За мястото на безвъзмездността

Въпреки всеобщата комерсиализация на съвременното общество все по-често ставаме свидетели на различни форми на безмъзмездност, особено що се касае до услугите, предоставяни в интернет пространството.

Метаморфозите на безвъзмездността

От край време правото признава и урежда определени сделки само като безвъзмездни. Така например дарението и завещанието винаги са били безмъзмездни по своята същност актове. При дарението безвъзмездността е резултат от наличието на дарствено намерение в полза на дарения, който получава нещо, без да е длъжен да осъществи някаква насрещна престация. Аналогично е и положението на лицето, в чиято полза е извършено завещанието.

В по-ново време законът допуска извършването, но само като безмъзмездни актове, живото донорство на човешки органи, тъкани и клетки, както и кръводаряването. Разбира се, това не означава, че забраната на закона е решила проблема с “черния пазар” за човешки органи и с т. нар. кръвна мафия, функционираща чрез своите многобройни дилъри. В много държави, които допускат сурогатното майчинство, поставят изискване и предвиждат редица гаранции то да бъде извършвано само безвъзмездно. Част от тези гаранции е например изискването за наличието на определена родствена връзка между донора и реципиента, между приемната майка и някой от ползващите се родители. За разлика от договора за дарение и за разлика от завещанието, в посочените случаи на донорство и заместващо майчинство, определяща е не само волята на извършителя на акта (донорите/приемната майка), но и предметът на безвъзмездното даване. Става въпрос за предоставяне на части от човешкото тяло за “ползването” им от други лица. Смята се, че това радикално въздействие върху човешкото тяло следва да бъде възможно единствено при наличието на безкористни подбуди: желание на човека, върху чието тяло се въздейства, да помогне на друго лице да живее, да оздравее или да има свои деца. Допускането на възмездност при извършването на посочените актове на даване би означавало да се позволи на хората да продават части то телата си, а това би могло да доведе до изпазадане им в положение, близко до категорично отхвърляното от съвременното общество робство.

Напоследък се оформя и трета група безвъзмездни сделки, които “живеят” в интернет. Става въпрс за различните форми на безплатното, обобщени в книгата “Безплатното”, С., ИК “Изток-Запад”, 2011, с автор Крис Андерсън. Те могат да бъдат обобщени в три групи:

– безвъзмездни сделки въз основа на пряко кръстосано субсидиране: компаниите слагат на някои от продуктите в портфолиото си нулева цена, за да направят други продукти, от които получават значителна печалба, по-привлекателни. Така по-високата цена на част от продуктите компенсира нулевата цена на "безплатните" продукти. Тук безвъзмездността е "локализирана" за конкретния продукт, но се компенсира от комплексната ценова политика, обхващаща всички предлагани продукти. Тя може да се проявява под формата на безплатни промоции, мостри, търговски дарения и пр., които зачествята особено по време на празници;

– безвъзмездни сделки при пазар с трима участници: трета страна (рекламдател) плаща, за да участва в пазар, създаден от безплатния обмен между други две страни (медия и потребител). Именно такъв е пазарът, в който функционират повечето от съвременните медии: телевизията, радиото и пр. Този модел е определящ и за повечето безплатни сайтове. Предлагайки безплатно съдържание, те разчитат на "трета страна" (рекламодател), която да поеме разходите за виртуалното и реалното им съществуване. За потребителите на сайта услугата е безплатна, макар и в някои случаи да са "принудени" да гледат и слушат нежелани от тях рекламни съобщения;

– безвъзмездни сделки фремиум: един и същ продукт има различни нива на съдържание от безплатно до скъпо и дори до “професионална” премиум версия, предоставяща повече възможности за потребителя. Тази форма на безплатното е най-често използвана при създаването и разпространяването на софтуерни продукти и приложения. Фремиумът може да представлява ограничено във времето ползване на цялото съдържание на продукта ("пробна версия") или ограничено като съдържание, но не и като време ползване на отделни части от продукта ("съкратена версия"). В първия случай може да открием сходство с института на продажбата с уговорка за опитване по чл. 204 ЗЗД (като презумпцията е, че с изтичането на пробния период без постигане на съгласие за преминаване към платена версия договорът се прекратява). Във втория случай е налице специфична хипотеза на дарение, при което не се изисква благодарност от страна на потребителя (дарението е "обичайно" по смисъла на чл. 227, ал. 2 ЗЗД в съществуващата търговска практика, поради което то не подлежи и на отмяна).

