Трансформация на отношението ни към света в Новия климатичен режим: прочит на Бруно Латур

Автор: докторант Веселина Маноилова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, vemanoilov@uni-sofia.bg.

§     Въведение

Съвременната глобална климатична и изобщо екологична ситуация все по-неотложно и категорично поставя въпроса за отношението на човека, респективно човечеството, към заобикалящата го среда, така наречената „околна среда“, и радикално го проблематизира. Климатичните промени, екокатастрофите, данните за замърсявания, обезлесявания, застрашаване на биоразнообразието и прочее изглежда вече не могат да бъдат третирани като изолирани екологични проблеми, тъй като тяхната значимост се разпростира решително в различни социални и политически сфери и следва да бъдат разглеждани като причини и симптоми за по-широка и дълбока глобална криза.

Настоящият текст[1] ще предложи обзорно една възможна философска перспектива за разглеждане на тази проблематика, която перспектива се открива в изследванията на френския философ и мислител Бруно Латур. Той предлага един социален и философски анализ на тази световна ситуация, която нарича „Нов климатичен режим“. Това прецизно разглеждане служи за обосноваване на неговата основна философска теза за необходимостта от „дълбока мутация в отношението ни към света“[2]. Настоящата статия ще има за цел да представи кратък прочит на тази теза, заедно с нейните теоретични основания и практическия политико-етически хоризонт, към който тя е насочена. По този начин експозето се стреми да покаже, че проектът на Латур може да бъде разбран като опит за философска ориентация в условията на климатична несигурност, която изисква едновременно концептуално-онтологическо, епистемологическо, етическо и политическо преориентиране.

Изложението ще се води от четири основни въпроса: 1) Защо? (Защо е необходима трансформация на отношението ни към света?); 2) Трансформация от какво? (Какво ще трябва да се трансформира?); 3) Трансформация към какво? (В каква посока е наложително да се случи трансформацията?); 4) Трансформация чрез какво или как? (Чрез какви концептуални инструменти Латур предлага да се осъществи тази трансформация?).

§     Новия климатичен режим, или отговор на въпроса „Защо?“

Латур предлага този обобщаващ израз „Нов климатичен режим“ като име за съвременната „ситуация“, включваща климатичните промени и всички свързани с тях научно обосновани екологични феномени в една по-обща картина, често наричана и „екологична криза“. Но ключово е, че той се стреми да поясни, че не става дума за специфично екологични проблеми, които са несъотносими към излизащи от обхвата на екологията предмети и въпроси. Той говори за изцяло нов режим, в който и чрез който трябва да се учим да живеем. Тук се намира и очертан отговорът на въпроса „Защо ни трябва трансформация?“. Съвременната в известна степен „апокалиптична“ картина френският мислител назовава „Нов климатичен режим“, но той изглежда не изпада в отчаяние пред нея, а опитва да я анализира, да разбира основанията, да търси начините за ориентиране и действане в нея, което намирам за част от неговия основен принос в този дискурс. Именно в рамките на този нов режим той вижда необходимостта от преосмисляне на отношението на човечеството и в частност на всеки човек към „средата, която обитава“. Сега обаче следва да се постави въпросът „Трансформация от какво към какво?“.

§     Теорията за дееца-мрежа като концептуална основа, или отговор на въпроса „Трансформация към какво?“

Теоретичните разработки на Латур от времето преди да насочи своя взор към екологичната проблематика, смятам, служат за концептуална основа на анализите и решенията, които той предлага в рамките на нея. Тук се визира известната Теория за дееца-мрежа, на която той е един от главните разработчици. Дори бих предложила, че изобщо цялото му „екологично мислене“ е опит да се „приложи на практика“ или да се приспособи разработената теория в параметрите на новосформиращия се режим, като така се добави един решаващ за него етически и политически залог към концепцията. Струва ми се може да се каже, че при появата на нови и обезпокоителни данни в областта на екологията към края на миналия век (данни за озоновия слой, климатичните промени, замърсяване на води, почви, въздух и много други), с тях за Латур се появява едно много правдоподобно потвърждение и някаква форма на олицетворение на неговата досегашна теория. Затова намирам за необходимо да се споменат основните тези и понятия, изграждащи тази теория.

