Правна защита на биологичното разнообразие: актуални правни проблеми

Настоящата статия може да бъде свалена и прочетена в pdf формат тук.

 

Автор: Проф. д.ю.н. Георги Пенчев

Юридически факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”

 

Увод

Опазването на биологичното разнообразие разбирано като флората и фауната и техните местообитания има важно значение за икономическото, социалното и културното развитие на всяка една държава. В специализираната екологична литература е отбелязано, че в световен мащаб се наблюдава тревожна тенденция към унищожаване и изчезване на редица животински и растителни видове под въздействието на икономическото развитие и увеличаването на населението на планетата, като се има предвид обстоятелството, че съвременната наука все още не разполага с достоверни данни за общото им количество[1]. Посочват се 4 основни причини за тази обезпокоителна тенденция, а именно: а) унищожаване или изменения на местообитанията, б) свръхексплоатация, в) замърсяване на околната среда, особено с пестициди при химизацията на селското стопанство, и г) въвеждането на чужди видове сред местната флора и фауна[2]. Други автори отбелязват, че понастоящем около 1000 вида птици и млекопитаещи и около 10% от различните видове цъфтящи растения са застрашени от унищожаване[3].

В нашата екологична литература е изтъкнато, че Република България е сред страните в Европа с най-голямо биологично разнообразие, което към 2001 г. включва 94 вида бозайници, 383 вида птици, 36 вида влечуги, 16 вида земноводни, 207 вида Черноморски и сладководни риби, около 27 000 вида насекоми и други безгръбначни, 3 567 вида висши растения, и повече от 6 500 вида низши растения и гъби, някои от които са редки видове, обявени за защитени[4]. Същевременно е посочено, че у нас поради антропогенното въздействие вече са изчезнали около 31 вида растения, 7 вида безгръбначни, 3 вида риби, 2 вида влечуги, 3 вида птици и 2 вида бозайници[5]. Някои наши автори изтъкват обостоятелството, че в световен мащаб понастоящем са налице около 500 000 вида растения и 1,5 млн. вида животни[6]. По данни от мониторинга на биологичното разнообразие в нашата страна за 2020 г. е консатирано, че: а) от наблюдаваните 74 вида птици с тенденция към намаляване на числеността им са 19% от тях, а към увеличаване на числеността им – 26% от тях[7]; б) са установени 276 658 бр. екземпляри от 89 вида водолюбиви птици[8]; в) за периода 2009-2020 г. е налице тенденция към увеличаване на числеността на дивата коза (Rupicapra rupicapra)[9]; г) за периода 2011-2020 г. е налице тенденция към незначително намаляване на числеността на кафявата мечка (Ursus arctos)[10]; д) сред кръга на растителните видове са установени 785 вида мъхове, 4064 вида папратовидни и семенни растения, някои нови и някои чужди за нашата флора видове[11]; е) сред кръга на животинските видове са установени 9 чужди за нашата фауна видове[12].

В Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда на нашата страна за 2022 г. е отбелязано, че от наблюдаваните 80 вида птици с тенденция към намаляване на числеността им са 26% от тях, а към увеличаване на числеността им – 20% от тях[13], като тенденцията към намаляване на числеността им се наблюдава главно в земеделските земи[14], а същевременно за горепосочената година са установени 45 чужди и инвазивни видове растения и животни[15].

За периода 1878 – 2002 г. в нашата страна не е бил приет специален закон за биологичното разнообразие, т.е. свързан единствено с неговото опазване.

Основната цел на настоящото научно изследване е да бъдат подпомогнати обучаващи се и практикуващи юристи, както и специалисти-еколози в изследването и анализа на правните проблеми на опазване на биологичното разнообразие в Република България. По-нататък ще бъдат разгледани накратко по-важните характерни особености на правната уредба в тази област по действащото ни законодателство в сила към 10.06.2026 г.

 

І. Нормативни актове

Устройственият нормативен акт в разглежданата област е Законът за биологичното разнообразие (ЗБР – ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм. и доп.). Субсидиарно приложение могат да намерят: Законът за опазване на околната среда (ЗООС – ДВ, бр. 91 от 2002 г., изм. и доп.), Законът за защитените територии (ЗЗТ – ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. и доп.), Законът за защита на животните (ЗЗЖ – ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 31.01.2008 г., изм. и доп.), Законът за горите (ЗГ – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011 г., изм. и доп.), Законът за лечебните растения (ЗЛР – ДВ, бр. 29 от 2000 г., изм. и доп.), Законът за устройство на територията (ЗУТ – ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. и доп.), Законът за геодезията и картографията (ДВ, бр. 29 от 2006 г., изм. и доп.), Законът за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (ЗОПОЕЩ – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. и доп.), Наказателният кодекс (НК – ДВ, бр. 26 от 1968 г., в сила от 01.05.1968 г., изм. и доп.), както и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане.

 

ІІ. Правни мерки за опазване на биологичното разнообразие

 

ІІ.1. Правни мерки по ЗБР

По-долу ще бъдат изброени накратко следните по-важните правни мерки по този закон:

1. установяване на задължение за държавата да изгражда “Национална екологична мрежа”, целяща опазване на биологичното разнообразие у нас (чл. 3, ал. 1).

Тя включва 2 елемента: а) защитени зони като част от Европейската екологична мрежа “НАТУРА 2000”[16], които могат да обхващат и защитени (природни – бел. авт.) територии; б) защитени (природни) територии, които не попадат в защитените зони[17]. Установено е и специфично задължение в Националната екологична мрежа приоритетно да се включват „КОРИНЕ места[18], Рамсарски места[19], важни места за растенията и орнитологични важни места[20]”.

В Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2020 г. е изтъкнато, че броят на защитените зони у нас е 341 като те покриват 34,9% от площта на страната[21], но в аналогичния национален доклад за 2022 г. е посочен друг брой на защитените ни зони, а именно 340[22].

При реализацията на тази правна мярка трябва да се имат предвид дефинициите на някои правни понятия, а именно: “биологично разнообразие” е многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, техните съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в тях” (чл. 1, ал. 2); “екосистема” е динамичен комплекс от растителни, животински и микроорганизмови съобщества и тяхната нежива околна среда, които си взаимодействат като функционална единица със специфични взаимосвързани процеси и специфичен общ облик” (§ 1, т. 17 от ДР);

2. установяване на общи изисквания, свързани с целите за обявяване и показателите за оценка на “защитените зони”, които от своя страна са предназначени за опазване или възстановяване на “благоприятното състояние” на включените в тях природни местообитания, изброени в приложение № 1 към закона, както и на видовете от дивата флора и фауна по приложение № 2 към с.з. в техния естествен район на разпространение (чл. 5–7).

По своята правна същност, създаването на защитени зони е правна мярка с по-комплексно значение за опазване на биологичното разнообразие, намиращо се в тях. Същевременно целите за тяхното обявяване са изброени изчерпателно в чл. 6, ал. 1 от закона[23].

При реализацията на тази правна мярка е необходимо да се отчитат дефинициите на някои правни понятия, фигуриращи в § 1 от ДР, а именно: “благоприятно състояние на видовете” е, когато: а) данните за динамиката на популациите на вида показват, че този вид е и ще остане жизнеспособен елемент на природното местообитание; б) естественият район на разпространение на този вид не намалява и не е налице тенденция към намаляване; в) е налице достатъчно голямо местообитание, което осигурява преживяването на популациите на този вид” (т. 1); “благоприятно състояние на природно местообитание” е, когато: а) площта на неговото естествено разпространение е постоянна или се разширява; б) неговата структура и специфични функции осигуряват дългосрочното му съществувание; в) състоянието на характерните за него видове е благоприятно” (т. 2); “фауна” са всички видове животни в определен район” (т. 39); “флора” са всички видове растения в определен район” (т. 40); “вид” е група от морфологично сходни организми, имащи общ произход, които са потенциално способни да обменят помежду си генетичен материал в естествени условия” (т. 5);

3. установяване на специфични изисквания, свързани с обявяването на- и промените в “защитените зони” (чл. 8–19).

Могат да бъдат изтъкнати следните етапи на процедурата по обявяване на защитените зони: а) даване на предложение за проучване на териториите, които могат да бъдат обособени като защитени зони от „държавни органи, научни и обществени организации” (чл. 8, ал. 2), като Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е длъжно да осигури проучването, оценката и изготвянето на документацията за тях (чл. 8, ал. 1) и да уведоми обществеността чрез интернет-страницата си и най-малко в един ежедневник за началото на проучванията по ал. 1 и организациите, които ще го провеждат (чл. 8, ал. 4); б) „обезпечаване” от МОСВ и Министерството на земеделието и храните (МЗХ), в процеса на подготовка на документациите по чл. 8, ал. 1 и преди обявяването на защитени зони, на провеждането на национални и регионални “обществени кампании” за разяснавяне на предназначението и целите на защитените зони (чл. 9)[24]; в) изготвяне, от МОСВ, на проект за списък на защитени зони, който се внася за разглеждане, заедно с документацията по чл. 8, ал. 1, в Националния съвет по биологично разнообразие (НСБР), който е консултативен орган към него (чл. 10, ал. 1); г) даване на становище от НСБР по проекта за списък на тези зони (чл. 10, ал. 2); д) внасяне от МОСВ на списъка на защитените зони за разглеждане в Министерския съвет (МС) в срок до 3 месеца от произнасянето на НСБР (чл. 10, ал. 3); е) приемане от МС с решение на списъка на защитените зони, които (т.е. решението и списъка – бел. авт.) се обнародват в ДВ (чл. 10, ал. 4); ж) изпращане на списъка на защитените зони от МОСВ до Комисията на ЕС за одобрение (чл. 10, ал. 6); з) приемане от МС на „Национална рамка за приоритетни действия за „Натура 2000” по предложение и разработване от МОСВ и след предварително одобрение от Комисията на ЕС (чл. 10, ал. 7-10 – нови – ДВ, бр. 88 от 2023 г.); и) изготвяне на проект на заповед за обявяване на съответната защитена зона от МОСВ (чл. 12, ал. 1 и 2), който се съобщава на обществеността чрез интернет-страницата му и поне един ежедневник (чл. 12, ал. 3); й) правна възможност за „заинтересуваните лица” в едномесечен срок на обявлението по ал. 3 да представят на МОСВ мотивирани писмени становища, възражения и предложения само относно забраните и ограниченията, предвидени за тази територия (чл. 12, ал. 5); к) вземане на решение от МОСВ по постъпилите становища, възражения и предложения в 1-месечен срок след изтичането на срока по ал. 5 и издаване от МОСВ на заповед за обявяване на съответната защитена зона (чл. 12, ал. 6)[25], като реквизитите на заповедта са изброени лимитативно в чл. 12, ал. 2; л) обнародване на заповедта на МОСВ за обявяване на съответната защитена зона в ДВ (чл. 17)[26], като тя не подлежи на обжалване (чл. 12, ал. 7)[27], а във връзка с това трябва да се има предвид и Решение на Конституционния съд (РКС) № 14 от 12.10.2021 г. по к.д. № 14 от 2020 г. (ДВ, бр. 88 от 22.10.2021 г.), в което Конституционния съд (КС) посочва, че тази разпоредба не е противоконституционна. Моето мнение е противоположно, т.е. че тя е противоконституционна, а аргументите ми за този извод съм посочил в правното ми мнение до КС[28] по това дело, както и в две мои статии[29]. Аналогично становище се поддържа и от Н. Христова[30]. Прави впечатление и обстоятелството, че по-голяма част от органите и лицата, предоставили правните си мнения по това конституционно дело, също са достигнали до извода за противоконституционност на тази разпоредба[31]. Същевременно горепосоченото РКС № 14 от 2021 г. е подложено на справедлива, по мое мнение, критика и от други наши автори, като А. Георгиев, който, от една страна, го изтъква като „негативен прецедент” с оглед на отклонение от досегашната практика на КС по тълкуването на чл. 17, ал. 1 и 3 и чл. 120, ал. 2 от КРБ, а, от друга страна, окачествява като „неубедителни” аргументите на КС за липсата на противоконституционност на чл. 12, ал. 7 от ЗБР[32]. Освен това смятам, че оспорването пред съд на горепосочената заповед на МОСВ не е пречка за опазването на биологичното разнообразие в тези зони и за изпълняването на задълженията на Република България, произтичащи от европейското и международното екологично право, а дори напротив – ще укрепи законността в контекста на принципа за устойчивото развитие по чл. 3, т. 1 и § 1, т. 50 от ДР на ЗООС у нас; м) утвърждаване, със заповед на МОСВ, на специфични и подробни цели на опазване на защитените зони (чл. 12а – нов – ДВ, бр. 88 от 2023 г.)[33], които се разработват въз основа на „най-добрата налична научна информация и данни” (ал. 3 на чл. 12а)[34].

