Принципите на европейското семейно право – основни характеристики, правна природа и отграничения

(публикувана за първи път в Правото в XXI век – предизвикателства и перспективи. Сборник с доклади от международната научна конференция, проведена по случай 30 г. от създаването на ЮФ на Пловдивския университет. Том 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски“, 2023 г.)

Предмет на изследване в тази статия са основните характеристики и правната природа на Принципите на европейското семейно право (ПЕСП, Принципите). Проблемът е актуален поради факта, че у нас ПEСП не са добре проучени и като цяло слабо се познават дори от работещите в сферата на семейното право изследователи и практикуващи юристи. Това не само води до смесване на Принципите с други същностно различни правни категории, но и препятства възможността значимите им функции да намерят реализация.

За значението на ПЕСП е показателно голямото внимание, което европейската правна доктрина им отделя. Заложените в Принципите разрешения са широко обсъждани както от европейските изследователи, занимаващи се със сравнително частно право, така и от изкушените от проблемите на отделните национални правни системи автори. ПЕСП следва да се познават и у нас най-малкото защото биха могли да бъдат полезни при разрешаването на някои от проблемите на българското материално семейно право. Те могат да дадат ценни насоки както за начина, по който семейното ни законодателство да се развива, така и за това как да бъдат схващани и интерпретирани действащите нормативни разрешения.

С това изследване си поставям за задача да изясня основните характеристики на ПЕСП и дам отговор на въпроса за правната им природа. Поставям си за задача още да разгледам начина, по който Принципите се съотнасят с други сходни правни категории – правните норми и принципи, доктрината и прочее, както и да проведа разграничение помежду им. Ще се съсредоточа върху така очертаните задачи след като накратко представя Комисията по европейско семейно право, причините за нейното създаване, използваните в работата ? методи, а също системата на Принципите и тяхната основна функция.

 

1. Комисията по европейско семейно право и разработените от нея Принципи

 

1.1. Комисията по европейско семейно право (КЕСП, Комисията) е учредена на 1 септември 2001 г. като фондация по правото на Нидерландия[1]. Тя институционализира дългосрочен академичен проект, насочен към изработването на правила, които да бъдат основа за хармонизацията на семейното право в Европа[2]. Инициативата за учредяването на КЕСП принадлежи на група водещи европейски учени, работещи в областта на семейното и сравнителното частно право[3].

Създаването на Комисията става възможно, а и необходимо, благодарение на нарастващото наднационално значение на семейното право в Европа през последните десетилетия. Семейното право вече не е затворено в рамките на отделните национални юрисдикции, за което съществено допринася дейността на редица международни и европейски организации и институции – Европейския съюз (ЕС) и Съда в Люксембург, Съвета на Европа и Европейския съд по правата на човека, Хагската конференция по международно частно право и др.[4] Извеждането на семейното право на европейската правна сцена очаквано води до засилен интерес към изследването му в сравнителноправен план и от гледна точка на европейските перспективи[5].

В този контекст все по-ясно се очертава потребността от задълбочаване на процесите на хармонизация на материалното семейно право и Комисията си поставя за цел да ? отговори[6]. Съществуващите различия при регулиране на семейните отношения представляват пречка за осъществяване на европейската интеграция. Тези различия имат възпиращ ефект пред свободата на придвижване и установяване на европейските граждани. ЕС обаче няма нормотворческа компетентност по въпросите на материалното семейно право[7], поради което за по-нататъшното сближаване на европейските национални семейноправни системи са нужни други средства.

1.2. За да отговори на необходимостта от по-интензивно сближаване на уредбата на семейните отношения в Европа, КЕСП разработва няколко групи правила, наименувани Принципи на европейското семейно право. Комисията няма за цел да създаде цялостна система от Принципи, която да обхваща всички основни семейноправни институти. Предпочетеният подход е ПЕСП да бъдат разработвани само в тези сфери на семейното право, в които хармонизирането на уредбата се очертава като необходимо, поради очакванията на гражданите на ЕС, и културните, социалните, политическите и икономическите предпоставки за това са налице. Понастоящем, системата на ПЕСП, доколко за такава може да се говори, включва Принципите относно развода и издръжката между бивши съпрузи (публикувани през 2004 г.), Принципите относно родителската отговорност (публикувани през 2007 г.), Принципите относно имуществените отношения между съпрузите (публикувани през 2013 г.) и Принципи относно имуществото, издръжката и наследствените права на фактическите партньори (публикувани през 2019 г.).

