(статията е публикувана за пръв път в сп. “Правна мисъл”, 2007, № 1, с. 31-51)
Всяка вещ се създава и признава като обект на определени правни отношения с оглед своето специфично предназначение, свързано със задоволяването на определени човешки потребности и нужди. Функционалната характеристика на вещта е една от основните индивидуализиращи я белези. Всеки предмет се причислява към определен вид или род вещи въз основа на своите структурни характеристики (материята, от която е изградена; формата, която притежава; специфичните й качества като тегло, цвят, издръжливост, продължителност на съществуване и пр.) и въз основа на утвърденото и обявеното си предназначение (субективно потвърдена обективно съществуваща способност на вещта да служи за задоволяването на определени човешки потребности и интереси). Колкото по-големи са възможностите на човека да обработва съществуващите природни ресурси и материали и преднамерено да създава от тях определени по своята структура предмети, съответно колкото повече стават осъзнатите потребности на хората, толкова по-голямо е и разнообразието на съществуващите вещи. Основен показател за измерването на стандарта на съвременното общество е степента на задоволеност на неговите потребности, което е възможно единствено чрез осигуряването на съответните вещи за това (включително храна, жилище, автомобил, книги и пр.). Именно стремежът към по-висок стандарт обяснява и появата на много нови вещи през последните десетилетия (компютри, DVD–дискове, микровещи, мобилни телефони и пр.), които провокират и изискват преосмисляне на правното понятие за вещ1. Това е възможно само ако съществува ясна представа относно същността на предназначението като основна характеристика на вещта.
1. Относно предназначението на вещта
1.1. Предназначението на вещта се определя от нейния създател и се зачита при избора на материал, от който тя да бъде изградена (така например при изработването на палатките и обслужващите ги бивачните съоръжения, предназначени за височинни изкачвания, се използва максимално лека и изключително здрава материя), както и при определянето на нейната структура и форма (така например при създаването на самолета се използва именно аеродинамична форма с цел да се осигури по-лесното и по-бързото придвижване на последния през земната атмосфера). Посечената зависимост разкрива не само съществуващата връзка между предназначението на вещта (субективната характеристика на вещта) и нейната структурна и материална обособеност (обективната характеристика на вещта), но и свидетелства за приоритетното значение на предназначението като субективен фактор, определящ идентичността на вещта.
Възникването на всяка вещ се обуславя от съществуването на дадена предварително потребност, субективно осъзната от човека и впоследствие материализирана под формата на определена вещ. Всяка вещ притежава качеството полезност2, тъй като използването й е свързано със задоволяването на специфична човешка потребност, осъзната като такава преди3 създаването на вещта. Предназначението като субективно осъзната потребност и възможност за нейното задоволяване чрез използването на определен предмет е предпоставка за правното възникване на вещта. Най-често едва след определянето на предназначението се пристъпва към изготвянето на подходящ, годен за задоволяването на съществуващата потребност, обективен предмет, който вече притежава качеството вещ. Ако в началото на соята история човекът е превръщал определени, обективно съществуващи в природата, предмети в свои вещи за задоволяването на нарастващите си потребности, то в съвременното общество първо се определя предназначението и едва след това се пристъпва към обективирането на вещта.
1.2. Предназначението на вещта може да бъде променяно от нейния собственик, без с това да се стига да фактическото унищожаване последната. Смяната на предназначението на една вещ може да бъде свързано със задоволяването на определена временна нужда или с инцидентното използване на вещта за постигането на различна от основното й предназначение цел. Промяната обаче може да бъде израз на намерението на собственика на вещта окончателно и трайно да промени нейното предназначение, като от този момент използва последната за изпълнението на функции, различни от досегашните. Ако в първия случай става въпрос за временно използване на една вещ не по нейното предназначение, то във втория случай е налице трансформиране на една вещ в друга, при което собственикът на вещта преди нейната трансформация запазва собствеността си и върху новата вещ.
При трайна промяна на предназначението на вещта последната променя съществено своята индивидуализация (макар и със същата структурна характеристика, тя вече служи за задоволяването на различни човешки потребности), поради което преминава към друг вид вещи и се подчинява на характерния за тях правен режим. Така например, ако предназначението на един офис бъде променено, при спазване на изискванията на закона, и считано от определен момент той се използва вече за жилищни нужди, то това помещение ще промени своя същностна правна характеристика и от този момент ще се подчинява не на правния режим за офисите (например с оглед спазването на определени хигиенни изисквания), а на правния режим на жилищата (например с оглед несеквестируемостта на жилището на длъжника съгласно чл. 339, б. „ж” ГПК; с оглед семейноправните въпроси за ползване на жилището по чл. 23 СК и пр.).
Макар че при изменението на предназначението се осъществява трансформиране на вещта, в този случай не се стига до промяна на собствеността върху нея, както това е предвидено изрично при преработването по чл.94 и сл. от ЗС. Ако при преработването в резултат от определени обективни действия се извършва промяна в материалната субстанция и структурата на вещта4, вследствие на което се поставя и въпросът относно придобиването на новата вещ от лицето, което е извършило съответните действия, то при промяната на предназначението на една вещ се променя единствено субективното съзнание на нейния собственик относно потребността, която последната следва да задоволи. Тази промяна настъпва с участието единствено на собственика на вещта, поради което не възниква и проблемът относно придобиването на вещта от някое друго лице. Ако преработването е възможно само при движимите вещи, то смяната на предназначението е допустима и при недвижимите имоти (например промяна на предназначението на земеделска земя с цел нейното урегулиране и застрояване; промяна на предназначението на административна сграда с цел използването й за жилищни нужди).
1.3. Наред с вещите, които самостоятелно задоволяват определени човешки потребности, съществуват и такива, които изпълняват вторични функции във връзка с използването на други вещи според тяхното предназначение. Именно те в настоящата статия се обозначават като служещи вещи или вещи с вторично предназначение. Сами по себе си те не могат да служат за задоволяването на определена основна потребност, но взети заедно с главната, обслужвана или господстваща вещ, позволяват нейното пълноценно (например при право на преминаване през съседен служещ имот), безопасно (например каската като принадлежност към мотоциклет) или удобно (например дистанционното управление като принадлежност към телевизора) използване. Те имат специфично предназначение, което е свързано с ползването на друга, вече съществуваща вещ и косвено със задоволяването на основната човешка потребност, обслужвана от тази друга вещ. Такива служещи вещи са принадлежността по чл.98 ЗС, служещият имот при поземлените сервитути, както и т.нар. недвижими имоти по предназначение, възприети от българския законодател при действието на ЗИСС (отм.).
