случая става въпрос за цивилизационна и втъкана в същността на изключването на персонални основания истина, това изключване настъпва по силата на конститутивен властнически акт (съдебно решение) не само в Германия, но и в Швейцария (чл. 823, ал. 1 от Швейцарския облигационен закон, Испания (чл. 352, ал. 2 от Закона за капиталовите дружества от 2010 г.), Португалия (чл. 242 от C?digo das Sociedades Comerciais), Полша (чл. 266, ал. 1 от Кодекса за търговските дружества от 2000 г.) и Чехия (чл. 204, ал. 1 от Закона за търговските дружества и кооперациите от 2012 г.). Съдебният ред за изключване може да бъде избегнат само в случай, че съдружникът не оспори решението на общото събрание (така е в Германия) или ако основанието и извънсъдебният ред за изключване са уредени в дружествения договор (така е във Франция и Италия). Следователно, сравнителноправният принцип в материята на изключването на съдружници на персонални основания е следният: съгласие на изключения (със самото решение на общото събрание или чрез дружествения договор) или исков ред.

18.4.При персоналните дружества българският законодател е възприел горния принцип изцяло (чл. 95, ал. 2 ТЗ), а при ООД го е модифицирал – замествайки исковия ред за изключване с конститутивен регистърен контрол. Това легално разрешение е оправдано и елегантно и по практическите си ефекти съвпада с германското. То гарантира на изключения своевременна (антиципирана) искова защита и спиране на конститутивното вписване по чл. 140, ал. 4 ТЗ като същевременно позволява изключването да настъпи и без намесата на съда.

18.5. Същевременно, там, където съответната дружествена форма е прекалено далеч от модела на персоналните дружества (при ДПК) и от следващия от този модел конститутивен контрол върху персоналния състав на дружеството, законът отстъпва от горния принцип и възприема различно решение – по модела на френското и италианското право (чл. 260л, ал. 2 ТЗ). Това разрешение почива на консенсуални основи и на рудиментарните персонални елементи при ДПК – поради което също е оправдано. Това обаче не би могло да се каже за властващата в практиката на ВКС теза за „автоматично“ прекратяване на членството на изключения от ООД съдружник, защото в случая не е налице нито консенсуален, нито конститутивен регистърен принцип. Налице е единствено безправие, съчетано с неразбиране на структурните особености на отделните видове търговски дружества и на фундаменталните различия между конститутивните и декларативните вписвания.

18.6. Изводът е, че намесата на държавата в процеса на изключването на съдружници е пряко проявление на принципа на правовата държава – поради което е и утвърдена сравнителноправно. Съдружниците могат да се откажат от закрилата, която конститутивният исков процес или конститутивното вписване им гарантират. Това обаче може да стане само по силата на клауза в дружествения договор или на „възприемането“ на изключването – чрез отказа от защитата по чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ. На конститутивното вписване на изключването на съдружници по чл. 140, ал. 4 ТЗ следва да се гледа от тази перспектива – която е релевантна и при персоналните дружества, по силата на чл. 95, ал. 2 ТЗ, а не от неотносимата в случая перспектива на декларативните вписвания. Жалко е, че част от съвременната ни доктрина (в синхрон с ВКС) е неспособна да види горните цивилизационни истини и дори открито подкрепя бламирането на ясната и императивна разпоредба на чл. 140, ал. 4 ТЗ²⁶.

18.7. Самостоятелното вписване на обстоятелството „изключване на съдружник“ е необходимо не само поради горните „конститутивни“ съображения, но и поради факта, че интегрира информация, която е от значение за третите лица и която не съвпада с тази по чл. 115, т. 3 ТЗ. Вписването на изключване на съдружник трябва да разкрива информация за основанието за изключване, а в случаите по чл. 126, ал. 1 ТЗ – и за неговия конкретен обем. Първото информира третите лица за факта, че съдружникът е изключен (със съответно суспендиране на неимуществените му членствени права и видоизменяне на имуществените) и че предстои ликвидирането на имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ, а второто – за конкретния обем на кадуцирането на основните дялове на изключения.