Теорията за дееца-мрежа, очертана съвсем кратко, представя визия за света, която може да бъде разяснена чрез няколко ключови понятия или идеи. Това са: 1) понятието за мрежа; 2) понятието за деец, актьор, агент или актант[3]; 3) идеята за взаимоотношения; 4) идеята за отхвърляне на традиционните бинарни структури Природа–Култура, Човек–Нечовек, Субект–Обект, Наука–Политика. Мрежите в най-обща форма представляват съвкупности от взаимоотношения между актьори, в които агентурата (агенция или действеност[4] [agency]) е разпределена между всички участници (дейци). Тъй като тъканта на мрежите са взаимоотношенията, то те са динамични, непрестанно формиращи се, трансформиращи се и прочее. Актьори са всички въвлечени в тези мрежи и е ключово, че всички са равноправни като актьори. Решаваща е множествеността и взаимозависимостта на актьора – неговото мислене като възел от мрежи и в мрежи. Чрез понятието за актьор Латур успява да предефинира концепта за субект, както може да се види в следния цитат:

„Да бъдеш субект не означава да действаш по автономен начин във връзка с обективен контекст; по-скоро означава да споделяш действието с други субекти, които също са загубили своята автономия“[5].

Но защо му е необходимо да го предефинира?

§     Критика на модерните дуализми, или отговор на въпроса „Трансформация от какво?“

Цялата тази теория се основава на много ключовата за разработчиците й вяра в необходимостта от дискредитирането на залегналите дълбоко в модерното мислене дуализми[6] и радикални разделения на Природа–Култура, Човек–Нечовек, Субект–Обект и разобличаване на тяхната нелегитимност. Тези разделения са много свързани помежду си според Латур и аз вече започнах от дуализма Субект–Обект. Стандартно това, срещу което той насочва философските си осмисляния, е разбирането за субекта като активен, осъзнат, самостоятелен, автономен, свободен, такъв, който действа в света, а за обекта като пасивен елемент, подчинен на субекта. Това отхвърляне води в случая на Латур до представата за човека като актьор, вплетен в хибридни мрежи. Но спецификата е, че актьори са човешки и нечовешки същества в картината, която Латур изгражда. Действието се преразпределя между човешки и нечовешки актьори, като например животни, технологии, институции, климатични феномени, географски обекти и т.н. Наблюдава се в неговата концепция много широко разбиране на агентурата. Всички тези квази-обекти[7], както ги нарича, реагират и не по-малко те действат върху човека, отколкото той действа върху тях[8]. За онагледяване на казаното може да послужи представата, че например мобилните устройства, градовете, в който живеем, училищата като институции и прочее ни моделират и ни въздействат, както и ние въздействаме на тях. Ако не бъде доведена до крайност тезата гласи, че не е релевантно да ги мислим като мъртви обекти, които управляваме. Така стана видима и критиката към разделението Човек-Нечовек. Автономният индивид е фикция, никога не е независим, а винаги е вграден в мрежи от отношения – с тях, въпреки тях и чрез тях той сам бива изграждан. Хората са преплетени с нечовешки агенти – от микроби до планетарни системи. Но, Латур твърди, е фикция и идеята за мъртвия материален свят, както проличава от неговите думи:

„Една от големите енигми на западната история не е, че „все още има хора, достатъчно наивни, за да вярват в анимизма“, а че много хора все още поддържат доста наивната вяра в един уж деанимиран „материален свят“[9].

Неустойчивостта за него на тези дуализми и разобличаването на тяхната реална роля може да се види и в следния цитат:

„Идеята за разграничението Природа–Култура, подобно на това за човек–нечовек, не е нищо подобно на велика философска концепция, на дълбока онтология; тя е вторичен стилистичен ефект, производен, деривативен, чрез който искаме да опростим разпределението на действащите лица, като започнем да определяме едни като одушевени, а други като неодушевени. Тази втора операция успява единствено да деанимира някои герои, наречени „материални“, като ги лишава от активност, и да свръхоживи някои други, наречени „човешки“, като им приписва възхитителни способности за действие“[10].