Обслужваната и обслужващата вещ имат една обща цел (предназначение), като специфичното предназначение на служещата вещ е свързано със задоволяването на някаква допълнителна потребност (например за сигурност, за удобство и пр.). Разграничаването на главната вещ от принадлежността, на служещия имот от господстващия и на недвижимата по предназначение вещ от недвижимия имот по природа се извършва въз основа на това коя от вещите е годна да задоволи самостоятелно основната потребност, която предполагат и обслужват двете вещи. Така например, ключът и вратата5 се намират в съотношение на принадлежност и главна вещ, като главната вещ е вратата (сградата, част от която е вратата), тъй като тя може да се използва с оглед своето предназначение (за осигуряване затваряне на вратата, макар и без възможност за заключване) и без да е необходимо наличието на ключ. Сам по себе си ключът като принадлежност дава една допълнителна възможност при ползването на вратата (като част от сградата) и отговаря на едно вторично предназначение (за осигуряване на възможност за заключване на вратата). По същия начин в случаите, когато един земеделски имот се напоява с вода, която преминава през съседния имот по силата на учредено в полза на неговия собственик сервитутно право на водопрокарване, първият имот има качеството на господстващ, а вторият – на служещ. Ако господстващият имот може да се използва според своето предназначение (за земеделски нужди) и без предоставеното в полза на неговия собственик сервитутно право (макар и при по-неблагоприятни условия, свързани с липсата на необходимото за растежа на аграрните култури напояване), то само по себе си съдържанието на сервитутното право спрямо служещия имот (чийто собственик е длъжен да търпи известни ограничение на иначе абсолютното си право на собственост) има вторично предназначение (осигуряване на по-добри условия с оглед напояване при отглеждането на определени растителни култури), свързано с предназначението (обработване за земеделски нужди) на господстващия имот. Същият критерий е приложим и при възприемането на института на недвижимите вещи по предназначение – недвижимите имоти по предназначение (например машините, предназначени за обработването на определена земеделска земя) имат обслужващ и вторичен характер по отношение на предназначението на недвижимия имот по природа (земеделската земя).
1.4. Служещите (принадлежност, служещ имот, недвижим имот по предназначение) и обслужваните (главна вещ, господстващ имот, недвижим имот по природа) вещи образуват специфична съвкупност, която следва да се разграничава от други групи6 от самостоятелни вещи с общо предназначение. Такива групи представляват например комплекта от определен брой чаши, колекция от музикални дискове на определен автор, четката за зъби и пастата за зъби7. При тях не може да се разграничат служеща и обслужвана вещ, тъй като всяка една от вещите в съвкупността има равностойно значение при изпълнението на общото предназначение8. Друг пример за съвкупност от самостоятелни вещи с общо предназначение представлява масив от горски имоти, попадащи в определен раздел, съгласно съществуващия лесоустройствен план. Макар тези имоти да имат общо предназначение (свързано със съществуването, поддържането и ползването на горската растителност) и да се подчиняват на определен общ режим (правния режим на горите), всеки от тях има свой отделен собственик (физическо или юридическо лице, държавата, общината) и следва своя самостоятелна юридическа съдба (възможно е да му се промени предназначението, да смени неговия собственик и пр.).
1.5. Съществуват и съвкупности от отделни предмети, които само в своята цялост могат да служат за удовлетворяване на тяхното общо предназначение – тесте карти за игра, чифт обувки9, лък и стрела и пр. Тъй като предназначението им е общо и наличието на всеки отделен предмет е своеобразно необходимо условие за постигане на посоченото предназначение, фактическата съвкупност всъщност представлява една единствена сложна (съставна) вещ (по силата на принципа “едно общо предназначение – една вещ”), изградени от отделни (съставни) части10, които нямат юридическа самостоятелност и не са годен обект на самостоятелни правни отношения11. За разлика от служещите вещи при съставната вещ липсва обособяването на две отделни (макар и свързани, но обособени и самостоятелни) вещи и изпълнението на две различни предназначения (макар и едното, това на служещата вещ, да има вторичен характер по отношение на задоволяването на основната потребност). Особеното при съставната вещ е, че всички нейни части, в своята съвкупност и установен начин на взаимодействие, правят последната годна да изпълнява своите функции. Сами по себе си (извън съставната вещ) тези части нямат свое предназначение, поради което и не представляват самостоятелни вещи.
Извън посочените сложни вещи, при които всяка съставна част има относително равностойно значение за изпълнението на общото предназначение, съществуват и такива съставни вещи, при които някои от частите не са необходими за изпълнението на тяхната функция, но предоставят допълнителна сигурност или комфорт. Така например, един автомобил не може да бъде използван по своето предназначение (предвижване в пространството от едно място на друго) без наличието на едно от четирите му колела (гуми), но това колело, от своя страна, само по себе си (извън качеството му на съставна част на автомобила) не изпълнява някакво самостоятелно предназначение (различно от предназначението на автомобила, а именно осигуряване на възможност за предвижване на хора и пренасяне на вещи в пространството). Автомобилът обаче спокойно може да се използва съобразно своето предназначение, ако липсва въздушна възглавница, радиокасетофон, задна седалка, багажник. Въпреки че не изпълняват равностойно с оглед на основните части (двигател, купи,колела, ходова части пр.) значение, тези предмети съставляват част от автомобила, тъй като са физически свързани с него и осъществяват своето предназначение единствено като част от него. Друг е въпросът, че те може да бъде обособено като отделни вещи в случаите, когато се продават като резервни части – именно за да може да бъдат предмет на въпросната прехвърлителна сделка. От момента на монтирането им на автомобила обаче те загубват своята вещноправна самостоятелност и стават част от сложната вещ, към която са присъединени.
Следователно отличителните белези относно това дали даден предмет представлява съставна част от една сложна вещ са два: какво е значението на този предмет при изпълнението на предназначението на сложната вещ (той трябва да е необходимо условие за функционирането на вещта или да осигурява допълнителна сигурност и комфорт при нейното използване) и дали той е физически свързан със сложната вещ по начин, който да му позволява да изпълняват своето своеобразно “вътрешновещно” предназначение (той трябва фактически да е част от вещта по начин, който да му позволява да участва при нейното функциониране). Когато и двете условия са налице предметът представлява част от една съставна вещ и няма качеството на самостоятелна вещ. В момента, в който бъде отделен (фактически) и предназначението му се промени (например бъде предложен от собственика на съставната вещ за продажба като резервна част) той придобива вещноправна самостоятелност и може да бъде обект на вещноправни правоотношения.
1.6. Съществуват и такива вещи, които са взаимно свързани и заедно могат да изпълняват по-добре определено предназначение, като едната от тях способства и подпомага използването на другата, без обаче те да се намират в съотношение на главна вещ към принадлежност. Двете вещи не следват една обща юридическа съдба, а имат напълно самостоятелно право съществуване. Така например, макар и боята за обувки (самостоятелна вещ, свързана по своето предназначение с друга вещ) да се използва за поддържането на най-често притежавани от нейния собственик кожени обувки (вещ, наподобяваща главната вещ при съотношението главна вещ – принадлежност), тя има напълно самостоятелно правно съществуване и е обект на разпоредителни сделки независимо от извършването на подобни сделки с вещта, която в известен смисъл обслужва. За разлика от правния режим на принадлежността с прехвърлянето на собствеността върху обувките не се прехвърля собствеността върху използваната за почистването им боя.
Разграничаването между принадлежността и една самостоятелна вещ, чието предназначение е да обслужва друга вещ, следва да се извършва въз основа на два критерия: установената обичайна практика при използването на този вид вещи и намеренията на страните при извършването на разпоредителни сделки с тях. Макар че, помпата за гуми обслужва колелото по начин подобен на този, по който кобурът обслужва поставяния в него пистолет, съотношението между първите две вещи е съотношение на принадлежност към главна вещ, докато кобурът и пистолетът имат най-често (с оглед установената обичайна практика при продажбата на тези вещи) напълно самостоятелно правно съществуване и се прехвърлят независимо едно от друго. Кобурът обаче може да бъде уговорен като принадлежност към определен пистолет (по волята на страните по съответната прехвърлителна сделка), в който случай ще се подчини на правилото за принадлежностите по чл.98 ЗС.
