Последно пълномощно за възрастни и социално слаби хора

Идеята за въвеждането на т. нар. последно пълномощно е част от мерките за противодействие срещу имотните измами. Тя е включена като предложение за развитие на българското законодателство в Декларацията, приета на национална кръгла маса „Имотни измами”, проведена на 17 юни 2011 г. в гр. София. Тъй като институтът на последното пълномощно е нов за българското гражданско право, по-долу са разгледани няколко въпроса във връзка с неговото извършване, правно действие и прекратяване…

 

На прага на дееспособността

Предназначението на института на последното пълномощно е да защитава правата на хората, които са “на прага на дееспособността” – изпаднали във фактическа недееспособност, без да са поставени под запрещение. Такава защита е необходима, тъй като особеното психическо състояние на посочените лица може да бъде "използвано" срещу тях самите за извършването на имотни измами, например разпореждане с притежавани от тях вещни права върху недвижими имоти. Именно за да се предотвратят често срещаните имотни измами с възрастни и социално слаби лица, в приетата на националната кръгла маса Декларация се предлага законодателна инициатива за въвеждането на института на последното пълномощно.

Законово определеното съдържание на последното пълномощно de lege ferenda може да включва (кумулативно или само инструкция за уведомяване):

а) упълномощаване: специално пълномощно в полза на на определено лице за извършване на сделки с недвижими имоти или генерално упълномощаване;

б) инструкция за уведомяване: посочване на пълномощника като лице, което трябва да бъде уведомено в случай, че упълномощителят или друг негов пълномощник се явят пред нотариус като прехвърлител/учредител по разпоредителна сделка с вещноправно действие. В тази част на последното пълномощно могат да бъдат посочени няколко лица, като искането на упълномощителя да е:

– всяко едно от тези лица да бъде уведомявано (кумулативно);

– да е достатъчно уведомяването само на едно от тези лица (алтернативно), като изборът на това кое от тях да бъде уведомено се извършва по преценка на сезирания нотариус в зависимост от тяхната наличност и достъпност;

– уведомяването да става в посочена от упълномощителя последователност (евентуално): ако не се получи потвърждение за уведомяването от страна на посочения като първи пълномощник. Евентуалното уведомяване би създало най-големи усложнения в практиката и може да стане причина за забавяне на планираната сделка поради необходимостта от изпращането на няколко последователни уведомления, всяко едно от които е свързано с изчакването на определен срок за отговор.

Клауза за уведомяване на определени лица при извършването на разпоредителни сделки би могла да съществува и de lege lata – като договорна клауза в отношенията между клиент и обслужващата го банка във връзка с разпореждането с парични средства по притежаваните от него банкови сметки. Става въпрос например за изрична уговорка в договора за откриване на разплащателна сметка, според която разпорежданията със сума над определен размер следва да се извършват само след уведомяване на титуляра или на посочено от него лице. Подобна клауза защитава титуляра на банковата сметка от евентуалното използване на подправени (фалшиви) пълномощни за неоторизирано и неправомерно изтегляне на средства от неговата банкова сметка.

В договора за откриване на разплащателна сметка би могло да се уговори титулярът да извършва само лично разпоредителни действия със сума над определен размер, като размерът може да бъде изчисляван за всяко разпореждане поотделно или за всички разпореждания, извършени в рамките на определен период от време. По същността си подобна клауза би представлявала съгласие между страните да не се признава представителна власт от името на титуляра на разплащателната сметка, освен при наличието на изрично лично потвърждение от негова страна. Тя би имала облигационноправно действие и ще обвързва страните по сключения договор.

За наличието на подобни уговорки отделните банкови служители биха могли да следят въз основа на направено вписване за съществуването на подобни клаузи в използваната от банката информационна система. Получавайки достъп до данните за банковите сметки на съответното лице, те биха могли да бъдат уведомявани, че разпорежданията по тези банкови сметки могат да бъдат извършвани единствено лично от титуляра или само след неговото уведомяване по посочен от него телефон или имейл.

 

Какво представлява Последното пълномощно?

Поради съдържанието си – разпореждане с вещни права върху недвижими имоти, последното пълномощно следва да бъде извършвано писмено с нотариална заверка на съдържанието и на подписа на упълномощителя (чл. 37 ЗЗД).

С оглед предназначението на последното пълномощно нотариусът ще трябва да провери фактическата способност на лицето да взема съзнателни решения (т. нар. фактическа дееспособност). Тази преценка ще се извършва въз основа на личните впечатления на нотариуса от поведението и изявленията на молителя.

Последното пълномощно може да бъде направено за всички настоящи и бъдещи имоти на упълномощителя или да е ограничено до конкретно описани недвижими вещи. Във всички случаи последното пълномощно би следвало да се вписва в информационната система “Единство” на нотариусите, от което ще следва и задължението на всеки нотариус преди изповядването на сделка с вещноправно действие да извърши проверка дали на името на праводателя има вписано последно пълномощно. И ако има – да съобрази съдържащите се в него инструкции.

Като вид пълномощно последното пълномощно ще представлява едностранна правна сделка и за пораждане на правното му действие няма да е необходимо съгласието на последния пълномощник. Лицето/лицата, които са посочени за уведомяване, може да не присъстват при извършването на последното пълномощно. Те не трябва да бъдат уведомявани от нотариуса за извършването на самото последно пълномощно, нито са длъжни да предприемат каквито и да е било действия след като са уведомени за предстоящо прехвърляне на вещни права от името на представлявания.

 

Какво е правното действие на Последното пълномощно?