Критиката на дуализма Природа-Култура е доста обширна, но ключовото за мен в рамките на текста е следващото от това разбиране на типичният начин, по който модерните възприемат Науката, като занимаваща се изключително с научни факти, обекти и материален свят, изцяло отделена от Политиката, разбрана като обобщение на областите, занимаващи се със субектите, обществата и социалните взаимоотношения (като за Латур етиката също би била включена в тази страна от разделението). Тоест се визира класическия разрив между (Науката за) факти и (Политиката за) ценности. Латур обаче се противопоставя експлицитно на отделянето на говорене за обективните факти за природата (в нейния обективен, материален образ) и ценностните съждения, които могат да се направят във връзка с нея. Необходимостта според него да се удържа тази пропаст между тях води до парадоксалната ситуация на екологията. Той изтъква, че хем научните описания на еколозите, например данните за климата, трябва да са обективни, „студени“ факти, тъй като екологията е наука, хем обаче неизбежно те действат като предупреждения, ангажират, изискват отговор и следователно носят нормативна тежест[11]. Те са тип факти, от които следва нещо за живота ни и Латур настоява, че стремежът да продължат да се третират като неутрални описания просто не отговаря на опита ни за света[12]. В крайна сметка метафизическите модели, които се основават според него на това дуално мислене през разделенията (Природа–Култура, Наука–Политика, Факт–Ценност, Субект–Обект и т.н.), не могат да бъдат устойчиви в рамките на „Новия климатичен режим“, защото той, или изобщо климатичните промени, екологичните кризи, не могат да бъдат коректно позиционирани и разбрани през тези дуализми. Докато въздухът и климатът са просто част от неактивния материален свят, тяхното рефлектиране върху нас е неразбираемо. Според Латур модерната наука е взела за свой предмет Природата и я е лишила от всякаква активност в името на обективността, но в действителност през осъзнаването на климатичните промени става ясно, че тази Природа вече не може да бъде възприемана като неутрален фон. Следователно се изисква трансформация, преосмисляне на базовите категории и разделения, през които мислим света, за да стане възможно различно отнасяне към проблемите. Следващият етап на трансформацията е тази Природа да се признае за поле, на което трябва да се водят политически „борби“. Тук за Латур се изисква ново понятие за природа[13], което той ще опитва да предложи и обоснове. В този смисъл той ще настоява, че трябва „политическа екология“[14], което е едно от неговите основни искания. Климатичните промени са въпрос не на екологията само като наука, а на екологията като имаща политическа стойност.

§     Репонятизирането на Земята – Гея или Критичната зона, или отговор на въпроса „Как или чрез какво?“

В този ред на мисли Латур представя своеобразно предложение за преразглеждане на образа на Земята (респективно и на природата) и визия за ново понятие за Земя или така наречената концепцията за Гея[15] или Критичната зона[16], която би била инструментът, който Латур ще настоява, че чрез него може да се осъществи преосмислянето и трансформацията. Това понятие ще се изгради през понятийната рамка на разгледаната Теория за дееца-мрежа, а не чрез разделенията Субект–Обект, Човек–Нечовек и т.н. Връщайки се към старото понятие за Природа, преди да предложи своето репонятизиране, той отделя внимание да посочи нестабилността му[17]. Този анализ е доста обширен и не може да намери място в рамките на този текст, но ще бъдат посочени основни разлики и отмествания, които Латур защитава и са необходими за целите на настоящото експозе. Ключово за него ще се окаже, че новата концепция за Земя не трябва да е свръханимирана или деанимирана. Той настоява, че трябва да се избегне както асоциирането й с образа на персонализираната майка земя с чувства и цели, така и припокриването с образа на мъртвата, лишена от активност, гледана само като човешки ресурс, обективирана природа.

Гея (респективно новото понятие за Земята) не само се позиционира в мрежите на взаимодействия и сама е агент в тези взаимоотношения в концептуалната схема на Латур. В съвременната климатична ситуация за него става ясно, че, искаме или не, тя не е фон на човешките действия, не е просто ресурс, не е фактор за производство, не е „мъртва“ природа, предоставена на човека, а е изискваща, влияеща на човека и реагираща на неговите действия. Тя се променя и със себе си променя цялата постановка, в която човекът си е мислел, че играе главната роля на една неподвижна сцена. Това има предвид Латур, като казва, че пейзажът[18] се раздвижва и започва да не търпи игнориране, което води до необходимостта да се ориентираме изцяло наново, вече отнасяйки се съвсем несигурно към бъдещето си. Докато природата на модерните науки е обект и следователно не би могла да се организира в политики[19] (защото за политиката трябват агенти с правомощия за действие, които са вътрешни на обществото, а не пасивни търпящи въздействия обекти[20]), то Земята или Гея, тази Критична зона, на Латур предоставя точно тази възможност и не може да бъде изключена от политическите и правните дискурси.