2. Принадлежността като служеща вещ
2.1. Принадлежността представлява самостоятелна12 движима или недвижима вещ, чието предназначение е свързано с изпълнението на функциите на друга (главна) вещ, поради което по правило двете вещи следват обща юридическа съдба13. Характерна особеност при съотношението между главната вещ и принадлежността е, че те не са свързани помежду си по траен начин14. В случай, че обслужващата вещ е свързана към обслужваната по начин, който при отделянето им една от друга води до увреждане на която и да е от двете вещи, няма да сме изпратени пред съвкупност от главна вещ и принадлежност, а пред съставна вещ, и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 97 ЗС. В тази хипотеза ще е налице присъединяване на една движима вещ към друга, при което първата ще загуби изцяло своята самостоятелност и ще престане да бъде годен обект на вещни правоотношения.
Макар и свързана по своето предназначение с функционирането на главната вещ и подчинена на нейния правен режим (двете вещи имат общ собственик15, обременени са с еднакви тежести16, представляват общ обект при принудително отчуждаване17 и пр.) принадлежността представлява отделна вещ с известна юридическа самостоятелност18. Тя може да бъде самостоятелен предмет, както на облигационни (заем за послужване на помпа за гуми, наем на предпазна каска за мотоциклет и пр.), така и на вещни правоотношения (вещно право на ползване върху избено помещение), тъй като въведеното с разпоредбата на чл. 98 ЗС правило има диспозитивен характер и може да бъде изключено по волята на собственика на принадлежността. От друга страна, погиването на главната вещ не води до погиване на принадлежността – последната остава годен предмет на правни отношения, като включително може да бъде прехвърлена в полза на друго лице с цел да се превърне в принадлежност към притежавана от това лице главна вещ от същия (като този на погиналата вещ) вид. Погиването на принадлежността също не се отразява върху вещноправната самостоятелност на главната вещ, напротив – една и съща непотребима главна вещ може да са обслужва последователно от няколко потребими принадлежности (например използването и последователната смяна на няколко резервни колела, представляващи принадлежност към товарен автомобил).
Като факт с определени правни последици владение може да се упражнява, както само спрямо главната вещ, така и единствено върху принадлежността. В тези случаи правните му последици (владелческа защита, правен режим на подобренията, придобиване по давност, придобиване по чл.78 ЗС) ще настъпват само спрямо владяната вещ (главната вещ или принадлежността). Правилото на чл.98 ЗС се прилага само при извършването на юридически действия от страна на собственика на главната вещ, но не и при упражняването на владение като фактическа власт върху тази вещ от страна на друго лице. Установяването на владение върху главната вещ не води автоматично до установяване на владение и върху нейната принадлежност, тъй като последното е самостоятелен факт, подлежащ на отделно доказване.
2.2. Основна характеристика на принадлежността е нейното вторично, обслужващо главната вещ предназначение19. За да представлява една вещ принадлежност към друга е необходимо да съществуват няколко условия: двете вещи да се притежават от едно и също лице, да е налице обективно съществуваща и субективно потвърдена връзка на обслужване между тях и главната вещ да може да изпълнява своето предназначение и самостоятелно20 – без за това да е необходимо използването на принадлежността. При отсъствието на първото условие ще сме изправени пред две отделни вещи, при които собственикът на едната (обслужващата) вещ е предоставил определено облигационно или вещно право на ползване на собственика на другата (обслужваната) вещ, потвърждавайки и юридически признавайки съществуващата фактическа връзка между двете вещи. Ако липсва второто условие: не съществува обективна връзка на обслужване между двете вещи или макар и да съществува, тя не е субективно потвърдена от техния собственик, то, макар и притежавани от едно и също лице, двете вещи са напълно самостоятелни и не възниква въпросът за общата им юридическа съдба. А ако последното условие не е налице, като общото предназначение може да се изпълнява единствено от двете вещи в тяхната цялост, то тогава обслужващата вещ няма да представлява принадлежност, а съставна част от главна вещ, тъй като значението на двете вещи е равностойно за изпълнението на общото предназначение и съществуването на всяка една от тях се явява необходимо условие за осъществяването на общата функция.
При определянето на една вещ като принадлежност към друга особено внимателно следва да се прецени нейното предназначение с оглед функционирането на главната вещ. Принадлежността може например да осигурява пълноценното21 или безопасното22 използване на главна вещ. Възможно е, от друга страна, принадлежността да прави по-удобно23 използването на главната вещ или да служи като резервна част към сложна главна вещ, какъвто е случаят с резервната гума на автомобила. Разбира се, особеното предназначение на принадлежността е само един от критериите за разграничаването й, който следва да се прилага винаги заедно с преценката за това дали главната вещ може да изпълнява своето основно предназначение без принадлежността. Ако само в своята съвкупност двата предмета могат да служат за общата им цел, те не представляват самостоятелни вещи (респективно главна вещ и принадлежност), а съставни части от една сложна вещ.
2.3. Недвижимата вещ принадлежност следва да се разграничава от служещия имот при сервитутните правоотношения, както и от особената съсобственост върху идеалните части на сграда в режим на етажна собственост. Основната разлика между недвижимата вещ принадлежност (избено24 или таванско помещение, тераса25, гараж26, ателие27, складови помещения28 или други второстепенни постройки29) и служещия имот при поземлените сервитути (например имотът, през който се преминава, за да се осигури достъп до господстващия имот) е свързана с притежаването им от същия (при принадлежността) или от различен (при сервитутните права) собственик от този на главната вещ респективно на господстващия имот. И в двете хипотези двете вещи са юридически самостоятелни и едната обслужва използването на другата според нейното предназначение, но ако в единия случай (при принадлежността) собственикът на главната вещ е собственик и на принадлежността, то в другия (при сервитутните права) – собственикът на господстващия имот упражнява ограничено вещно право върху притежавания от друго лице служещ недвижим имот. При сервитутите възниква специфично вещно правоотношение между собственика на господстващия и собственика на служещия имот30, по силата на което последният (собственикът на служещия имот) е длъжен да търпи осъществяването от страна на титуляра на сервитутното право (собственика на господстващия имот) на определени въздействия върху притежавания от него служещ имот.
Практическото значение при провеждането на разграничението между принадлежността и сервитутното право е свързано с въпроса за т.нар. паркоместа31. Възможно е да се приеме, че паркомястото, подобно на гаражната клетка32, представлява принадлежност към дадено помещение (апартамент, офис или др.), което то обслужва, и може да бъде обект на отделни вещноправни отношения само при изричното изключване на правилото по чл.98 ЗС. В този случай паркомястото следва да бъде обособено като отделен недвижим имот, да притежава следващата от това индивидуализация – номер, площ, граници и пр., както и да се притежава от собственика на помещението, което обслужва. Необходимо е също така да е налице и общото, за да бъде една вещ принадлежност, условие, а именно обективно съществуваща и субективно потвърдена връзка на обслужване между помещението и съответното паркомясто. Ако обаче паркомястото представлява реална незастроена част от даден поземлен имот, който се притежава от лице, различно от собственика на помещението, което паркомястото обслужва, отношенията по ползването му следва да се уредят между собственика на обслужвания имот (помещението, разположено в съседна или близка сграда) и собственика на служещия имот (поземления имот, част от който се използва като паркомясто) или чрез учредяване на облигационно33 или вещно право на ползване (което е винаги срочно, свързано с личността на ползвателя и не отчита връзката на обслужване между двата имота) или чрез използването на института на т.нар. поземлен сервитут (при който независимо от евентуалната смяна в собствеността върху служещия имот, собственикът на господстващия имот ще има правото да използва съответната реална част от служещия имот като паркомясто).