Във връзка с посочените етапи от процедурата трябва да се отбележи обстоятелството, че за “защитени зони” се обявяват само територии, включени в списъка, приет от МС (чл. 11, ал. 1). Промените в тези зони също стават със заповед на МОСВ, която се обнародва в ДВ (чл. 16 и 17). Обявяването на дадена територия за “защитена зона” не променя собствеността върху земите, горите и водните площи в нея (чл. 13). За обявените защитени зони и промените в тях МОСВ и съответната Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) към МОСВ са длъжни да водят публични регистри (чл. 18). Освен това МОСВ е оправомощен, когато съществува опасност от увреждане на територии от списъка на защитените зони преди обявяването им, със заповед, обнародвана в ДВ, да забрани или ограничи отделни действия в тях за срок до 2 години, с изключение на обектите, предоставени за отбраната и въоръжените сили (чл. 19), а като интересен пример от съдебната практика по прилагането на тази разпоредба може да се изтъкне Решение № 4577 от 27.03.2019 г. по а.д. № 11624/2017 г. на ВАС, III отд.[35];

4. разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитените зони и съобразяване с тях на устройствените планове и проекти (чл. 27–34а).

В тази насока законодателят препраща към ЗЗТ и ЗООС. Териториалните планове за управление на защитените зони се утвърждават със заповед на МОСВ, която се обнародва в ДВ (чл. 18, ал. 5 от Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони, приета с Постановление на МС (ПМС) № 236 от 07.11.2025 г. – ДВ, бр. 96 от 2025 г., в сила от 11.11.2025 г.)[36]. Освен това, в чл. 31 е уредена специфична процедура за оценка на съвместимостта с предмета и целите на защитените зони на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони, но които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат, по преценка на компетентния орган (МОСВ или РИОСВ – бел. авт.), да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони. Компетентният орган се произнася по оценката с решение (чл. 31, ал. 11), което може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп.), като са окончателни решенията на първоинстанционния съд по жалби срещу решения на компетентния орган по планове, програми и инвестиционни предложения, свързани с реализацията на обекти, които са определени като обекти с национално значение със закон или с акт на МС и са обекти със стратегическа важност (чл. 31, ал. 19 – предишна ал. 18 – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г., доп. – ДВ, бр. 76 от 2017 г., изм. – ДВ, бр. 70 от 2024 г.)[37]. Процедурата по извършването на тази оценка подробно е уредена в Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, приета с ПМС № 201 от 31.08.2007 г. (ДВ, бр. 73 от 2007 г., изм. и доп.)[38].

Необходимо е да се отбележи обстоятелството, че предходните 4 правни мерки са в обхвата на специалните правила, свързани с изграждането и функционирането на “Националната екологична мрежа” с цел опазване на биологичното разнообразие по гл. ІІ от закона (чл. 3–34а);

5. установяване на специфични изисквания, свързани с опазването на защитените диви растителни и животински видове (чл. 37–40).

Необходимо е да се отбележи обстоятелството, че за защитени се обявяват дивите животински и растителни видове, посочени в приложение № 3 към закона (чл. 37), а за тяхното опазване са предвидени редица забрани и ограничения за определени дейности и действия, уредени в чл. 38–40;

6. установяване на специфични изисквания, свързани с регулираното ползване на отделни видове диви животни и растения, изброени в приложение № 4 към закона (чл. 41–43).

Когато се касае за риби, други водни животни и ловни видове, режимите и условията за тяхното опазване и ползване се въвеждат със съвместни заповеди на МЗХ и МОСВ, които се обнародват в ДВ (чл. 42, ал. 1), а за останалите животински и растителни видове от това приложение – със заповеди на МОСВ, които също се обнародват в ДВ (чл. 42, ал. 2);

7. установяване на забрана за използване на методи, уреди и средства, посочени в приложение № 5 към закона за улавяне и убиване на определени животни и птици (чл. 44);
8. установяване на специфични изисквания, свързани с опазването на птици, срещащи се в диво състояние (чл. 45–47).

Те се отнасят до всички видове птици, извън тези по приложения № 3 и 4 към закона (чл. 45). За целта са предвидени редица забрани за определени дейности и действия в чл. 46 и чл. 47, ал. 1, с изключение на птиците, изброени в приложение № 6 към закона (чл. 47, ал. 2);

9. установяване на изключения от забраните по чл.чл. 38, 40, 41, ал. 3, 44, 46 и 47, ал. 1 при определени условия и случаи (чл. 48–51).

Изключенията се допускат, в зависимост от конкретните видове на дивата флора и фауна, с разрешение на МОСВ или изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) към МЗХ (чл. 49, ал. 1)[39];

10. разработване и утвърждаване на “планове за действие” за диви растителни и животински видове (чл. 52–56).

Такива планове се разработват задължително, когато се установи, че: а) видът е застрашен в световен мащаб; б) състоянието му в страната или в отделни региони е неблагоприятно; в) въведен в природата неместен вид въздейства неблагоприятно върху състоянието на природните местообитания и местните видове от дивата флора и фауна (чл. 52). Те се внасят за разглеждане в НСБР към МОСВ (чл. 56, ал. 1) и се утвърждават от компетентния  орган по чл. 49, ал. 1 след положително решение на НСБР  (чл. 56, ал. 2).

Правното понятие “природно местообитание” е дефинирано в § 1, т. 31 от ДР, където е указано, че това са „естествени или близки до естествените сухоземни или акваториални области, характеризиращи се с характерни географски, абиотични и биотични особености, придаващи им специфичен облик”;

11. установяване на специфични изисквания, свързани с опазването на растителни и животински видове извън естествената им среда (чл. 58–66).

Те се отнасят до: а) отглеждането и размножаването на животни и растения при контролирани условия във вивариуми, зоологически и ботанически градини, дендрариуми и живи колекции; б) създаването на банка за семена, ембриони, тъканни и клетъчни култури за съхраняване на растителни и генетични ресурси при специални условия (чл. 58).

Минималните условия, при които се отглеждат животни в зоологически градини се определят от МОСВ (чл. 61, ал. 1), а същевременно то издава лиценз за дейностите в тези градини (чл. 62). МОСВ и МЗХ са оправомощени със заповед, обнародвана в ДВ, да забранят вноса, развъждането и отглеждането извън зоопарковете, центровете за отглеждане и размножаване на защитени видове животни и спасителните центрове на местни или чужди диви животински видове, които представляват опасност за хората или са неподходящи за отглеждане като животни компаньони и на световно застрашени видове животни (чл. 62а)[40]. Освен това МОСВ е длъжно да води регистъри на: аа) центровете за отглеждане и размножаване на защитени видове животни (чл. 62б)[41]; бб) организациите и лицата, които притежават и поддържат колекции от диви видове от местната или чуждата флора и фауна (чл. 63, ал. 1). За видовете от културната флора и фауна регистърът трябва да се води от ИАГ (чл. 63, ал. 2). Установена е и държавна собственост върху генетичните ресурси от естествената флора и фауна на Република България (чл. 66, ал. 1).

В тази насока трябва да се имат предвид дефинициите на следните правни понятия, фигуриращи в § 1 от ДР: “ботаническа градина” е институция, която поддържа колекции от живи растения за нуждите на експерименталните ботанически изследвания, естественонаучното и природозащитното образование и възпитание и е отворена за посещение повече от пет месеца в годината” (т. 3); “вивариум” е изкуствено подготвено място за отглеждане на диви животни” (т. 4); “дендрариум” е жива колекция от дървета и храсти върху определена територия, организирана по систематичен, географски или друг научен принцип” (т. 14); “зоологическа градина” е постоянно заведение, където животни от диви видове се държат с цел да се показват пред публика в продължение на повече от 7 дни в годината, с изключение на циркове, магазини за животни и други заведения, които не показват пред публика значителен брой животни или видове” (т. 21); “колекция” е сбирка от екземпляри от растителни или животински видове (включително семена или други размножителни материали), отглеждани или съхранявани при контролирани от човека условия и предназначени за научни и образователни цели или за целите на опазването и възстановяването на видовете” (т. 23); “генетични ресурси” са генетичен материал с реална или потенциална стойност” (т. 11); “генетичен материал” са материали от растителен или животински произход, съдържащи функционални единици на наследственост” (т. 10); “център за размножаване и отглеждане на защитени видове животни” е юридическо лице, което притежава издадено разрешение от министъра на околната среда и водите да отглежда и размножава защитени видове животни с цел опазване и/или повторно въвеждане в природата” (т. 41 – нова, ДВ, бр. 41 от 2007 г.);

12. установяване на специфични изисквания, свързани с въвеждането на неместни или повторното въвеждане на местни животински и растителни видове в природата (чл. 67–69).