Извършването на последно пълномощно ще:

създава представителна власт за последния пълномощник в обема съгласно съдържанието на последното пълномощно;

– създава задължение за заверилия го нотариус да впише последното пълномощно в информационната система на нотариусите;

Вписването на последното пълномощно в информационната система “Единство” на нотариусите от своя страна ще:

създава общо задължение на всеки нотариус преди изповядване на разпоредителна сделка с недвижим имот да направи проверка в информационната система относно наличието на последно пълномощно по името на праводателя;

създава задължение на нотариуса, ако при проверката в информационната система се установи, че съществува последно пълномощно на името на праводателя, да уведоми посочените в него лица по посочения в последното пълномощно начин, например: с изпращане на имейл, по пощата на определен административен адрес, с нотариална покана и пр. В зависимост от конкретната правна уредба на последното пълномощно начините за уведомяване могат да бъдат изчерпателно посочени от закона или да бъдат включени в свободата на договаряне.

Уведомлението до последния пълномощник би следвало да включва информация за вида, съдържанието и страните по планираната сделка, както и да посочва срока, след изтичането на който ще се пристъпи към нейното изповядване. Не би трябвало да се извършва уведомяване на последния пълномощник, когато нотариусът заверява нотариално пълномощно, дадено от страна на упълномощителя, за разпореждане с недвижим имот в полза на друго лице. Подобна възможност би могла да се допусне само при наличието на изрично законово предвиждане и включена в последното пълномощно инструкция в този смисъл. В противен случай до уведомяване на последния пълномощник ще се стигне едва при осъществяването на възникналата в полза на третото лице представителната власт.

Уведомяването следва да става за сметка на пълномощника. В случаите, когато уведомяването е по имейл, то не е свързано с някакви средства, които да бъдат заплатени на извършилия го нотариус. Ако обаче бъдещата законодателна уредба допусне възможността за избор на посочения в последното пълномощно начин на уведомяване и конкретно избраният начин изисква допълнителни средства, например – изпращането на нотариална покана, упълномощителят следва да заплати тези разноски. Те може да се включват в събираните от нотариуса нотариални такси при нотариалната заверка на последното пълномощно. При подобно разрешение, ако впоследствие друг нотариус извърши уведомяването съгласно последното пълномощно, той ще следва да получи част от събраните при извършването на последното пълномощно нотариални такси. Възможно е и финансиране на разноските по уведомяването от насрещната страна по сделката, която има интерес от нейното осъществяване. Тази страна обаче ще може да търси обратно направените от нея разноски от праводателя по сделката (упълномощителя по последното пълномощно).

Възможно е въвеждането на  законово ограничение на кръга и на максималния брой лица, за които може да се уговори уведомяване. Най-вероятно сред лицата, посочени като последните пълномощници, ще попадат:

близки роднини: не би трябвало обаче законът да ограничава като последни пълномощници да бъдат посочвани единствено лица с определена и изискуема от закона родствена връзка с упълномощителя. Последният може да има доверие и на други лица, които професионално да го консултират и предпазят от евентуална имотна измама;

медицински специалисти: те разполагат със здравна информация за праводателя и могат да извършат проверка на здравословното му състояние. Съответно – могат да поискат започване на процедура по поставяне на упълномощителя под запрещение;

адвокат: професионалист, който има за своя основна задача да защитава правата на доверителите си. Той също може да предприеме необходимите действия за защита на упълномощителя;

всяко друго доверено на упълномощителя лице.

 Ако смята, че е необходимо учредяване на настойничество или попечителство, всяко едно от посочените лица ще е длъжно съгласно чл. 153, ал. 3 СК незабавно да уведоми органа по настойничество и по попечителство.

 

Достатъчно ли е изпращането на уведомление до последния пълномощник или е необходимо то да бъде получено?

Ако се изхожда от предназначението на последното пълномощно, определящо следва да бъде получаването на уведомлението от съответното лице. Само в такъв случай последното пълномощно може да бъде предпазна мярка срещу разпоредителни сделки, извършени от фактически недееспособно лице. Това би могло да затрудни и забави значително сключването на сделката. За предотвратяването на подобно забавяне може:

– да се включи изрична уговорка в последното пълномощно как да се постъпва в хипотеза на невъзможност за уведомяване на последния пълномощник или

– да се предвиди в закона абсолютен краен срок, започващ да тече от получаването на уводомлението на посочен в последното пълномощно адрес и с изтичането на който се пристъпва към изповядване на сделката, независимо от това дали уведомлението е достигнало до знанието на последния пълномощник.

Възприемането на което и да е разрешение ще търси баланса между постигането на целите на последното пълномощно и запазването на възможността за извършване на сделката. Де факто при наличието на последно пълномощно ще е налице изчаквателен период, едва след изтичането на който ще може да се пристъпи към изповядването на съответната разпоредителна сделка с недвижим имот.

Неспазването на инструкциите, дадени в последното пълномощно, не следва да се отразява върху действителността на сделка (с оглед сигурността на гражданския оборот), но ще бъде основание за реализиране на имуществена отговорност на нотариуса, който я е изповядал.

 

Може ли последният пълномощник да се противопостави на сделката?

Последният пълномощник бива уведомяван с цел да му се осигури възможността да консултира упълномощителя или, ако прецени, че са налице предпоставките за поставянето му под запрещение, да предприеме предвидените в закона действия за това (чл. 153, ал. 3 СК). Включително като посочи необходимостта от налагането на привременна обезпечителна мярка – назначаване на временен попечител на упълномощителя.