Недвижимата вещ принадлежност следва да се разграничава и от общите по предназначение части на сграда, намираща се в режим на етажна собственост34. Всяка сграда, в която съществуват самостоятелни обекти, притежавани от различни лица се намира в режим на етажна собственост, при който в полза на всеки етажен собственик се съчетават право на изключителна собственост върху отделния притежаван от него обект с право на съсобственост върху общите части на сградата. Общите части на сградата биват два вида – общи части по своето естество (необходими за съществуването на сградата) и общи части по своето предназначение (с оглед вторичното им предназначение да обслужват отделните обекти в сградата). Ако общите по своето естество части на сградата се доближават по своята същност до съставните части при сложната вещ, то общите по предназначението си части35 разкриват близост именно с недвижимите вещи принадлежности36. Така например, портиерското помещение, чието предназначение е да се осигури възможност за почистване на сградата, представлява обща част по своето предназначение и ще изпълнява обслужващи функции по отношение на останалите помещения в нея. То няма да може да се прехвърля, а спрямо него ще се прилага особения правен режим за съсобствеността върху общите части на сградата. Ако обаче се получи съгласието на всички етажните собственици37 за промяна на предназначението на портиерското помещение (например за офисни нужди) и последното вече не обслужва общите части на сградата, то ще се подчинява на общия режим на съсобствеността и при спазването на последния (вкл. на разпоредбата по чл.33 ЗС) ще може да се прехвърля самостоятелно38.
За разлика от принадлежността общите части по предназначение нямат самостоятелно съществуване и изцяло следват съдбата на сградата и помещенията, които обслужват. Те не могат да бъдат самостоятелен обект на прехвърлителни правни сделки независимо от правото на собственост върху отделните помещения в сградата. Ако собственикът на принадлежността е и собственик на главната вещ, то етажният собственик е само съсобственик в притежаването на общите части на сградата. Поради особеното предназначение на общите части с оглед обслужването на сградата те са подчинени на специален правен режим, различаващ се от този по чл. 98 ЗС и следва да се разграничават от недвижимите вещи принадлежности. За да се превърне една обща по своето предназначение част на сграда в режим на етажна собственост в принадлежност към отделен обект в тази сграда, е необходимо извършването на няколко последователни действия: вземане на решение на общото събрание за промяна на предназначението на общата част (например портиерското помещение)39; прехвърляне на притежаваните от всички съсобственици идеални части от правото на собственост върху променилото предназначението си помещение в полза на един от етажните собственици, както и общото за всички принадлежности условие: обективно съществуваща и субективно потвърдена връзка на обслужване между двете помещения.
3. Служещият имот при поземлените сервитути
3.1. При поземления сервитут един (служещ) имот способства за ползването на друг (господстващ) имот, при което съществуващата връзка при ползването на имотите е санкционирана юридически чрез признаването в полза на собственика на господстващия имот на ограничено вещно право върху служещия имот. Основната разлика между принадлежността и служещият имот е свързана с обстоятелството, че последният има свое самостоятелно предназначение, което може да изпълнява независимо от използването на господстващия имот. Така например, нивата, през който едно лице има право да преминава, за да осъществява достъп до притежавания от него съседен имот, може да се използва за земеделски нужди независимо от съществуването и предназначението на господстващия имот. Освен това свое основно предназначение служещият имот изпълнява и известни допълнителни функции с оглед ползването на господстващия имот. Именно вторичното или обслужващо предназначение на служещия имот е свързано с осигуряването на определена полза за господстващия имот. Наличието на такава полза е един от съществените белези на всяко сервитутно право.
Сервитутното право се учредява в полза на собственика на друг недвижим имот, като то не може да се използва за нуждите на друг имот, различен от господстващия40. Понятията служене (на служещия имот) и полза (на господстващия имот) отразяват връзката между двата имота, която определя съдържанието и предназначението на сервитутното право. Установяването на сервитута може да е необходимо с оглед осигуряване въобще на възможност за ползване на господстващия имот (повечето случаи на задължителните сервитути – например право на достъп до земеделски имот, който няма за своя граница път), с оглед осигуряването на условия за по-пълноценното използване на господстващия имот (например при право на прокарване на водопровод или на отклонение от мрежата на техническата инфраструктура) или за „простото удоволствие на господстващия имот”41 (при доброволните сервитути – например правото на изглед). И в трите случая обаче упражняването на сервитутното право следва да представлява изгода за използването на господстващия имот. Сервитутът трябва да предоставя „пряка изгода” за използването на господстващия имот, като прави използването му „по-удобно и по-леко42”. Наличието на подобна изгода се признава включително и в случаите, когато сервитутът улеснява упражняването на занятието, за което имотът е специално приспособен по траен начин (учредяване на сервитут за извличане на глина от съседен имот в полза на друг, в който е изградена тухларница), но не и когато се уговаря сервитут със съдържание, което не улеснява с нищо ползването на господстващия имот, а преследва други различни цели (забрана да се осъществява конкурентна дейност в съседен имот, право да се ходи на лов в съседния имот).
3.2. Разграничението между недвижимата вещ принадлежност и служещия имот следва да се прави въз основа на няколко критерия. Ако принадлежността по правило принадлежи на собственика на главната вещ, то поземленият сервитут се погасява в момента, в който собствеността върху двата имота се съсредоточи в едно и също лице, тъй като при сливане между собствениците на господстващия и служещия имот намира приложение правилото nemini (nulli) res sua servit (“никому не служи собствената му вещ”). След придобиването на двата имота от едно и също лице между тях не възниква връзка като тази между главната вещ и принадлежността43. За разлика от принадлежността, както бе посочено по-горе, служещият имот има свое самостоятелно предназначение, като сервитутното право се явява един допълнителен начин за използване на определен чужд (служещ) имот за нуждите на друг (господстващ) имот. Ако съгласно правилото на чл.98 ЗС принадлежностите следват юридическата съдба на главната вещ, то прехвърлянето на господстващия имот не води по необходимост и до прехвърляне на правото на собственост върху служещия имот. В последния случай заедно с правото на собственост върху господстващия имот в полза на приобретателя се прехвърля особено сервитутно право, което му позволява да упражнява определено въздействие върху един чужд имот с оглед използването на придобития от него имот. Връзката между двата имота е призната юридически под формата на специално акцесорно ограничено вещно право, предоставено в полза на собственика на господстващия имот. Предназначението на подобна конструкция е да оправдае възможността за извършването на определено въздействие във връзка с обслужването на господстващия имот от страна на неговия собственик върху един чужд недвижим имот.
3.3. Особеност на служещият имот при поземлените сервитути е неделимостта на неговото обслужващо предназначение спрямо господстващия имот.