Въвеждането на неместни видове (т.е. техният внос, развъждане и отглеждане – бел. авт.) се допуска, ако не се увреждат природните местообитания или местните видове от дивата флора, фауна и микота (т.е. гъби – бел. авт.) (чл. 67, ал. 1). За целта е необходимо разрешение, което се издава от: а) изпълнителния директор на ИАГ – за дървесни, храстови и ловни видове; б) МОСВ – за всички останали видове (чл. 67, ал. 3). Разрешението се предхожда от разработена програма след положителна научна експертиза и положително решение на НСБР (чл. 67, ал. 2). ИАГ и МОСВ са оправомощени, със заповед, обнародвана в ДВ, да забранят: а) въвеждането в природата на неместни видове, които биха застрашили природните местообитания или местните видове от дивата флора и фауна; б) вноса, развъждането и отглеждането на неместни животински и растителни видове, ако случайното им освобождаване в дивата природа ще застраши съществуванието на местни видове от дивата флора и фауна (чл. 67, ал. 4);

Повторното въвеждане в природата на местни растителни и животински видове се допуска с разрешение съответно от изпълнителния директор на ИАГ или от МОСВ, съгласувано със заинтересуваните централни ведомства и след отчитане на мнението на обществеността в района на повторното въвеждане (чл. 68, ал. 2).

Необходимо е да се отбележи обстоятелството, че предходните 8 правни мерки са в обхвата на специалните правила, свързани с опазването на дивите растителни, животински и гъбни видове по гл. ІІІ от закона (чл. 35–69);

13. установяване на специални правила, свързани с търговията със застрашени видове от дивата флора и фауна (чл. 70–108)

Те са детерминирани от участието на Република България в Конвенцията по международната търговия със застрашените видове от дивата фауна и флора (Вашингтон, 1973 г.)[42], от една страна, а от друга страна, от задължението за прилагане на Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9.12.1996 г. относно опазване на видовете от дивата фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях (OВ L 61, 3.03.1997 г., попр., изм. и доп.) поради редовното членство на страната ни в ЕС. МОСВ осъществява функциите на “ръководно ведомство” по прилагане както на изискванията на Регламент (ЕО) № 338/97 (чл. 71, ал. 1), така и на посочената конвенция (по арг. от чл.чл. 97-99), а Българската академия на науките (БАН) е “научен консултативен орган” по прилагането на този регламент (чл. 72, ал. 1). В рамките на тези специални правила са уредени редица специфични изисквания, свързани с: а) пренасянето през границите на Република България на тези  видове (чл. 73–85), като разрешителното за техния внос или износ и сертификата за техния реекспорт се издава от  МОСВ (чл. 85); б) митническия надзор и контрол (чл. 86–89); в) регистрацията на определени застрашени видове гръбначни животни (чл. 90–99а), като тя се извършва от РИОСВ (чл. 90, ал. 2 и чл. 91)[43]; г) търговията на територията на Република България със застрашени видове от дивата флора и фауна (чл. 100–102б); д) разпореждането с екземпляри, отнети в полза на държавата (чл. 103–108), което се извършва от МОСВ (чл. 103);

14. установяване на специални правила, свързани с опазването на вековни или забележителни дървета (чл. 109–113).

Те се обявяват за защитени или се заличават със заповед на МОСВ, обнародвана в ДВ (чл. 110)[44], предхождана от съгласуване с физическото или юридическото лице – собственик на имота (чл. 109). МОСВ и РИОСВ са длъжни да водят регистри на защитените дървета (чл. 113, ал. 1);

15. установяване на специални правила, свързани с управлението и контрола по опазване на биологичното разнообразие (чл. 114–120).

Те се отнасят до правомощията на компетентните органи в разглежданата област (МОСВ, НСБР при МОСВ, директорите на РИОСВ, на дирекциите на националните паркове, на Басейновата дирекция „Черноморски район” при МОСВ и т.нар. „комитетите на заинтересованите страни” към предходните 3 органи);

16. прилагане на принудителни административни мерки (ПАМ) (чл. 121–123).

Техните проявни форми са посочени в чл. 122 и се изразяват в:

а) спиране на разпореждания на органи на изпълнителната власт, които са в нарушение на ЗБР (ал. 1, т. 1);

б) спиране на реализацията на планове и проекти, започнати или утвърдени в нарушение на ЗБР (ал. 1, т. 2);

в) затваряне на зоологически градини или части от тях,които не функционират в съответствие с изискванията на ЗБР (ал. 1, т. 3);

г) отнемане на лицензи на зоологически градини в случаите по чл. 62, ал. 4 от закона (ал. 1, т. 4).

Изброените 4 ПАМ са преустановителни и се налагат от МОСВ;

д) спиране на дейности по ползването на гори, земи и водни площи и на други (природни – бел. авт.) ресурси, както и строителството в защитени зони, които са в нарушение на заповедите за обявяването им или на утвърдените по съответния ред планове за управление, устройствени и технически планове и проекти (ал. 2, т. 1);

е) спиране на дейности или (на функционирането на – бел. авт.) обекти, които увреждат или замърсяват околната среда над допустимите норми в защитени зони (ал. 2, т. 2);

ж) спиране на разпореждания на ръководителите на Регионалните дирекции по горите (РДГ), Държавните горски стопанства (ДГС), Държавните ловни стопанства (ДЛС), дирекциите на природните паркове[45] и на общинските органи, които са в нарушение на ЗБР (ал. 2, т. 3).

Предходните 3 ПАМ са преустановителни и се прилагат от директорите на регионалните органи на МОСВ;

з) издаване на (задължителни писмени – бел. авт.) предписания за мерки за предотвратяване и/или отстраняване на нарушения (на ЗБР – бел. авт.) (ал. 2, т. 4). Тази ПАМ е превантивна – в аспекта ? на “предотвратяване” на нарушения на закона, или възстановителна – в аспекта ? на “отстраняване” на (вредните последици от – бел. авт.) нарушения на с.з. и се налага също от директорите на регионалните органи на МОСВ;

и) спиране на дейности и строителство в гори, земи и водни площи – държавна, общинска или частна собственост, извършвани в нарушение на утвърдените планове за управление и устройствени и технически планове и проекти (ал. 3). Тази ПАМ е преустановителна и се прилага от директорите на РДГ, ДГС, ДЛС и дирекциите на природните паркове, и от кметовете на общините[46].

 

ІІ.2. Правни мерки по някои други закони

По-долу накратко ще бъдат посочени правни мерки по някои закони, които могат да намерят субсидиарно приложение в разглежданата област.

ІІ.2.1. Правни мерки по ЗГ

Сред кръга на правните мерки по този закон по-голямо значение за разглежданата проблематика имат:

1. категоризация на горските територии (чл. 5);
2. 2. горско планиране (чл. 9-19);
3. 3. установяване на специални правила, свързани със защитата на горските територии (чл. 128–143).

ІІ.2.2. Правни мерки по ЗЗТ

В светлината на разглежданата проблематика по-голямо значение имат следните правни мерки по този закон:

1. установяване на специални правила, свързани с категоризацията на защитените (природни) територии (чл. 1–7);
2. установяване на специални правила относно собствеността върху тези територии (чл. 8–15);
3. установяване на специални правила, свързани с предназначението и режима на опазване и ползване на такива територии (чл. 16–34);
4. установяване на специални правила относно обявяването и извършването на промени в тези територии (чл. 35–45);
5. установяване на специални правила, свързани с управлението и охраната на такива територии (чл. 46–73);
6. установяване на специални правила относно финансирането на (дейности в – бел. авт.) тези територии (чл. 74–77).

ІІ.2.3. Правни мерки по ЗЛР

Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки по този закон с по-важно значение в разглежданата област:

1. установяване на специални правила, свързани с опазването на лечебните растения (чл. 5–19);
2. установяване на специални правила относно ползването на тези растения (чл. 20–41);
3. установяване на специални правила, свързани с управлението на дейности по опазване на такива растения (чл. 42–57);
4. установяване на специални правила относно контрола върху дейности, свързани с тези растения (чл. 58–64).

ІІ.2.4. Правни мерки по ЗЗЖ

Сред кръга на правните мерки по този закон с по-голямо значение за разглежданата проблематика са:

1. установяване на задължение за органите на изпълнителната и местната власт съвместно с неправителствени организации да изготвят и прилагат образователни програми за защита на животните (чл. 2).

За прилагането на тази правна мярка е необходимо да се има предвид дефиницията на правното понятие “защита на животните” по чл. 1, ал. 2 от този закон, където е указано, че тя се изразява в “опазване на техния живот, здраве и добро състояние, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено жестоко отношение, осигуряване на подходящи грижи и условия за живот, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености”;

2. установяване на определени забрани с цел защита на животните, и по-специално за прояви на: а) нехуманно отношение към тях (чл. 6); б) жестокост към тях (чл. 7), и в) особена жестокост към тях (чл. 10);
3. установяване на специални правила, свързани с отглеждането и грижите за животните (чл. 11–20);
4. установяване на специални правила относно специфичните условия за отглеждане и използване на животни (чл. 21–32);
5. установяване на специални правила, свързани с животните-компаньони (чл. 33–39);
6. установяване на специални правила относно упражняването на обществен контрол за спазването на закона (чл. 57 и 58);
7. установяване на специални правила, свързани с упражняването на контрол от държавните и общинските органи за спазването на закона (чл. 59–61).

ІІ.2.5. Правни мерки по ЗУТ

Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки по този закон, които имат по-голямо значение в разглежданата област:

1. установяване на специални правила, свързани с предназначението на “защитените (природни – бел. авт.) територии” в светлината на основите на устройството на територията (чл. 7-9).

Те имат значение и в разглежданата област в хипотезата на наличие на защитени природни територии в обхвата на “защитените зони” по ЗБР;

2. 2. установяване на специални правила относно устройственото планиране на територията, инвестиционното проектиране и разрешаването на строителство (чл. 99–156);
3. 3. установяване на специални правила за извършване на строителството (чл. 157–179).

Сред тях може да се посочи задължението строежите да се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на нормативните актове за “опазване на защитените зони” (чл. 169, ал. 3, т. 1)[47].

ІІ.2.6. Правни мерки по ЗОПОЕЩ

Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки по този закон, имащи значение в разглежданата област:

1. дефиниране на правното понятие “екологични щети”, в което са включени и щетите върху „защитени видове и природни местообитания“ (чл. 4, ал. 1, т. 1);
2. установяване на специални правила, свързани с правомощията на органите на изпълнителната власт за предотвратяване и отстраняване на екологичните щети (чл. 6–14).

В тази насока са уредени правомощията на МОСВ, РИОСВ към МОСВ, Басейновите дирекции към МОСВ, Дирекциите на националните паркове към МОСВ, Изпълнителната агенция по околна среда към МОСВ и областните управители;

3. установяване на специални правила относно публичния регистър на операторите на инсталации и съоръжения, извършващи дейности по приложение № 1, както и относно предоставянето на информация (чл. 15–19);
4. установяване на специални правила, свързани с превантивните и “оздравителните” мерки за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (чл. 20–36);
5. установяване на специални правила относно имуществената отговорност и финансово-икономическата организация (чл. 37–46);
6. установяване на специални правила, свързани с искането на съответните физически или юридически лица до компетентния орган за предприемане на действия (оздравителни мерки) (чл. 47–48);
7. установяване на специални правила относно сътрудничеството с други държави и докладването до Комисията на ЕС (чл. 49–55);
8. установяване на специални правила, свързани с контрола за прилагането на превантивните и оздравителните мерки в тази насока (чл. 56–58).