Ако представителната власт на последният пълномощник не е оттеглена, след уведомяването той може да извърши сам разпореждане в полза на друго лице и при посочените в последното пълномощно условия. Тук остава въпросът дали е възможно реализирането на отговорност на последния пълномощник по искане на упълномощителя, тъй като въпреки че е уведомен за актуалната воля на упълномощителя – желанието му да изповяда нотариално разпоредителна сделка с вещни права върху недвижими имоти, последният пълномощник извършва разпореждане, което не отговаря на нея.

 

Съществува ли възможност за оттегляне на Последното пълномощно?

Подобна възможност следва да се признае, както в частта на упълномощаването, така и в частта на уведомяването. За оттеглянето на инструкцията за уведомяване ще следва да бъде уведомен и последния пълномощник, независимо дали има такова искане от страна на упълномощителя. Причината за това е, че с оттеглянето на последното пълномощно може да се подмени волята на упълномощителя и да се разчисти пътя към извършването на последващо разпореждане, представляващо имотна измама. За да се предпазят интересите на упълномощителя, оттеглянето следва да се съобщава на последния пълномощник, като прекратяването на задължението за уведомяване следва да става едва след изтичане на същия срок, предвиден по последното пълномощно. Едва след изтичането на този срок следва се заличава вписването на последното пълномощно в информационната система на нотариусите.

Последното пълномощно ще се прекратява и при поставяне под запрещение на упълномощителя. С назначаването на попечител/настойник той ще осъществява контролните функции, възложени на последния пълномощник, съгласно предвидените в закона условия и ред.

 

Как се процедира при конкуренция между няколко последни пълномощни?

С оглед максимална яснота в новото (последващо) последно пълномощно следва да се посочва изрично как то се отразява върху действието на старото: отменя ли го – за което следва да се уведомява предишния последен пълномощник, или предишното пълномощно запазва действието си – като се добавят нови лица, които също трябва да бъдат уведомявани. De lege ferenda може би би било по-удачно да се възприеме първото разрешение: "последно" може да бъде само едно пълномощно, като пълномощникът по предходното следва да бъде уведомен за новото последно пълномощно. Ефектът на ново последно пълномощно ще настъпва след изтичането на срока, предвиден в предходното последно пълномощно. Спазването на посочените изискването при конкуренция на последни пълномощни следва да бъде възложено на нотариуса, който изповядва новото последно пълномощно, след като извършва проверка за наличието на предходно такова. 

————

Ако статията Ви е харесала и сте открили нещо, което би било интересно и ценно за Вашите приятели и колеги, подкрепете нейното популяризиране като използвате предпочитаните от Вас бутони за споделяне. 

Благодаря Ви!

Стоян Ставру

3 Коментари

  1. За някои аспекти на последното пълномощно

    Бележки по статията на доктор Ставру в правния му блог, публикувана на 20.11.2011г.

    1.На първо място: При обсъждания от Вас вариант се предлага силно ограничаване на дееспособността на лице, което не е поставено под запрещение. При това положение възниква въпросът въз основа на какви критерии и как точно нотариусът ще прецени дали молителят – лицето, което ще упълномощава е в състояние да разбира свойството и значението на действията си. Посочва се, че това ще се преценя на база личните възприятия за всеки конкретен случай.
    Не бива да забравяме, че голяма част от имотните измами се извършват със съдействието на самите нотаруси.

    От друга страна считам, че не може едно длъжностно лице да ограничава дееспособността като правно качество на едно физическото лице само и единствено въз основа на своите лични и субективни възприятия, още повече, че при преценката си ще се води от своя субективен опит и житейската логика, а не от специални познания в областта на медицината и психологията. На практика с действията си нотариусът ще действа като квази съдeбен орган и решението му ще има последици в някаква степен сходни с тези на съдебен акт по приключило съдебно производство по поставяне под запрещение. В този смисъл на преценката на нотариуса се придава значение и тежест като на съдебно решение. Лошото е това, че преценката не подлежи на контрол, а да не говорим, че към тази субективна нагласа на нотариуса се прикрепят сериозни и тежки правни последици за субекти на правото. Получава се така, че длъжностно лице ще лишава или ограничава от субективни права физическо лице, но без санкцията на съда. Съвсем отделен е въпросът, че изходът от производството пред нотариуса се развива едностранно.

    Ще си позволя да доразвия тази линия на разсъждения и ще посоча само една от стотиците възможни житейски хипотези: Ако приемем, че възрастен човек има няколко низходящи – синове и дъщеря, която се грижи за него. Същата има познат нотариус и в крайна сметка реализират цялото нотариално производство по последното упълномощаване и естествено тя е посочена като упълномощено лице. Какви са гаранциите за охраняване интересите на другите му две деца? Напълно възможно е дъщерята да се разпореди с вещни права в полза на трето близко до нея лице с една симулативна сделка или привидна такава на една изгодна цена в акта и друга в действителност, с единствената цел да увреди своите братя и да ги лиши от наследствена маса в един по – късен етап. Или пък да откаже разпореждането с имот на своя баща с трето лице, тъй като се стреми след смъртта му да иска по – голям дял или пък да докаже претенцията си по сметките в делбеното производство, което няма как да направи в настоящия момент в едно нотариално производство.

    В крайна сметка се оказва, че прекалено много субективни елементи има в това нотариално производство и някак си на нотариусите им се придават функции, които са предоставени от Конституцията ни на съда.

    2. На второ място: Ако възприемем тезата, че все пак нотариусите сами ad hoc ще преценяват състоянието на упълномощителя, как ще се гарантира сигурността на правния оборот, че това възрастно лице не е било „обработено” преди срещата му с нотариус, да се упълномощи точно определно лице и не е моментно решението му.
    В този случай не само ще се „удостовери” една привидна сигурност от страна на нотариуса, но дори ще се узакони едно недопустимо правно положение.