Ако посочените по-горе форми са обвързани с осъществуванто на търговска стратегия за реализиране на печалба, което до известна степен "компрометира" техния безвъзмезден характер, то съществуват и някои напълно нови форми на безвъзмездност, които се срещат в интернет, като например: уикипедия, блогосферата, поддържането на информационни сайтове и пр. Интересна практика е и размяната на труд (включително краудсорсинг), при която на потребителя се дава достъп до определено по правило платено съдържание, ако в замяна на това той извърши определена дейност, най-често такава, която не може да бъде осъществена от ботове (например ако реши няколко т. нар. капчи – полетата с размазан текст, използвани срещу изпращането на нежелано съдържание от спам ботове). Всички тези примери се обозначават като подаръчна икономика.

Ефектът зад подаръчна икономика

В книгата "Дарът" на Луис Хайд се изследва традицията на дара в тихоокеански туземни общества и неговото отражение върху социалната сплотеност. както посочва авторът, посочените общности живеели в изобилие от природни ресурси, поради което можели да "експериментират" с по-различни отношения, задоволяващи по-висши потребности (живот "на бартер" се практикува и днес от хора, които живеят без пари – с помощта на т. нар. борси за размяна на вещи и услуги). Един от тези "експерименти" бил дарът като валута. Размяната на дарове и ритуали създала културна валута, заместваща парите като разменна единица. Вместо да заплащат с пари получаваните от тях продукти, членовете на тези общества осъществявали размяната им чрез поредица от дарове. Никой не можел да притежава един подарък: "дарът бил символ на добронамереност и запазвал това си качество само ако оставал в обращение".

Именно необходимостта от това подарената вещ да се включва непрекъснато в рамките на безвъзмезден граждански оборот превръщал дареното и даряването във своеобразна разменна единица – валута на подаряването. Социалният статус се определял от количеството "валута" в обръщение, с което разполагал отделният член на общността. Това, което се натрупвало, било престиж и статус, а не материални богатства. Приемането на дара създавало тежест за извършване на реципрочен (към дарителя – "трябва да отвърнем на дара") или последващ (към трето лице – "дарът трябва да се движи") дар. Именно поради обвързващата сила на дара и до днес дарението на вещ е договор, а не едностранна сделка. Съгласието на дарения е необходимо, не само защото го задължава с определено поведение (вдигане на вещта, реципрочност, последващ дар, благодарност), но и защото чрез приемането на дарението дареният прехвърля определена социална стойност в полза на своя дарител (социален статус, данъчни облекчения). А в някои случаи – се прехвърля и част от престижа и репутацията на дарения в полза на дарителя (специално за тази цел е "пригоден" и договорът за спонсорство).

Интересен пример за култура на даряването е традицията потлач, характерна за някои индиански племена в Канада. Става въпрос за практика на масово раздаване на имуществото в полза на специално поканени за целта гости. След потлач домакинът не е притежавал никакво имущество, но се е радвал на уважението на своите гости. Първоначално практиката е била "достъпна" само за изтъкнати вождове на индианските племена, но впоследствие – с навлизането на западната цивилизация и възможността на всеки индианец да печели пари от своя труд, тя се разпространява във всички социални нива. Зачестяването на случаите на потлач води до множество разорявания, което е накарало канадските власти през 1884 г. да забранят практикуването на тази традиция. Тя отново е разрешена от 1951 г.

Законопроект за доброволчеството!

Нарастващата роля на безвъзмездността и осъзнаването, че освен парите има много други начини, с които се отблагодарява положеният труд, доведе още през 2006 г. до изготвянето на Проектозакон за доброволчеството в България. Днес въпросът за правната уредба на доброволния безмъзмезден труд отново се поставя на дневен ред. Зинтересувани са най-вече неправителствените организации, които разчитат на доброволческия труд при осъществяване на своята дейност: Българският червен кръст (БЧК), Националната скаутска организация, Фондация "Помощ за благотворителност в България" и много други. Съществува и отдавна утвърдила се международно правна уредба на младежкото доброволчество. Законопроектът на Българския център по нестопанско право си поставя няколко основни цели:

– легално дефиниране на понятието за доброволчество: “дейност извън трудовите и служебни правоотношения, извършвана от физическо лице по собствен избор и без възнаграждение за юридически лица с нестопанска цел, местни или държавни органи“;

– уредба на съществуващия към настоящия момент като неименуван договор за доброволческа дейност, включително определяне на същественото (минимално необходимото) му съдържание: данните за доброволеца; данните за юридическото лице с нестопанска цел или за органа на местна или държавна власт; описание на дейността, която доброволецът извършва; разпоредби относно застраховката срещу злополука; разпоредби относно неговото времетраене; номер, под който договорът се вписва в книгата за доброволците; обучението във връзка с полагането на доброволния труд, ако такова се предвижда; разпоредби относно неговото изменение и прекратяване. Предвижда се подобен договор да бъде сключван в случаите, когато доброволчеството продължава повече от 30 дни в рамките на една календарна година (дългосрочно доброволчество). Предлага се въвеждането на писмена форма за действителност и вписване в книгата на доброволците, водена от лицето/органа, за който се полага доброволческият труд;

