Статията може да бъде свалена и прочетена в pdf формат тук.

Автор: Зорница Спасова, Национален център по обществено здраве и анализи

Когато говорим за климатична справедливост и здраве в контекста на промените в климата, обикновено във фокуса на вниманието са жените, тъй като те са по-уязвимият пол към новите опасности. Но климатичните промени засягат по специфичен начин и мъжкия пол, нещо повече – към определени климатични рискове мъжете се оказват по-уязвими заради някои специфични активности, които те изпълняват във връзка с разделението на труда. Мъжете, например, са свръхпредставени сред работещите на открито и по-често са изложени на екстремни горещини, студени вълни и замърсен въздух. В България това засяга стотици хиляди мъже и се отразява не само на риска от трудови злополуки и сърдечно-съдови заболявания, но и на репродуктивното и психичното им здраве.

Климатичните промени не засягат еднакво всички хора. Така наречената „климатична уязвимост“ описва степента, в която дадена демографска група е застрашена от измененията в климата и способността ? да се справя с последствията от тях. Тя се определя от 3 ключови фактора: излагането на климатични опасности, като горещи вълни и наводнения; чувствителността към тези рискове и възможностите за адаптация (Фиг. 1).

Фиг. 1: Компоненти на климатичната уязвимост, Източник. Превод: Николай Петков

Климатичната уязвимост не е равномерно разпределена, а следва съществуващи социални, икономически и здравни неравенства, които правят някои групи по-засегнати от други. В този смисъл и половите различия при климатичните рискове не са само въпрос на биологична обусловеност, а резултат от различно излагане, чувствителност и достъп до ресурси, които оформят начина, по който жените и мъжете преживяват климатичните промени.

Ако сравняваме двата пола, по отношение на параметъра „излагане на климатични рискове“ има дейности и сфери, в които мъжете са по-изложени на тези рискове от жените. По отношение на чувствителността обаче, жените са по-чувствителни към климатичните опасности, както по отношение т. нар. биофизична уязвимост, така и по отношение на социалната уязвимост. Биофизичната уязвимост е свързана с ефектите от физическите климатични опасности, като напр. горещи вълни или проливни дъждове. Социалната уязвимост разглежда многобройните политически, институционални, икономически и социални структури, които формират контекста за изменението на климата (11).

Сходна разлика се наблюдава и при адаптивния капацитет към измененията в климата. Средностатистически мъжете разполагат с по-висок адаптивен капацитет, най-вече поради по-високите си доходи. В България разликата в средната годишна заплата между мъжете и жените е около 20%, като подобна тенденция се наблюдава и в останалите страни от Европейския съюз (1).

Повечето изследвания потвърждават, че жените са по-уязвими към промените в климата по отношение на здравето. Анализ на 130 рецензирани проучвания установява, че жените и момичетата често са изправени пред непропорционално високи рискове за здравето от въздействието на изменението на климата в сравнение с мъжете и момчетата (Фиг. 2).

Фиг. 2: Диаграма на съотношението на мъжете и жените, засегнати от въздействието на изменението на климата. Източник на данни: Global Gender and Climate Alliance (2016). Допълнителен анализ от Carbon Brief.

Уязвимостта обаче нараства с увеличаването на излагането на екстремни климатични условия, което при мъжете се дължи най-вече на характера на заетостта им. Според данни, публикувани в медицинското списание The Lancet, през 2022 г. приблизително 1,6 милиарда души по света са работили на открито — около 26,4% от населението на възраст над 15 години (19, 20). Мъжете са свръхпредставени в тази група (3/4 от работещите).

Други изследвания показват, че от 1970 г. насам около 1/3 от мъжете в трудоспособна възраст са били ангажирани с редовна работа на открито, най-често в сектори като строителство, транспорт и услуги (напр. косене на трева). Над 75% от работещите на открито са мъже, като повече от 80% от тях нямат висше образование (12). Липсата на висше образование допълнително увеличава вероятността за заетост на открито.

Според Световната здравна организация работата на открито крие редица здравни рискове. На първо място това са заболявания и смъртност, свързани с топлината, той като извършването на напрегната работа в индустрии като селско стопанство и строителство включват дълги часове престой при високи температури. Екстремните температури могат да предизвикат инфаркти и инсулти. Увеличава се опасността от трудови злополуки, тъй като продължителното излагане на топлина може да намали когнитивните и двигателните умения. Нараства рискът от травми, наранявания и смърт от други метеорологични екстремуми като силен вятър, студени вълни, гръмотевични бури, наводнения и др. Поради определени професионални специфики, например в земеделието или при риболова, мъжете са изложени на по-висок риск от заразяване с болести, предавани по вода и чрез вектори. Не на последно място, замърсяването на въздуха може да влоши съществуващите белодробни заболявания и да увеличи податливостта към инфекции на дихателните пътища.