18.8. Идентичен е и моделът при вписването на увеличаване и намаляване на капитала. Значимото за членовете на дружеството и за третите лица в случая обстоятелство не е само това, че капиталът вече е Х, а не Y (това те ще разберат от самото вписано в търговския регистър актуално състояние), а че на дата Т е той е бил изменен – в резултат на решение на общото събрание с конкретни параметри, които (в своята есенция) следва да бъдат вписани в търговския регистър²⁷.

19. От горната перспектива е видно, че когато чл. 140, ал. 3 и чл. 231, ал. 3 ТЗ изискват вписване на самите решения на общото събрание, те правят това не само поради факта, че при конститутивните вписвания тези решения са неизбежният предмет на регистърната процедура²⁸, но и поради обстоятелството, че съответната значима за членовете на дружеството и за третите лица информация е интегрирана в самото корпоративно решение и съответно, може да стане публична чрез неговото вписване, т.е., чрез вписването на онова негово съдържание, което дефинира съответната релевантна регистърна информация.

20. Принципните различия между обстоятелствата по чл. 140, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 и чл. 115, т. 3 ТЗ, от една страна и подлежащите на самостоятелно конститутивно вписване обстоятелства по чл. 140, ал. 4 ТЗ, от друга, са видни по особено ярък начин в случаите на изключване на съдружници. Тези важни различия са базисно замъглени от погрешното идентифициране на прекратяването на участието по чл. 125 ТЗ (и съответно – на изключването на съдружници) с прякото погасяване на членството. Това обаче е проблем на съвременната доктрина и съдебна практика, а не на ТЗ²⁹.

20.1. В хипотезите по чл. 126, ал. 3 и чл. 260л, ал. 2 ТЗ за изключения може да възникне парично вземане, а неговите кредитори имат легитимен интерес да бъдат своевременно информирани за това обстоятелство (самото пораждащо вземането изключване), за да преценят дали да запорират дружествения дял на изключения (и съответно, да се удовлетворят по специалния ред на чл. 517, ал. 3 ГПК) или да запорират самото парично вземане по общия ред на чл. 507 ГПК. Това е така поради факта, че в хипотезите по чл. 125, ал. 3 и чл. 260м, ал. 3 ТЗ изключеният на персонално основание разполага с две различни стопански блага (дружествен дял и парично вземане), като неговите кредитори трябва да бъдат своевременно информирани за този факт – за да изберат и конкретния процесуален път за защита на правата си³⁰. Горният легитимен интерес обаче остава без регистърна закрила, ако на вписване подлежи само промяната в персоналния състав на дружеството, но не и самото изключване, защото изключването може да породи последиците си на дата Т, но членството да бъде погасено много по-късно.

20.2. Легитимен интерес на кредиторите е налице и в хипотезите на изключване на съдружник на капиталово основание по чл. 126, ал. 1-2 ТЗ, защото, ако то има за предмет само част от дяловото участие (незаплатеното такова), това участие ще бъде съответно редуцирано, но членството ще се съхрани³¹. От тази перспектива е видно, че кредиторите на „частично изключения“ имат легитимен интерес да узнаят пряко и своевременно от търговския регистър за факта на изключването и за редуцирането на дяловото участие на техния длъжник. Идентичен интерес имат и потенциалните правоприемници в остатъчното дялово участие на частично изключения. При невписването на обстоятелството „изключване на съдружник“ обаче то би останало скрито за третите лица, защото в случая не е налице промяна в персоналния състав на дружеството, а обявяването на изменения дружествен договор няма пряко да разкрива, че причината за изменението е настъпването именно на последиците по чл. 126, ал. 2 ТЗ³². В допълнение, de lege lata размерът на дяловото участие не подлежи на вписване – поради което горната промяна може да стане регистърно видима само в резултат на вписването на самото изключване.