    3. На трето място: Упълномощеното лице както е посочено може да бъде определено от много широк кръг физически лица – от близки и роднини, до адвокати, лекари и тн.

    Защо да не се възприеме идеята на съвместна представителна власт в последното пълномощно? Не виждам пречка да се упълномощят две лица, които заедно да „ратифицират” една последваща сделка на своя упълномощител. По този начин се минимизира рискът от посочения от мен в т. 2 вариант от злоупотреби на упълномощеното лице. Все в този ред на мисли при такава конструкция с две лица, който да са последно упълномощени се приближаваме в максимална степен до настойнически съвет. От друга страна и по – лесно ще се уведомяват поне едно от лицата, което да поеме ангажимент за информиране на второто лице при нужда.

    Как стои въпросът с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД – договаряне съм със себе си в полза на тези упълномощени лица. Считам, че дори и с оглед спецификата на този институт, която охранява интересите на упълномощителя, не следва да се ограничават правата на упълномощеното лице да извършва сделки сам със себе си, още повече, че му е гласувано специфичен вид доверие от упълномощителя.

    В крайна сметка като правна фигура това последно упълномощено лице ще следва да изяви своята воля за сключването на сделката и настъпването на вещноправния прехвърлителен ефект. В това си качество, той ще се доближи по – близо до нещо като настойник/попечител по имуществото на упълномощеното лице без да е изпълнена процедурата по назначаване със съдебно решение. В този ред на мисли следва да се отчете и принципната разлика между учредяване на настойничество и попечителство и съответно характеристиката на последното пълномощно, т.е. дали няма да е налице една нова междинна категория правна фигура в този познат ни в СК институт.

    Заключителни бележки:
    Идеята за последно пълномощно е чудесна, дори малко изостанала с оглед нуждите и сигурността на гражданския оборот, но се нуждае от сериозни дебати и концептуални разрешения, за да не се стигне до противоречие с правната ни система и до ненужно ограничаване на субективни права.

    В този ред на мисли ще отбележа, че няма легална дефиниция на понятието „на прага на дееспособността”. Ако се даде дефиниция на това психо – физично състояние ще се ограничи до минимум злоупотребата от страна на нотариуса и ще се регулира в някаква степен начина на лична преценка при извършване на нотариалното действие, но от друга страна възниква резонен въпрос колко може да трае това състояние „на прага на дееспособността”, кога започва, може ли да се прекъсва и погасява, кой е компетентния орган, който определя, допуска и отменя това качество на субектите? В допълнение как нотариусът ще прецени дали сме в хипотезата на „прага на дееспособността” или в нужда от иницииране на производство за поставяне под запрещение?

    По отношение на социално слабите лица считам, че не следва да попадат в кръга от субекти, подчинени на правно регулиране от последното пълномощно. Това е така най – малкото поради обстоятелството, че не може да се ограничават субективни права по социално – икономически признак. Отделно от това си има и специфични законови разпоредби в ЗЗД, които регламентират сделките сключени в условията на крайна нужда.

    Би следвало да се помисли как би се отразил института на последното пълномощно върху съдебното производство за поставяне под запрещение. Защото ако в някаква степен, това съдебно производтво има идентични правни последици с тези на последното упълномощаване, то логично е да се предпочете бързото едностранно производство пред нотариус, а вероятно и по – евтиното такова, за сметка на охранителното производство пред съд и участието на прокурор в съдебно заседание. Тук искам да Ви предложа още един пример: Възрастен човек, не може да се грижи сам за своите работи, но под давлението на свой роднина извършва последното упълномощаване в негова полза, който повече не го поглежда, а обективно е налице нужда от поставяне под запрещение – било то пълно или ограничено.

    Що се касае до т.нар. „генерално пълномощно”, струва ми се, че такова като доктринерен термин би могло да се използва с редица уговорки. Това е така, защото ако в действителност има такова упълномощаване с такъв широк обем от права, на практика ще е налице т.нар. „гражданска смърт” на упълномощителя, поради простия факт ще е предоставил като обем цялата си дееспособност на третото лице – пълномощник, с изключение на дребни сделки за задоволяване на своите потребности. Отделно от това няма гаранции за добросъвестността на това „генерално” упълномощено лице.

    Остават отворени още редица въпроси, на които искам да насоча Вашето внимание с оглед бъдещата Ви разработка по този въпрос:
    За действието или ефекта на последното упълномощаване спрямо третите лица – купувачи и преддоговорната отговорност при оттегляне на последното пълномощно;
    За валидността на нотариален акт при нарушаване на последното пълномощно от страна на нотариуса – нищожен или унищожаем ще бъде този акт;
    За учредяването на право на ползване и за сключването на договор за наем, вписан в Агенция по вписванията;
    За апорт на недвижим имот в търговско дружество;
    За поемане на менителнични задължения, посредством неизпълнението на които може да се достигне пак до отнемане на имотите на посочената от Вас категория лица, макар и по заобиколен ред и чрез ЧСИ, но все пак ще има принудително изпълнение върху имущество;
    За изкупуването на предприятието на ЕТ, което е с множество задължения;
    За поемането на лични и реални обезпечения по различни видове сделки – банкови, търговски, облигационни.