На първо място, сервитутът тежи върху целия служещ имот, всяка част от който е подложена да търпи упражняването на сервитута в неговия пълен обем44. При разделянето на служещия имот се умножава и съществуващия върху него сервитут – възникват толкова отделни сервитута, колкото са новите служещи имоти, като съдържанието на всеки един от тях е идентично с това на първоначалния сервитут. Единственото ограничение в случая е сборът от съдържанията на новообразуваните сервитутни права да не надхвърля съдържанието на първоначалния сервитут.
Така, след разделянето на служещия имот при сервитут за изкопаване на определено количество глина, собственикът на господстващия имот няма да може да иска изкопаване на посоченото количество глина от всеки един от новообразуваните имоти, тъй като по този начин обемът на притежаваното от него сервитутно право би се умножи толкова пъти, колкото е броят на новообразуваните служещи имоти. Той ще може да изкопае глина от всеки от служещите имоти, но не повече от уговореното количество, изчислено общо за всички тях45. Върху всички служещи имоти ще съществува обща тежест, степента на поемане на която от всеки един от тях ще зависи изцяло от волята на собственика на господстващия имот. Нито един от собствениците на новообразуваните служещи имоти няма да може да противопостави възражение за равно или съответно упражняване на сервитутното право спрямо всеки един от тях. От точно кой от служещите имоти ще се снабди с глина собственикът на господстващия имот ще зависи изцяло и само от неговата воля. Тя ще бъде ограничена единствено от общото, уговорено първоначално за сервитута, количество глина. Положението на собствениците на служещите имоти е аналогично на това на солидарните длъжници при облигационните задължения.
Когато обаче мястото от служещия имот, върху което се упражнява сервитутното право (например правото на преминаване), попадне само в един от новообразуваните от служещия имот парцели, то по отношение на останалите имоти сервитутът се погасява46.
От друга страна, сервитутът съществува в полза на целия господстващ имот, всяка част от който се обслужва от служещия имот. При разделянето на господстващия имот отново би се стигнало до умножаване на сервитутните права, което отново не трябва да доведе до утежняване на положението на собственика на служещия имот. Собствениците на новообразуваните господстващи имоти следва да упражняват правото си на преминаване само по един и същ път, а при сервитута за паша – до количеството определено за първоначалния сервитут.
При умножаването на сервитутните права задължението на служещия имот не следва да се увеличава по своя обем47. След изчерпването на неговото съдържание (например консумирането на съответното, първоначално установено количество паша или вода) собственикът на служещия имот може да откаже предоставянето на последния за удовлетворяването на нуждите на който и да е от собствениците на новообразуваните господстващи имоти. Без значение ще е обстоятелството, че конкретният собственик въобще не се е ползвал от сервитутното право, а неговото съдържание е изцяло упражнено в полза на собственика на друг господстващ имот. Конкуренцията между сервитутните права на собствениците на господстващите имоти ще се решава според съществуващата между тях облигационна договореност или въз основа на правилото „първият по време е първи по право”48. Положението на собствениците на господстващите имоти е аналогично на това на солидарните кредитори.
Когато нуждата, за удовлетворяването на която е учредено съответното сервитутно право, се съсредоточи само върху един от новообразуваните господстващи имоти, то сервитутът остава да съществува изцяло само в полза на този новообразуван имот.
4. Недвижими вещи по предназначение
4.1. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗС недвижими вещи са земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката. Разпоредбата на чл. 849 от ЗИСС (отм.) признавала за недвижими вещи и движимите вещи, чийто собственик ги е поставил в своя недвижим имот с цел осигуряването на неговата експлоатация. Днес разпоредба, подобна на чл. 8 ЗИСС (отм.) отсъства, поради което според действащото българско законодателство не съществуват недвижими вещи по предназначение. Съотношението, което това понятие е отразявало обаче продължава да съществува, което налага и разглеждането на същността на т.нар. недвижими вещи по предназначение.
При действието на ЗИСС (отм.) са съществували три50 вида недвижими имоти: недвижими вещи по природа (земя, растения, постройки, включително движимите вещи, имобилизирани поради материалното им инкорпориране в една сграда), недвижими вещи поради своето трайно прикрепване към земята или към постройка (движими вещи, имобилизирани поради трайното им прикрепване към недвижими вещи по природа) и недвижими вещи по предназначение (движими вещи, имобилизирани поради специфичното си предназначение). Недвижимите по своето предназначение вещи по своята същност представлявали самостоятелни движими вещи, чийто предназначение обаче било свързано с използването на даден недвижим имот. Без тях обслужваният недвижим имот няма да изгуби по един абсолютен начин своята продуктивност, а само своето специално естество и предназначение съобразно с намерението на неговия собственик51.
Връзката между обслужващата движима вещ и обслужвания недвижим имот е могла да бъде юридически закрепена или чрез познатия институт на принадлежността (движима вещ, принадлежност към недвижим имот) или чрез въвеждането на специална категория недвижими по своето предназначение вещи (движима вещ, имобилизирана поради обслужващото си предназначение). Основното съображение за въвеждането на този вид недвижими вещи било да се избегне разделянето „против волята на собственика и в ущърб на обществения интерес”52 на движимите вещи, обслужващи един недвижим имот от последния в случаите на делба, принудително изпълнение и завет. Ако при принадлежността правилото, според което обслужващата вещ следва юридическата съдба на главната вещ, е диспозитивно и може да бъде преодоляно по волята на собственика на принадлежността, то при недвижимите по своето предназначение вещи, това правило има императивен характер и не може да бъде дерогирано53 чрез предвиждането на изрична уговорка в този смисъл. Недвижимата по своето предназначение вещ всъщност е представлявала принадлежност, установена императивно като такава с оглед защитата на осъзнат като общественозначим интерес.
4.2. По своята същност недвижимите по предназначение вещи са представлявали движими вещи, които по силата на специална и изрична законово фикция са били имобилизирани чисто юридически – с оглед постигането на определена, осъзната от законодателя като значима и обществено полезна цел. Именно защото представлявали движими вещи със своя относително самостоятелна стойност и предназначение, учредените върху тях вещни права не се прекратявали след тяхната имобилизация, те не се отчуждавали при отчуждаването на главния, недвижим по природа имот54 и можели да бъдат предмет на престъплението кражба.
За фингирането на една движима вещ като недвижима по предназначение е било необходимо наличието на няколко условия: обективно съществуваща и субективно потвърдена връзка на обслужване между една движима и една недвижима вещ (както е при всички служещи вещи), двете вещи да принадлежат на един общ собственик (както е при принадлежността) и движимата вещ да е поставена за постоянно в недвижимия имот (внесена в него с цел да бъде употребявана, а не само съхранявана) от собственика на последния (а не от неговия владелец55 или държател). Така например, добитъкът и земеделските съоръжения, намиращи се постоянно в земеделската земя и служещи за нейното обработване, са представлявали недвижими по своето предназначение вещи. Не са били признавани за такива обаче воловете и ралото, които са откарвани временно в нивата с оглед нейното изораване, след което са били отвеждани обратно. Не е било необходимо вещта да бъде трайно прикрепена към земята или постройката, тъй като в този случай тя попада в друга категория недвижимите вещи (признати за такива и от разпоредбата на чл. 110 ЗС). Движимата вещ се имобилизирала, за да бъде употребена в услуга на определен имот, а не в услуга на лицето, което го притежава56. Така например, частният файтон на един индустриалец не се е считал за недвижима по своето предназначение вещ, дори когато е бил поставен в едно от притежаваните от него фабрични помещения. При недвижимите по своето предназначение вещи, обслужващи индустриалната експлоатация на определена сграда (най-често различни видове машини и съоръжения), е било необходимо последната да е била приспособена и построена нарочно с оглед поставянето на тези вещи. Така, поставянето и използването на тъкачни станове в стая с жилищно предназначение не превръща последните в недвижими по своето предназначение вещи.
