(дата на записа: 25.06.2025 г., продължителност: 1:48:33)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Феминизъм и постхуманизъм“ (25.06.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Станимир Панайотов и Стоян Ставру обсъждат:
– Какво представлява не-философията?
– Какъв е капиталът на философията и какво „продават“ философите?
– Каква е разликата между феминизма като политическа практика и академична теория?
– Какво е реалното и защо е едностранчиво?
– Можем ли да познаваме себе си?
– Защо е полезна и има ли край съюзът между феноменология и феминизъм?
– Може ли да съществува феминизъм без телесност?
– Каква е разликата между литературната и буквалната форма на обезтелесяване?
– Може ли да страдаме и да проявяваме грижа виртуално?
– Защо ИИ моделите и експериментирането с постчовешка идентичност често се обозначава с женски имена?
– Какво представлява соларната смърт?
– Каква е разликата между „мъжката“ и „женската“ смърт?
– Какво става с насилието след тялото?
– До къде се разпростират възможностите на въображението?
В този епизод навлизаме в едно от най-парадоксалните и провокативни направления на съвременната философска мисъл: феминистката теория на обезвъплъщаването. Какво става с феминизма, когато тялото вече не е неговата основа, а изглежда по-скоро като пречка? Защо най-радикалните проекти на критическа теория се сблъскват с границите на въплътеността? Как се преработва страданието, когато се загуби тялото, и как се връща етиката, когато субектът е дигитален? Проследяваме пътя от континенталния реализъм през Ларюел и Колозова до постхуманистичните хоризонти, където феминизмът не се отказва от радикалността си, а я превежда през техно-апокалиптична лексика. Ако искате да чуете един разговор за границите на грижата, на познанието и на самото съществуване, този епизод е подходящо място да започнете изпълнението на вашето намерение.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Disembodiment: A Continental Feminist–Realist Approach, Stanimir Panayotov – In: New Realism: Problems and Perspectives, edited by Alexander Kanev, 253–277, Sofia: Sofia University Press, 2019 (линк);
– Феминистка теория на обезтелесяването (видео), Станимир Панайотов, семинар „Методологически проблеми на литературознанието“ към секция „Теория на литературата“, Институт за литература, БАН, 18 юли 2024 (линк);
– Feminisms Beyond the Body: A Feminist Theory of Disembodiment, Stanimir Panayotov, Center for Advanced Study Sofia Working Papers, № 13, 2023, р. 1-32;
– The Problem of Disembodiment in Feminist Poststructuralism (видео), Stanimir Panayotov , Institute of Social Sciences and Humanities, Skopje, June 18, 2016 (линк);
– Спекулативен реализъм, обектно-ориентирана философия и визуални изкуства: библиография, Станимир Панайотов, Open Arts Foundation, 2018 (линк);
– Cut of the Real: Subjectivity in Poststructuralist Philosophy (книга), Katerina Kolozova, New York: Columbia University Press, 2014 (линк);
– Различие и тъждество: бъдещето на мисълта, Франсоа Ларюел, прев. Иванка Райнова, Философска мисъл, № 1, 1991, с. 101-103.
– Може ли да се мисли без тяло?, Жан-Франсоа Лиотар, в „Нечовешкото: Беседи за времето“, прев. Тодорка Минева, София: Сонм, 1999, с. 10-24;
– Време без ставане, Кантен Меясу, прев. Петко Петков, Philosophia, № 8 (2014): 95-114 (линк)
– Nihil Unbound: Enlightenment and Extinction (книга), Ray Brassier, Basingstoke: Palgrave Macmillan, 2007 (линк).
Представяне на госта:
Станимир Панайотов е изследовател в секция „Теория на литературата“ в Института за Литература, БАН. Преди това е преподавал философия и културология (Тюмен, 2021-2023), бил е постдокторант в Центъра за академични изследвания в София (2020-2021), и е преподавал различни курсове от областта на хуманитаристиката в Будапеща, Йерусалим, Скопие и София. Защитил е докторат по сравнителни джендър изследвания в Централноевропейския университет (Унгария, 2020) на тема The Problem of Disembodiment: An Approach from Continental Feminist-Realist Philosophy под научното ръководство на Естер Тимар и Ищван Перцел; получва магистърска степен по философия и джендър изследвания от Институт „Евро-Балкан“ (Северна Македония, 2011), където работи с Катерина Колозова и Миглена Николчина. Панайотов специализира континентална философия, с фокус върху пресечностите между феминистка, късноантична и не-философия, както и в полетата на спекулативния/новия реализъм, а понякога пише за съвременни художествени практики и експериментална музика.
