(дата на записа: 19.11.2025 г., продължителност: 1:13:06)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Осите [АРИСТОФАН]“ (19.11.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат:
– Кои са Осите и защо пият „съдийско мляко“?
– Кой е Аристофан и защо е имал „проблеми“ с Клеон?
– Каква е разликата между квероланта и съдофила?
– Какво подхранва съдийската страст на Клеонофил?
– Как публичният процес се превръща в „домашно“ правосъдие?
– Как ериниите се превърнаха в оси и защо осите да са нещо… „лошо“?
– Защо рендето е основен свидетел на обвинението срещу Лабет?
– Защо му е петел на съдебния заседател?
– Как членовете са свързани с правосъдието?
– Кой подмени вотът?
– Има ли нещо, което може да умилостиви жадния за „кръв“ (вина, присъда) Клеонофил?
– Как се яде сладко „процес със кисело“?
– Как ревностният съдебен заседател се превърна в хулиган?
Комедията „Осите“ (??????) на Аристофан, поставена за първи път през 422 г. пр.н.е., е сатира на съдебната система в Атина и прекомерната зависимост на гражданите от съдебните дела като средство за социален и политически контрол. Тя осмива атинските съдилища и особено старите граждани, които посвещават живота си на ролята на съдебни заседатели. Клеонохул се опитва да убеди баща си, че животът на съдебен заседател не е толкова престижен и доходоносен, колкото той си мисли. За да направи това, той му предлага да му организира домашен съдебен процес срещу куче за това, че е отмъкнало сиренце. Това пародира действителните съдебни процеси в Атина, като поставя различни въпроси и към съвременното правосъдие. Ако се чудите на къде може да отиде разговорът, слушайте ни.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Осите, Аристофан, прев. Александър Ничев, София: Народна култура, 1985 (линк).
Представяне на госта:
Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература, ръководител на катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016).
ПЪРВИЯТ РОБ
Видях се сред Народното събрание,
а там овци седят на заседание,
държат тояги, носят къси плащове.
И после виждам как пред тия същите
овци един всеяден кит ораторства,
а пък гласът му – на свиня охранена.
Осите,
Аристофан,
прев. Александър Ничев
1985