Всяка от групите Принципи е изготвена след задълбочен анализ на съществуващите в националните европейски юрисдикции разрешения. В своята работа КЕСП ползва два основни подхода – подхода на „доминиращото/общото право“ (common core approach) и този на “по-доброто право“ (better law approach)[8]. Отчита се, че невинаги доминиращото в европейските национални правни системи разрешение е най-пригодно да регулира съответните семейни отношения. Дори когато установи най-интензивна съгласуваност на европейските законодателства по даден въпрос, Комисията може да възприеме друго разрешение, щом го намира за по-добро и оправдано. Наличието на известен субективизъм при преценката за това кое е по-доброто право не дава основание да се мисли, че изборът на КЕСП е произволен, доколкото оценката на възможните подходи и разрешения се прави с оглед на съответствието им с основните начала на модерното семейно право – равенство на половете, защита на уязвимите лица, най-добрия интерес на детето, гарантиране на личната свобода и прочее[9].

Основното предназначение на ПЕСП, както вече се спомена, е да послужат за модел за хармонизация на материалното семейно право в Европа[10]. Те трябва да се разглеждат като предложение към националните и наднационалните законодателни органи за реформиране и модернизиране на семейноправната регулация в съзвучие с изведените от КЕСП правила[11]. Още от самото създаване на първата група Принципи – тези за развода и издръжката между бивши съпрузи, резултатите от работата на Комисията се ползват при реформиране на националните европейски законодателства[12].

Принципите могат да послужат за основа и при създаването на международноправна уредба на семейните отношения. Международните организации и наднационалните институции също са адресат на изработените от КЕСП правила. Съветът на Европа вече ползва Принципите в своята работа[13]. Може да се очаква, че и други международни организации ще последват неговия пример.

 

2. Основни характеристики и правна природа на Принципите на европейското семейно право
   • Въпросът за правната природа на ПЕСП не може да бъде изяснен без да бъдат изследвани техните същностни характеристики. По тази причина преди да отнеса Принципите към някоя от познатите правни категории ще се опитам да изведа определящите им белези.

ПЕСП са набор от писани ръководни начала и правила за поведение. Комисията формулира по-голямата част от Принципите като конкретни предписания с оглед да улесни евентуалното им въвеждане в законодателството. Все пак съществуват и Принципи, които прогласяват основните начала на уредбата без пряко да изискват, да забраняват или да овластяват за определено поведение[14].

Принципите са абстрактно формулирани, адресирани са до относително неограничен кръг правни субекти и са предназначени за многократно приложение. Създадените от КЕСП правила се формулират общо и имат неограничен кръг адресати. Последното налага Принципите да се публикуват, така че да станат общодостъпни. Разяснителният коментар, който ги придружава, създава възможност при съмнения относно смисъла на дадено правило неговото съдържание да бъде точно изведено и правилно интерпретирано. Прилагането на Принципите и осъществяването на някои от функциите им не изчерпва техния потенциал и занапред да обслужват преследваните от Комисията цели.

ПЕСП са акт на организация без нормотворческа компетентност и са създадени по свободно установени ред и процедура. КЕСП е субект на частното право и нито разполага със законодателни правомощия, нито създава Принципите въз основа на овластяване от публичноправна структура с такива правомощия. При изработването на Принципите Комисията следва установени от самата нея ред и процедура[15], които създават предпоставки за постигане на търсения резултат – изготвяне на набор от правила за хармонизиране на семейноправната регулация в избраната сфера. Съблюдаваните ред и процедура не са строго формални и санкция за нарушаването им не е предвидена.

ПЕСП не са задължителни правила за поведение и отклонението от тях не се санкционира непосредствено от правото. Правните субекти не са обвързани от Принципите, освен ако не постигат съгласие за това или ако законодателен орган не ги е възприел и претворил в правни норми и принципи. Извън тези хипотези, компетентните правораздавателни органи не могат да разрешат повдигнатите пред тях спорове съобразно ПЕСП. Съобразяването на Принципите, ако изключим значението им при тълкуването на нормативните актове^[16], зависи от добрата воля на правните субекти. Те могат фактически да се придържат към въведените от Комисията правила, но съблюдаването им не може да бъде наложено. Уредените от ПЕСП права не са субективни права. За да се превърнат в такива, е нужен друг акт (властнически или частноправен), въз основа на който правният ред да гарантира възможността за тяхното упражняване.

Накрая следва да се посочи, че Принципите са правни правила и имат известна регулативна функция. Те са изведени от законовите уредби на европейските държави, повлияват нормотворческите процеси, служат за ориентир при тълкуването и прилагането на правните норми и намират отражение в представите на правните субекти за съдържанието на правнодължимото поведение. По този начин, макар сами по себе си да са незадължителни правила и съблюдаването им да не е гарантирано с принуда, Принципите се превръщат в част от механизма на правно регулиране на обществените отношения[17].

2.2. С оглед на изложеното, ПЕСП следва да бъдат определени като soft law (меко или гъвкаво право). Това означава, че Принципите не са пряк източник на семейното право, доколкото не поставят в действие, не изменят и не прекратяват задължителни правила за регулиране на семейните отношения. Те обаче задават насоката, в която да се развива семейното законодателство и са отправна точка при неговото тълкуване и интерпретиране. Принципите черпят легитимност от авторитета на организацията, която ги създава – КЕСП, от убедителността на аргументите, които стоят зад възприетите разрешения[18], от общата ценностна и културно-историческа основа, на която почива семейноправната регулация в Европа. Възможността съдът да ползва Принципите в процеса на юридическа аргументация е основание да им бъде признато значението на непряк (косвен) източник на правото[19], а това налага тяхното познаване и изучаване.

