"Нищо особено. Етически предели и микроидеологии" е книга "за никой и за всеки" 🙂
В пролуките между натрупващите се една върху друга метафори, читателят може да си поеме въздух само за да бъде повлечен отново от стъпките на автора. Обявена претенциозно за "НИЩО" особено, в книгата може да видим доста ОСОБЕНОСТИ на "нищото". Разграничавайки макро от микроидеологията, Петър Горанов остава на повърхността на своя вкус не за да улови истината (като претенция за универсалност), а за да съзерцава естината (като непрекъснато случващо се движение). Преминавайки през теми като човека, обществото, историята, истината, морала, правото, тялото, лицето и толерантността, Петър Горанов споделя своите копнежи по одомашена микрофилософия, в която хубавото е надделяло над доброто, желанието над дълга, харесването над уважението.
След няколко разговора с Петър Горанов, в крайна сметка решихме да го посетим в неговия дом, за да го попитаме за част от микропровокациите в неговата книга "Нищо особено". Получи се интересен разговор, по време на който се включи дори ЧЕЗ България, спирайки ни тока (в буквалния смисъл на думата!) в самия край на втората тема. Въпреки всичко – с помощта на подръчни средства: свещи и мобилни телефони, продължихме с третата част и завършихме започнатото в една импровизирана землянка от идеи за тялото и за лицето. Решихме все пак да публикуваме и третата (буквално "тъмна") част – в името на автентичността…
Разговорът е разделен на три части, които в някаква степен следстват структурата на книгата, но в никакъв случай не са ограничени от нея: част първа – "Микро и макро", част втора – "Истина и естина", и част трета – "Тяло и лице".
Ето какво се получи. Приятно гледане:
Участници:
разговарящ: Стоян Ставру;
говорещ: Петър Горанов;
заснемащ: Делян Недев;
монтиращ: Стоян Ставру
Част първа: "Макро и микро":
Част втора: "Истина и естина":
Част трета: "Тяло и лице":