ІІ.2.7. Правни мерки по ЗООС

В светлината на разглежданата проблематика могат да бъдат посочени следните правни мерки по този закон:

1. установяване на общи правила за опазване на биологичното разнообразие (чл. 51–54).

Сред тях е необходимо да бъдат изтъкнати: а) общо задължение на опазване и защита да подлежат видовете, местообитанията на видовете и природните местообитания с присъщото им биологично разнообразие (чл. 51, ал. 1); б) общо задължение опазването на разнообразието от природни местообитания и видове от дивата флора и фауна да се осъществява при условията и по реда на “специален закон”[48] (чл. 51, ал. 2); в) общо задължение опазването и ползването на естествения ландшафт да се осъществяват по начин и със средства, недопускащи вредно въздействие, необратими изменения и/или увреждане на неговите елементи (чл. 51, ал. 3)[49]; г) общо задължение дивите растителни и животински видове да се ползват по начин и със средства, които гарантират благоприятното развитие на техните популации и естествената им среда (чл. 52); д) общо задължение за опазването и ползването на горите, дивеча, рибите, билките, гъбите и другите възобновими ресурси от дивата природа да се изработват дългосрочни и годишни планове и програми, при условията и по реда на съответните специални закони (чл. 53, ал. 1 и 2); е) общо задължение за ползването на горите, дивеча, рибите, билките, гъбите и другите възобновими биологични ресурси от земите и водите – собственост на държавата и на общините да се заплащат такси съгласно съответните специални закони (чл. 54);

2. екологична оценка (чл. 81–91)[50];
3. оценка на въздействието върху околната среда (чл. 81–83 и чл. 92–102)[51];
4. право на информация за околната среда (чл. 17–31)[52];
5. право на Национална система за мониторинг на околната среда (чл. 143–147).

Той се извършва чрез Националната система за мониторинг на околната среда, ръководена от МОСВ, с изключение на компонента ? относно мониторинга на шума в околната среда, който се ръководи от министъра на здравеопазването;

6. право на предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (чл. 60–64);
7. право на Национален доверителен екофонд (чл. 66–68);
8. разработване и утвърждаване на стратегии и програми за опазване на околната среда (чл. 75–80);
9. право на Национална схема за управление по околната среда и одитиране (чл. 132–136 и чл. 142);
10. право на Национална схема за екомаркировка (чл. 132 и чл. 137–142);
11. налагане на ПАМ (чл. 158–161)[53].

 

ІІІ. Юридическа отговорност за нарушаване на законодателството по опазване на биологичното разнообразие

1. Админстративнонаказателна отговорност

Тя е уредена в чл. 124–128 и чл. 130 от ЗБР[54].

2. Гражданска отговорност

Тя е деликтна и се осъществява по специален и по общ ред.

Специалният ред на гражданската отговорност е свързан с обезщетение за вреди, нанесени на защитените видове от дивата флора и фауна, изброени в приложение № 3 към ЗБР. Той се реализира на основание чл. 129а от ЗБР, а размерът на обезщетението се определя с тарифа, приета от МС[55]. Понастоящем това е Тарифата за обезщетение при нанесени щети на растителни и животински видове, включени в приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, приета с ПМС № 235 от 5.09.2006 г. (ДВ, бр. 76 от 2006 г., в сила от 15.09.2006 г.). В нея са уредени 2 критерия за определяне на размера на обезщетението – броя и вида на увредените или унищожени видове от флората и фауната[56].

Общият ред на гражданската отговорност за вреди, нанесени на биологичното разнообразие е приложим за всички останали случаи на основание чл. 170–172 от ЗООС и чл. 46–54 от Законът за задълженията и договорите (ЗЗД – ДВ, бр. 275 от 1950 г., изм. и доп.)[57].

3. Екологоправна имуществена отговорност

Тя е уредена в чл. 124–128 и чл. 130 от ЗБР, когато правонарушител е юридическо лице.

4. Наказателна отговорност

Пряко приложение в разглежданата област могат да намерят следните разпоредби от НК: чл. 278в, ал. 1 (унищожаване или повреждане на местообитание – предмет на опазване в защитена зона)[58]; чл. 278г (унищожаване, повреждане, придобиване, държане, отчуждаване или търговия с екземпляри от защитени видове от дивата флора или фауна); чл. 278д (унищожаване, повреждане, държане, придобиване или отчуждаване на екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни, или екземпляр от видовете по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, означени със знак (*))[59].

 При  прилагането на този чл. 278д от НК трябва да се имат предвид: а) международните споразумения в тази насока с участието на Република България, например: Конвенцията за международната търговия със застрашените видове от дивата фауна и флора, посочена по-горе, Конвенцията за опазване на дивата Европейска флора и фауна и природните местообитания (Берн, 1979 г.)[60] и Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни (Бон, 1979 г.)[61]; б) дефиницията на правното понятие “световно застрашен вид”, фигурираща в § 1, т. 36а от ДР на ЗБР, където е указано, че това е “вид, включен в категориите “изчезнал в природата”, “критично застрашен”, “застрашен” и “уязвим” на актуалния Червен лист на Международния съюз за защита на природата”[62].

Косвено приложение могат да намерят: чл. 325а (организиране или участие в провеждането на боеве с животни, отглеждане, трениране или предоставяне на животни за боеве), чл. 325б (противозаконно причиняване на смърт, тежко или трайно увреждане на гръбначно животно след проява на жестокост към него)[63] и чл. 353а от НК (укриване или разгласяване на невярна информация за състоянието на околната среда или нейните компоненти, в случая – на биологичното разнообразие – бел. авт.)[64].

 

Заключение

Накрая в разултат на разгледаната правна уредба може да се направи изводът, че ефективното прилагане на националното ни законодателство по опазване на биологичното разнообразие ще допринесе за, от една страна, подобряване на екологичната ситуация у нас, а от друга страна, изпълнение на задълженията на Република България по правото на ЕС и международното публично право в тази област[65].

 

Използвана литература

Атанасов, А. Престъпления, свързани с посегателства върху защитени територии, местообитания и биоразнообразие. – В: Предизвикателства пред околната среда – екологични и правни решения. Сборник с доклади от научна конференция „Предизвикателства пред околната среда – екологични и правни решения”, проведена на 15 май 2024 г. в Благоевград. Благоевград: Университетско издателство „Неофит рилски”, 2025, с. 18-31.

Божанов, С. Законодателна уредба в областта на околната среда. София: Арго Пъблишинг, 2006. 319 с.

Бринчук, М. Экологическое право. Москва: Городец, 2009. 448 с.

Бринчук, М. Экологическое право: объекты экологических отношений. Москва: РАН-ИГП, 2011. 152 с.

Георгиев, А. Ограничения на частната собственост при обявяване на защитени зони по Закона за биологичното разнообразие. – Собственост и право. София, 2021, № 11, с. 23-35.

Голева, П. Деликтно право (Непозволено увреждане). IV. прераб. и доп. изд. София: Нова звезда, 2018. 364 с.

Голева, П. Облигационно право. 7. доп. и прераб. изд. София: Нова звезда, 2021. 768 с.

Гунева, М, Л. Новиков, С. Стойков, М. Генжов, Г. Кузманов. Престъпления против околната среда. Ръководство. София: Фабрика за книги, импринт на БГ книга ЕАД, 2015. 248 с.

Живков, Ж., Т. Лялев, Г. Джолов, Д. Петров, К. Караиванов. Световният екологичен проблем. София: Партиздат, 1984. 340 с.

Зиновиева, Д. Компетентност на административните органи. 2. акт. изд. по АПК от 2018 г. София: Сиела, 2018. 344 с.

Нам, К. Ландшафтна екология. София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2013. 300 с.

Наумова, С. Основни въпроси на екологичното право. 2. прераб. и доп. изд. София: БАН-ИДП, 2012. 328 с.

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда. [2020 г.]. София: Министерство на околната среда и водите – Изпълнителна агенция по околна среда, 2022. 319 с. – В: Изпълнителна агенция по околна среда [онлайн]. [прегледан 25.09.2022]. Достъпно от: https://eea.government.bg/bg/soer/2020. Също достъпно в pdf и от: https://eea.government.bg/bg/soer/2020/soer-bg-2020.pdf.

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда. [2022 г.]. София: Министерство на околната среда и водите – Изпълнителна агенция по околна среда, 2024. 303 с. – В: Изпълнителна агенция по околна среда [онлайн]. [прегледан 04.08.2025]. Достъпно от: https://eea.government.bg/soer-24. Също достъпно в pdf и от: https://eea.government.bg/bg/soer/2024/soer-bg-2024.pdf.

Национална стратегия по околна среда и План за действие 2000 – 2006. София: Министерски съвет, 2001. 168 с.

Ненов, И., Ц. Ценков, В. Петров. Наказателно право на НРБ (Особена част). Т. Първи. София: Висш институт „Г. Димитров“-МВР, 1987. 340 с.

Орсов, З. Поземлено право. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2022. 328 с.

Пенев, Й. Наказателноправна характеристика на екологичните престъпления. – Академия на МВР. Годишник. София, 2006, Т. 21, с. 5–74.

Пенчев, Г. Система и обща характеристика на престъпленията против околната среда по Наказателния кодекс (субект, форма на вината, наказания). – Бюлетин на Асоциацията на прокурорите в България. София, 2010, № 4, с. 10–27.

Пенчев, Г. Престъпленията против околната среда по Наказателния кодекс в светлината на екологичното законодателство на Република България: някои особености на изпълнителното деяние. – Бюлетин на Асоциацията на прокурорите в България. София, 2011, № 1, с. 24–100.

Пенчев, Г. Екологично право. Обща част. 3. прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2023. 436 с.

Пенчев, Г. Екологично право. Специална част. 3. прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2023. 580 с.

Пенчев, Г. Някои проблеми, свързани с екологичните вреди по българското право. – В: Правото – традиции и перспективи. Сборник. Юбилейна научна конференция по повод на 25 години от създаването на Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. София: Сиела, 2018, с. 366–375.

Пенчев, Г. Разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие е противоконституционна. – NEWS Lex.bg (рубрика „Научни и практически публикации”) [онлайн]. София, 14 юли 2021 г. [прегледан 15.07.2021]. Достъпно от: https://news.lex.bg/guestpost/разпоредбата-на-чл-12-ал-7-от-закона-за-би/.