Макар повечето изследвания да посочват жените като по-уязвими при периоди на необичайна жега и свързаната с тях смъртност, няколко проучвания в САЩ и Австралия показват обратна тенденция. Като основни причини се изтъкват по-продължителното излагане на високи температури заради работа и обществени дейности на открито, както и социалната изолация, която засяга немалка част от възрастните мъже.

Множество епидемиологични проучвания показват, че мъжете са изложени на по-голям риск от сърдечно-съдови заболявания в по-ранна възраст в сравнение с жените. Установено е, че докато средната възраст за първи инфаркт при мъжете е около 65 години, при жените тя е приблизително 72 години. Тази разлика се дължи на комбинация от биологични, хормонални и поведенчески фактори, които определят различния риск при двата пола (15). Така работата на открито в горещо и студено време вероятно оказва силно влияние върху преждевременната смъртност от сърдечно-съдови заболявания при мъжете.

Толерантността към горещините намалява с възрастта, но броят на по-възрастните работещи расте – заради застаряването на населението и по-късното пенсиониране. Така все повече хора в по-рискова възраст са изложени на топлинен стрес, проблем, който засяга повечето развити страни, включително България.

Специално внимание заслужават т. нар. „студени вълни“, тъй като са свързани с висок сърдечно-съдов риск, а работещите на открито са уязвима група. Нов глобален анализ, публикуван в списание Circulation (10), установи, че излагането на изключително студено време е причина за допълнителни смъртни случаи от сърдечно-съдови заболявания, настъпили в 567 града в 27 държави от 1979 до 2019 г. Изследователите отбелязват, че хората със сърдечна недостатъчност са уязвими към ниски температури, тъй като са изложени на 37% по-висок риск от внезапна смърт по време на студени вълни в сравнение с дните с меко време. Докато изключително горещото време ги излага на 12% по-висок риск от смърт.

Студените вълни през зимния сезон увеличават и броя на хоспитализациите и смъртните случаи сред пациентите с диабет. Ниските температури и често съпровождащите ги твърди валежи и вятър са свързани и с риск от измръзване и хипотермия. Установено е и за България, че честотата на студените вълни се запазва непроменена през последните години, въпреки затоплянето на зимите (8).

В България делът на заетите в дейности на открито е значителен. Според данни на НСИ от 2025 г. броят на работещите на открито е около 700 000 души, основно в селско, горско и рибно стопанство, строителство, транспорт и логистика, служители в комуналните услуги, озеленяване и поддръжка на инфраструктурата. Важно е да се подчертае, че тези числа отразяват само официално регистрираната заетост, а в тези сектори нерядко се наблюдават нерегламентирани трудови правоотношения, което предполага по-висока реална заетост.

Общият брой на заетите в страната отново по данни на НСИ за 2025 г. е малко над 2,9 млн. души, от които над 1,5 млн. са мъже. Ако екстраполираме данните от сп. Лансет към българския контекст, може да се предположи, че климатичните рискове, свързани с работата на открито, засягат над половин милион мъже. На практика това означава, че мъжете у нас работят на открито почти три пъти (2.7) по-често в сравнение с жените.

Защитата на здравето на тези работещи при екстремни температури се осъществява от Наредбата за здравословни и безопасни условия на труд, чието изпълнение се контролира от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. По тази наредба българското законодателство регулира работата в горещо време (на фона на глобалното затопляне горещите вълни се превръщат в осезаем здравен риск) и определя максимална температура от 33°С за работа на закрито. Същевременно при работа на открито преустановяването на дейността се извършва едва при издаден оранжев или червен код от НИМХ за европейската система за ранно предупреждение „Метеоаларм“, което става при температури от 38°С. Тази разлика от 5 °С за открито и закрито създава сериозно несъответствие в защитата на работещите навън, особено при изпълняване на физически труд, при който се генерира допълнително топлина от работата на мускулите.