Поради многообразието на soft law източниците, квалифицирането на ПЕСП като „меко право“ не е достатъчно, за да бъде изяснена правната им природа. Нужно е Принципите да бъдат по-тясно определени. Естеството на Принципите, начинът, по който са създадени и формулирани, и тяхното предназначение, е основание за отнасянето им към категорията на частните кодификации[20]. Тези кодификации могат да бъдат определени като създадени от частноправни субекти и структури комплекси от систематизирани правила, обхващащи пълно дадена област на правно регулиране.

Частните кодификации в Европа възникват по модел на изработваните от Американския правен институт restatements – актове, предназначени да систематизират и представят в по-достъпна форма съществуващото право въз основа на неговите принципи[21]. За разлика от restatements обаче частните кодификации на Стария континент имат за цел не толкова да подредят и формулират по-ясно и достъпно приложимите норми, колкото да изведат правила, които да бъдат модел за хармонизиране на националните европейски правни системи. Частните кодификации не само възпроизвеждат действащо право. Често те установяват нови правила. Както с основание се отбелязва в литературата, ако при restatements подходът е дискриптивен (описателен), то при частните кодификации се наблюдава и втори подход – прескриптивен (предписателен)[22].

Различните подходи и цели налагат известни разлики и в прилаганата методология. При изработване на Принципите, вече стана дума, освен метода на общото/доминиращото право, въз основа на който са създадени американските restatements, се използва широко и методът на по-доброто право[23]. Въпреки изложените особености на частните кодификации все пак някои автори ги разглеждат като restatements[24].

По-познатите у нас частни кодификации са Принципите на европейското договорно право (ПЕДП)[25], Принципите на международните търговски договори на UNIDROIT и Проектът за обща референтна рамка.

 

3. Разграничение на Принципите на европейското семейно право от сходни правни категории

След опита да бъде изяснена правната природа на Принципите е необходимо да бъдат направени някои разграничения от близки правни категории.

• На първо място, ПЕСП следва да бъдат разграничавани от нормативните актове и правните норми, установени с тях. Най-общо приликите между Принципите и нормативните актове се свеждат до това, че и едните и другите установяват общи, абстрактно формулирани правила за поведение, предназначени за многократно приложение.

Двете групи правила обаче са същностно различни. За разлика от ПЕСП, правилата, които нормативните актове поставят в действие – законовите правните норми, имат задължителен характер и съблюдаване им се налага с държавна принуда. Това са правила, създадени от орган с нормотворческа компетентност по строго формална процедура и ред. Правилата на Принципите, макар и извлечени от действащото право, не са израз на законодателна воля. Те са установени по силата на волеизявление на частноправен субект в рамките на научноизследователска инициатива. Докато нарушаването на Принципите не повлича санкционни правни последици, нарушаването на правните норми е скрепено с юридическа санкция.

В действителност трябва да се признае, че има и норми на закона, за нарушаването на които не е предвидена юридическа санкция – т. нар. legis imperfecta. И те обаче са задължителни правила за поведение, създадени от орган с нормотворческа компетентност.

Функциите, които законовите правни норми и съдържащите се в Принципите правила изпълняват, са различни. Нормите на закона са основните социални норми, посредством които се регулират значимите за правото обществени отношения. Посредством правилата, които установява, законодателят внася ред, сигурност и предвидимост в отношенията между правните субекти като урежда и направлява поведението им и обществените процеси. Поради незадължителния си характер, ПЕСП нямат непосредствена регулативна функция. Правните норми пряко обслужват и другата основна функция на правото – защитната. Тя е от особено значение за семейното право. Посредством нормите на закона се осигурява защита на правата и законните интереси на правните субекти. Правилата на Принципите и останалите частни кодификации косвено също благоприятстват защитата на лицата, но не могат непосредствено да я предоставят и обезпечат. Накрая, следва да се отбележи, че една определена категория норми на закона – императивните, очертават основните предели на предоставената на правните субекти договорна свобода (чл. 9 от Закона за задълженията и договорите), докато в противоречие с Принципите по правило може да се договаря. 

Взаимовръзките между ПЕСП и нормативните актове също трябва да се отчитат. От една страна, Принципите предлагат модел, по който законодателството да се развива. От друга страна, те са изработени в резултат на анализ на материалното семейно право, чийто основен източник са нормативните актове. В законодателството на проучените национални правни системи може да бъде открит първообразът на установените с Принципите правила. Те са изведени от уредбата на семейните отношения в Европа. КЕСП търси общата сърцевина и се отклонява от доминиращото право само тогава, когато установи наличието на по-добър нормативен подход. И в случаите, в които Комисията се отклонява от доминиращото нормативно разрешение, зад възприетото правило обикновено отново прозира дадена семейноправна норма – такава, която макар и да не е успяла да се наложи в повечето европейски правни системи, разкрива потенциал да урежда семейните отношения в по-голямо съответствие с основните начала на съвременното семейно право и международноправните стандарти.