Пенчев, Г. Бележки върху Решение № 14 от 12.10.2021 г. по к.д. № 14 от 2020 г. на Конституционния съд на Република България. – Предизвикай правото! [онлайн]. София, 06 февруари 2022 г., 42 с. [прегледан 17.02.2022]. ISSN 1314-7854. Достъпо от: https://www.challengingthelaw.com/ekologia/belejki-rks-14-2021/.   Също достъпно в pdf и от: https://www.challengingthelaw.com/wp-content/uploads/2021/12/ProfGPenchev-Belejki-RKS-14-21.pdf.

Пенчев, Г., Н. Христова. Правен режим на защитените природни територии (научно-практически анализ). София: Издателски комплекс – УНСС, 2023. 606 с.

Ставру, С. Вещи в природно състояние: собственост и отговорност за вреди в контекста на чл. 50 ЗЗД. София: Сиела, 2020, 318 с.

Стайнов, П. Защита на природата (правни изследвания). София: БАН, 1970. 360 с.

Тасев, С. Непозволено увреждане: отговорност за вреди, причинени от вещи и животни. София: Софи–Р, 1995. 192 с.

Христова, Н. Администативноправен режим на защитените зони. София: Издателски комплекс – УНСС, 2024. 250 с.

European Environment Agency. Corine biotopes. Brussels, 01.11.2017 – In: European Environment Agency [online]. [viewed 25.03.2024]. Available from: https://www.eea.europa.eu/publications/COR0-biotopes/file.

Hughes, D. Environmental Law. 2^nd Edition. London: Butterworths, 1992. 424 p.

Moss, D., B. Wyatt. The CORINE biotopes project: a database for conservation of nature and wildlife in the European community. – Applied Geography. Amsterdam, Vol. 14, Issue 4, p. 327-349.

Saving Our Planet. Challenges and Hopes. Nairobi: UNEP, 1992. 200 p.

Shelton, D., A. Kiss. Judicial Handbook on Environmental Law. Nairobi: UNEP, 2005. 131 p.

http://www.constcourt.bg – Интернет-страница на Конституционния съд на Република България

https://www.eea.europa.eu – Интернет-страница на Европейската агенция по околната среда

https://sac.justice.bg – Интернет-страница на Върховния административен съд на Република България

 

ПРИЛОЖЕНИЕ № 1

НЯКОИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ

І. НОРМАТИВНИ АКТОВЕ, КОИТО СЕ ОТНАСЯТ ПРЯКО ДО ОПАЗВАНЕТО НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ

Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие, одобрена с Решение по протокол № 15 на Министерския съвет от 6.04.1998 г. (необнародвана)

Национален план за опазване на биологичното разнообразие, приет с Решение по прокол № 36 на Министерския съвет от 5.08.1999 г. (необнародван)

***

Закон за биологичното разнообразие (обн., ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм. и доп.)

Заповед № РД-09-138 от 19.03.2003 г. на министъра на земеделието и горите и № РД-266 от 19.03.2003 г. на министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 29 от 2003 г.)[66]

Заповед № РД-525 от 21.04.2003 г., издадена от министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 42 от 2003 г.)[67]

Наредба № 4 от 8.07.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешителни за въвеждане на неместни или повторно въвеждане на местни животински и растителни видове в природата, издадена от министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. и доп.)

Наредба № 5 от 1.08.2003 г. за условията и реда за разработване на планове за действие за растителни и животински видове, издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и горите (обн., ДВ, бр. 73 от 2003 г.)

Наредба № 6 от 23.10.2003 г. за минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини, издадена от министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 105 от 2003 г., изм. и доп.)

Наредба № 8 от 12.12.2003 г. за реда и условията за издаване на разрешителни за изключенията от забраните, въведени със Закона за биологичното разнообразие за животинските и растителните видове от приложение № 3, за животинските видове от приложение № 4, за всички видове диви птици, извън тези от приложение № 3 и приложение № 4 и за използване на неселективни уреди, средства и методи за улавяне и убиване от приложение № 5, издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и горите (обн., ДВ, бр. 4 от 2004 г., изм. и доп.)

Правилник за дейността на спасителните центрове, издаден от министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 14 от 2004 г.)

Наредба № 14 от 27.10.2005 г. за условията и реда за издаване на разрешителни за въвеждане на неместни или повторно въвеждане на местни дървесни, храстови и ловни видове в природата и отчитане мнението на обществеността в района на повторното въвеждане, издадена от министъра на земеделието и горите (обн., ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм.)

Наредба № 1 от 9.05.2006 г. за условията и реда за лицензиране на зоологическите градини, издадена от министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 43 от 2006 г., изм. и доп.)

Наредба № 2 от 18.12.2006 г. за условията и реда за създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие, издадена от министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 3 от 2007 г.)

Тарифа за обезщетение при нанесени щети на растителни и животински видове, включени в приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, приета с Постановление № 235 на Министерския съвет от 5.09.2006 г. (обн., ДВ, бр. 76 от 2006 г., в сила от 15.09.2006 г.)

Наредба за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, приета с Постановление № 201 на Министерския съвет от 31.08.2007 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 2007 г., изм. и доп.)

Решение № 122 на Министерския съвет от 2.03.2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (обн., ДВ, бр. 21 от 2007 г., изм. и доп.)

Решение № 661 на Министерския съвет от 16.10.2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (обн., ДВ, бр. 85 от 2007 г., изм. и доп.)[68]

Решение № 802 на Министерския съвет от 4.12.2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (обн., ДВ, бр. 107 от 2007 г., изм. и доп.)[69]

Наредба № 3 от 31.10.2008 г. за маркирането и етикетирането на екземпляри от видовете съгласно Регламент 338/97 за опазване на видовете от дивата фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях, издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и храните (обн., ДВ, бр. 97 от 2008 г., в сила от 11.11.2008 г.)

Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на териториални планове за управление на защитени зони, приета с Постановление № 236 на Министерския съвет от 07.11.2025 г. (обн., ДВ, бр. 96 от 2025 г., в сила от 11.11.2025 г.)

Забележка:

Информация за обявените защитени зони фигурира в „Регистъра на защитените територии и защитените зони в Република България”, достъпен онлайн като подразделение на Интернет-страницата на Изпълнителната агенция по околна среда към министъра на околната среда и водите: http://eea.government.bg/zpo/bg/

Регистърът на защитените дървета в Република България e достъпен като подразделение на Интернет-страницата на ИАОС към МОСВ: http://eea.government.bg/v-trees/bg/

Червената книга на Република България е достъпна като подразделение на Интернет-страницата на ИАОС към МОСВ: http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/

ІІ. НОРМАТИВНИ АКТОВЕ, КОИТО СЕ ОТНАСЯТ КОСВЕНО ДО ОПАЗВАНЕТО НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ

Наказателен кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г., в сила от 01.05.1968 г., изм. и доп.)

***

Закон за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г., изм. и доп.)

Закон за защитените територии (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. и доп.)

***

Постановление № 233 на Министерския съвет от 8.11.2000 г. за външнотърговския режим на Република България (обн., ДВ, бр. 93 от 2000 г., изм. и доп.)[70]

***

Закон за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 28.01.2000 г., изм. и доп.)

Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. 12 от 2000 г., изм. и доп.)

Закон за лечебните растения (обн., ДВ, бр. 29 от 2000 г., изм. и доп.)

Закон за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. и доп.)

Закон за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г., попр., изм. и доп.)

Закон за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 1.05.2006 г., изм. и доп.)

Закон за геодезията и картографията (обн., ДВ, бр. 29 от 2006 г.)

***

Закон за защита на животните (обн., ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 31.01.2008 г., изм.)

Наредба № 39 от 1.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, издадена от министъра на земеделието и храните (обн., ДВ, бр. 1 от 2009 г.)

Наредба № 40 от 2.12.2008 г. за условията за отглеждане на селскостопански животни, съобразени с техните физиологични и поведенчески функции, издадена от министъра на земеделието и храните (обн., ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 12.12.2008 г.)

Наредба № 41 от 10.12.2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни, издадена от министъра на земеделието и храните (ДВ, бр. 1 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. и доп.)

Наредба № 2 от 11.02.2009 г. за условията за отглеждане на космат и пернат дивеч в животновъдни обекти, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, издадена от министъра на земеделието и храните (обн., ДВ, бр. 14 от 2009 г., в сила от 20.02.2009 г.)

Наредба № 4 от 6.03.2009 г. за определяне на правилата за обучение на кучета, издадена от министъра на земеделието и храните, министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната (обн., ДВ, бр. 21 от 2009 г., в сила от 20.03.2009 г.)

***

Закон за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (обн., ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. и доп.)

Наредба № 1 от 29.10.2008 г. за вида на превантивните и оздравителните мерки в предвидените случаи от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети и за минималния размер на разходите за тяхното изпълнение, издадена от министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 96 от 2008 г., в сила от 7.11.2008 г.)

Наредба за публичния регистър на операторите, които извършват дейностите по приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, приета с Постановление № 317 на Министерския съвет от 12.12.2008 г. (обн., ДВ, бр. 109 от 2008 г.)

***

Закон за горите (обн., ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011 г., изм. и доп.)

Закон за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 53 от 2012 г., изм. и доп.)

Закон за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. и доп.)

Закон за концесиите (обн., ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г., изм. и доп.)

 

ПРИЛОЖЕНИЕ № 2

НЯКОИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ, КОИТО НЕ СА В СИЛА

І. НОРМАТИВНИ АКТОВЕ, ИМАЩИ ПРЯКО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОПАЗВАНЕТО НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ, КОИТО НЕ СА В СИЛА

Наредба-закон за защита на родната природа от 28.02.1936 г., утвърдена с Указ № 81 на Н.В. Цар Борис ІІІ от 15.03.1936 г. (обн., ДВ, бр. 59 от 1936 г. – отм. мълч., бр. 93 от 1951 г.)

Правилник за прилагане на Наредбата-закон за защита на родната природа, утвърден с Указ № 19 на Н.В. Цар Борис ІІІ от 30.06.1937 г. (обн., ДВ, бр. 142 от 1937 г. – осн. отм. мълч., бр. 93 от 1951 г.)

***

Указ [№ 308 на Президиума на Народното събрание от 27.08.1960 г.] за защита на родната природа (обн., Изв., бр. 74 от 1960 г. – отм., ДВ, бр. 47 от 1967 г.)

Правилник за приложение на Указа за защита на родната природа, приет с Разпореждане № 994 на Министерския съвет от 5.06.1961 г. (обн., Изв., бр. 52 от 1961 г. – осн. отм., ДВ, бр. 47 от 1967 г.)

***

Закон за защита на природата (обн., ДВ, бр. 47 от 1967 г., изм. и доп. – отм., бр. 77 от 2002 г.)[71]

Правилник за приложение на Закона за защита на природата, приет с Постановление № 16 на Министерския съвет от 10.04.1969 г. (обн., ДВ, бр. 33 от 1969 г., изм. и доп. – осн. отм., бр. 77 от 2002 г.)

