(дата на записа: 18.05.2026 г., продължителност: 1:33:03)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Теетет [ЗНАНИЕТО]“ (18.05.2026)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Ясен Захариев и Стоян Ставру обсъждат:
– Кой е Теетет и по какво прилича на Сократ?
– Каква е разликата между бабуването и сватосването?
– Какви са рожбите на бременните мъже?
– Може ли да се премахне злото, което броди, и на къде „бягат“ философите?
– Прав ли е Протагор за усещанията и какво става, когато „всеки сам да си преценя“?
– Как сънят, болестта и лудостта променят усещанията и… знанието?
– Може ли философът да бъде нещо повече от „торба с аргументи“?
– Трябва ли да гледаме към небето, когато пътят е осеян с дупки?
– Какво представлява восъчната таблица в душите ни и как е свързана с майката на Музите?
– Какви грешки допускат хората с „космати, груби и каменни сърца“?
– Как „ловитбата на знания“ е свързана с метафората за гълъбарника (птичарника) и каква е разликата между това да придобиеш и да имаш знание?
– Как може да не знаеш „поради своето знание“ и наличното знание „да способства човек да знае нещо“?
– Как научаваме наново от себе си?
– Какво представлява истинното мнение и истинното мнение с обяснение на смисъла (логоса)?
– Защо съдията може да налучка истината, без да знае?
„Теетет“ е диалогът, в който Платон посочва удивлението като „началото на философията“, като тук са и едни от най-удивителните и запомнящи се метафори, които Платон оставя в граничното поле между философията и литературата: акушерството като метод за постигане на знание (израждане при бременност), восъчната таблица като матрица на паметта, косматото сърце, гълъбарника с всякакви птици… В този диалог може да прочетем и това, че „Свинята е мярка на всички неща, кучеглавата маймуна или някое друго още по-странно същество“ (161с, с. 143). Когато „всеки сам и единствен ще разполага със своите мнения, всичките правилни и истинни“ (161d, с. 144), стигаме да патова ситуация, „[з]ащото да се заемаме да опровергаваме и преценяваме помежду си своите представи и мнения, след като те всекиму са правилни, не е ли безмерно дълъг брътвеж“ (161e, с. 144). В подобен свят няма как да има учители и ученици. И все пак Сократ се бори за мястото на знанието. До къде стига? Слушайте епизода 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Теетет (диалог), Платон, прев. Богдан Богданов. – В: Платон. Диалози. Том 4, С., Издателство „Наука и изкуство“, 1990 (линк).
Представяне на госта:
Ясен Захариев е преподавател в Нов български университет от 2005 г. Той е съставител и редактор на множество статии в области като: история на философията, теория на познанието, философия на вкуса и др. Освен от философия се интересува и от вино. Ясен Захариев е работил последователно в няколко изби в Калифорния и Южна Австралия, като многократно е бил избиран за дегустатор и съдия на местни и международни форуми. Също така е автор на много статии, свързани с културата и географията на виното.
176а-b (с. 163):
СОКРАТ:
Да, ама злото нито може да се премахне, Теодоре, тъй като постоянно трябва да има нещо противоположно на доброто, нито може да се установи сред боговете – то броди по необходимост в смъртната природа и по тези места. Поради това, колкото може по-скоро, е нужно да се опитаме да побегнем оттук и да се отправим натам. Бягството е уподобяване във възможната степен на бога, а уподобяване значи да станеш справедлив и благочестив с разум. Да, отлични мой, но съвсем не е лека работа да убедиш човешкото множество, че не заради това, което смята, трябва да се стреми към добродетелта и да избягва злината, да заляга в едното, а в другото не – не за да изглежда човек добър, а не лош. Това са, както е приказката, бабини диветини, на мене така ми се вижда.
194с-195а (с. 190):
СОКРАТ:
Та ето откъде казват, че става това. Когато восъкът на нечия душа е много дълбок, податлив и добре размекнат, преминаващото през усещанията и отпечатващото се в това „сърце“ на душата, което Омир е казал, загатвайки за неговата прилика с восъка, оставя чисти, достатъчно дълбоки и трайни знаци, а хората с такива души, първо, усвояват лесно, второ, са паметливи и поради това не разменят знаците от различните усещания, а си съставят истинни мнения. Тъй като знаците са ясни и разположени свободно, подобни люде бързо ги разпределят и отнасят всеки към неговия оригинален печат, за който именно казват, че е с битие. Точно тези хора са наричани мъдреци. Не смяташ ли, че е така?
ТЕЕТЕТ:
Абсолютно така е.
СОКРАТ:
А когато нечие сърце е „космато“, което всъщност премъдрият поет е възхвалил, или когато е омърсено и от нечист восък, прекалено влажно или твърдо, людете с влажно сърце усвояват бързо, но лесно забравят, а людете с твърдо — обратното. Тези с космати, груби и каменни сърца, примесени било със земя, било с тор, получават неясни първоначални отпечатъци. Неясни са и на людете с твърди сърца, тъй като им липсва дълбочина. Неясни са и на людете с влажни сърца, защото скоро се замъгляват от постоянното разтичане. Ако към всичко това се добави и натъпкването на впечатленията едно в друго поради липса на място, в случай че нечия душичка е малка, отпечатъците ще бъдат още по-неясни. Та така става с всички хора, които преценяват лъжливо. Когато гледат, слушат или обмислят нещо, те не могат да отнесат веднага впечатлението към неговия оригинален печат…
197b-198a (с. 194-195):
СОКРАТ:
Виж тогава дали е възможно по същия начин човек да се е сдобил със знание, но да го няма и също като за наловилия диви птици, гълъби и друго, който си е направил у дома гълъбарник и ги отглежда, бихме могли да кажем в някакъв смисъл, че винаги ги е имал, понеже се е сдобил с тях, нали?
ТЕЕТЕТ:
Да.
СОКРАТ:
Но в друг смисъл можем да кажем, че той не разполага с никоя птица, но че е налице за него отнасящата се до тях възможност, след като ги е наловил и е направил да му бъдат подръка в собствения му двор, да вземе и подържи, когато поиска, която пожелае, и пак да я пусне и да може да прави това колкото пъти реши.
ТЕЕТЕТ:
Така е.
СОКРАТ:
Всъщност както по-напред изработихме в човешките души не знам каква фигура от восък, нека сега да направим във всяка душа по един гълъбарник с най-разнообразни птици в него – едни от тях на ято, отделно от останалите, други по няколко, трети поединично насред всички, където се случи, да кацнат.
ТЕЕТЕТ:
Да кажем, че сме го направили. А после какво?
СОКРАТ:
Докато сме деца, редно е да кажем, че тази клетка е празна, като вместо птиците мислим за знания. А придобие ли човек някакво знание и затвори ли го в ограденото място, редно е да кажем, че е открил или усвоил работата, за която е това знание, и че в това се изразява знанието.
ТЕЕТЕТ:
Нека да бъде така.
СОКРАТ:
Помисли тогава наново с какви имена трябва да наречем знанието, което човек пожелае да залови, да подържи в ръка и пак да пусне – дали със същите, които му е дал, когато го е придобил, или с други. Оттук ще разбереш по-ясно какво искам да кажа.
Теетет,
Платон,
прев. Богдан Богданов