Тази Земя е съставена от агенти и, стана ясно, сама е деец в мрежите на взаимоотношения. Затова и не е изчислима чрез само „научни закони“, а е непрестанно променяща се и доколкото агентите сами не могат да изчислят интересите си ясно, то и техните взаимоотношения са неизчислими. Тя не е като Природата за модерните науки: сведена до природните закони и природен ред, които опитват да определят естествен кохерентен подбор с точно място за всяко живо и неговите интереси. Това, че няма предварително заложен ред, подреждащ всички живи и техните интереси в ясна йерархична подредба (където човекът е най-отгоре), води до това, че няма главни и определящи агенти, а има множество, различия, фактори, генезиси, борби и грешки, които въздействат на всички агенти. При този начин на гледане на света ключово е пораждането и траенето на земните[21] (не само хора, а всички живи агенти в Критичната зона), а не осигуряването на блага за хората в частност. Науките, които Латур си представя, че се занимават с Критичната зона, не поддържат претенцията за неутралност и илюзорна обективност, а именно познанието от тях предполага ангажираност и заинтересованост[22].

§     В заключение: осмислящия нормативен хоризонт

В резултат на анализа, който очерта необходимостта от преориентиране и трансформиране на отношението на човека към това, което е свикнал да нарича и третира като „среда“, неподвижна и услужлива, в рамките на настоящата съвременна глобална кризисна ситуация, мисля, че пролича не само теоретичният ангажимент на френския философ, но и неговата водеща чувствителност към, в крайна сметка, най-наболелия за него практически проблем, а именно „Как да действаме ние хората, за да споделяме една земя, да съжителстваме помежду си и с всички други земни? “. Неслучайно той назовава проблема така: „дефицит на обща практика“[23].

Тук се достига и ценностният хоризонт, който посоката на мислене на Латур предлага като последен и осмислящ план. Две понятия за мен се оказват ключови и това са „жизнените терени“ и „ценност на зависимостта“[24]. Струва ми се, те са достатъчни да се предаде поантата на Латуровия етически патос. Жизнените терени[25] са „онова, от което зависи едно земно за своето оцеляване“[26] и вървят неразделно с въпроса „кои са другите земни, зависещи от него“[27]. Призивът на Латур е да очертаем собствените си жизнени терени, което би значело да опишем, колкото е възможно себе си и всички зависимости и взаимоотношения, които поддържат нашето съществуване. Как и от какви други земни имаме нужда, за да живеем и как и на кои земни ние влияем. Новата ценностна нагласа, която според Латур трябва да се очертае, е за ценност на зависимостта. Призивът не е за хармония[28] с Природата (традиционият за еколози), а научаване и разбиране на зависимостите. Необходимо е да се научим да зависим, да изчисляваме, да преговаряме, да водим „войни“ относно жизнените си терени. „Да кажем „Ние сме земни сред земни“, изобщо не довежда до същата политика като „Ние сме човешки същества в природата““[29].

Библиография:

Лавлок, Дж., Гея: Нов поглед върху живота на Земята, прев. М. Кардалева. София: Гея-Либрис, 1996.

Латур, Б., Къде да се приземим? / Къде съм?, прев. Т. Петков, София: Издателска къща „Критика и хуманизъм“, 2023.

Латур, Б., Никога не сме били модерни: Опит за симетрична антропология, прев. Д. Асенова-Янева, Критическа теория 6, София: Критика и хуманизъм, 1994.

Clarke, B., ed. Earth, Life, and System: Evolution and Ecology on a Gaian Planet, New York: Fordham University Press, 2015.

Clarke, B., Rethinking Gaia: Stengers, Latour, Margulis, Theory, Culture & Society 34, no. 4 (2017): 3–26.

Latour, B., Facing Gaia: Eight Lectures on the New Climatic Regime, 1st ed. Trans. Catherine Porter. Cambridge: Polity Press, 2017.

Latour, B., Politics of Nature: How to Bring the Sciences into Democracy, Cambridge, MA: Harvard University Press, 2004.

Latour, B., Reassembling the Social: An Introduction to Actor-Network Theory, Oxford: Oxford University Press, 2007.

Бележки под линия:

[1] Текстът ще се придържа максимално към доклад, изнесен на XIII-та Национална конференция по биоетика и биоправо „Земя, ресурси, уязвимост“, което предзадава в голяма степен неговия схематичен характер и кратък обем. Докладът носеше заглавието „Ценностният хоризонт в Новия климатичен режим: прочит на Бруно Латур“. Допуснатите промени спрямо него се ограничават до кратки пояснения и стилистични изменения, но съдържателната част остава непроменена с цел коректно представяне на материала, докладван в рамките на конференцията.