20.3. De lege lata, ако се следва „логиката“ на т. 2 от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС, към момента, в който кредиторът бъде информиран чрез ТРРЮЛНЦ, че съдружникът е бил изключен (чрез вписването на промяна в персоналния състав на дружеството), вече няма да е налице нито дружествен дял, нито вземане, които да могат да бъдат запорирани. Това е така поради факта, че уреждането на имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ е предпоставка за погасяването на членството и същевременно, представлява форма на осребряване на дружествения дял³³. Еrgo, когато това погасяване настъпи имущественият фундамент на членството вече няма да съществува.

21. Разбира се, горните проблеми изобщо не могат да бъдат забелязани от перспективата на конфронтираната от мен глобална прекратително-членствена теория – тя „решава“ тези проблеми с един удар. Драмата е в това, че този удар разрушава самите устои на имущественото участие в търговско дружество и лишава прекратилия участието си съдружник, респективно, неговите наследници от каквато и да било корпоративноправна закрила.

21.1. Едва ли някой би си помислил, че дружеството и членството престават да съществуват в момента, в който дружеството влезе в процедура по ликвидация. При все това именно тези последици се привиждат на плоскостта на членството при института на прекратяването на участието, въпреки, че би следвало да е очевидно, че този институт е алтернатива, а следователно – и аналог на общата ликвидация. ТЗ се е погрижил да информира тълкувателите за горния фундаментален факт – въвеждайки терминологията на прекратяването на участието още в чл. 96, ал. 2 и чл. 97, ал. 1 ТЗ.

21.2. При все това съвременната доктрина и практика на ВКС продължават да гледат на търговското дружество като на сдружение, при което фундаментът не е ликвидационен, а прекратително-членствен. Този грях се консумира не само с цената на базисно объркване в същността на явленията, но още по-лошо – с тежката цена на игнорирането на ясната буква на закона. Тази буква – в цялата система на чл. 96, ал. 2, чл. 97, ал. 1, изр. второ, чл. 125, чл. 134, ал. 2, чл. 260м ТЗ и чл. 517, ал. 3 ГПК (общо шест разпоредби!) – има очевидни ликвидационни конотации (прекратяване на участието – членствен аналог на прекратяването на дружеството). Съвременната доктрина и практика на ВКС обаче не се колебаят да зачеркнат последователната и експлицитна буква на закона – само, защото през 1991 г. (почти паралелно с обнародването на ТЗ) в основата на мисленето ни за търговските дружества е била положена една несъвместима с тях глобална прекратително-членствена теория – „заета“ не от сравнителноправни източници и чуждестранна доктрина, а директно от „добре познатите стари“ сдружения и кооперации. Тази теория вероятно ще оцелее още години – защото е дълбоко вкоренена в правното мислене. Тя обаче не би могла да оцелее вечно, защото е несъвместима както с буквата на закона, така и със същността на търговското дружество, принципа на правовата държава и сравнителноправните източници, от които ТЗ е бил реципиран.

22. Горното изложение поставя под въпрос и утвърденото (още от проф. Живко Сталев) разбиране, че „конститутивните вписвания са факултативни“. Това разбиране е безусловно правилно от перспективата на конститутивните вписвания, уредени в предвоенното ни право. От тази на съвременната уредба обаче (чл. чл. 140, ал. 4 ТЗ), то следва да бъде ревизирано и диференцирано, защото конститутивното вписване на приемането или изключването на съдружник не ползва само дружеството, но и самия новоприет съдружник, неговите правоприемници и кредитори и тези на изключения³⁴. Поради това то трябва да бъде регистърно заявено независимо от волята на ООД и не би могло да има факултативен характер – хипотезите са съвършено различни от тези на учредяването на търговско дружество, преобразуване или изменение на устройствения акт.