3.2. Принципите следва да се разграничават и от правните принципи[26]. Въпреки еднаквия термин, с които се означават, между правните принципи и Принципите съществуват съществени разлики.

На първо място, докато правните принципи са част от действащия правен ред и тяхното спазването и приложение се гарантира от правната система като цяло[27], ПЕСП не са израз на законодателна воля и съблюдаването им не е юридически гарантирано. Тази разлика е водеща и сама по себе си е достатъчна правните принципи и Принципите да се разглеждат като различни по същността си правни категории.

На второ място, подобно на правните норми, преобладаващата част от ПЕСП са формулирани като конкретни правила за поведение, докато правните принципи отразяват базисните идеи и положения, заложени в нормативната уредба, без да предписват пряко определено поведение. Наистина, част от Принципите също са предназначени да закрепят основните идейни начала на уредбата, поради което са формулирани съвсем общо без да забраняват, да задължават или да оправомощават за конкретно действие или бездействие[28]. И тези Принципи обаче не са правни принципи, доколкото орган с нормотворческа компетентност не ги признава за такива и не гарантира тяхното съблюдаване[29].

На следващо място, правните принципи могат да съществуват и да изпълняват пълноценно своите функции и без да бъдат формулирани изрично, стига да е възможно тяхното извеждане от нормативната уредба. Принципите по правило следва да бъдат словесно закрепени.

Най-сетне, за разлика от правните принципи, които поради своята по-голяма абстрактност често влизат в колизия помежду си[30], Принципите са съгласувани и изграждат кохерентна система. 

Внимание следва да бъде отделено и на начина, по който правните принципи и ПЕСП се съотнасят. Както вече стана дума, основните начала, на които се основава регулацията на семейните отношения в Европа, намират реализация в Принципите. По този начин ПЕСП допринасят за утвърждаването на правните принципи. Принципите от своя страна установяват някои нови идейни начала, които имат потенциала да се превърнат в самостоятелни правни принципи (общи или на отделни семейноправни институти). Такъв потенциал разкриват по мое мнение Принцип 4:6 „Защита на наето семейно жилище“, Принцип 4:8 „Задължение за предоставяне на информация“, Принцип 5:26, изискващ споровете между партньорите във фактическите съюзи да се третират като семейни спорове, и др.

3.3. ПЕСП следва да бъдат отграничавани и от правния обичай. За разлика от Принципите, правният обичай обикновено се определя като пряк източник на правото. При липса на закон той непосредствено регулира обществените отношения (5 ГПК) и неизпълнението му е скрепено с правна санкция[31]. Обратно, както вече беше изяснено, Принципите не установяват задължителни норми за поведение и само косвено въздействат върху поведението на правните субекти.

На следващо място, правният обичай почива на мълчаливо постигнатия между членовете на социума консенсус (tacito consensu populi)[32], а Принципите не са продукт на обществото. Те са акт на отделен правен субект – КЕСП.

Друга съществена разлика между правния обичай и ПЕСП е в начина на тяхното възникване. За разлика от Принципите, които се приемат с еднократен акт по определена процедура и ред, правният обичай възниква постепенно в резултат на продължителното съблюдаване на дадено правило за поведение със съзнанието, че то има задължителен характер. Фактическото съблюдаване на установените с Принципите правила свидетелства за значението и авторитета им, но е без значение за конституирането им като soft law източник на семейното право.

Най-сетне Принципите са закрепени във формален акт, което гарантира безпроблемното им установяване, докато правният обичай се съдържа в колективното обществено правосъзнание[33]. Дори когато е вписан в сборник с обичайноправни норми, правният обичай остава неписан източник на правото[34].

Въпреки съществените различия помежду им, между Принципите и правния обичай е възможно да се развият интересни взаимовръзки. Макар че не разполагам със сведения, което и да е правило на ПЕСП да е вдъхновено от семейноправен обичай, то при бъдеща редакция на Принципите е напълно възможно възприемането и на обичайни правила. Възможно е и обратното взаимодействие – отделни правила на Принципите да започнат да се прилагат от широката общественост толкова интензивно, че да се породи усещането, че съблюдаването им е задължително и така да прераснат в правен обичай.

3.4. Принципите трябва да се отграничават и от съдебната практика. Първата разлика помежду им е свързана с начина на възникване. Съдебната практика възниква в резултат на осъществяваната от съдилищата правораздавателна дейност и дейност по предоставяне на съдействие на правните субекти при упражняване на субективните им права. Друга, особена категория съдебна практика възниква по повод упражняването на възложените на върховните съдилища правомощия за преодоляване на противоречивото или неправилно тълкуване и прилагане на закона от правораздавателните органи (чл. 124 от Закона за съдебната власт). Въведените с ПЕСП правила не се създават по повод на осъществяването на функциите, с които е натоварена съдебната власт. Те не са акт на съда или на друг орган на съдебната система. Принципите са установени не с властническо волеизявление, а с волеизявление на частноправен субект.

