Ползвателят като страна в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС

Съгласно чл. 32 ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.

Разпоредбата урежда особено производство на спорна съдебна администрация, решението по която не обвързва страните със сила на присъдено нещо, включително по отношение на участниците в съсобствеността и по отношение на размера на притежаваните от тях дялове. Поради това всеки един от съсобствениците може да поиска преразглеждане на въпроса при настъпването на нови обстоятелства, които според него са от значение за разрешаването му. В съдебната практика1 и в правната доктрина2 обаче се приема, че макар и да не притежава сила на присъдено нещо, решението по чл. 32, ал. 2 ЗС има изпълнителна сила и е основание за пристъпване към принудително изпълнение спрямо съсобствениците, които не съобразяват поведението си с него.

Възможно е върху притежавания от някой от съсобствениците дял да е учредено ограничено вещно право на ползване по чл. 56 ЗС. В този случай ползването на вещта се предоставя на ползвателя, като за собственика остава т. нар. гола собственост, включваща: правото му да се разпорежда юридически със собствеността, възможността да защитава правото си и самата вещ от посегателства, включително от страна на ползвателя, както и правното очакване за възстановяване на собствеността в пълен обем след прекратяване на винаги срочното право на ползване (например при изтичане на конкретно определения от страните при учредяването му срок, при отказ от право на ползване, при смъртта на ползвателя и пр.).

При наличието на учредено право на ползване върху идеална част от собствеността се поставя въпросът: кой има право и следва да участва в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС: i) собственикът, чиито правомощия са ограничени до т. нар. гола собственост, или ii) ползвателят, чието право да ползва вещта изключва това на собственика?

 

Къде е проблемът?

От една страна страна, собственикът е този, който е изрично легитимиран от закона да прави искането по чл. 32, ал. 2 ЗС: възможността за сезиране на районния съд е предоставена в полза на „който и да е от съсобствениците“. Той има интерес от участие при разпределението на ползването:

– с оглед срочния характер на правото на ползване: тъй като след прекратяване на правото на ползване при непроменени обстоятелства, извършеното от съда разпределение ще се запазва и по отношение на собственика, както и

– с оглед защитата на обема на притежавания от него дял в съсобствеността: тъй като участието в съдебното производство по чл. 32, ал. 2 ЗС е форма на защита на правото на идеална част на съсобственика, която не следва да му бъде отнемана.

От друга страна, обаче, тъй като производството се отнася до управлението и ползването на общата вещ, то засяга в значителна степен и интересите на ползвателя. Решението по чл. 32, ал. 2 ЗС ще определя конкретния начин на упражняване на правото на ползване върху съответната идеална част. В този смисъл ползвателят е заинтересован да участва в производството и да защити своите интереси в него.

 

Подпомагащи страни(ци) и необходими друг(господ)ари…

Ако се изхожда от езиковото тълкуване на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС за легитимиран да предяви искане по чл. 32, ал. 2 ЗС следва да бъде признат съсобственикът, макар и неговата идеална част от вещта да е обременена с право на ползване на друго лице. Няма да се стига изобщо до прилагането на чл. 32 ЗС в случаите, когато едно и също лице е съсобственик с определен дял от общата вещ и ползвател на дяловете на останалите съсобственици. Макар и в този случай да е налице съсобственост, ползването на вещта се осъществява само от едно лице. Поради това законовите правила за управлението на общата вещ ще бъдат неприложими до прекратяването на правото на ползване.

Тъй като обаче разпределението на ползването и въпросите, свързани с управлението на общата вещ, засягат пряко ползвателя на идеална част и неговото право да ползва вещта съобразно обема на правата си, той не може да бъде лишен от възможността да участва и да защити интересите си в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС.