[2] Latour, B., Facing Gaia: Eight Lectures on the New Climatic Regime, 1st edition, прев. Catherine Porter (Polity, 2017), 8. Всички цитати от източници на английски език са в мой превод.

[3] С цел улесняване ще бъдат използвани взаимнозаменяемо в текста, макар самият Латур да прави фини различавания между понятията.

[4] Латур, Б., Къде да се приземим? / Къде съм?, прев. Тодор Петков, Футурум (Издателска къща „Критика и хуманизъм“, 2023), 108.

[5] Latour, B., Facing Gaia: Eight Lectures on the New Climatic Regime, 62.

[6] Латур, Б., Никога не сме били модерни: Опит за симетрична антропология, прев. Доминика Асенова-Янева, Критическа теория 6 (Критика и хуманизъм, 1994), 11. Като, използвайки прилагателното име модерно/и, ще се основавам изцяло на анализа на Модерността, „модерната конституция“ и модерното мислене в „Никога не сме били модерни“. Което не предполага пълно съгласие и следване на този анализ, но термините добре посочват това, за което Латур иска да говори, а засега моята цел ще бъде да представя именно него. Критики към предложения анализ могат да се реализират в бъдещи изследвания.

[7] Квази-обект (или квази-субект като значещо същото) е ново понятие, което той въвежда, за да обозначи тези хибридни елементи. Това понятие за него служи по-добре за посочване на статута на агентите.

[8] Разбира се този аспект подлежи на критики традиционно и затова важно би било уточнението, че Латур не изказва наивното твърдение, че става дума за един и същ вид действие при човешки и нечовешки агенти или пък не отрича например специфики и различия при човешките способности за действане.

[9] Latour, B., Facing Gaia: Eight Lectures on the New Climatic Regime, 70.

[10] Пак там, 68.

[11] Latour, B., Facing Gaia: Eight Lectures on the New Climatic Regime, 34.

[12] Добър пример е това, че когато се докаже, че е факт замърсяването извън нормата на въздуха, ние не чуваме (или не се предполага да чуваме) просто един научно доказан факт, а и неизбежно извеждащото се от него следствие за влошаване на здравословното състояние на дишащите го, повишаващия се процент на смъртни случаи, причинени в голяма степен от това замърсяване, напускащите или изчезващи животински популации и прочее.

[13] Латур, Б., Къде да се приземим? / Къде съм?, гл. 14, 15, 16.

[14] Latour, B., Politics of Nature: How to Bring the Sciences into Democracy (Harvard University Press, 2004).

[15] Наименованието „Гея“ е донесло както на самия Латур множество критики и предразсъдъци, така и на основателите на известната научна хипотеза за Гея Джеймс Лавлок и Лин Маргулис, от които Латур заимства името за своето ново понятие. Затова често е необходимо уточнение, че макар наименованието да реферира към фигурата на божеството олицетворение на Земята (Гея) в гръцката митология, то нито в рамките на научната хипотеза, нито в Латуровата концепция не се визира митологичен или метафоричен смисъл. А Латур надлежно опитва да защити решението си да запази и използва това наименование не на едно място. Вж. Latour, B., Facing Gaia: Eight Lectures on the New Climatic Regime, 75–110., Латур, Б., Къде да се приземим? / Къде съм?, 61–68.

[16] Терминът „Критична зона“ e започнал да се утвърждава и използва активно от учени от различни научни дисциплини, за да обозначава тясната ивица, слой от няколко километра под и няколко над земната повърхност, в който се разпростира целият живот. Което се различава значително според Латур от планетарния образ на Земята, който стандартно се експлоатира. Сравни: Латур, Б., Къде да се приземим? / Къде съм?, 111.

[17] Latour, B., Facing Gaia: Eight Lectures on the New Climatic Regime, 7–74.

[18] Латур, Б., Къде да се приземим? / Къде съм?, 234–46.

[19] Пак там, 105.

[20] Пак там, 94.

[21] На няколко места Латур утвърждава употребата на термините земен [Earthbound (анг.) или un terrestre (фр.)] или земни/те. Вж. Latour, B., Facing Gaia: Eight Lectures on the New Climatic Regime, гл. 7; Латур, Б., Къде да се приземим? / Къде съм?, 170, 181, 191, 208.

[22] Латур, Б., Къде да се приземим? / Къде съм?, 112–13.

[23] Пак там, 43.

[24] Пак там, 117.

[25] Пак там, 121, 228.

[26] Пак там, 131.

[27] Пак там, 131.

[28] Пак там, 122.

[29] Пак там, 121.