През първата половина на лятото на 2025 г. в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ са подадени 20 сигнала за нарушения при работа в условия на високи температури, като едва 2 от тях са били за работа на открито. От друга страна, по данни на Инспекцията почти половината от смъртните инциденти на работното място през първото полугодие на 2025 г. се дължат на инфаркти и инсулти, при които метеорологичното време има доказан принос (4, 5).

Санкциите за неспазване на изискванията за безопасни условия на труд в момента са между 1500 и 15 000 лв. за първо нарушение, но често те се оказват по-ниски от загубите при прекъсване на работа. Това създава икономически стимул трудът да продължава дори при екстремни температури и издадени предупреждения, въпреки сериозните здравни рискове.

Тези и други въпроси, свързани със защита на общественото здраве, биха могли да се уредят от Национален план за защита здравето на населението при горещо време, който на този етап липсва в България. Разработването му би ангажирало в единна система множество заинтересовани институции и би спасило човешки животи. Според докладите на Глобалния институт по обществено здраве в Барселона през последните години страната ни се нарежда на едно от първите места в Европа по смъртност при горещо време. Ползата от разработването и прилагането на такъв план е безспорна – в други европейски държави прилагането на тази мярка е успяло да намали лятната смъртност с до 90%.

Репродуктивното здраве на мъжете също има връзка с промените в климата по два основни пътя – чрез горещите вълни и чрез замърсяването на въздуха – като ефектите се проявяват както върху плодовитостта, така и върху общото хормонално и физическо здраве на мъжете.

Продължителното излагане на високи температури води до топлинен стрес, който може да наруши производството и качеството на сперматозоидите. Проучване от Аржентина за периода 2005–2023 г. показва, че в години с интензивни горещи вълни броят на сперматозоидите и тяхната нормална морфология се влошават значително, като разликите са няколко пъти по-изразени в сравнение с години без екстремни жеги. Тези данни подсказват възможна връзка между климатичните промени и наблюдавания в световен мащаб спад на мъжката фертилност (16).

Жегата влияе и върху нивата на тестостерон – основен хормон за мъжкото репродуктивно и общо здраве. Той има ключова роля за половата функция, мускулната и костната маса, както и за общия тонус и енергия. Продукцията му се регулира от оста хипоталамус–хипофиза–тестиси, която е чувствителна към различни видове стрес, включително топлинен. Според различни проучвания съществуват сезонни колебания в нивата на тестостерон – те са по-високи през зимата и спадат с около 10–15% през летните месеци. Обикновено този спад не води до клиничен хипогонадизъм, но представлява измерима физиологична промяна.

Основната причина за понижението се свързва с топлинния стрес. При високи температури организмът активира механизми за охлаждане, а паралелно се повишава и нивото на кортизол. Продължително повишеният кортизол потиска отделянето на хормони, които стимулират тестисите, което води до намалена продукция на тестостерон. Освен това високата температура може директно да повлияе върху клетките в тестисите, отговорни за синтеза на хормона.

Макар летният спад обикновено да е умерен, той може да има значение при по-възрастни мъже или при такива с гранично ниски стойности. Намаленият тестостерон се свързва с умора, понижена мускулна сила, намалено либидо и повишен риск от метаболитни и сърдечносъдови нарушения (3). Този факт, касаещ мъжкото здраве, следва да бъде отчитан на фона на глобалното затопляне.

Освен горещите вълни, враг на мъжката плодовитост се оказва и замърсяването на въздуха. Мръсният въздух влияе върху мъжкото репродуктивно здраве, като понижава качеството и подвижността на сперматозоидите. Високите нива на фини прахови частици (ФПЧ2.5) са свързани с намалена подвижност на сперматозоидите 2 – 3 месеца след излагането на силно замърсен въздух. Замърсители на въздуха като ФПЧ2.5 и азотен диоксид (NO₂) са свързани и с повишена вероятност от еректилна дисфункция.

Фиг. 3: Мръсният въздух засяга мъжката репродуктивна система. Източник

Замърсяването на въздуха в България е сериозно, заради това срещу страната ни през последните години неведнъж е откривана наказателна процедура от Европейската комисия. Според последния доклад на швейцарската организация за качество на въздуха “IQAir” България е на 89-то място от 128 изследвани държави в глобалната класация на страни с най-мръсен въздух (18).

