(дата на записа: 30.03.2026 г., продължителност: 2:28:52)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„ФАНТАЗЪМ [или за ролята на фантастичното]“ (30.03.2026)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат:
– Има ли разлика между фантазия и фантазъм?
– Какво мисли Фройд за фантазиите на детето?
– Как фантазмът работи с енигмата (Лапланш и Понталис)?
– Каква е връзката между фантазма и желанията (Лакан)?
– Как границите са свързани с фантазма?
– Фантазира ли науката?
– Как импровизират „Пръстите на морето“ и защо човешката фантазия обича музиката (Тоби Хиротака)?
– Кой е първи: фантазмът или субектът?
– Какво не дават симулакрите?
– Свързан ли е фантазмът с властта (Дерида)?
– Каква е разликата между праха и прахта и има ли политиката геологически залог?
– Какво може да ни каже една „Прашна шапка“ за левия политически проект (Чайна Миевил)?
– Кога фантазирането се превръща в интерпретация?
– Може ли да свържем (био)правото с фантазма?
– Как фантазмът удвоява субекта?
В този епизод главно действащото лице е „фантазмът“, за разгадаването на който са мобилизирани психоанализата и философията. Дали фантазията има за цел да организира желанието, като не осигури достъп до Реалното (Лакан) или той следва да се мисли като сцена и сценарий, произтичащ от първично съблазняване и конституиран впоследствие, т.е. ретроактивно чрез времето (Лапланш и Понталис)? Или пък фантазмът е онтологична категория, която произвежда реалност (Дельоз)? А може би е гранична фигура, която ни осигурява илюзия за контрол над противоположностите, без да снема тяхната вътрешна нестабилност (Дерида)? Като че ли в разговора потвърдихме тезата, че фантазмът принадлежи не само на психиката, но и на самата материя, явявайки се структуриращ принцип, който предхожда субекта. Ако искате да чуете повече, ама наистина повече, слушайте 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Различие и повторение (книга), Жил Дельоз, прев. Владимир Градев и Ирена Кръстева, София: КХ, 1999 (линк);
– Бият детето (текст), Зигмунд Фройд, Детската душа, София: Евразия, 1993 (линк);
– Човекът вълк. Из историята на една инфантилна невроза (книга), Зигмунд Фройд, прев. Светла Маринова, София: КХ, 2013 (линк);
– Sea Fingers (разказ), Tobi Hirotaka, In: Tobi Hirotaka, Enjoh Toh, Tayio Fujii, Saiensu Fikushon 2016, ed. Nick Mamatas and Masumi Washington, San Francisco: Haikasoru, 2016;
– The Dusty Hat (разказ), China Mieville, In: Three Moments of an Explosion, London: Macmillan, 2015 (линк);
– Fantasme originaire, fantasme des origines, origine du fantasme (книга), Jean Laplanche, J.-B. Pontalis, Paris : Hachette, 1985 (линк);
– Ph?nom?nologie en esquisse (книга), Marc Richir, Grenoble: G?r?me Millon, 2000 (линк).
Представяне на госта:
Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е “Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време” (Изток-Запад, 2023).