Освен това съдебната практика, с изключение на тълкувателните актове на върховните съдилища, не се създава, за да бъде ориентир при тълкуването и прилагането на нормативната уредба. Друга е непосредствената цел на постановяваните индивидуални съдебни актове – решения, определения и др., докато една от непосредствените функции на ПЕСП е именно да дадат насока за тълкуването и прилагането на закона в съзвучие с доминиращите и работещи нормативни разрешения в Европа.

Нужно е да се посочи още, че тълкувателната практика на върховните съдилища има задължителен характер. При това тази практика е задължителна не само по отношение на съдебната и изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и други публични органи (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), но и по отношение на правните субекти[35]. Някои автори дори приемат, че тълкувателните решения и постановления имат нормативна природа[36]. Както многократно вече се изтъкна, макар да са адресирани до неограничен кръг лица, Принципите нямат задължителен характер и въведените с тях правила не представляват правни норми.

Внимание ще отделя и на взаимовръзките. От една страна, достиженията на съдената практика са използвани при изработване на ПЕСП. В почти всеки от националните доклади, въз основа на които КЕСП е изготвила проектите за отделните групи Принципи, съдебната практика по изследваните въпроси е представена. От друга страна, нормално е да се очаква, че съдебната практиката също ще започне да се опира на ориентирите, дадени от ПЕСП при тълкуване и прилагане на материалното семейно право[37]. Най-накрая, следва да се изтъкне, че и съдебната практика и Принципите могат да бъдат сериозна основа за преодоляване на несъвършенствата на действащото право при бъдеща семейноправна реформа.

3.5. Поради това, че КЕСП се състои основно от учени – теоретици, а и с оглед на начина, по който ПЕСП биват представяни – с подробен теоретико-приложен коментар, се налага отграничаването на Принципите и от правната доктрина. Още повече, че съществува разбиране, че частните кодификации са част от доктрината[38].

Правната доктрина е съвкупност от теоретични изследвания, посветени на въпросите на правното регулиране и функционирането на правната система. Доктрината предлага разрешения на редица възникнали при тълкуването и прилагането на законодателството проблеми и дава насоки за неговото усъвършенстване, включително посредством конкретни предложения за изменение на съществуващи правила и въвеждането на нови норми (т.нар. предложения de lege ferenda). За доктрината обаче водещи са анализът и аргументацията. Акцентът никога не пада върху евентуално изведените предложения за установяване на едно или друго правило за поведение. При Принципите е обратното. При тях аргументацията на предложените правила отстъпва на заден план. Основната задача на КЕСП е не да подложи на теоретичен анализ констатираните проблеми при семейноправното регулиране, а да предложи конкретен цялостен модел на уредба, които да бъдат ключ за тяхното разрешаване. Поради това в съпровождащите Принципи разяснителни коментари акцентът обикновено пада върху сравнителноправния преглед и съдържанието на възприетите правила, а не върху чисто теоретичната обосновка за тяхното установяване[39].

   Същевременно взаимовръзките между ПЕСП и правната доктрина са неоспорими. При изработването на Принципите Комисията ползва достиженията на националната доктрина на проучените правни системи. За това свидетелстват националните доклади, които изобилстват от позовавания на теоретични и теоретико-приложни съчинения. Принципите пък поставят пред доктрината нови проблеми за научно изследване. Следва да се отбележи още, че и доктрината и Принципите могат да дадат конкретни идеи за усъвършенстване на материалното семейно право. Нещо повече, наред с Принципите, и правната книжнина допринася за унифициране на семейното законодателство в Европа като осигурява непрестанен обмен на идеи и концепции, които нерядко намират нормативна реализация.

3.6. ПЕСП трябва да се разграничават и от добрите нрави. Добрите нрави са нравственоетични правила, които очертават базовите морални ориентири за дължимото в обществото поведение. Също като Принципите, добрите нрави могат да бъдат отнесени към субсидиарните източници на правото. Между добрите нрави и Принципите обаче има същностни различия.

На първо място, за разлика от ПЕСП, които се създават от отделен правен субект при съблюдаване на определен ред и процедура, добрите нрави са продукт на цялото общество и възникват в процеса на неговото развитие и нравствено израстване.

На следващо място, докато Принципите са писани правила, чието съдържание може лесно да бъде установено, то добрите нрави са неписани норми, извеждането на които често е проблематично дори и след задълбочен анализ на ценностите в обществото. Съдържанието на добрите нрави се установява мъчно и поради факта, че с развитието на обществото, което е постоянен, а и трудно забележим процес, нравствено-етичните норми за поведение също търпят развитие. Изменението на Принципите може да стане само с формален акт на КЕСП или на неин правоприемник.