Тарифа за обезщетенията при причиняване на неотстраними вреди на защитени природни обекти, приета с Постановление № 71 на Министерския съвет от 19.12.1980 г. (обн., ДВ, бр. 11 от 1981 г., изм. и доп. – отм., бр. 116 от 1997 г.)

Заповед № 222 от 24.03.1982 г., издадена от председателя на Комитета за опазване на природната среда (обн., ДВ, бр. 31 от 1982 г., в сила от 20.04.1982 г. – отм., бр. 36 от 1993 г., считано от 30.04.1993 г.)[72]

Заповед № 130 от 22.02.1985 г., издадена от председателя на Комитета за опазване на природната среда (обн., ДВ, бр. 24 от 1985 г., в сила от 26.03.1985 г. – заг. знач., бр. 88 от 2005 г.)[73]

Заповед № 165 от 10.03.1993 г., издадена от министъра на околната среда (обн., ДВ, бр. 22 от 1993 г., в сила от 19.03.1993 г. – временен нормативен акт)[74]

Заповед № 314 от 26.04.1993 г., издадена от министъра на околната среда (обн., ДВ, бр. 36 от 1993 г., в сила от 30.04.1993 г. – временен нормативен акт)[75]

Заповед № РД-89 от 12.04.1994 г., издадена от министъра на околната среда (обн., ДВ, бр. 33 от 1994 г., в сила от 19.04.1994 г. – отм., бр. 48 от 2001 г., считано от 22.05.2001 г.)[76]

Тарифа за обезщетения при причинени щети на природни обекти, приета с Постановление № 442 на Министерския съвет от 1.12.1997 г. (обн., ДВ, бр. 116 от 1997 г., в сила от 9.12.1997 г. – осн. отм., бр. 77 от 2002 г.)

Заповед № РД-277 от 9.05.2001 г. за условията и реда за събиране, изкупуване и износ на лозовия и градинския охлюв, издадена от министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 48 от 2001 г., в сила от 22.05.2001 г. – отм., бр. 42 от 2003 г.)

***

Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на планове за управление на защитени зони, приета с Постановление № 349 на Министерския съвет от 30.12.2008 г. (обн., ДВ, бр. 7 от 2009 г., в сила от 27.01.2009 г., изм. – отм., бр. 96 от 2025 г., считано от 11.11.2025 г.)[77]

ІІ. НОРМАТИВНИ АКТОВЕ, ИМАЩИ КОСВЕНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОПАЗВАНЕТО НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ, КОИТО НЕ СА В СИЛА ИЛИ СА ЗАГУБИЛИ ЗНАЧЕНИЕ

Закон за пчеларството (обн., ДВ, бр. 67 от 1942 г., в сила от 27.03.1942 г. – заг. знач., Изв., бр. 85 от 1951 г.)

Правилник за приложение на Закона за пчеларството (обн., ДВ, бр. 208 от 1942 г., в сила от 17.09.1942 г. – заг. знач., Изв., бр. 85 от 1951 г.)

***

Постановление № 165 на Министерския съвет от 5.08.1958 г. за опазване на паметниците на културата и развитието на музейното дело у нас (обн., Изв., бр. 68 от 1958 г. – заг. знач., ДВ, бр. 29 от 1969 г.)[78]

***

Закон за териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 29 от 1973 г., попр., изм. и доп. – отм., бр. 1 от 2001 г.)

Закон за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г., попр., изм. и доп. – отм., бр. 91 от 2002 г.)

Закон за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г., изм. и доп. – отм., бр. 36 от 2006 г., считано от 1.07.2006 г.)

Закон за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г., изм. и доп. – отм., бр. 19 от 2011 г.)

Закон за ветеринарномедицинската дейност (обн., бр. 42 от 1999 г., изм. и доп. – отм., бр. 87 от 2005 г., считано от 1.05.2006 г.)

Закон за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 28 от 2004 г., в сила от 1.10.2004 г., изм. и доп. – отм., бр. 13 от 2016 г., считано от 15.04.2016 г.)

Закон за концесиите (обн., ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 1.07.2006 г., изм. и доп. – отм., бр. 96 от 2017 г., считано от 02.01.2018 г.)

 

Бележки под линия:

[1] Вж. Saving Our Planet. Challenges and Hopes. Nairobi: UNEP, 1992, p. 53-54.

[2] Ibidem, p. 54–55.

[3] Вж. Живков, Ж. – В: Живков, Ж., Т. Лялев, Г. Джолов, Д. Петров, К. Караиванов. Световният екологичен проблем. София: Партиздат, 1984, с. 28.

[4] Вж. Национална стратегия по околна среда и План за действие 2000 – 2006. София: Министерски съвет, 2001, с. 82.

[5] Пак там.

[6] Вж. Нам, К. Ландшафтна екология. София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2013, с. 158.

[7] Вж. Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда. [2020 г.]. София: Министерство на околната среда и водите – Изпълнителна агенция по околна среда, 2022, с. 143. – В: Изпълнителна агенция по околна среда [онлайн]. [прегледан 25.09.2022]. Достъпно от: https://eea.government.bg/bg/soer/2020. Също достъпно в pdf и от: https://eea.government.bg/bg/soer/2020/soer-bg-2020.pdf.

[8] Пак там, с. 145.

[9] Пак там, с. 154.

[10] Пак там, с. 159.

[11] Пак там, с. 166-169.

[12] Пак там, с. 169-172.

[13] Вж. Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда. [2022 г.]. София: Министерство на околната среда и водите–Изпълнителна агенция по околна среда, 2024, с. 141. – В: Изпълнителна агенция по околна среда [онлайн]. [прегледан 04.08.2025]. Достъпно от: https://eea.government.bg/soer-24. Също достъпно в pdf и от: https://eea.government.bg/bg/soer/2024/soer-bg-2024.pdf.

[14] Пак там, с. 143.

[15] Пак там, с. 167.

[16] Изразът “като част от Европейската екологична мрежа “НАТУРА 2000” бе допълнен в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 в резултат на измененията и допълненията на закона в 2007 г. (ДВ, бр. 94 от 2007 г.). Европейската екологична мрежа “Натура 2000” е създадена с Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21.05.1992 г. относно опазване на природните местообитания и на дивата фауна и флора (OВ L 206, 22.07.1992 г., изм. и доп.).

[17] До измененията и допълненията на ЗБР в 2005 г. (ДВ, бр. 88 от 2005 г.), тази “мрежа” включваше още един елемент – т.нар. “буферни зони” около резервати, поддържани резервати и влажни зони. Същевременно в чл. 20–26 (отм.) бяха установени специфични изисквания, свързани с обявяването на- и промените в “буферните зони” около резервати, поддържани резервати и влажни зони, непопадащи в границите на национални паркове. С посочените изменения и допълнения “буферните зони” бяха прекатегоризирани в “защитени местности” по смисъла на ЗЗТ (§ 78 от ЗИДЗБР от 2005 г.). Правното понятие “влажна зона” е дефинирано в § 1, т. 6 от ДР, където е изтъкнато, че това е “район, включващ езера, блата, мочурища, торфища или други водни площи, независимо дали са естествени или изкуствени, постоянни или временни, с вода, която е статична или течаща, прясна, полусолена или солена, включително морска вода, чиято дълбочина или отлив не надхвърля 6 м”.

[18] Става дума за обекти (биотопи), фигуриращи в проекта „КОРИНЕ биотопи”, който е свързан с Програмата КОРИНЕ на Европейския съюз (EC). Тази програма е създадена с Решение на Съвета 85/338/ЕИО от 27.06.1985 г. (OВ L 176, 06.07.1985 г.) и цели координация на информацията за околната среда („КОРИНЕ” е съкращение от англ. ез. на „Coordination of Information on the Environment” – бел. авт.), извършвана от Европейската агенция по околната среда. В т. 24 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗБР е указано, че: “КОРИНЕ място” е територия, описана по стандартната международна методика на проекта на Съвета на Европа “КОРИНЕ биотопи”. Струва ми се, че в тази разпоредба думите „Съвета на Европа” следваше да се заменят с думите „Европейския съюз” поради учредяването на програмата КОРИНЕ с правен акт на ЕС. Вж. за повече подробности в тази насока, напр.: European Environment Agency. Corine biotopes. Brussels, 01.11.2017. – In: European Environment Agency [online]. [viewed 26.03.2024]. Available from: https://www.eea.europa.eu/publications/COR0-biotopes/file; Moss, D., B. Wyatt. The CORINE biotopes project: a database for conservation of nature and wildlife in the European community. – Applied Geography. Amsterdam, Vol. 14, Issue 4, p. 327-349. 

[19] В т. 33 от ДР на ЗБР е изтъкнато, че: “Рамсарско място” е влажна зона, която отговаря на критериите на Конвенцията по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици.” Става дума за Конвенцията за влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания на водолюбиви птици (Рамсар – Иран, 2.02.1971 г.), която е утвърдена от Република България с Решение на Министерския съвет № 389 от 18.11.1974 г. (необнародвано), в сила е за нашата страна от 24.01.1976 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 56 от 10.07.1992 г.

[20] В т. 28 от ДР на ЗБР е посочено, че: “Орнитологично важно място” е територия от международна значимост за опазване на птиците, описана по стандартната международна методика на Бърд Лайф Интернешънъл.”

[21] Вж. Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда. [2020 г.], с. 142.

[22] Вж. Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда. [2022 г.], с. 140.

[23] В чл. 6, ал. 1 от ЗБР е указано, че: „Защитени зони се обявяват за:

1. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2007 г., доп. – ДВ, бр. 88 от 2023 г.) опазване на типовете природни местообитания по Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ, L 206/7 от 22 юли 1992 г.), […], посочени в приложение № 1;
2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2023 г.) опазване на местообитания на видове по Директива 92/43/ЕИО – за видовете животни и растения, посочени в приложение № 2;
3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2023 г.) опазване на местообитания на видове по Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно опазването на дивите птици (ОВ, L 20/7 от 26 януари 2010 г.), […] – за видовете птици, посочени в приложение № 2;
4. опазване на територии, в които по време на размножаване, линеене, зимуване или миграция се струпват значителни количества птици от видове, извън тези, посочени в приложение № 2.”

[24] В първоначалната редакция на чл. 9, до измененията и допълненията на ЗБР в 2005 г. (ДВ, бр. 88 от 2005 г.), бе уредена процедура на обществено обсъждане на документацията за обявяване на защитените зони.