    В крайна сметка не може да има само едностранчиво разглеждане на въпроса за охраняване на интересите и правата на възрастните хора, с оглед предпазването им само от имотни измами, защото живота и практиката показаха, че могат да бъдат подведени и в редица други правоотношения, а тази категория лица се нуждаят от особена и по – бърза закрила.
    Все в този ред на мисли, предполагам ще се съгласите с мен, че ако се възприеме идеята на последното пълномощно и тя бъде регламентирана от законодателя, убеден съм, че зложелателите и имотните измамници ще намерят друг подход за осъществяване на своите цели, вероятно чрез някои от посочените от мен като отворени въпроси разрешения.

    Относно технологията на уведомяването и начина на систематизиране на информацията на последното упълномощаване не съм отделил внимение, тъй като тези въпроси касаят едно последващо техническо обезпечение на правната конструкция, а по – важен е елементът на изследване на теоритичната конструкция, за да се погледне след това и на самата технология за обмен на информация.

    Надявам се да съм Ви бил полезен със своите разсъждения.

  2. Здравейте, г-н Кутиев 🙂

    Първо бих искал да Ви благодаря за отделеното време и за представената аргументация.

    Споделям напълно Вашите притеснения и смятам, че при евентуална уредба на последното пълномощно те следва да бъдат отчетени и съобразени.

    Едно нещо обаче трябва да бъде казано преди всичко друго: предложенията, направените в коментираната по-горе статия, не са свързани с ограничаване или отнемане на дееспособността на упълномощителя по „последно пълномощно”. Доколкото разбирам от прочетеното именно ограничаването на дееспособността като резултат от извършването на последно пълномощно е основанието за Вашите притеснения.

    Последното пълномощно е преди всичко пълномощно и като такова не ограничава правата на упълномощителя, а единствено създава представителна власт в полза на пълномощника. Особеното при „последното” пълномощно е, че то е съчетано с указание (инструкция) за уведомяване на пълномощника в случай, че от името на упълномощителя се подготвя сключването на сделка с вещнопрехвърлителен ефект.

    Конкретните съображения и коментари давам по-долу във връзка с поставените от Вас въпроси.

    Ще направя своите коментари на съответното систематично място във Вашето изложение:

    БЕЛЕЖКА (Галин Кутиев):
    „1. На първо място: При обсъждания от Вас вариант се предлага силно ограничаване на дееспособността на лице, което не е поставено под запрещение. При това положение възниква въпросът въз основа на какви критерии и как точно нотариусът ще прецени дали молителят – лицето, което ще упълномощава е в състояние да разбира свойството и значението на действията си. Посочва се, че това ще се преценя на база личните възприятия за всеки конкретен случай.
    Не бива да забравяме, че голяма част от имотните измами се извършват със съдействието на самите нотаруси”.

    КОМЕНТАР (Стоян Ставру):
    В предлагания от мен начин на уредба на последното пълномощно не се стига до ограничаване на дееспособността. Като извърши последно пълномощно, упълномощителят не загубва, нито ограничава своята дееспособност – единствено възниква представителна власт за пълномощника (която не изключва възможността на упълномощителя да се разпорежда лично) + задължение за нотариуса да извърши уведомяване на пълномощника при определени обстоятелства (за всички нотариуси въз основа на единна информационна система). Преценката дали да бъде извършено (дадено) последно пълномощното не е на нотариуса, а на упълномощителя.

    БЕЛЕЖКА (Галин Кутиев):
    „От друга страна считам, че не може едно длъжностно лице да ограничава дееспособността като правно качество на едно физическото лице само и единствено въз основа на своите лични и субективни възприятия, още повече, че при преценката си ще се води от своя субективен опит и житейската логика, а не от специални познания в областта на медицината и психологията. На практика с действията си нотариусът ще действа като квази съдъбен орган и решението му ще има последици в някаква степен сходни с тези на съдебен акт по приключило съдебно производство по поставяне под запрещение. В този смисъл на преценката на нотариуса се придава значение и тежест като на съдебно решение. Лошото е това, че преценката не подлежи на контрол, а да не говорим, че към тази субективна нагласа на нотариуса се прикрепят сериозни и тежки правни последици за субекти на правото. Получава се така, че длъжностно лице ще лишава или ограничава от субективни права физическо лице, но без санкцията на съда. Съвсем отделен е въпросът, че изходът от производството пред нотариуса се развива едностранно.”

    КОМЕНТАР (Стоян Ставру):
    Няма да се стига до квазисъдебна дейност от страна на нотариуса, тъй като той не отнема, нито ограничава дееспособността на молителя, а единствено удостоверява – в рамките на охранително (нотариално) производство, полагането на подписа и съдържанието на волята на упълномощителя. В допълнение поема и ангажимент от името на „нотариалното съсловие” ;), че при подготовка на следваща сделка на разпореждане с вещни права върху съответния недвижим имот от името на упълномощителя, дадените от последния инструкции (за уведомяване на пълномощника) ще бъдат съобразени. Именно този ангажимент е онова, което различава „последното” от „обикновеното” пълномощно и изисква допълнителна (специална) законодателна уредба.
    В допълнение към „обикновеното”, „последното” пълномощно съдържа инструкция за уведомяване – която обаче не се отразява върху дееспособността. Правната уредба на дееспособността е изцяло императивна и ограничаването/отнемането й безспорно следва да остане в изключителната компетентност на съда при спазване на предвидените строги правила за защита.