Нататък, различни са последиците от нарушаването на добрите нрави и от нарушаването на Принципите. Типичната санкционна последица при нарушаване на добрите нрави се изразява в неодобрението на извършената противонравствена проява от останалите членове на социума. Нарушаването на ПЕСП не води по необходимост до накърняване на общоустановения морал и до обществено неодобрение. И по-същественото, за разлика от Принципите, накърняването на добрите нрави при договаряне се санкционира и юридически – с нищожност на постигнатото съглашение/направеното волеизявление (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Договарянето в нарушение на установените с Принципите правила само по себе си не се свързва с пораждането на санкционни правни последици.

Накрая, струва ми се, следва да се посочи, че между добрите нрави и ПЕСП се наблюдава интересно взаимодействие. От една страна, в своята работа Комисията не би могла да не отчита доминиращите в Европа обществени представи за дължимото съдържание на отношенията в семейството, а от друга – Принципите, макар и косвено, повлияват господстващия на континента морал.

 

4. Заключителни думи

Познаването на ПЕСП е необходимо, понеже те дават модел за усъвършенстване и модернизиране на националното семейно право. Тяхното изучаване от българската доктрина тепърва предстои. Настоящото изследване представлява само скромен принос в тази насока. Направените в статията изводи за правната природа на Принципите, а именно че те са източник на soft law и по-специално, че представляват семейноправна частна кодификация, която подобно на останалите частни кодификации стои близо, но не бива да бъде отнасяна към категорията на restatements, биха могли да бъдат основа за по-нататъшното изследване на работата на КЕСП и изведените от нея правила. Проведените в текста разграничения пък могат да бъдат полезни за преодоляване на смесването на Принципите с правните норми и принципи, доктрината и други сходни по формалноюридически белези категории. Така, надявам се, с познаването на ПЕСП постепенно се приближаваме към дебата за реформирането на българското семейно законодателство в съзвучие с установените с тях начала и правила. Вярвам, че този дебат трябва да се състои, защото без Принципите да бъдат възприети от българския законодател, националният ни семеен правопорядък трудно ще се интегрира в европейското правно пространство.

 

Бележки под линия:

[1] Вж. повече на https://ceflonline.net/history/. Вж. още Boele-Woelki, K., F. Ferrand, C. G. Beilfuss, M. J?nter?-Jareborg, N. Lowe, D. Martiny, W. Pintens (eds.) Principles of European family law regarding property relations between spouses. Cambridge–Antwerp–Portland, Intersentia, 2013, p. v. и Boele-Woelki, K., F. Ferrand, C. G. Beilfuss, M. J?nter?-Jareborg, N. Lowe, D. Martiny and V. Todorova. Principles of European Family Law Regarding Property, Maintenance and Succession Rights of Couples in de facto Unions. Cambridge–Antwerp–Portland, Intersentia, 2019, p. vi.

[2] Вж. Boele-Woelki, K. The Principles of European Family Law: Its Aims and Prospects. Utrecht Law Review, Vol. 1, Issue 2 (December) 2005, p. 160.

[3] Това са проф. Катарина Боеле-Уелки от Университета в Утрехт (Нидерландия), проф. Фредерик Феран от Университета Жан Мулен Лион 3 (Франция), проф. Найджъл Лоу от Университета в Кардиф (Великобритания), проф. Дитер Мартини от Университета във Франкфурт на Одер (Германия), проф. Уолтър Пинтънс от Университета в Льовен (Белгия) и проф. Дитер Шваб от Университета в Регенсбург (Германия).

[4] Вж. по-подробно отново Boele-Woelki, K., The Principles of European Family Law: Its Aims and Prospects, 160-162.

[5] Ibid.

[6] Вж. Pintens, W. Principles of European Family Law (PEFL). – In: J. Basedow, K. Hopt, R. Zimmermann, A. Stier (eds.) The Max Planck Encyclopedia of European Private Law. Volume I. Oxford: Oxford University Press, 2012, p.1329 и Pintens, W. Europeanisation of Family Law. – In: Boele-Woelki, K. (ed.) Perspectives for the Unification and Harmonisation of Family Law in Europe. Antwerp–Oxford–New York, Intersentia, 2003, p. 29.

[7] Вж. по-подробно Pintens, W. Europeanisation of Family Law, 22-23.

[8] Вж. Boele-Woelki, K. The Impact of the Commission on European Family Law (CEFL) on European Family Law. – In: Scherpe, J. (ed.) European Family Law. Volum I. The Impact of Institutions and Organisations on European Family Law. Cheltenham–Northamton: Edward Elgar, 2016, p. 211. За границите, в които методът на доминиращото право може да се прилага, и за необходимостта при изработване на Принципите да бъде използван и подходът на по-доброто право вж. Antokolskaia, M. The Better Law Approach and the Harmonisation of Family Law. – In: Boele-Woelki, K. (ed.) Perspectives for the Unification an Harmonisation of Family Law in Europe. Antwerp–Oxford–New York: Intersentia, 2003, 160-162, 166-167.