VI. Релевантни интереси охранявани от квази-конститутивното (легитимационно) вписване на обстоятелството „прехвърляне на дружествен дял“ по чл. 129, ал. 2 ТЗ

23. Съгласно чл. 129, ал. 2 ТЗ „прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър“. Цитираната разпоредба е императивна. За разлика от хипотезите по чл. 129, ал. 1 ТЗ тя не прави разграничения по линия на това, дали приобретателят е съдружник или не. Следователно, разпоредбата е приложима дори при сделки между съдружници, включително при прехвърлянето само на част от дяловете. Важният извод е, че чл. 129, ал. 2 ТЗ не изхожда от идеята за приемането на нов съдружник, нито от тази за промяна в персоналния състав на дружеството (каквато би била налице и при прехвърляне на всички дялове от един съдружник на друг). Следователно, ratio legis на чл. 129, ал. 2 ТЗ е свързан със самите последици на прехвърлянето на дружествен дял, а не с промените в кръга на съдружниците. Именно поради това тази разпоредба урежда самостоятелно подлежащо на вписване обстоятелство – което би било налице дори в случай, че персоналният състав на дружеството остане непроменен.

23.1. Изводът – в ярък контраст с недоказаната, а директно постулирана теза на мотивите към т. 7.1. от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС – е, че прехвърлянето на дружествен дял е уредено като самостоятелно подлежащо на вписване обстоятелство по причини, които са съвършено различни от тези, изискващи публичност на персоналния състав на дружеството. Фактът, че Агенцията по вписванията нехае за ТЗ и че Поле № 19 от Група „Основни обстоятелства“ визуализира данни за размера на дяловото участие в ООД не може да промени истината, че de lege lata размерът на това участие не подлежи на вписване. Ergo, според оригиналната идея на чл. 129, ал. 2 ТЗ този размер следва да може да бъде установен чрез преглед на историята на дяловото участие през призмата на вписванията, касаещи обстоятелството „прехвърляне на дружествен дял“. Следвайки законовата делегация по чл. 129, ал. 2 ТЗ разпоредбата на чл. 67, ал. 2, т. 58 от Наредба № 1 предвижда вписване на това обстоятелство. ОСТК на ВКС обаче е на друго мнение – въпреки наличието както на законова, така и на подзаконова (при това – експлицитна) уредба.

23.2. Различието в охраняваните от съответните вписвания интереси е особено ясно видимо в случаите на прехвърляне на част от дяловете между съдружници, защото тук промяна в персоналния състав на дружеството не е налице. Налице е обаче значимо от гледище на обема на членственото правоотношение и на чл. 130 ТЗ обстоятелство, което е релевантно както за ООД и съдружниците, така и за третите лица – независимо от липсата на промяна в персоналния състав на дружеството.

24. Вписването на прехвърлянето на дружествен дял по чл. 129, ал. 2 ТЗ има легитимационен (квази-конститутивен) ефект. Този ефект е от значение както за вътрешните дружествени отношения, така и за третите лица. Той – както вече бе подчертано – е свързан не толкова с актуалния персонален състав на дружеството, колкото с легитимацията на съответния съдружник в неговите отношения с ООД, както и с размера на дяловото участие. Поради различието в охраняваните интереси, предвиденото в чл. 129, ал. 2 ТЗ самостоятелно вписване на обстоятелството „прехвърляне на дружествен дял“ не може да бъде заместено или „погълнато“ от вписването на промяна в актуалното състояние на дружеството по чл. 140, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ.

24.1. Изискването за вписване на прехвърлянето на дружествен дял има своя сравнителноправен образец в чл. 16, ал. 1 от GmbHG, който (в редакцията си до 2023г.) предвиждаше, че „при продажбата на дружествен дял за съдружник [в отношенията с ООД] се счита само лицето, чийто придобивен титул е бил регистриран [в книгата на съдружниците]“. Тази разпоредба от своя страна е създадена по модела на чл. 67, ал. 2 от германския Закон за акционерните дружества (ActG), имащ своя аналог и в чл. 185, ал. 2 ТЗ. Горният модел е бил възприет и в чл. 96, ал. 1 от ЗДОО (отм.), според който „по отношение на дружеството за съдружник се счита само онзи, който е вписан като такъв в книгата за дяловете“.