    БЕЛЕЖКА (Галин Кутиев): „Ще си позволя да доразвия тази линия на разсъждения и ще посоча само една от стотиците възможни житейски хипотези: Ако приемем, че възрастен човек има няколко низходящи – синове и дъщеря, която се грижи за него. Същата има познат нотариус и в крайна сметка реализират цялото нотариално производство по последното упълномощаване и естествено тя е посочена като упълномощено лице. Какви са гаранциите за охраняване интересите на другите му две деца? Напълно възможно е дъщерята да се разпореди с вещни права в полза на трето близко до нея лице с една симулативна сделка или привидна такава на една изгодна цена в акта и друга в действителност, с единствената цел да увреди своите братя и да ги лиши от наследствена маса в един по – късен етап. Или пък да откаже разпореждането с имот на своя баща с трето лице, тъй като се стреми след смъртта му да иска по – голям дял или пък да докаже претенцията си по сметките в делбеното производство, което няма как да направи в настоящия момент в едно нотариално производство.”

    КОМЕНТАР (Стоян Ставру):
    Опасност от нежелано от упълномощителя разпореждане съществува при всяко упълномощаване – въпрос на доверие между страните + възможност за ограничаване на представителната власт на упълномощителя. Що се касае до възможността на упълномощителя „да откаже разпореждането с имот” – такова право упълномощителя няма (в този смисъл е и моето предложение – вж. раздела „Може ли последният пълномощник да се противопостави на сделката?” от публикацията). Пак повтарям – става въпрос за „обикновено” пълномощно, което дава на упълномощителя право да се разпорежда с имота в рамките на очертаната в него представителна власт, но не лишава, нито ограничава самият упълномощител да извършва разпоредителни сделки:
    „Какво е правното действие на Последното пълномощно?
    Извършването на последно пълномощно ще:
    – създава представителна власт за последния пълномощник в обема съгласно съдържанието на последното пълномощно;
    – създава задължение за заверилия го нотариус да впише последното пълномощно в информационната система на нотариусите”
    Нищо повече.

    БЕЛЕЖКА (Галин Кутиев):
    „В крайна сметка се оказва, че прекалено много субективни елементи има в това нотариално производство и някак си на нотариусите им се придават функции, които са предоставени от Конституцията ни на съда.”

    КОМЕНТАР (Стоян Ставру):
    Единственият субективен елемент е волята на упълномощителя. След изразяването й последиците са посочените по-горе.

    БЕЛЕЖКА (Галин Кутиев):
    „2. На второ място: Ако възприемем тезата, че все пак нотариусите сами ad hoc ще преценяват състоянието на упълномощителя, как ще се гарантира сигурността на правния оборот, че това възрастно лице не е било „обработено” преди срещата му с нотариус, да се упълномощи точно определно лице и не е моментно решението му.
    В този случай не само ще се „удостовери” една привидна сигурност от страна на нотариуса, но дори ще се узакони едно недопустимо правно положение.”

    КОМЕНТАР (Стоян Ставру):
    Споделям тезата, че подобна преценка не следва да се включва в производството пред нотариуса. Единствено може да се провери доколко са налице предпоставките за даването на подобно пълномощно, но по-скоро става въпрос за преценка, която в основната си част зависи от преценката за наличие на заявена от молителя (упълномощителя) воля за извършване на последно пълномощно. Молителят сам преценява дали съществува опасност да стане жертва на имотна измама поради възрастта или социалното си положение, като съответно пристъпва към последното пълномощна като гаранция за самия себе си. Това негово желание само се „регистрира” (отбелязва) от нотариуса и въз основа на това изявление последният пристъпва към нотариалната заверка на последно пълномощно.
    Това пълномощно като всяко друго може да е опорочено (съответно прилагане на правилата на чл. 26-34 ЗЗД при едностранните сделки) и може да бъде свободно оттеглено от извършилото го лице (тук именно е въпросът за уведомяването на пълномощника за оттеглянето). В никой от случаите упълномощителят не губи дееспособността си и няма опасност от злоупотреба от страна на нотариуса.

    БЕЛЕЖКА (Галин Кутиев):
    „3. На трето място: Упълномощеното лице както е посочено може да бъде определено от много широк кръг физически лица – от близки и роднини, до адвокати, лекари и т.н.

    Защо да не се възприеме идеята на съвместна представителна власт в последното пълномощно? Не виждам пречка да се упълномощят две лица, които заедно да „ратифицират” една последваща сделка на своя упълномощител. По този начин се минимизира рискът от посочения от мен в т. 2 вариант от злоупотреби на упълномощеното лице. Все в този ред на мисли при такава конструкция с две лица, който да са последно упълномощени се приближаваме в максимална степен до настойнически съвет. От друга страна и по – лесно ще се уведомяват поне едно от лицата, което да поеме ангажимент за информиране на второто лице при нужда.”

    КОМЕНТАР (Стоян Ставру):
    Да – идеята е чудесна. Тя е подкрепена и от мен в статията:
    „В тази част на последното пълномощно могат да бъдат посочени няколко лица, като искането на упълномощителя да е:
    – всяко едно от тези лица да бъде уведомявано (кумулативно);
    – да е достатъчно уведомяването само на едно от тези лица (алтернативно), като изборът на това кое от тях да бъде уведомено се извършва по преценка на сезирания нотариус в зависимост от тяхната наличност и достъпност;
    – уведомяването да става в посочена от упълномощителя последователност (евентуално): ако не се получи потвърждение за уведомяването от страна на посочения като първи пълномощник. Евентуалното уведомяване би създало най-големи усложнения в практиката и може да стане причина за забавяне на планираната сделка поради необходимостта от изпращането на няколко последователни уведомления, всяко едно от които е свързано с изчакването на определен срок за отговор.”