[9] Вж. Boele-Woelki, K. The Impact of the Commission on European Family Law (CEFL) on European Family Law, 222-225.

[10] Boele-Woelki, K. The Principles of European Family Law: Its Aims and Prospects, p. 160, 167.

[11] Ibid., p. 167. Вж. Boele-Woelki, K., F. Ferrand, C. G. Beilfuss, M. J?nter?-Jareborg, N. Lowe, D. Martiny, W. Pintens Principles of European Family Law Regarding Property Relations between Spouses. Cambridge–Antwerp–Portland, Intersentia, 2013, p. 8 и Boele-Woelki, K., F. Ferrand, C. G. Beilfuss, M. J?nter?-Jareborg, N. Lowe, D. Martiny and V. Todorova. Principles of European Family Law Regarding Property, Maintenance and Succession Rights of Couples in de facto Unions, p. 5.

[12] Вж. повече у Boele-Woelki, K., F. Ferrand, C. G. Beilfuss, M. J?nter?-Jareborg, N. Lowe, D. Martiny and V. Todorova. Principles of European Family Law Regarding Property, Maintenance and Succession Rights of Couples in de facto Unions, p. 3 и Antokolskaia, M. Divorce Law in a European Perspective. – In: Scherpe, J. (ed.) European Family Law. Volum III. Family Law in a European Perspective. Cheltenham–Northamton: Edward Elgar, 2016, 67-68. Вж. и Boele-Woelki, K. The Commission of European Family Law: Taking Stock after Alost Twenty Years. – In: Boele-Woelki, K., D. Martiny (eds) Plurality and Diversity of Family Relations in Europe. Cambridge: Intersentia, 2019, 242-243,

[13] В обяснителния меморандум към Препоръка CM/Rec(2015)4 на Комитета на министрите на страните членки на Съвета на Европа за предотвратяване и разрешаване на спорове за преместване на дете се правят позовавания на Принципите относно родителската отговорност. Вж. параграф 70 и 73 от обяснителния меморандум. Препоръката и меморандумът са достъпни на https://rm.coe.int/16807096c9.

[14] Вж. например Принцип 4:2 „Равенство на съпрузите“ и Принцип 5:4 „Равенство на партньорите“, които предвиждат, че съпрузите, съответно партньорите във фактическите съюзи, имат еднакви права и задължения.

[15] За работна методология на Комисията вж. Boele-Woelki, K. The Working Method of the Commission on European Family Law. – In: Boele-Woelki, K. (ed.) Common Core and Better Law in European Family Law. Antwerp–Oxford: Intersentia, 2005, p. 15 et seq., Boele-Woelki, K. The Principles of European Family Law: Its Aims and Prospects, p. 165 и Boele-Woelki, K. The Impact of the Commission on European Family Law (CEFL) on European Family Law, 210-2011.

[16] Принципите биха могли да дадат насока при интерпретиране на нормативните разпоредби. За тази функция на Принципите волята на правните субекти е ирелевантна.

[17] Не всяко юридическо правило за поведение е скрепено с възможността за налагане чрез принуда. По този въпрос вж. анализа на Гройсман, С. Soft Law и понятието за правото. – В: Soft Law и съвременното право. С., Сиби, 2017, с. 51 и сл.

[18] Съображенията на Комисията могат да бъдат открити в коментарите към Принципите.

[19] Непреки източници на правото са тези, които съдът не е задължен приложи, но би могъл да ползва при аргументиране на своите решения. При преките източници за съдията съществува юридическо задължение да приложи нормата. Вж. Ташев, Р. Обща теория на правото. С., Сиби, 2004, с. 28. Вж. и Русчев, Ив. Нормативните актове – източник на частното право. С., Албатрос, 2008, с. 46, където непреките източници се определят като допълнителни фактори, подпомагащи правоприлагането. Срв. и Торбов, Ц. История и теория на правото. С., Издателство на БАН, 1992, с. 292 – там косвените източници се разглеждат като актове и явления, които модифицират или засягат приложението на създаваните от преките източници на правото норми.

[20] В англоезичната литература тези актове се означават като Private Codifications или Non-Legislative Codifications. В подкрепа на втория термин вж. Jansen, N. Dogmatising Non-legislative Codifications. Non-legislative Reference Texts in European Legal Discourse. – In. Brownsword, R., H. Micklitz, L. Niglia (eds.) The Foundations of European Private Law, 2-3, достъпно на https://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1691982 , посетено на 06.06.2022 г.

[21] Вж. Michaels, R. Restatements – In: J. Basedow, K. Hopt, R. Zimmermann, A. Stier (eds.) The Max Planck Encyclopedia of European Private Law. Volume I. Oxford: Oxford University Press, 2012, 1464-1465.