[25] В тази насока дискусионно е становището на Н. Христова, според която за защитени зони могат да се обявяват и „увредени местообитания” с аргументи, извлечени от чл. 5 от ЗБР, където е изтъкнато, че защитените зони са предназначени както за опазване, така и за възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях местообитания, и от чл. 29, ал. 2 от ЗБР, където е посочено, че в плановете за управление на защитените зони се включват и мерки за възстановяване на целостта и благоприятното им състояние и за предотвратяване на влошаването на „условията” (в смисъл на състоянието – бел. авт.) на местообитанията – вж. Христова, Н. Администативноправен режим на защитените зони. София: Издателски комплекс – УНСС, 2024, с. 81. По мое мнение, тези разпоредби на ЗБР трябва да се тълкуват в смисъл, че защитени зони се обявяват само за местообитания, които са благоприятни за видовете в тях, а мерките за тяхното възстановяване се предприемат след настъпило замърсяване или увреждане на тези зони, обаче след обявяването им със заповед на МОСВ, респ. мерките за предотвратяване на влошаване на състоянието им се придприемат също след като тези зони вече са били обявени със заповед на МОСВ. Ако МОСВ реши да обяви със заповед за защитена зона и увредени поради природни или антропогенни фактори местообитания то, според мен, това ще създаде сериозни рискове за: а) значителни финансови ресурси и организационни усилия на компетентните органи и лица; б) дълъг период от време за възстановяване на благоприятното състояние на природните местообитания; и в) фактическа невъзможност, от екологична гледна точка, за абсолютно цялостно, т.е. на 100%, възстановяване на предходното благоприятно състояние на природните местообитания в защитената зона, тъй като все още съвременната наука не е опознала всички закони на природата и на закономерностите в явленията, които се извършват в нея, както и на връзките между екосистемите.  

[26] Относно тази заповед, подобно на заповедта по чл. 39, ал. 1 от ЗЗТ, също може да се постави в дискусионен аспект въпроса дали тя по своята юридическа природа представлява нормативен подзаконов административен акт или е общ административен акт. Смятам, че ако в съответната заповед за обявяване се съдържат административноправни норми, напр. установяване на определени забрани и/или ограничения за определени  действия или дейности, тя следва да се окачестви като нормативен подзаконов административен акт (напр. Заповед № РД-229 от 11.03.2020 г. за обявяване на защитена зона BG0002129 „Рилски буфер” – ДВ, бр. 24 от 17.03.2020 г.; Заповед № РД-400 от 26.05.2020 г. за обявяване на защитена зона BG0000255 „Градинска гора” – ДВ, бр. 55 от 19.06.2020 г. и др.). Заповедите обаче, с които се извършват промени в защитените зони, би следвало да се смятат за общи административни актове поради еднократното им действие.

[27] Смятам, че този подход на законодателя е несполучлив и трябва да бъде изоставен de lege ferenda, защото възможността за оспорване по съдебен рад на административните актове е гаранция за функционирането на правовата държава и за защитата на правата на физическите и юридическите лица. В тази насока приемливо е становището на З. Орсов, който отбелязва, че необжалваемостта на заповедта по чл. 12, ал. 7 от ЗБР засяга основното конституционно право на собственост и нарушава изискването на съразмерност – вж. Орсов, З. Поземлено право. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2022, с. 265.

[28] Правното ми мнение по това дело е публикувано на Интернет-страницата на КС и по-специално В: Конституционен съд на Република България [онлайн]. [прегледан 30.03.2021]. Достъпно от: http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/584.

[29] Вж. Пенчев, Г. Разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие е противоконституционна. – NEWS Lex.bg (рубрика „Научни и практически публикации”) [онлайн]. София, 14 юли 2021 г. [прегледан 15.07.2021]. Достъпно от: https://news.lex.bg/guestpost/разпоредбата-на-чл-12-ал-7-от-закона-за-би/; от него. Бележки върху Решение № 14 от 12.10.2021 г. по к.д. № 14 от 2020 г. на Конституционния съд на Република България. – Предизвикай правото! [онлайн]. София, 06 февруари 2022 г., 42 с. [прегледан 17.02.2022]. Достъпо от: https://www.challengingthelaw.com/ekologia/belejki-rks-14-2021/   Също достъпно в pdf и от: https://www.challengingthelaw.com/wp-content/uploads/2021/12/ProfGPenchev-Belejki-RKS-14-21.pdf. В допълнение към тези мои аргументи бих посочил и едно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от по-новата му практика, тясно свързано с Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21.05.1992 г. относно опазване на природните местообитания и на дивата фауна и флора (OВ L 206, 22.07.1992 г., изм. и доп.) в контекста на правната възможност, която трябва да имат заинтересованите правни субекти за оспорване на административни актове, свързани с биологичното разнообразие пред националните съдилища на държавите-членки, гарантирана в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС – ОВ С 83, 30.03.2010 г.), където е регламентирано правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Става дума за Решение на СЕС от 16.04.2026 г. по дело С-58/24 NE, MY, HJ, XF, WB, UV, VK, JU, RJ, DZ срещу An Coimisi?n Plean?la, Minister for Housing, Local Government and Heritage, Attorney General, ECLI:EU:C:2026:300, в мотивите на което е изтъкнато, че „когато става въпрос за защитен от Директивата за местообитанията вид, задължение на националния съд е, за да осигури в областите, които попадат в приложното поле на правото на Съюза относно околната среда, ефективна съдебна защита като гарантираната в чл. 47 от Хартата…” (т. 32 и цитираната там съдебна практика). От това решение може да се направи констатацията, че чл. 12, ал. 7 от ЗБР противоречи на чл. 47 от ХОПЕС, поради което е противоконституционен и на основание чл. 4, ал. 3 и чл. 5, ал. 4 от КРБ.

[30] Вж. Христова, Н. Цит. съч., с. 143-163.

[31] Вж. за тези правни мнения В: Конституционен съд на Република България [онлайн]. [прегледан 30.03.2021]. Достъпно от: http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/584.

[32] Вж. Георгиев, А. Ограничения на частната собственост при обявяване на защитени зони по Закона за биологичното разнообразие. – Собственост и право. София, 2021, № 11, с. 34.

[33] Н. Христова с основание поставя в дискусионен аспект въпроса дали изобщо беше необходимо въвеждането на новия чл. 12а от ЗБР в резултат на измененията и допълненията на закона в 2023 г., тъй като проблемът с определянето на целите за опазване на защитените зони може да бъде уреден в хода на етапите на цялостната процедура по обявяване на тези зони, т.е. по реда на членове 8, 10 и 12 от ЗБР – вж. Христова, Н. Цит. съч., с. 120.

[34] По мое мнение, по-добре щеше да бъде, ако в разпоредбата на ал. 3 на чл. 12а бяха употребени думите „най-добрата достоверна и актуална научна информация”, защото „най-добрата налична научна информация” не означава винаги, че тя е както достоверна, така и актуална. Вж. в тази насока Пенчев, Г. – В: Пенчев, Г., Н. Христова. Правен режим на защитените природни територии (научно-практически анализ). София: Издателски комплекс – УНСС, 2023, с. 414-418 и цитираната там литература. Относно процедурата по обявяване на- и промени в защитените зони, вж. напр. Христова, Н. Цит. съч., с. 100-141.

[35] Вж. Върховен административен съд [онлайн]. [прегледан 21.03.2024]. Достъпно от: https://info-adc.justice.bg/courts/portal/edis.nsf/e_act.xsp?id=867243&code=vas&guid=1654791677. Делото е свързано с оспорване пред ВАС на Заповед № РД-526/21.07.2017 г. на МОСВ (ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.), с която са наложени забрани за определени дейности във връзка с предстоящото обявяване на защитена зона „Комплекс Калиакра”, впоследствие обявена със заповед на същия министър № РД-815/12.12.2017 г. (ДВ, бр. 100 от 15.12.2017 г.). В мотивите на това решение ВАС подчертава следното, относно спецификата на заповедта на МОСВ по чл. 19, ал. 1 от ЗБР: „Както без противоречия се приема в практиката на Върховния административен съд по дела срещу заповеди по чл. 19, ал. 1 от ЗБР, предпоставките за издаване на ограничителна или забранителна заповед са две – териториите да попадат в списъка по чл. 10, ал. 2 от ЗБР и да съществува потенциална опасност от увреждане или унищожаването им и видовете в тях. […] Наложените със заповедта ограничения и забрани не са резултат на усмотрение на административния орган, а се допускат както от националния закон, така и от правото на Европейския съюз, в защита на обществения интерес.”

[36] В тази наредба подробно е уредена процедурата по разработване и утвърждаване на тези планове, като тя е приета на основание чл. 28, ал. 1 от ЗБР. Уместно е от правно-техническа гледна точка обаче, в разпоредба на самия ЗБР, т.е. на равнише закон, да бъде изрично определен компетентният орган за утвърждаване на тези планове, а не на подзаконово равнище, макар и чрез създаване на правно основание за издаването на наредба в разпоредба на закон, в случая ЗБР.

[37] Тази порцедура е уредена по-подробно в настоящата ? редакция с измененията и допълненията на закона в 2007 г. (ДВ, бр. 52 от 2007 г.).

[38] Вж. по-подробно относно тази процедура за съвместимост, напр. Христова, Н. Цит. съч., с. 164-191.        

[39] До измененията и допълненията на ЗБР в 2005 г. (ДВ, бр. 88 от 2005 г.) такова разрешение не се изискваше за износ на видовете по чл. 70 от закона (чл. 50, ал. 1 – отм.).

[40] Това правомощие бе въведено с измененията и допълненията на закона в 2005 г. (ДВ, бр. 88 от 2005 г.), а думите “центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове животни” и “и на световно застрашени видове животни” – с измененията и допълненията на с.з. в 2007 г. (ДВ, бр. 94 от 2007 г.).

[41] Това правомощие бе въведено с измененията и допълненията на закона в 2007 г. (ДВ, бр. 94 от 2007 г.).

[42] Тази конвенция е ратифицирана от Република България с Решение на Великото народно събрание от 12.12.1990 г. (ДВ, бр. 103 от 1990 г.). Тя е в сила за нашата страна от 16.04.1991 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 6 от 21.01.1992 г. Към нея фигурират 4 приложения. Приложения І, ІІ и ІІІ са ненаименовани и включват списъци на отделни видове от дивата флора и фауна, които се актуализират на всеки 3 години, а Приложение ІV също е ненаименовано и съдържа образец за разрешително за износ на такива видове.

[43] Относно разликата между разрешителен и регистрационен режим вж. напр. Зиновиева, Д. Компетентност на административните органи. 2. акт. изд. по АПК от 2018 г. София: Сиела, 2018, с. 281 и цитираната там литература.