Възможно е възприемането на различни разрешения относно начина на участие на ползвателя в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС:

а) като подпомагаща страна:

Допускането на ползвателя до производството по чл. 32, ал. 2 ЗС може да се търси чрез евентуалното му конституиране като подпомагаща страна3. Съгласно чл. 218 ГПК трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. В този случай евентуалната конкуренция между позицията на съсобственика и ползвателя ще се решава въз основа на правилото на чл. 221, ал. 1 ГПК: в случай на противоречие между действията и обясненията на страната и на третото лице съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото. При възприемането на това разрешение обаче приложение няма да намират: i) възможността за заместване (чл. 222 ГПК) на подпомаганата страна (съсобственика) от подпомагащата страна (ползвателя) – тъй като интересите на останалите съсобственици изисква решението по чл. 32, ал. 2 ЗС да обвързва и съсобственика на обременената с право на ползване идеална част, както и ii) възможността за освобождаване на съсобственика от участие в делото с привличане на ползвателя на негово място като страна (чл. 224 ГПК) – тъй като правата на ползвателя произтичат от правата на съсобственика и в този смисъл не се явяват самостоятелни по смисъла на чл. 224 ГПК.

Евентуалното признаване в полза на ползвателя на качеството на подпомагаща страна ще му даде правото единствено да встъпи във вече започнало производство по чл. 32, ал. 2 ЗС, независимо от това дали то е инициирано от съсобственика, учредил правото на ползване, или от някой от останалите съсобственици. Ползвателят обаче няма да притежава собствена, самостоятелна легитимация да поиска от съда разрешаването на съществуващия между него и останалите съсобственици спор относно ползването на общата вещ.

б) като необходим другар:

В полза на разрешението, че съсобственикът и ползвателят на идеалната част са необходими другари в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, се е произнесла съдебната практика. Съгласно Решение № 204 от 9.04.2009 г. по гр. д. № 1297/2008 г., II г. о., ГК на ВКС, докладчик председателят Стойчо Пейчев4, доколкото в производството за спорна съдебна администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС въпросът за съсобствеността е преюдициален за разпределението на реалното ползване, притежателят на обременената с право на ползване част от съсобствения имот и ползвателят са необходими другари, заедно с останалите участници в съсобствеността. Тъй като материалното правоотношение на съсобствеността е едно, решението на съда трябва да бъде еднакво за всички тях. Постановеното от съда разпределение на ползването на общата вещ, определената мярка за нейното управление, както и решението за назначаване на управител, следва да обвързват по един и същ начин всички лица, притежаващи право да ползват вещта. Поради това съдът е приел за безспорно, че като страна в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС следва да бъде конституиран именно ползвателят на идеална част от общата вещ. Но дотолкова доколкото в това производство ще се вземе предвид размера на обременената с правото на ползване идеална част, като необходим другар следва да бъде конституиран и съсобственикът.

в) като главна страна:

Трето възможно решение е да се приеме, че носител на процесуалната легитимация по чл. 32, ал. 2 ЗС е единствено ползвателят, а в полза на съсобственика се признае само възможността за встъпване в производството като подпомагаща страна. Самостоятелната процесуална легитимация на ползвателя на идеална част да прави искане по чл. 32, ал. 2 ЗС се включва в правото му да използва вещта съгласно нейното предназначение и да получава добивите от нея, без да я променя съществено (чл. 56, ал. 1 ЗС). В случаите на съсобственост върху вещта това право на ползвателя може да бъде упражнено единствено съгласувано с останалите съсобственици на вещта. Участието на ползвателя при вземането на съгласувани решения относно начина на ползване на вещта представлява неизменна част от съдържанието на правото му да ползва вещта. Поради това именно той, а не съсобственикът, следва да участва при формирането на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС, съответно – да има право да инициира производството по чл. 32, ал. 2 ЗС. Съсобственикът може да встъпи в производството като подпомагаща страна за ползвателя или дори да бъде конституиран като необходим другар (каквато е съдебната практика), но в негова полза не следва да се признава правото да инициира такова производство, тъй като по този начин той ще предизвика промяна в едно чуждо право – правото на ползвателя да ползва общата вещ съобразно размера на идеалната част, върху която то е учредено. Подобна възможност, наподобяваща по ефекта си потестативните права, следва да се допуска единствено в случаите, когато има опасност от увреждане на вещта – в резултат на невъзможност да се вземе решение за начина на нейното ползване и управление или когато решението на мнозинството е вредно за общата вещ. Решението на съда относно управлението на вещта ще засяга в най-голяма степен правата на ползвателя на идеалната част, и в по-малка степен – тези на съсобственика, тъй като последният не може да ползва вещта, нито да събира плодовете й. Ограничаването на възможността на съсобственика да участва в ползването и управлението на вещта е част от ефекта, настъпващ в резултат от учредяването на вещно право на ползване.