При недвижимите по предназначение вещи сме изправени всъщност пред квалифициран случай на принадлежност, въздигнат от законодателя по пътя на юридическата фикция в нова правна категория. Особеностите на принадлежността в тази хипотеза се изразяват в различието във вида на принадлежността и главната вещ (движима вещ обслужва недвижима вещ) и в фактическото съотношение между двете вещи (движимата вещ е поставена за постоянно в недвижимия имот от неговия собственик). Поставянето на движимата вещ за постоянно в недвижимия имот от неговия собственик се приема от законодателя като категорично по съдържание си конклудентно действие, с което собственикът изразява своето субективно отношение към предназначението на движимата вещ: щом като тя е поставена за постоянно в недвижимия имот и обслужва неговата експлоатация, то намерението на собственика е било именно да обвърже юридическата съдба на двете вещи. Когато собственикът престане да използва движимата (недвижима по своето предназначение) вещ за обслужването на недвижимия имот или промени предназначението на обслужвания недвижимия имот, недвижимата по своето предназначение вещ възстановява57 статуса си на движима вещ, тъй като именно това, което я е имобилизирало (нейното предназначение), е отпаднало.
4.3. Подобно на правния режим на принадлежностите недвижимите вещи по предназначение следвали юридическата съдба на обслужваните от тях недвижими по своята природа вещи. При прехвърлянето или ипотекирането на недвижимия имот се прехвърляли и ипотекирали и обслужващите го недвижими по своето предназначение вещи. Принудителното изпълнение, насочено към недвижимия имот е обхващало и обслужващите го недвижими по своето предназначение вещи58. Ако в ипотекиран имот се внесе недвижима по своето предназначение вещ, ипотеката се разпростирала и спрямо последната59.
В качеството си на недвижими вещи по предназначение те не притежавали никаква самостоятелност, като за да бъдат предмет на отделни разпоредителни сделки е следвало собственикът им да промени тяхното предназначение, с което те възстановявали качеството си на отделни движими вещи. В този смисъл под съмнение се поставя същността на понятието за недвижими по предназначението си вещи – какви вещи са били те след като не са притежавали каквато и да е било самостоятелност в това си качество. Те са можели да бъдат предмет на разпоредителни сделки (продажба, замяна, дарение, завещание, ипотека, възбрана и пр.) едва след промяната на предназначението им, но от този момент те са губили и качеството си на недвижими вещи по предназначение. Остава въпросът доколко те са могли да бъдат предмет и на управителни сделки (наем, заем за послужване, заем за потребление и пр.) самостоятелно от обслужвания от тях недвижим имот. Тези сделки са били възможни дотолкова, доколкото при извършването им са се запазвали условията за признаването на вещта за недвижима вещ по предназначение: тя е следвало да остане в обслужвания недвижим имот и предназначението й да не се променя. Струва ми се, че това е било възможно само по изключение, инцидентно и то в много ограничен кръг от случаи60. Такъв е могъл да бъде случаят на кратковременен заем за послужване на земеделско сечиво за извършването на определени действия в съседен имот. Ето защо недвижимите по своето предназначение вещи се считали за фингирани части на обслужваните от тях недвижими имоти.
При сега действащата законодателна уредба61 т.нар. недвижими по своето предназначение вещи се причисляват към групата на служещите вещи и по-конкретно на правния режим на принадлежностите62, който представляват самостоятелни движими вещи, следващи по силата на специално диспозитивно правило юридическата съдба на обслужваните от тях главни вещи.
Бележки под линия:
1 Виж в този смисъл също Боянов, Г., Вещно право. С., 2004, с. 30-31.
2 Като най-важен признак на вещта в руската правна литература се признава способността на вещта да задоволява определена човешка потребност. Виж по-подробно Сергеева, А. П., Толстого, Ю. К., Гражданское право. Учебник. Том 1. Москва, 2006, с. 254, както и Садовничий, В. А. и ред. совет, Гражданское право в 4-х томах. Том І. Общая част. Учебник. Москва, 2005, с. 400.
3 Дори и когато използваният за задоволяването на потребността предмет (от фактическа гледна точка) е съществувал реално в действителността преди осъзнаването на потребността, този предмет не е представлявал вещ (от юридическа гледна точка), тъй като е липсвала именно неговата полезност (придобита едва след субективното осъзнаване на потребността и възможността за нейното удовлетворяване чрез използването на дадения предмет), без която не може да има и вещ.
4 За елементите на фактическия състав на преработването виж подробно Боянов, Г., цит. съч., с. 312.
5 След присъединяването си към съответния имот вратата загубва качеството си на самостоятелна вещ и става част от сградата, към която е присъединена. В този случай съотношението ключ-брава следва да се разглежда като съотношение ключ-сграда.
6 Относно т.нар. юридически (наследство, имущество), фактически (стадо, библиотека от книги) и естествени (рояк от пчели) съвкупности от вещи виж Zaharia–Crome, Ръководство по гражданско право. Том І. Обща част., 1919, с.176-177.
7 Виж в този смисъл Павлова, М., Гражданско право – обща част. С., 2002, с. 393.
8 Така, всяка чаша сама по себе си дава възможност за пиене на определена течност, но в своята съвкупност позволяват едновременното им използване от повече лица. Всеки диск може да бъде слушан самостоятелно и ще доставя съответното естетическо удоволствие, но само в своята съвкупност те ще съставляват цялостна картина за творчеството на своя автор. Единствено заедно четката и пастата за зъби могат да бъдат използвани за почистване на зъбите.
9 Така Боянов, Г., цит. съч., с. 37.
10 Виж също Сергеева, А. П., Толстого, Ю. К., цит. съч., с. 262. Според авторите съставните части на вещта са такива нейни детайли, които са свързани конструктивно с нея, независимо от това, че тя може да функционира и без някои от тях.
11 Виж в този смисъл Василев, Л., Гражданско право. Обща част. С., 2000, с. 223.
12 Виж в този смисъл Боянов, Г., цит. съч., с. 37, както и Петров, Вл., Марков. М., Вещно право. Помагало. С., 2005, с. 24. В Решение № 313/05.04.2000г. по гр.д. № 793/97 г., І г.о. ВКС приема, че стая, обслужваща определено магазинно помещения, има качеството на принадлежност към това помещение. Това е допустимо, защото стаята е обособена с архитектурен план като самостоятелно складово помещение. Ако стаята няма необходимата самостоятелност, за да се признае за вещ-принадлежност, тя следва да се разглежда като част от обслужваното от нея магазинно помещение. Несамостоятелността, която има предвид Решение № 812/06.11.1998г. по гр. д. № 391/1998 г., І г. о. на ВКС, на сутеренния етаж, който се прехвърля заедно с жилищното помещение, се отнася именно до неговото обслужващо предназначение като принадлежност.