[44] И спрямо тази заповед, подобно на заповедта по чл. 39, ал. 1 от ЗЗТ, може да се постави в дискусионен аспект въпроса дали тя трябва да се окачестви като нормативен подзаконов административен акт или като общ административен акт в зависимост от това, дали съдържа административноправни норми, или не. Ако в заповедта за обявяване се съдържат административноправни норми, като напр. установяване на определени забрани за действия или дейности, тя следва да се окачестви като нормативен подзаконов административен акт. Заповедите обаче, с които се заличават вече обявени вековни дървета от регистрите по чл. 113, ал. 1 от ЗБР поради невъзстановимо тяхно увреждане, е необходимо да се окачествяват като общи административни актове поради еднократното им действие. И в тази насока е необходимо да се изтъкне трайната практика на МОСВ както при издаване на заповед за обявяване, така и за заличаване на вековни дървета, да посочва накрая, че тя може да се обжалва по реда на АПК „в едномесечен срок“ от обнародването ? в ДВ, т.е. фактически окачестявайки я като общ административен акт (вж. напр. относно обявяване на определени видове вековни дървета за защитени: Заповед № РД-222 от 25.03.2019 г. (ДВ, бр. 38 от 10.05.2019 г.), Заповед № РД-841 от 30.10.2019 г. (ДВ, бр. 99 от 17.12.2019 г.) и др., а относно относно заличаване на определени вековни дървета от Държавния регистър на защитените природни обекти поради невъзстановимо увреждане напр.: Заповед № РД-148 от 14.02.2020 г. (ДВ, бр. 23 от 14.03.2020 г.), Заповед № РД-149 от 14.02.2020 г. (ДВ, бр. 23 от 14.03.2020 г.); Заповед № РД-433 от 10.06.2020 г. (ДВ, бр. 59 от 03.07.2020 г.) и др.).

[45] Посочените 4 органи са към МЗХ.

[46] Вж. относно ПАМ по ЗБР, напр. Христова, Н. Цит. съч., с. 203-207.      

[47] Това задължение беше установено с измененията и допълненията на ЗУТ в 2006 г. (ДВ, бр. 76 от 2006 г.). В тази насока трябва да се имат предвид ЗБР.

[48] Струва ми се, че е по-правилно de lege ferenda в тази разпоредба да се употребят думите “специални закони”, вместо “специален закон”, тъй като фактически тези закони са повече от един (например, свързани с горите, защитените природни територии, лечебните растения, ловното и рибното стопанство и др.).

[49] Това задължение е въведено в ЗООС с измененията и допълненията му в 2005 г. (ДВ, бр. 77 от 2005 г.) чрез създаването на новата ал. 3 на чл. 51.

[50] За повече подробности, вж. напр. Пенчев, Г. Екологично право. Обща част. 3. прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2023, с. 267-276.

[51] Вж. за повече подробности Пак там, с. 249–266.

[52] За повече подробности, вж. Пак там, с. 277–291.

[53] Вж. за повече подробности Пак там, с. 367–375 и цитираната там литература.

[54] Вж. за повече подробности, напр. Христова, Н. Административноправен режим на защитените зони, с. 217-220.

[55] Специалният режим на гражданската отговорност в тези случаи е въведен с измененията и допълненията на ЗБР в 2005 г. (ДВ, бр. 88 от 2005 г.). Вж. в тази насока, напр. Христова, Н. Административноправен режим на защитените зони, с. 220.

[56] Вж. Пенчев, Г. Някои проблеми, свързани с екологичните вреди по българското право. – В: Правото – традиции и перспективи. Сборник. Юбилейна научна конференция по повод на 25 години от създаването на Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. София: Сиела, 2018, с. 369–370.

[57] Относно общия режим на гражданската отговорност за вреди от вещи и животни (в контекста на разглежданата проблематика – в аспекта ? за вреди от животни – бел. авт.) по чл. 50 от ЗЗД, вж. напр.: Голева, П. Деликтно право (Непозволено увреждане). IV. прераб. и доп. изд. София: Нова звезда, 2018, с. 156-162; от нея. Облигационно право. 7. доп. и прераб. изд. София: Нова звезда, 2021, с. 605-610; Тасев, С. Непозволено увреждане: отговорност за вреди, причинени от вещи и животни. София: Софи–Р, 1995, с. 31-188.

[58] Местообитанията – предмет на опазване в защитените зони като предмет на престъпление бяха включени с измененията и допълненията на НК в 2011 г. (ДВ, бр. 33 от 2011 г.).

[59] До измененията и допълненията на НК в 2011 г. (ДВ, бр. 33 от 2011 г.), изпълнителното деяние по бившата ал. 4 на чл. 278в (с тези изменения и допълнения – прередактирана и приномерирана в чл. 278д – бел. авт.) беше съставомерно, ако тези действия са извършвани “без необходимото за това разрешение”. В резултат на горепосочените изменения и допълнения, този израз отпадна.

[60] Конвенцията е ратифицирана от Република България с Решение на Великото народно събрание от 25.01.1991 г. (ДВ, бр. 13 от 1991 г.), с резерва по чл. 22, § 1. Резервата гласи: “На основание член 22, параграф 1 от Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания от 1979 г., Република България си запазва правото да не прилага разпоредбите на конвенцията по отношение на следните видове, включени в приложение 2 към посочената конвенция: бозайници – европейски лалугер, вълк, кафява мечка, дива котка; влечуги – зелен гущер, ивичест гущер, ливаден гущер, стенен гущер, кримски гущер, македонски гущер, сива водна змия; земноводни – далматинска жаба. Защитата на тези видове в Република България не се налага, тъй като техните популации на територията ? са многочислени”. Конвенцията е в сила за нашата страна от 1.05.1991 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 23 от 10.03.1995 г. Към нея фигурират 4 приложения, както следва: Приложение  № І (ненаименовано, съдържащо списък на строго защитени видове от дивата флора – бел. авт.); Приложение № ІІ. Строго защитени видове от фауната; Приложение № ІІІ. (ненаименовано, съдържащо списък на защитени видове от дивата фауна – бел. авт.); Приложение № ІV. Забранени средства и методи за убиване, лов и други форми на използване.

[61] Тази конвенция е ратифицирана от Република България със закон от 23.07.1999 г. (обн., ДВ, бр. 69 от 1999 г.). Тя е в сила за нашата страна от 1.11.1999 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 16 от 25.02.2000 г. Към нея фигурират 2 ненаименовани приложения. Първото от тях се отнася до изчезващите мигриращи видове, а второто – до мигриращите видове, които могат да бъдат предмет на споразумения.

[62] Тази дефиниция е включена в ДР на ЗБР в резултат на неговите изменения и допълнения в 2005 г. (ДВ, бр. 88 от 2005 г.).

[63] Членове 325а и 325б са включени в НК с измененията и допълненията му в 2011 г. (ДВ, бр. 33 от 2011 г.).

[64] Вж. за повече подробности относно наказателната отговорност в разглежданата насока: Атанасов, А. Престъпления, свързани с посегателства върху защитени територии, местообитания и биоразнообразие. – В: Предизвикателства пред околната среда – екологични и правни решения. Сборник с доклади от научна конференция „Предизвикателства пред околната среда – екологични и правни решения”, проведена на 15 май 2024 г. в Благоевград. Благоевград: Университетско издателство „Неофит рилски”, 2025, с. 19-31; Ценков, Ц. – В: Ненов, И., Ценков, Ц., Петров, В. Наказателно право на НРБ (Особена част). Т. Първи. София: Висш институт „Г. Димитров“-МВР, 1987, с. 282–283; Гунева, М. – В: Гунева, М., Новиков, Л., Стойков, С., Генжов, М., Кузманов, Г. Престъпления против околната среда: Ръководство. София: Фабрика за книги, импринт на БГ книга ЕАД, 2015, с. 110–116, 126–128; Пенев, Й. Наказателноправна характеристика на екологичните престъпления. – Академия на МВР: Годишник. София, 2006, т. 21, с. 41–44, 54–55; Пенчев, Г. Система и обща характеристика на престъпленията против околната среда по Наказателния кодекс (субект, форма на вината, наказания). – Бюлетин на Асоциацията на прокурорите в България. София, 2010, № 4, с. 10–27 и цитираната там литература; от него. Престъпленията против околната среда по Наказателния кодекс в светлината на екологичното законодателство на Република България: някои особености на изпълнителното деяние. – Бюлетин на Асоциацията на прокурорите в България. София, 2011, № 1, с. 48–52, 81-85 и цитираната там литература.

[65] За повече подробности относно българското законодателство по опазване на биологичното разнообразие, вж. напр. Божанов, С. Законодателна уредба в областта на околната среда. София: Арго Пъблишивг, 2006, с. 245–249; Наумова, С. Основни въпроси на екологичното право. 2. прераб. и доп. изд. София: БАН-ИДП, 2012, с. 216-223; Орсов, З. Цит. съч., с. 263-266; Пенчев, Г. Екологично право. Специална част. 3. прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2023, с. 221-244; Ставру, С. Вещи в природно състояние: собственост и отговорност за вреди в контекста на чл. 50 ЗЗД. София: Сиела, 2020, с. 146-148, 160-166; Стайнов, П. Защита на природата (правни изследвания). София: БАН, 1970, с. 69; Христова, Н. Цит. съч., с. 13-229, а за законодателството на някои други държави в разглежданата област – напр. Бринчук, М. Экологическое право. Москва: Городец, 2009, с. 335-336; от него. Экологическое право: объекты экологических отношений. Москва: РАН-ИГП, 2011, с. 135–137; Hughes, D. Environmental Law. 2^nd Edition. London: Butterworths, 1992, p. 177-178; Shelton, D., A. Kiss. Judicial Handbook on Environmental Law. Nairobi: UNEP, 2005, p. 91-97.

[66] Заповедта се отнася до опазването и ползването на есетровите видове риби от приложение № 4 към Закона за биологичното разнообразие от 2002 г.

[67] Заповедта се отнася до режимите, условията и реда за ползване, изкупуване и износ на живи охлюви, черупкови и месо от видовете лозов охлюв (Helix lucorum) и градински охлюв (Helix pomatia).

[68] С това решение е допълнено приложение № 2 към Решение на МС № 122 от 2.03.2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, посочено по-горе.

[69] С това решение са допълнени приложения №№ 1 и 2 към Решение на МС № 122 от 2.03.2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, посочено по-горе.

[70] Постановлението е свързано с прилагането на Закона за защита на потребителите и правилата за търговия от 1999 г. (отм.), но все още е в сила на основание § 18, ал. 2 от ПЗР на Закона за защита на потребителите от 2005 г.

[71] Вж. чл. 11.

[72] С тази заповед е определен режима на събиране и изкупуване на охлюви, вкл. забрана за събирането на лозовия и градинския охлюв за определен период.

[73] С тази заповед е създадена буферна зона около резерват “Тисата” в землището на гр. Кресна, област Благоевград.

[74] Заповедта се отнася до режима на събиране, изкупуване, търговия и преработка на лечебни растения (“дроги”), включени в Заповед № 973 от 11.12.1991 г. (ДВ, бр. 107 от 1991 г., изм. – заг. знач.), издадена от министъра на околната среда, за 1993 г.

[75] Заповедта се отнася до събирането и изкупуването на лозовия и градинския охлюв за 1993 г.

[76] Заповедта се отнася до събирането и изкупуването на лозовия и градинския охлюв.

[77] Наредбата е свързана с прилагането на Закона за биологичното разнообразие от 2002 г.

[78] Вж. чл. 1, ал. 2 относно природните забележителности.