(дата на записа: 04.05.2026 г., продължителност: 1:37:23)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
ПРИКАЗКИ: и така, и така [Ръдиард Киплинг] (04.05.2026)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Детски приказки“. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме както класически детски приказки, така и съвременни детско-юношески романи. Стремежът ни ще бъде да представим различните контексти, в които се ражда детската литература и начините, по които тя може да се чете от възрастни. Вярваме, че литературните входове към света на детството могат да бъдат от особена полза при адресирането на едни от най-тежките проблеми на света, в който живеем като възрастни.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Мария Пипева и Стоян Ставру обсъждат:
– Кой е Киплинг и защо „Книга за джунглата“?
– Защо китът има тясно гърло?
– Как леопардът стана на петна?
– Може ли е една приказка винаги да се разказва по един и същ начин („точно така“)?
– Защо животните на Киплинг са толкова екзотични?
– Колко надежден е всезнаещият разказвач?
– Има ли 13-а приказка и коя е тя?
– Може ли да обясним начина, по който са подредени 12-те приказки?
– Кое е първото опитомено животни (отговор: мъжът)?
– Какво може да ни каже котката за бизнес преговорите?
– Объркващ ли е езикът и какви са криптограмите, които ни е заложил Киплинг?
– Как се съотнасят щипката на рака и ръката на закона?
– Какво се случва, когато пеперудите тропат с крак?
– Каква е разликата между хобота на слончето и носът на Пинокио?
– Каква е рецепцията на „Приказки“ на Киплинг в България?
„Приказки“ на Ръдиард Киплинг е сборник от 12 приказки, които претендират да обясняват различни неща в света на детето: храносмилателната система на кита, гърбицата на камилата, кожата на носорога, петната на леопарда, хобота на слончето, скоковете на кенгурото, произхода на броненосците но и силата на писаното слово и тайните на азбуката. Особено интересни са последните три приказки, в които можем да открием генеалогията на реда през фигурите на морето и рака, жената и котката, а също и джина и пеперудата. Въпреки, че не са толкова популярни като „Книга за джунглата“, „Приказките“ на Киплинг оказват силно влияние не само в Англия, но и върху световната детска литература. Днес решихме да поговорим именно за това влияние и за удоволствието от четенето на „Приказките“.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Приказки (книга), Ръдиард Киплинг, прев. Валери Петров, илюстрации: Никифор Русков, С., „САМПО“, 1997 (линк);
– Kipling and the Children (книга), Roger Lancelyn Green, London, Elek Books Ltd., 1965 (линк);
– The Just So Stories retold – Rudyard Kipling (видеа), YouTube, Shoo Rayner Studio, 11.2020 (линк);
– The Life of Rudyard Kipling | For Kids (видео), YouTube, Bedtime History, 29.03.2024?г (линк).
Представяне на госта:
Мария Пипева е доцент по английска литература и култура в катедра „Англицистика и американистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2017 г. до 2025 г. е съръководител на магистърската програма „Превод“ във Факултета по класически и нови филологии. Научните ? публикации са в областта на модерната и постмодерната британска литература, преводознанието, преводната рецепция, детската литература. Преводач и редактор е в областта на хуманитаристиката, художествената литература за възрастни и детската литература. През 2015 г. книгата ? „Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи на английска детска литература“ (УИ „Св. Климент Охридски“, 2014) е отличена с Годишната награда на Съюза на преводачите в България за ярки постижения в областта на теорията, историята и критиката на превода.
– Какви хора живеят по тия места?
– В тая посока – рече Котака, като описа кръг с десния си крак – живее един Шапкар. А в тая посока – като замахна с другия – един Мартенски Заек. Иди при когото щеш. И двамата са побъркани.
– Но аз не искам да ида при побъркани – забеляза Алиса.
– А! Не може иначе – рече Котака. – Ние всички сме побъркани. Аз съм побъркан. Ти си побъркана.
– Отде знаеш, че съм побъркана! – каза Алиса.
– Сигурен съм – рече Котака, – иначе нямаше да дойдеш тука.
Алиса съвсем не мислеше, че това е истинско доказателство, но продължи:
– А отде знаеш, че ти си побъркан?
– Първо на първо – рече Котака – кучетата не са побъркани, нали? Приемаш ли това за вярно?
– Приемам, че е тъй – отговори Алиса.
– И тъй – продължи Котака, – виждаш, кучетата лаят, когато са ядосани, и махат опашка, когато се радват. А аз лая, когато се радвам, и махам опашка, когато съм ядосан. Значи съм побъркан.
Алиса в Страната на чудесата,
Луис Карол,
прев. Лазар Голдман,
1996