13 Като типични примери за принадлежности се посочват седлото и юздата на коня, помпата на велосипеда, инструментите за обслужване на автомобила. Виж например Таджер, В., Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял ІІ. С., 2001, с. 294, както и Павлова, М., цит. съч., с. 397.
14 Според проф. Георги Боянов не е нужно принадлежността да е физически свързана с главната вещ. Виж Боянов, Г., цит. съч., с. 36.
15 Ако една чужда вещ (подобно на принадлежността) обслужва друга (главна) вещ, която принадлежи на друг собственост, правният им режим няма да се подчинява на правилото на чл. 98 ЗС, а на съществуващото между собствениците им облигационно (наем) или вещно (право на ползване, сервитут) правоотношение.
16 Така например, налагането на запор върху един кораб води до запориране и на спасителните лодки към него.
17 Отчуждаването например за държавни нужди на притежаван от частно лице апартамент води до отчуждаване и таванското помещение, представляващо негова принадлежност.
18 В този смисъл виж Стоянов, В., Вещно право. С., 2004, с. 19.
19 Виж също Садовничий, В. А. и ред. совет, цит. съч., с. 415.
20 В този смисъл виж Сергеева, А. П., Толстого, Ю. К., цит. съч., с. 262.
21 Такова е съотношението между ключа и бравата за врата (като част от сградата), тъй като бравата може да се използва за основното си предназначение (затваряне на вратата) и самостоятелно, но тя ще може да се използва пълноценно едва при наличието на ключ, когато вратата ще може и да се заключва.
22 Така, каската за мотоциклет не е необходима, за да се придвижи собственикът на последния до пожеланото от него място, но осигурява известна сигурност при евентуална злополука.
23 Телевизорът може да се използва според своето предназначение и без принадлежащото към него дистанционно устройство, но последното предоставя един допълнителен комфорт за ползвателя.
24 Виж Решение № 509/18.03.1976г. по гр. д. № 1075/76 г., І г. о. на ВС, както и Решение № 673/01.11.1996г. от гр. д. № 635/1996г., І г.о. на ВС.
25 Виж Решение № 602/28.06.1993г., по гр. д. 165/92 г., І г. о. на ВС.
26 Виж Решение № 210/12.04.2001г. по гр. д. № 613/2000 г., І г. о. на ВКС.
27 Виж Решение № 44/22.02.2005г. по гр. д. № 300/2004 г., ГК, 5 чл. с-в на ВКС, в което като принадлежност към жилищен апартамент се приема таванско помещение, преустроено като ателие. Според Решение № 45 от 1961 г. по гр. д. № 22/1961 г., ОСГК, ако нежилищно помещението е предназначено за задоволяване някои културно-битови нужди на собственика, например гараж за собствена лека кола, или за задоволяване професионални нужди на собственика като ателие на скулптор, художник и пр., то такова помещение следва да се приравнява със сервизно към жилището на собственика, респ. принадлежност към това жилище.
28 Виж Решение № 585/06.11.2003г. по гр. д. № 248/2003 г., І г. о. на ВКС.
29 Виж Решение № 228/29.05.2002г. по гр. д. № 854/2001 г., І г. о. на ВКС. В Решение № 2152/3.11.1975г. по гр. д. № 1660/75г., І г. о., ВС като принадлежност на сградата е посочено обслужващото я дворно място.
30 Така Василев, Л., Българско вещно право. С., 1995, с. 526.
31 Относно въпроса за паркоместата и възможността за тяхното прехвърляне виж Матеева–Стоянова, Е., Относно транслативните сделки с така наречените паркоместа – Собственост и право, 1999, №.5, с. 5.
32 Която представлява принадлежност към обслужвания от нея апартамент, когато са налице и другите условия тя да се признае за принадлежност: да се притежават от едно и също лице, да е налице субективно потвърдена и обективно съществуваща връзка на обслужване между тях и главната вещ да може да изпълнява своето предназначение и самостоятелно. При липсата на което и да е от тези условия гаражът представлява самостоятелна недвижима вещ или съставна част от един общ недвижим имот.
33 Какъвто е например случая на договор за наем на паркоместа, описан в Решение от 05.02.2004 г. по ВАД № 107/2003г. на АС при БТПП.
34 Общите части на сграда в режим на етажна собственост са посочени като принадлежност към отделните обекти в Решение № 1019/10.05.1968г. по гр. д. № 448/68г., І г. о., ВС.
35 Това са онези общи части, чието предназначение се определя при възникване на етажната собственост по волята на всички етажни собственици. Такива са портиерското жилище, избено помещение определено за пералня, таванско помещение, определено за сушилня. Виж Решение № 395/19.05.1986г. по гр. д. № 242/86 г. ІІІ г. о, ВС, както и Решение № 546/15.03.1977г. по гр. д. № 2896/76 г., І г. о., ВС. Виж също Тълкувателно решение № 34/15.08.1983г. по гр. д. № 11/1983г., ОСГК, ВС.
36 Така например, в Решение № 486/9.04.1992г., ІV г. о. ВС приема, че съответстващата на всеки апартамент част от правото на строеж представлява принадлежност към този апартамент.
37 Виж също Стоянов, В., цит. съч., с. 299.
38 Сам по себе си фактът на извършено преустройство (дори да с в съответствие със строителните правила и норми), без да е получено нужното съгласие на всички етажни собственици за промяна на предназначението на общата част, не води до обособяване на самостоятелен обект на собственост, който да бъде годен за разпореждане с правна сделка, да бъде предмет на делба или да бъде придобит по давност. Решение № 1733/10.10.2003г. по гр. д. № 1502/2002 г., ІV г. о. на ВКС. Когато портиерското жилище се отдава под наем по решение на общото събрание на етажната собственост, обаче, то не загубва характера си на обща част по предназначението. Виж Тълкувателно решение № 39/23.06.1986г. по гр. д. № 8/1986г., ОСГК, ВС.
39 Виж Велинов, Л., Етажна собственост. Правен режим. С., 2003, с.82, както и Петров, Вл., Устройство на територията. С., 2004, с. 336-337.
40 Виж Венедиков, П., Система на българското вещно право. С., 1947, с. 219, както и Василев, Л., Българско вещно право. С., 1995, с. 523.
41 Виж Планиол, М., Елементарно ръководство по гражданско право. Имущества, владение, собственост, сервитути. С., 1920, с. 366.
42 Виж Венедиков, П., цит. съч., с. 217. Според Франческо Фичи сервитутът „може да се установи за каквато и да е полза, даже за удоволствие, ако ползата и удоволствието засягат пряко недвижимия имот, за който те са установени”. Виж Фичи, Ф., Имуществата, собствеността и техните видоизменения. Книга ІІ. С., 1926, с. 202.
43 Единствената последица при използването на един имот за обслужването на друг, когато и двата са притежавани от един и същ собственик, е т.нар. учредяване на сервитут по предназначение на стопанина, познато при действието на ЗИСС (отм.). До него се стига в случаите, когато собственикът прехвърли единия от имотите в полза на друго лице, което придобива прехвърления му имот, или с вещна тежест (ако му е прехвърлен служещия имот), или заедно със сервитутно право (ако му е прехвърлен господстващия имот).
