(дата на записа: 16.07.2025 г., продължителност: 1:24:58)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Записки от подземието [Достоевски]“ (16.07.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:
– Трябва ли да се живее, след като човек навърши 40 години?
– Какво означава да си смотан?
– Какво да правим, когато ни боли черния дроб?
– Две плюс две … равно ли е на четири?
– Защо подземният човек не успява да стане дори насекомо?
– Кое е по-силно: насладата от унижението или гордостта на злобата?
– Какво се случва, когато ви гледа Аполон?
– Трябва ли да сме джентълмени с една проститутка?
– На кого говори Подземният човек?
– Обречен ли е умният човек да бъде един вечен „дърдорко“?
– Защо се правим на луди и каква е ролята на страданието в щастливото бъдеще на човечеството?
– Каква е разликата между „истинските“ дейци и съзнанието, което трупа кал около себе си?
– Има ли път навън от Подземието?
„Записки от подземието“ на Фьодор Достоевски е кратък, но наситен с философски заряд монолог на т.нар. „Подземен човек“. Болезненото преживяване на множеството унижения, които героят трупа от детството си, се превръща в основен двигател на една задъхваща се в своята саморазрушителност реч. Злоба, насочена и към другите, и към самия него, дава на Подземния човек илюзията за надмощие, макар и практически да парализира волята му. Той постоянно анализира мотивите на действията си до степен, с което се показва парадокса на умния човек, който, знаейки твърде много, се оказва неспособен да действа. Самосъзнанието се разгръща в болезнена хиперрефлексия, а фиксацията върху рационалните доказателства и математическите истини като „две по две е четири“ се превръщат в емблеми на ограниченията, които интелектът сам си поставя. Сблъсъкът с Лиза не води до катарзис, а вместо това задълбочава чувството за отчуждение и злобното наслаждение на Подземния човек от собствената му морална разруха. Дали най-накрая във Вокс нихили ще разобличим просвещенския оптимизъм, че рационалното прозрение неизбежно води до етичен и практически прогрес, или ще покажем колко комичен е опитът на човека да достигне до истината за другите и за себе си? Слушайте разговора 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Записки от подземието (книга), Фьодор Достоевски, прев. Лиляна Минкова, издателство Нике, 2023 (линк).