 

Възможна ли е аналогия с етажната собственост?

За разлика от управлението на съсобствена вещ с участието на ползвател на идеална част, правната уредба на участието на ползвателя на самостоятелен обект в управлението на етажната собственост е подробно уредена. С промените в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), обнародване в Държавен вестник бр. 57 от 26.07.2011 г., бяха посочени конкретно решенията на Общото събрание на етажните собственици, при гласуването на които не участват ползвателите на самостоятелни обекти в сградата. При вземането на всички останали решения ползвателят взема участие.

Предвидена е и възможността за договаряне на условията и обема, в който ползвателят на идеална част може да участва в управлението на общата вещ, както и изискване (ред) за уведомяване на останалите съсобственици за наличието на подобна уговорка. При липсата на такава уредба при управлението на съсобствено вещ, постигането на подобна уговорка между съсобственика и ползвателя на идеалната част ще има само облигационноправно действие между страните, но няма да обвързва останалите съсобственици, нито да изключва императивния ред, предвиден в чл. 32 ЗС за управление на общата вещ.

Законодателят разреши и евентуалната конкуренция, която може да възникне между правото на глас на собственика и правото на глас на ползвателя при гласуването по един и същ въпрос в общото събрание на етажните собственици. Съгласно чл. 5, ал. 3 ЗУЕС, когато между собственика и ползвателя не е уговорено друго и има разногласие между тях, в гласуването участва собственикът. Доколко това правило може да се прилага по аналогия в случаите на разногласие между съсобственика и ползвателя на идеална част относно управлението на общата вещ?

Струва ми се, че при липсата на изрично правило в този смисъл при съсобствеността, следва да бъде възприето разрешението, според което вещното право на ползване по чл. 56 ЗС включва в себе си по необходимост и правомощието да се участва във формирането на мнозинството при управлението на общата вещ. Това правомощие следва да се упражнява единствено и само от ползвателя дотолкова, доколкото не се засяга съществено вещта. Именно ползвателят следва да бъде легитимиран да прави искане по чл. 32, ал. 2 ЗС, а съсобственикът ще разполага с тази възможност, само ако е налице опасност от увреждане на общата вещ. Това разрешение не ощетява съсобственика на обременената с право на ползване идеална част, тъй като той запазва възможността да се защитава по исков ред, включително срещу останалите съсобственици. Спрямо ползвателя той разполага и с възможността по чл. 61 ЗС за съдебно прекратяване на правото му на ползване.

Предимството на собственика при управлението в етажната собственост е по-скоро изключение, свързано с възприетия от ЗУЕС принцип за участие в управлението на етажната собственост на собствениците на самостоятелните обекти като по правило по-трайно и дългосрочно заинтересовани лица. При етажната собственост акцентът е върху съобразяването на решенията на общото събрание и върху изпълнението на задълженията, свързани с поддържането на общите части на сградата. Този акцент отсъства при съсобствеността, където всеки съсобственик ползва цялата вещ, а не само определени общи части от нея. Поради това при управлението на съсобствеността не следва да се прилага разрешението, дадено в ЗУЕС, а трябва да се даде предимство на ползвателя.

 

Бележки:

1 Вж. Решение № 20 по г. д. № 2543/2001 г., IV г. о. на ВКС.

2 Вж. Бобатинов, М., Влахов, Кр. Вещно право. Практически въпроси. С., 2007, с. 89-90.

3 В правната доктрина възможността за обективно или субективно съединяване на искове като усложнение на гражданския процес се отрича в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС. Отричат се и всякакви други усложнения на процеса, включително възможността за конституиране на подпомагаща страна. Вж. Бобатинов, М., Влахов, Кр. Вещно право. Практически въпроси. С., 2007, с. 89.

4 Вж. също Решение № 1139 от 29.07.2009 г. по в. гр. д. № 468/2009 г., ГО на ОС – Варна.

 

Стоян Ставру

3 Коментари

Leave a Reply to Васил Петров Cancel reply

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.