Изменението на климата засяга и урологичното здраве. Високите температури често причиняват дехидратация, която може да причини бъбречни заболявания. Климатичните промени се свързват и с рака на простатата, тъй като повишават експозицията на химикали (като пестициди или замърсители), които потенциално увеличават риска от някои видове рак. Въпреки че все още са необходими много изследвания, някои учени смятат, че климатичните промени променят моделите на земеделие, което може да доведе до по-високи нива на канцерогенни токсини в почвата и водата (13).

Психичното здраве на мъжете може да бъде силно негативно повлияно от измененията в климата. Няколко проучвания показват, че мъжете са изправени пред по-висок риск от самоубийство след екстремни метеорологични явления. Това вече се превърна в масов проблем сред земеделците в Индия заради провалени реколти, а сушите и наводненията многократно го задълбочават. Българското земеделие през последните години също страда сериозно от екстремни проявления на времето, като късни пролетни слани, градушки, суша и наводнения често компрометират реколтите.

Загубата на работа, причинена от изменението на климата, принудителната миграция и други социални и икономически напрежения също могат да изострят проблемите с психичното здраве. Промените в климата могат да доведат до тревожност, депресия и нарушения на съня, въпреки че мъжете са по-малко склонни от жените да изразяват тези проблеми открито. Психологическата тежест, породена от отговорността да се издържа семейството, също може да усили това въздействие.

Разпознаването на специфичните рискове, които климатичните промени създават за здравето на мъжете, не омаловажава уязвимостта на жените. То обаче разширява разбирането ни за климатичната справедливост и показва, че ефективните политики трябва да отчитат различията в излагането, здравните последици и социалните роли на двата пола. За да бъдат успешни климатичните и здравните политики, те трябва да идентифицират уязвимите групи и да включват и мъжете, чието здраве и благополучие са пряко застрашени от променящия се климат.

Използвана литература:

1. Бибиновска Б, Жените в ЕС печелят по-малко от мъжете, българките получават с 20% по-ниска средна заплата, каза Илиана Балабанова от Европейското женско лоби

2. Димитров С., Защо мъжете са по-застрашени от инфаркт в по-ранна възраст? | Puls.bg

3. Димитров С., Тестостеронът при мъжете пада през лятото, 1.7.2025

4. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Двадесет сигнала за работа при високи температури са постъпили в Инспекцията по труда, 25.07.2025 г.,

5. Капитанов Т., Работите в горещините? Ето до колко градуса е позволено, https://mywork.bg/%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%B3%D1%80%D0%B0/

6. Министерство за здравство, Република Северна Македониjя, Акциски план за превенирање на последиците од топлотните бранови врз здравјето на населението во Република Северна Македонија, 2025-2030

7. Спасова З., Климатичните промени и здравето на жените, Климатека, 2022

8. Спасова З., Студените вълни носят риск за човешкото здраве, Климатека, 2023

9. Топалова К., З. Спасова, Климатичните промени засягат и силния пол , 2026

10. Alahmad B et al., Associations Between Extreme Temperatures and Cardiovascular Cause-Specific Mortality: Results From 27 Countries, Circulation, Volume 147, Number 1

11. Adger NW, Approaches to vulnerability to climate change, IPCC, 2006

12. Climate change and the rise of adult male dropouts, Prevention Web, 2025

13. Cole AP, Qian Z, Gupta N, Leapman M, Zurl H, Trinh QD, Sherman JD, Loeb S, Iyer HS. Urology on a changing planet: links between climate change and urological disease. Nat Rev Urol. 2025 Apr;22(4):208-222

14. Creasy D., R. Chapin, Male Reproductive System, Haschek and Rousseaux’s Handbook of Toxicologic Pathology, 2013, Third Edition

15. Crucial Insight: Myocardial Infarction Age Demographics, https://int.livhospital.com/crucial-insight-myocardial-infarction-age-demographics/

16. Gustavo Luis Ver?n, Ania Antonella Manjon, Lidia Ar?valo, Jorge Santiago, M?nica Hebe Vazquez-Levin, Impact of heat waves on semen quality: A retrospective study in Argentina between 2005 and 2023, Science of The Total Environment, Volume 943, 2024

17. Heat Caused Over 47,000 Deaths in Europe in 2023, the Second Highest Burden of the Last Decade, 12.08.2024,

18. IQAir, 2024 World Air Quality Report

19. Launch of global indicator of outdoor workers in the Lancet Countdown on Health and Climate Change, WHO, 2023

20. van Daalen, Kim et al., Climate change and gender-based health disparities, The Lancet Planetary Health, Volume 4, Issue 2, e44 – e45