ПОДКАСТ

(дата на записа: 04.05.2026 г., продължителност: 1:37:23)

(всички теми на Vox Nihili – виж тук)

ВИДЕО

 

Всички епизоди на Вокс Нихили

може да чуете и в YouTube на този адрес.

—

—

ПРИКАЗКИ: и така, и така [Ръдиард Киплинг] (04.05.2026)

 

Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.

 Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Детски приказки“. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме както класически детски приказки, така и съвременни детско-юношески романи. Стремежът ни ще бъде да представим различните контексти, в които се ражда детската литература и начините, по които тя може да се чете от възрастни. Вярваме, че литературните входове към света на детството могат да бъдат от особена полза при адресирането на едни от най-тежките проблеми на света, в който живеем като възрастни.

Темата се организира по идея на Стоян Ставру.

 

Любомир Бабуров, Мария Пипева и Стоян Ставру обсъждат:

– Кой е Киплинг и защо „Книга за джунглата“?

– Защо китът има тясно гърло?

– Как леопардът стана на петна?

– Може ли е една приказка винаги да се разказва по един и същ начин („точно така“)?

– Защо животните на Киплинг са толкова екзотични?

– Колко надежден е всезнаещият разказвач?

– Има ли 13-а приказка и коя е тя?

– Може ли да обясним начина, по който са подредени 12-те приказки?

– Кое е първото опитомено животни (отговор: мъжът)?

– Какво може да ни каже котката за бизнес преговорите?

– Объркващ ли е езикът и какви са криптограмите, които ни е заложил Киплинг?

– Как се съотнасят щипката на рака и ръката на закона?

– Какво се случва, когато пеперудите тропат с крак?

– Каква е разликата между хобота на слончето и носът на Пинокио?

– Каква е рецепцията на „Приказки“ на Киплинг в България?

 

„Приказки“ на Ръдиард Киплинг е сборник от 12 приказки, които претендират да обясняват различни неща в света на детето: храносмилателната система на кита, гърбицата на камилата, кожата на носорога, петната на леопарда, хобота на слончето, скоковете на кенгурото, произхода на броненосците но и силата на писаното слово и тайните на азбуката. Особено интересни са последните три приказки, в които можем да открием генеалогията на реда през фигурите на морето и рака, жената и котката, а също и джина и пеперудата. Въпреки, че не са толкова популярни като „Книга за джунглата“, „Приказките“ на Киплинг оказват силно влияние не само в Англия, но и върху световната детска литература. Днес решихме да поговорим именно за това влияние и за удоволствието от четенето на „Приказките“.

 

Разговора може да чуете ТУК.

 

 

Допълнителни материали:

– Приказки (книга), Ръдиард Киплинг, прев. Валери Петров, илюстрации: Никифор Русков, С., „САМПО“, 1997 (линк);

– Kipling and the Children (книга), Roger Lancelyn Green, London, Elek Books Ltd., 1965 (линк);

– The Just So Stories retold – Rudyard Kipling (видеа), YouTube, Shoo Rayner Studio, 11.2020 (линк);

– The Life of Rudyard Kipling | For Kids (видео), YouTube, Bedtime History, 29.03.2024?г (линк).

 

Представяне на госта:

Мария Пипева е доцент по английска литература и култура в катедра „Англицистика и американистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2017 г. до 2025 г. е съръководител на магистърската програма „Превод“ във Факултета по класически и нови филологии. Научните ? публикации са в областта на модерната и постмодерната британска литература, преводознанието, преводната рецепция, детската литература. Преводач и редактор е в областта на хуманитаристиката, художествената литература за възрастни и детската литература. През 2015 г. книгата ? „Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи на английска детска литература“ (УИ „Св. Климент Охридски“, 2014) е отличена с Годишната награда на Съюза на преводачите в България за ярки постижения в областта на теорията, историята и критиката на превода.

 

– Какви хора живеят по тия места?

– В тая посока – рече Котака, като описа кръг с десния си крак – живее един Шапкар. А в тая посока – като замахна с другия – един Мартенски Заек. Иди при когото щеш. И двамата са побъркани.

– Но аз не искам да ида при побъркани – забеляза Алиса.

– А! Не може иначе – рече Котака. – Ние всички сме побъркани. Аз съм побъркан. Ти си побъркана.

– Отде знаеш, че съм побъркана! – каза Алиса.

– Сигурен съм – рече Котака, – иначе нямаше да дойдеш тука.

Алиса съвсем не мислеше, че това е истинско доказателство, но продължи:

– А отде знаеш, че ти си побъркан?

– Първо на първо – рече Котака – кучетата не са побъркани, нали? Приемаш ли това за вярно?

– Приемам, че е тъй – отговори Алиса.

– И тъй – продължи Котака, – виждаш, кучетата лаят, когато са ядосани, и махат опашка, когато се радват. А аз лая, когато се радвам, и махам опашка, когато съм ядосан. Значи съм побъркан.

 

Алиса в Страната на чудесата,

                                                                                                     Луис Карол,

прев. Лазар Голдман,

1996

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.