– предвиждане на законово основание за социално и здравно осигуряване на лицата, осъществяващи доброволчество, за задължителна застраховка срещу злополука при или по повод полагането на доброволен труд в опасни или във вредни за здравето условия, както и прилагането на съществуващите в трудовото законодателство забрани за осъществяване на определени вредни дейности от някои категории лица, включително и като доброволчески труд. В законопроекта е предвидено доброволците да се осигуряват върху половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица;

– създаването на легално основание за заплащане на разходите, свързани с осъществяването на доброволчеството (разходи за квалификация и обучение, командировъчни, пътни, дневни, квартирни и други разходи), и изключването им от облагаемия доход на лицето;

– определяне на правата на доброволеца: право на достоверна, разбираема и своевременна информация за дейността, във връзка с която ще полага доброволен труд, включително информация за рисковете за живота и здравето му, свързани с полагането на доброволния труд; право на равни възможности и недискриминационно третиране при полагането на доброволен труд; право на зачитане на достойнството и личните убеждения; право на подходящо обучение и квалификация, свързани с полагането на доброволния труд, когато юридическото лице или органът, ползващи доброволния труд организират такива; право на защита на лични данни; право на здравословни и безопасни условия на труд; право на застраховка срещу злополука в предвидените от закона случаи; право на идентификационна карта, удостоверяваща статута на доброволец, която се издава за сметка на лицето или органа, ползващо доброволния труд; право на необходима екипировка във връзка с изпълнение на съответните дейности; право да получи от лицето/органа, за който се полага доброволния труд, документ, удостоверяващ положения от него доброволен труд, дейността и мероприятието, в които е бил зает, както и срока на полагането му;

– очертаване на задълженията на доброволеца: задължение да изпълнява добросъвестно възложените му задачи във връзка с полагането на доброволния труд; задължение да работи в сътрудничество и разбирателство с останалите доброволци на лицето или органа, за които полага доброволен труд, като им съдейства и ги подпомага при полагането на доброволния труд в съответствие с дадените му от лицето или от органа указания; задължение да бъде лоялен към лицето или органа, за които полага доброволен труд, като пази доброто им име, не злоупотребява с доверието им и не разпространява поверителни за тях сведения; задължение да участва в обучителни програми, когато това се изисква; задължение да използва надлежно идентификационната си карта и да се легитимира с нея; задължение да изпълнява в срок възложените му задачи; задължение да опазва имуществото, с което е в досег във връзка с полагането на доброволния труд; задължение да не приема или търси от свое име или от името на други лица финансова изгода при полагането на доброволен труд;

– предвиждане на данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения за лицата, осъществяващи доброволческа дейност.

Разбира се, доброволчеството ще се прилага само в случаите, при които няма изрично изискване за възмездност при предоставянето на определена услуга (обратно на изискването за безвъзмездност при договора за дарение и завещанието). Такова изискване за възмездност е въведено с оглед предотвратяването на нелоялна конкуренция например при предоставянето на адвокатски услуги. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в издадената за целта наредба на Висшия адвокатски съвет относно минималните размери на адвокатските възнаграждения размер за съответния вид работа.

Искрено се надявам, че приемането на Законо за доброволчеството ще стимулира и улесни хората, които искат да дадат своя труд не срещу пари, а за постигането на резултати, които откриват истинските основи на щастието

Стоян Ставру

2 Коментари

  1. Поздравления за статията ви. Тук захващате някои интересни теми и проблеми. Много силно впечатлени ми направи за подаръчната икономика.На малко места се пише за нея, а благодарение на нея именно се печелят много повече пари.Когато човек чуе ще че получи нещо като подарък, ако закупи даден артикул или услуга, то веднага той иска да го вземе за да има подарък, за който уж не е дал никаква сума.Това е една доста добре измислена схема, за която може да се пише много.

  2. Интересен пример за доброволчество от последните години е практиката на някои големи компании в България да предлагат възможност за доброволческа дейност на своите служители. Най-често това се случва като в почивен ден служителите на компанията от нейно име и с нейни средства извършват доброволен труд. От една страна това е чудесен тийм билдиг, а от друга и ползотворна доброволческа дейност, а когато събитието е отразено и от медиите – успешна ПР акция.

    ps Закон за доброволчеството все още не е приет http://openparliament.net/2017/02/09/%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0/

Leave a Reply to филъри София Cancel reply

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.