[22] За тези и други различия между американските restatements и частните кодификации на Стария континент виж отново Michaels, R., Op. cit., 1467-1468. Вж. и Митев, Кр. Частните кодификации в правораздавателната практика. – В: Soft Law и съвременното право. С., Сиби, 2017, 77-78.

[23] За по-ограниченото приложно поле на метода на доминиращото право при изработване на Принципите вж. Antokolskaia, M. The Better Law Approach and the Harmonisation of Family Law, 161-162.

[24] Сред тези автори е и проф. Ralf Michaels, който означа частните кодификации в Европа като „европейски restatements“. Вж. Michaels, R., Op. cit., 1466-1468.

[25] ПЕДП са достъпни на български в превод на доц. Кристиан Таков, който има огромна заслуга за тяхното популяризиране у нас. Вж. превода на http://www.christiantakoff.com/wp-content/uploads/soft_law/PECL_EN_BG_Footnotes.pdf , посетено на 07.06.2022 г.

[26] Ще се ръководя от разбирането, че правните принципи са основни, базисни идеи и положения, от които се ръководи законодателят при определяне на съдържанието на правните норми и институти.

[27] Вж. Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова Българско гражданско процесуално право. Девето преработено и допълнено издание. С., Сиела, 2012, с. 87; Бержел, Ж. Обща теория на правото. С., ЮУ „Неофит Рилски”, 1993, с. 106, 117; Рачев, Ф. Обща теория на гражданското право. Първи том. С., УИ „Стопанство“, 1997, с. 123; Христов, В. Относно принципите на правото. Правна мисъл, 2000, № 3, 15–19; Мосинов, Е. За същността на „правния принцип” и принципите на правото. Съвременно право, 1995, №. 1, с. 104, 109, 110. Това е разбирането и на съдебната практика. Вж. например Р. № 1444–1999–ВКС, V г. о.

[28] Тези Принципи могат да бъдат означени като soft law принципи. Вж. Стоилов, Я. Правните принципи – теория и приложение. С., Сиби, 2018, с. 199 и сл.

[29] Трябва все пак да се признае че на практика голяма част от основните начала на Принципите (равенство на съпрузите, зачитане на правосубектността им и др.) са вече широко възприети като семейноправни принципи от европейките юрисдикции. Включването на тези начала в Принципите цели единствено допълнителното им утвърждаване.

[30] Вж. Ташев, Р. Обща теория на правото. С.: Сиби, 2004, с. 151. Вж. също Топузов, Д. Нищожност на брачния договор. С., Сиела, 2016, с. 77.

[31] Вж. повече у Ташев, Р. Обща теория на правото…, 78-79.

[32] Вж. Павлова, М. Гражданско право – обща част. С., Софи-Р, 2002, 78-79.

[33] За установяването на правния обичай на практика се ползват вещи лица, сборници с правни обичаи, съдебни актове и др. Вж. Павлова, М. Гражданско право …, с. 82.

[34] Вж. повече у Ташев, Р. Обща теория на правото…, с. 77.

[35] Вж. Сталев, Ж. Съдебната практика като източник на правото, § IV, т. 1 – Съдебно право, достъпно на http://www.sadebnopravo.bg/biblioteka/2015/8/6/-1, посетено на 29.05.2022 г. Вж. и Павлова, М. Гражданско право – обща част. С., СОФИ-Р, 2002, с. 87. Друго изглежда е разбирането на Русчев, Ив. Нормативните актове – източник на частното право. С., Издателство „Албатрос“, 2008, с. 35.

[36] Вж. Таджер, В. Гражданско право на Народна република България. Обща част. Дял I., С., СОФИ-Р, 2001, с. 165, 168-169, 172. Според проф. Сталев например тълкувателните решения на върховните съдилища „… са убедителна илюстрация на нормотворческата функция на съдебната практика, защото при тях самият законодател изрично овластява тези съдилища да издават тълкувателни нормативни актове, като по този начин им възлага нормотворческа компетентност“. Вж. Сталев, Ж. Съдебната практика …, § IV, т. 3.

[37] На други частни кодификации българската съдебна практика вече се позовава. Вж. Решение № 16198 от 11.08.2014 г. на Софийски градски съд по въз. гр. д. № 14722/2013 г., Решение от 18.12.2014 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 36448/2014 г. и коментара на двете съдебни решения у Митев, Кр. Частните кодификации в правораздавателната практика, 70-74. Вж. също Решение № 136 от 15.03.2022 г. на Апелативен съд – Пловдив по в. т. д. № 949/2021 г., Решение № 58 от 7.07.2021 г. на Апелативен съд – Пловдив по в. т. д. № 369/2021 г., Решение № 260085 от 24.11.2020 г. на Апелативен съд – Пловдив по в. т. д. № 402/2020 г. и др.

[38] По този въпрос вж. отново Митев, Кр. Частните кодификации …, с. 78 и цитираните там автори.

[39] Митев общо сочи, че при частните кодификации коментарите целят преди всичко да изяснят съдържанието на възприетите правила. Пак там.