(дата на записа: 22.05.2024 г., продължителност: 1:48:21)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Хармид [БАЕНЕТО]“ (22.05.2024)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Невена Панова и Стоян Ставру обсъждат:
– Кой е Хайрефонт?
– Кой е Хармид и как тялото му въздейства върху „кантара“ на Сократ?
– Кога един младеж е „надарен и в душата си“?
– Каква е историческата съдба на Критий и има ли шанс той и неговия род в усилието за търсене на разумността?
– Възможна ли е философия във фитнеса (палестрата)?
– Каква е връзката на диалога с тракийските лечители?
– Защо една билка се нуждае и от баене?
– Що е разумността: спокойно действие, чувство за срам или това, че всеки си върши своето?
– Възможно ли е познание, което познава себе си: „да знае какво знае и какво не знае“?
– Заразно ли е объркването?
– Празни приказки ли е баенето?
– Може ли да те направи щастлив етиката?
– Какво може да направи истината „за присмех“?
– Как можем да се изгубим в превода?
– Има ли рекламна цел диалогът „Хармид“?
„Хармид“ е един от т.нар. „апоретични“ диалози, в които дефинициите не успяват да издържат на въпросите и разговорът завършва без изход. Поставените въпроси остават без отговори. Този риск е особено голям, когато разговорът е за добродетелите, защото „добродетелта е не просто качество на отделния човек, а ситуация, в която човек влиза в отношения с други хора“ (Георги Гочев, Свободата от сенките…). Дали и нашият разговор върху разговора между Сократ, Хармид и Критий беше такъв, преценете сами 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Хармид (диалог), Платон, прев. Богдан Богданов. С., Наука и изкуство, 1979 (линк);
– Ситуации на изказване или премълчаване на (тракийско) знание
в Платоновите диалози, Невена Панова – В: Древна Тракия и траките: маската на Борей. In honorem Vanya Lozanova-Stancheva, 2023;
– Грижа за душата на един младеж. Красота у разумност в диалога „Хармид“, Георги Гочев // Литературен вестник, 11.07.2023, бр. 25, год. 32, 10 – 13.
Представяне на госта:
Невена Панова е магистър по класическа филология (1999) и бакалавър по унгарски език и литература на Софийския университет (1999), доктор по старогръцка литература (2004). Преподавателската й работа като доцент в СУ „Св. Климент Охридски“ обхваща курсове по старогръцки език и автори (философска проза, историография), по старогръцка литература (в бакалавърска и магистърска степен), по академично писане, по старогръцки език за неспециалисти. Изследователските й интереси са в областта на историята и теорията на старогръцката литература, на философската проза (Платон), на рецепцията на античността в българските литература и култура и в съвременната философия.
„Казах му, че е билка, но че освен нея има нужда и от баене, което, ако се припява заедно с вземането на билката, тогава лечителното й действие е пълно. Без баенето от вземането на билката няма никаква полза.
…
Затова, ако искаме да бъде здрава главата и останалото тяло, нужно е да излекуваме най-напред душата. „А душата се лекува, щастливецо, с определено „баене“ – рече тракът. Баенето се състояло в изказване на разумните принципи. А от такива принципи се пораждала в човешките души разумността.
…
– Правилно, Хармиде – рече Критий. – Ако направиш това, ако се оставиш на баенето на Сократ и никак не бягаш от него, за мен това ще е доказателство, че си разумен.“
Хармид,
Платон,
прев. Богдан Богданов