24.2. Водещата идея на горната уредба е създаването на правна сигурност кое лице е легитимирано да упражнява членствени права спрямо дружеството и съответно, е насрещно задължено спрямо последното и какъв е обемът на неговите членствени права³⁵. От тази перспектива вписването на прехвърлянето на дружествен дял няма конститутивно действие, защото материалноправният ефект е функция на съответната транслативна сделка, респективно, на приемането на приобретателя за съдружник съгласно чл. 129, ал. 1 във връзка с чл. 122 ТЗ – поради което чл. 129, ал. 2 ТЗ не квалифицира вписването като конститутивно. То обаче – по подобие на вписването по чл. 185, ал. 2 ТЗ – има квази-конститутивно действие, доколкото легитимира съдружника в отношенията му с ООД, а и с третите лица³⁶.

24.3. Правната уредба по ТЗ не придава на книгата на дяловете по чл. 143 ТЗ легитимационно значение. Такова обаче, в случаите на прехвърляне на дружествени дялове, има предвиденото в чл. 129, ал. 2 ТЗ вписване на самото прехвърляне. Противното би означавало – в противоречие със сравнителноправните и исторически образци на ТЗ – да приемем, че законодателят е уредил в тази разпоредба „фалшиво“ (мнимо) вписване, което тълкувателят може неаргументирано да претопи в общия „кюп“ на чисто декларативните вписвания по чл. 140, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ или дори директно да игнорира (при продажба на част от дяловете между съдружници).

25. За да бъде разбран ratio legis на предвиденото в чл. 129, ал. 2 ТЗ вписване, трябва да бъде съобразена и систематическата връзка на тази разпоредба с чл. 130 ТЗ, според която „правоприемникът е отговорен солидарно с праводателя си за дължимите към момента на прехвърлянето вноски срещу дела в капитала“. Този момент е решаващ за възникването и обема на солидарната отговорност и поради това трябва да бъде пряко виден от търговския регистър³⁷. От тази перспектива, всеки приобретател на дружествен дял има легитимен интерес да знае дали ще носи гаранционна отговорност по чл. 130 ТЗ, с кои други лица ще я сподели, както и в кой конкретен момент тя е възникнала в тежест на неговите предшественици. Същият интерес има и прехвърлителят на дружествения дял, защото той следва да знае от коя дата тече погасителната давност за евентуалните му неизпълнени капиталови задължения спрямо дружеството. Тази дата не би могла да бъде функция на чисто декларативните вписвания по чл. 140, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 и чл. 115, т. 3 ТЗ, защото е функция на момента на прехвърлянето на дружествения дял, а не на тези декларативни вписвания.

25.1. Нуждата от самостоятелно вписване с легитимационно действие е особено очевидна в случаите на последователни разпореждания с един и същи дружествен дял, извършени в полза на различни съдружници. При създадената по този начин конкуренция на придобивни основания следва да има механизъм, който да гарантира правна сигурност в отношенията. Такъв механизъм чисто декларативните вписвания по чл. 140, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ не могат да бъдат – именно, защото са декларативни и отразяват вече настъпили правни последици, които не зависят от тях. Напротив, вписването по чл. 129, ал. 2 ТЗ създава легитимация в полза на вписания приобретател – както в отношенията с дружеството, така и в тези с третите лица.

25.2. Във всички горни случаи фактът и датата на правоприемството са от ключово значение както за дружеството и съдружниците, така и за третите лица, поради което – отчитайки и нуждите на правната сигурност – чл. 129, ал. 2 ТЗ въздига прехвърлянето на дружествен дял в самостоятелно подлежащо на вписване обстоятелство³⁸.

25.3. За разлика от мотивите към т. 7.1. от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС, Наредба № 1 (чл. 67, ал. 2, т. 58) отчита горните реалности и експлицитната буква на чл. 129, ал. 2 ТЗ, като предвижда, че обстоятелството „прехвърляне на дружествен дял“ подлежи на самостоятелно вписване. На този фон е необяснимо защо Наредба № 1 не е „послушала“ и буквата на чл. 122 и чл. 140, ал. 4 ТЗ и не е изпълнила законовата делегация в нейната цялост – и по отношение на обстоятелствата „приемане“ и „изключване“ на съдружници.