    БЕЛЕЖКА (Галин Кутиев):
    „Как стои въпросът с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД – договаряне съм със себе си в полза на тези упълномощени лица. Считам, че дори и с оглед спецификата на този институт, която охранява интересите на упълномощителя, не следва да се ограничават правата на упълномощеното лице да извършва сделки сам със себе си, още повече, че му е гласувано специфичен вид доверие от упълномощителя.”

    КОМЕНТАР (Стоян Ставру):
    Както при всяко друго пълномощно – ограничението за договаряне със самия себе си, според мен следва да намери приложение. Не виждам основание за изключение.

    БЕЛЕЖКА (Галин Кутиев):
    „В крайна сметка като правна фигура това последно упълномощено лице ще следва да изяви своята воля за сключването на сделката и настъпването на вещноправния прехвърлителен ефект. В това си качество, той ще се доближи по – близо до нещо като настойник/попечител по имуществото на упълномощеното лице без да е изпълнена процедурата по назначаване със съдебно решение. В този ред на мисли следва да се отчете и принципната разлика между учредяване на настойничество и попечителство и съответно характеристиката на последното пълномощно, т.е. дали няма да е налице една нова междинна категория правна фигура в този познат ни в СК институт.”

    КОМЕНТАР (Стоян Ставру):
    Идеята на „последното пълномощно” е да бъде пълномощно с инструкция за уведомяване, а не извънсъдебно назначаване на „квазинастойник” или „квазипопечител”. В този смисъл няма „излизане” от института на упълномощаването, включително в посока „законно представителство” и попечителско съдействие.

    БЕЛЕЖКА (Галин Кутиев):
    „Заключителни бележки:
    Идеята за последно пълномощно е чудесна, дори малко изостанала с оглед нуждите и сигурността на гражданския оборот, но се нуждае от сериозни дебати и концептуални разрешения, за да не се стигне до противоречие с правната ни система и до ненужно ограничаване на субективни права.”

    КОМЕНТАР (Стоян Ставру):
    Споделям желанието да се предотвратят злоупотреби и нарушаване на правата на упълномощителите. В този смисъл са и предложените от мен идеи. Ще оценя всякакви допълнителни предложения.

    БЕЛЕЖКА (Галин Кутиев):
    „В този ред на мисли ще отбележа, че няма легална дефиниция на понятието „на прага на дееспособността”. Ако се даде дефиниция на това психо – физично състояние ще се ограничи до минимум злоупотребата от страна на нотариуса и ще се регулира в някаква степен начина на лична преценка при извършване на нотариалното действие, но от друга страна възниква резонен въпрос колко може да трае това състояние „на прага на дееспособността”, кога започва, може ли да се прекъсва и погасява, кой е компетентния орган, който определя, допуска и отменя това качество на субектите? В допълнение как нотариусът ще прецени дали сме в хипотезата на „прага на дееспособността” или в нужда от иницииране на производство за поставяне под запрещение?”

    КОМЕНТАР (Стоян Ставру):
    „На прага на дееспособността” е по-скоро описание на практическите случаи, за които е предназначено последното пълномощно.
    Преценката за наличието на подобно състояние обаче не следва да се включва в предпоставките за удостоверяването на последното пълномощно от нотариуса. Напротив преценката на нотариуса следва да бъде в полза на дееспособността на лицето, за да допусне удостоверяването на последното пъномощно. До отказ може да се достигне при случаи, в които е видно, че пълномощникът е фактически недееспособен (например: поради въздействието на лакохол, наркотични вещества, болестно състояние и пр.). В тези случаи нотариусат не следва да пристъпва към извършване на нотариалното удостоверяване (както между другото – и при всички останали случаи на нотариални удостоверявания, когато нотариусът има съмнения относно способността на лицето да разбира свойството и значението на поведението си или способността му да контролира своето поведение).
    Към иницииране на производството за поставяне под запрещение следва да се пристъпи само ако нотариусът разполага с данни за наличието на предпоставките по чл. 5, ал. 1 ЗЛС: слабоумие или душевна болест (като става въпрос за трайно състояние на лицето).”

    БЕЛЕЖКА (Галин Кутиев):
    „По отношение на социално слабите лица считам, че не следва да попадат в кръга от субекти, подчинени на правно регулиране от последното пълномощно. Това е така най – малкото поради обстоятелството, че не може да се ограничават субективни права по социално – икономически признак. Отделно от това си има и специфични законови разпоредби в ЗЗД, които регламентират сделките сключени в условията на крайна нужда.”

    КОМЕНТАР (Стоян Ставру):
    Прав сте, че съществува институтът „крайна нужда” и той е свързан положението, в което се намират социално слабите лица. Идеята тук, възприета от нотариусите в цитираната в статията декларация, доколкото я разбирам правилно – е да се даде такава възможност (да извършват инструкция за уведомяване като клауза по последно пълномощно) и на социално слабите, а не да им се ограничават правата или дееспособността им.
    Когато последното пълномощно е единствено възможна гаранция, а не едностранно наложено ограничение на дееспособността – приложимостта на института при социално слабите лица не създава проблеми.

    БЕЛЕЖКА (Галин Кутиев):
    „Би следвало да се помисли как би се отразил института на последното пълномощно върху съдебното производство за поставяне под запрещение. Защото ако в някаква степен, това съдебно производтво има идентични правни последици с тези на последното упълномощаване, то логично е да се предпочете бързото едностранно производство пред нотариус, а вероятно и по – евтиното такова, за сметка на охранителното производство пред съд и участието на прокурор в съдебно заседание. Тук искам да Ви предложа още един пример: Възрастен човек, не може да се грижи сам за своите работи, но под давлението на свой роднина извършва последното упълномощаване в негова полза, който повече не го поглежда, а обективно е налице нужда от поставяне под запрещение – било то пълно или ограничено.”