44 За разлика от поземлените т.нар. лични сервитути са дeлими. Виж Милушев Т., Български нотариат. Теоретично-практическо упътване. Книга първа. Извършване и видове нотариални актове с образци. С., 1938, с. 200.
45 Виж Венедиков, П., цит. съч., с. 221.
46 В този смисъл виж и Василев, Л., Българско вещно право. С., 1995, с. 531, както и Боянов, Г., цит. съч., с. 274.
47 Виж Zaharia–Crome, Ръководство по гражданско право. Том ІІ. Вещно право. С., 1920, с. 199.
48 Според проф. Петко Венедиков съдържанието на сервитутното право се разпределя между собствениците на господстващите имоти съобразно с нуждите на отделните късове от господстващия имот. Така например при разделянето на господстващия имот при сервитут за вземане на глина за една тухларница, при което тухларницата попада изцяло в един от новообразуваните имоти, води до съсредоточаването на сервитутното право само в полза на този имот, докато за останалите части, образувани от разделянето на господстващия имот сервитутът се погасява. Ако нуждите на новообразуваните имоти са еднакви, то сервитутното право следва да се разпредели между тях съразмерно с тяхната големина. Виж Венедиков, П., цит. съч., с. 222.
49 Според посочената разпоредба недвижими имущества по назначение са вещите, които собственикът на едно имение е турил за служенето и експлоатацията на това имение, като например добитъкът предназначен за обработването; земеделските оръдия; сеното и семето, дадени на наемателите или на изполичарите на имения; храната за добитъка, сламата и тора; стискалата за грозде, казаните, ламбиците, корабите за грозде и бъчвите; оръдията, които са нужни за експлоатацията на ковачници, фабрики, мелници и други индустриални заведения. Във френското законодателство към категорията на недвижимите по своето предназначение имоти са били включени и определени категории животни, които се развъждат в специално създадени за това места, като питомни зайци (отглеждани в зайчарници), риби (развъждани в изкуствени водоеми), пчели (в пчелни кошери) и гълъби (в гълъбарници). Виж Планиол, М., цит. съч., с. 40. Към недвижимите по своето предназначение имоти се причислявало е семето, предадено от собственика на наемателя, което последният е трябвало да държи готово за следващите години на мястото на получаването му от собственика и трябва да върне след изтичането на срока на наемния договор. Посятото семе се превръща в част от земята (pars fundi) и не притежава качеството на недвижима вещ по предназначение. За недвижими по своето предназначение вещи се признавала и сламата, която наемателят е трябвало да върне заедно с имот след прекратяването на наемния договор, както и луковиците от цветя, които се изваждат през зимата и стоят в имота до пролетта. Виж по-подробно Zaharia–Crome, Ръководство по гражданско право. Том І. Обща част. С., 1919, с.184, под линия.
50 Руското право също познава три вида недвижими имоти: недвижимости по природа (при които определящ е фактическият критерии, изразяващ се в тясната им връзка със земята), недвижимости по закон (при които определяща е волята на законодателя, която приравнява определени движими вещи на недвижими по своя правен режим, като например самолетите, корабите и пр.) и недвижимости по назначение (при които определящо е предназначението на вещите, свързано с обслужването и експлоатацията на даден недвижим имот). Виж Садовничий, В. А. и ред. совет, цит. съч., с. 403-405. Виж също Пиляева, В. В., Гражданское право. Части общая и особеная. Учебник. Москва, 2006, с. 86.
51 Виж Bruno, A., Юриспруденция на италианските съдилища по Codice civile. Част І. С., 1930, с. 41.
52 Виж Планиол, М., цит. съч., с. 35. И на сега действащото законодателство са познати случаи на въвеждането на специален режим за определени движими вещи: обикновената покъщнина и земеделския инвентар по чл. 12 ЗН, движимите вещи за обикновено лично ползване и за упражняване на професия по чл.20, ал.2 СК, движимите вещи, предназначени за отглеждането и възпитанието на децата по чл.28, ал.2 СК и др.
53 Разбира се, това не е изключвало възможността на собственика да промени предназначението на недвижимата по предназначение вещ, при което специалният режим, приложим по отношения на нея отпада и тя отново се превръща в движима вещ. Самостоятелното отчуждаване на имобилизираните вещи само по себе си свидетелства за промененото им предназначение и превръщането им в обикновени движими вещи. За да се противопостави обаче подобно отчуждаване на кредиторите на отчуждителя, е необходимо променилите предназначението си вещи да бъдат действително отделени от земята. Виж Bruno, A., цит. съч., с. 43, както и Zaharia–Crome, Ръководство по гражданско право. Том І. Обща част. С., 1919, с. 186, под линия.
54 Виж в този смисъл Решение №904/19.11.1905г., І г.о. по гр.д. №760/1905г., Хинов, М., Закон за имуществата, собствеността и сервитутите. Текстове, законодателни материали и пълен сборник на съдебната практика от влизането на закона в сила до 31 декември 1939 година. Карнобат, 1940, с. 20.
55 Според Марсел Планиол възможността на владелеца да създава недвижими по своето предназначение вещи следва да се разглежда диференцирано. В отношенията между владелеца и истинския собственик на вещта поставените движими вещи, обслужващи експлоатацията на владения недвижим имот, остават притежание на владелеца и не подлежат на ревандикиране в полза на собственика на недвижимия имот. В отношенията между владелеца и всички останали лица обаче тези движими вещи са загубили своята самостоятелност и се подчиняват на режима на недвижимите по своето предназначение вещи. Основание за подобно разграничение авторът вижда в положението на владелеца, който следва да се счита в отношенията си спрямо вещта като неин собственик по отношение на всички лица, с изключение на действителния й собственик. Виж Планиол, М., цит. съч., с. 38.
56 Именно поради това мебелите, поставени в една обзаведена къща, не са признати за недвижмости по предназначение. Виж в този смисъл Решение №507/29.10.1930г., ІІІ г.о. по гр. д. №524/1927г., Хинов, М., цит. съч., с. 19.
57 Проф. Петко Венедиков приема, че в този случай недвижимата по своето предназначение вещ се прекратява. Виж Венедиков, П., цит. съч., с. 16.
58 И обратно: принудителното изпълнение не може да се насочи само срещу недвижима вещ по предназначение, без да е насочено и срещу обслужвания от нея недвижим имот. Виж в този смисъл Решение №15/12.03.1909г., ІІ г.о. по гр.д. №1097/1908г., Хинов, М., цит. съч., с. 17.
59 Така Zaharia–Crome, Ръководство по гражданско право. Том І. Обща част. С., 1919, с.183-184, под линия.
60 Известен аргумент в полза на това може да се изведе и от твърдението, че за да се имобилизира една движима вещ, не е необходимо тя да бъде употребявана единствено в обслужвания недвижим имот, а е достатъчно тя да има едно „постоянно предназначение” за обслужването на този имот. Виж Zaharia–Crome, Ръководство по гражданско право. Том І. Обща част. С., 1919, с.183, под линия.
61 Относно допускането на възможността за съществуването на недвижими вещи по предназначение виж Джеров, Ал., Гражданско право. Обща част. С., 2003, с. 342, както и Джеров, Ал., Вещно право. С., 1999, с. 34.
62 Така в Решение № 290/03.02.1960г. по гр. д. № 9930/59 г., І г. о. инвентарът, използван за обслужването на земеделското стопанство се приема за принадлежност към това стопанство.