26. Анализираните в настоящия и в предходния раздел легитимни интереси налагат „историята“ на всеки дружествен дял и на всяко членствено правоотношение да бъде лесно и пряко проследима чрез записите в самия търговски регистър, без съдружниците и третите лица да трябва да се „ровят“ в документите по регистърното дело и сами да установяват кой, на кого и кога е прехвърлил дружествения си дял, на какво основание е станал съдружник (чл. 130 ТЗ намира приложение само при частно правоприемство) и дали, въпреки вписването му, съдружникът не е бил вече изключен на основание чл. 126, ал. 3 ТЗ или не е изгубил част от дружествените си дялове по силата на чл. 126, ал. 2 ТЗ.

26.1. Критикуваната тук теза на ВКС обаче принуждава третите лица да правят точно това, което чл. 122, чл. 129, ал. 2 и чл. 140, ал. 4 ТЗ са искали да им спестят – считайки (неоснователно), че вписването на промяна в персоналния състав на съдружниците или само обявяването на изменен дружествен договор (при прехвърляне на част от дяловете между съдружници или частично кадуциране на дяловото участие) може да защити бранения от горните разпоредби легитимен интерес³⁹.

26.2. Грешката на ВКС и на Наредба № 1 в случая е аналогична на тази, която е главен предмет на цялата настояща статия – принципно неправилната идея, че един правен институт („през главата“ на експлицитната буква на закона) може да „погълне“ функциите на друг, само защото има сходни (според недостатъчно внимателния тълкувател) цели. Както обявяването на устройствения акт не може да замести обективната нужда от вписване на решението, чрез което този акт се изменя, така и вписването на промяна в дружествения договор или в персоналния състав на дружеството не е в състояние да замени необходимостта от вписване на самото прехвърляне на дружествен дял от ООД или на приемането или изключването на съдружници. Това е така поради факта, че вписването и обявяването, съответно, вписването на различни обстоятелства, имат съответно различни и диференцирани от закона функции.

26.3. В разгледаните в настоящия и в предходния раздел случаи съответното конститутивно (чл. 122 и чл. 140, ал. 3-4 ТЗ) или легитимационно (квази-конститутивно) вписване по чл. 129, ал. 2 ТЗ представлява вече верифицираната от регистърния орган основа, на която се извършват и съответните вписвания по чл. 140, ал. 1 ТЗ в персоналния състав на дружеството (в поле № 19 /„Съдружници“/ на Група „Основни обстоятелства“)⁴⁰.

27. Горното изложение доказва, че буквата на закона (в случая, на чл. 122, чл. 129, ал. 2 и чл. 140, ал. 4 ТЗ) не може да бъде произволно подменяна – нито от ВКС и доктрината, нито от подзаконови нормативни актове. Зад тази буква стоят легитимни и съобразени от законодателя интереси и съответна отрязваща тези интереси правна логика, които тълкувателят не бива да пренебрегва, още повече, с цената на неаргументирано „корективно“ тълкуване на закона или на директното му игнориране.

Законодателят може да допуска грешки, но е малко вероятно да прави това системно и да се е „объркал“ точно в материя, в която е ноторно известно, че прецизността е от значение и че подлежащите на вписване обстоятелства, както и конститутивните вписвания, се уреждат изрично и numerus clausus. Поради това си позволявам твърдението (с думите на един от моите учители в правото – доц. Траян Конов – „с Ваше позволение“), че законодателят не е допуснал грешки в системата на чл. 122, чл. 129, ал. 2 и чл. 140, ал. 4 ТЗ и че тази вътрешно логична, експлицитна и сравнителноправно конвертируема система остава дълбоко неразбрана от съвременните тълкуватели на ООД. От промяна се нуждае не законът, а практиката на ВКС, самата Наредба № 1, както и погрешните доктринерни тези, от които този подзаконов акт е бил инспириран.