    КОМЕНТАР (Стоян Ставру):
    Последиците не са идентични! Производството за поставяне под запрещение остава единствената легитимна процедура за ограничаване или отнемане на дееспособност.

    БЕЛЕЖКА (Галин Кутиев):
    „Що се касае до т.нар. „генерално пълномощно”, струва ми се, че такова като доктринерен термин би могло да се използва с редица уговорки. Това е така, защото ако в действителност има такова упълномощаване с такъв широк обем от права, на практика ще е налице т.нар. „гражданска смърт” на упълномощителя, поради простия факт ще е предоставил като обем цялата си дееспособност на третото лице – пълномощник, с изключение на дребни сделки за задоволяване на своите потребности. Отделно от това няма гаранции за добросъвестността на това „генерално” упълномощено лице.”

    КОМЕНТАР (Стоян Ставру):
    При възприемане „Последното пълномощно” като пълномощно няма да се стига до „гражданска смърт”.

    БЕЛЕЖКА (Галин Кутиев):
    „Остават отворени още редица въпроси, на които искам да насоча Вашето внимание с оглед бъдещата Ви разработка по този въпрос:
    За действието или ефекта на последното упълномощаване спрямо третите лица – купувачи и преддоговорната отговорност при оттегляне на последното пълномощно;
    За валидността на нотариален акт при нарушаване на последното пълномощно от страна на нотариуса – нищожен или унищожаем ще бъде този акт;
    За учредяването на право на ползване и за сключването на договор за наем, вписан в Агенция по вписванията;
    За апорт на недвижим имот в търговско дружество;
    За поемане на менителнични задължения, посредством неизпълнението на които може да се достигне пак до отнемане на имотите на посочената от Вас категория лица, макар и по заобиколен ред и чрез ЧСИ, но все пак ще има принудително изпълнение върху имущество;
    За изкупуването на предприятието на ЕТ, което е с множество задължения;
    За поемането на лични и реални обезпечения по различни видове сделки – банкови, търговски, облигационни.”

    КОМЕНТАР (Стоян Ставру):
    Ето текстът в коментираната статия, който касае правните последици от нарушаване на инструкцията за уведомяване, съдържаща се в последното пълномощно:
    „Неспазването на инструкциите, дадени в последното пълномощно, не следва да се отразява върху действителността на сделка (с оглед сигурността на гражданския оборот), но ще бъде основание за реализиране на имуществена отговорност на нотариуса, който я е изповядал”.

    БЕЛЕЖКА (Галин Кутиев):
    „В крайна сметка не може да има само едностранчиво разглеждане на въпроса за охраняване на интересите и правата на възрастните хора, с оглед предпазването им само от имотни измами, защото живота и практиката показаха, че могат да бъдат подведени и в редица други правоотношения, а тази категория лица се нуждаят от особена и по – бърза закрила.”

    КОМЕНТАР (Стоян Ставру):
    Така е – това следва да бъде съобразено. При представената от мен концепция за последното пълномощно обаче подобна опасност не съществува, тъй като липсва едностранно налагане на някакво ограничение. Този, който решава – дали да извърши последно пълномощно, е единствено упълномощителят.

    БЕЛЕЖКА (Галин Кутиев):
    „Все в този ред на мисли, предполагам ще се съгласите с мен, че ако се възприеме идеята на последното пълномощно и тя бъде регламентирана от законодателя, убеден съм, че зложелателите и имотните измамници ще намерят друг подход за осъществяване на своите цели, вероятно чрез някои от посочените от мен като отворени въпроси разрешения.”

    КОМЕНТАР (Стоян Ставру):
    Борбата между доброто и злото е вечна 😉

    БЕЛЕЖКА (Галин Кутиев):
    „Относно технологията на уведомяването и начина на систематизиране на информацията на последното упълномощаване не съм отделил внимение, тъй като тези въпроси касаят едно последващо техническо обезпечение на правната конструкция, а по – важен е елементът на изследване на теоритичната конструкция, за да се погледне след това и на самата технология за обмен на информация.
    Надявам се да съм Ви бил полезен със своите разсъждения.”

    КОМЕНТАР (Стоян Ставру):
    Идеята на последното пълномощно не е де ограничи упълномощителя, а да направи съпричастно и трето лице, което следва да бъде уведомено при подготовката на определено разпоредително действие. Смисълът е – след като това лице бъде уведомено, то може да се срещне с упълномощителя, да проучи обстоятелствата по подготвяната сделка, да му въздейства (изцяло законно и чрез аргументация) при вземането на решението за сключване на сделката, а ако смята, че са налице предпоставките за поставяне на упълномощителя под запрещение, да предприеме необходимите мерки за това. Т. е. подходът следва да бъде ограничаване на дееспособността (фактическа „гражданска смърт” …), а включване на още едно доверено лице при обсъждането, подготовката и извършването на сделките на разпореждане с вещни права върху недвижими имоти. В този смисъл гаранцията не е съдържателна, а по-скоро процесуална 🙂

    Изключително благодаря за сериозното отношение и многобройните коментари. Убеден съм, че единствено задълбочената и детайлна дискусия може да гарантира доброто качество и ефективността на законодателните разрешения!

    Нядавам се с отговорите на поставените от Вас въпроси да съм направил още по-ясна изразената от мен позиция 🙂

    • Благодаря ви за изчерпателния анализ на коментираните от мен постановки и за отделеното време. Действително аргументацията Ви осветли още повече предлаганата конструкция.

Leave a Reply to Стоян Ставру Cancel reply

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.