VII. Изводи

28. Горният анализ е основание за извода, че ТЗ – следвайки логиката на нормативната система на учредяване на търговско дружество и релевантните регистърни интереси – изисква вписване не само на конкретните промени в актуалното състояние на ООД (в обстоятелствата по чл. 140, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ), но и на есенцията на корпоративните актове, които са породили тези промени. Поради това, предмет на първичните конститутивни вписвания по чл. 140, ал. 3 и 4 ТЗ са самите решения по чл. 137, ал. 1, т. 1-2 ТЗ за изменение на устройствения акт, съответно, за приемането или изключването на съдружници. Тези вписвания трябва да отразяват есенцията на съответния подлежащ на вписване корпоративен акт, а по отношение на подробностите – да препращат към релевантните документи от регистърното дело. Съответно, макар да не е предмет на конститутивно вписване, прехвърлянето на дружествен дял подлежи на самостоятелно вписване, което е различно от вписването на промяна в персоналния състав на дружеството. Втората от горните истини е схваната от авторите на Наредба № 1, но не и от мотивите към т. 7.1. на Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС.

29. Направеният в статията анализ, както и изводите на предходната ми публикация в настоящия сайт, са основание за извода, че съвременното регистърно право е в тиха и непризната, но тежка криза. Тази криза е част от много по-общ и хроничен проблем, засягащ цялото дружествено търговско право – на ниво законодателство, доктрина и съдебна практика. Именно поради това, тя е и „консервирана“ в самата Наредба № 1 и в Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС. Историческите и системни причини за тази криза съм изтъквал многократно⁴¹ и няма да преповтарям тук.

29.1. Дигитализирането на търговския регистър несъмнено бе важна и голяма крачка към неговото модернизиране и цивилизоване. Успокоението от тази крачка обаче не бива да приспива вниманието на правната общност и да прикрива тежките проблеми, родени от неразбирането (от страна на ВКС, подзаконовия нормотворец и част от правната доктрина) на института на търговския регистър, на уредените в ТЗ конститутивни вписвания и на регламентирания в чл. 125 и чл. 260м ТЗ институт на прекратяване на участието.

29.2. Може би, като потребители на търговския регистър, не изпитваме неудовлетворение от неговото качество и го намираме за задоволително. Ако обаче се изкушим да се „поразходим“ из търговския регистър на Германия и да се замислим по-задълбочено над чл. 140, чл. 231 и чл. 260х, ал. 3 ТЗ, горното удовлетворение бързо ще бъде поставено под съмнение и ще започне да ни изглежда като заблуда, родена от собствената ни неинформираност.

30. От горната перспектива, въпреки различната съвременна форма на недъзите на българския търговски регистър и на осмислянето на регистърното право, бих припомнил и думите на проф. Живко Сталев отпреди повече от 80 години:

„Българският търговски регистър преживява тежка криза. Вместо един полезен и творчески институт, който би пречистил търговския обмен чрез внасяне на яснота и известност относно интересуващите обмена обстоятелства, търговският регистър у нас се е превърнал, вследствие порочната техническа организация на неговото водене, в опасна тежест за третите лица…“⁴².

31. Намирам, че горните думи са все още актуални, защото, ако не можем да видим и осмислим регистърните интереси, стоящи в основата на чл. 122, чл. 129, ал. 2 и чл. 140, ал. 3 и 4 ТЗ, то вероятно не знаем достатъчно добре и какво представлява самият търговски регистър и какви са неговите функции, цели и modus operandi. Като резултат от това, третите лица и членовете на ООД ще продължат да бъдат принудени да се ровят в регистърното дело, за да разберат истината, която търговският регистър е призван да им поднесе „на тепсия“, Наредба № 1 ще продължава да нарушава чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове и цяла система от разпоредби на ТЗ, съдружниците ще продължават да са „незабавно обвързани“ дори от нищожни решения за изменение на дружествения договор, а членството на хиляди капиталови инвеститори (при прекратяване на участието) ще се изпарява все така мигновено и по „препоръчания“ от ВКС и от част от доктрината безправен начин⁴³.

 

Бележки под линия: