Развитие на етиката на водата – опит да се намери липсващото парче

Настоящата статия може да бъде свалена и прочетена в pdf формат тук.

Въведение

Често срещано обяснение за наводненията в населените места, причинени от интензивни валежи, преливане на реки или язовири, са климатичните промени. Подобни бедствия разкриват разрушителните възможности на водата. Тя, в своята същност, има двойствена природа – животоспасяващ ресурс, необходим за оцеляването, който обаче може да нанесе огромни вреди както чрез своето стихийно изобилие, така и чрез своята липса (суша). Това прави водата интересен обект за етическа рефлексия поради това, че водата е ценен ресурс, който е необходим за оцеляването на човека, и едновременно с това тя е и средство за вреда на човека. Етиката на водата е инструментът, чрез който осмисляме този ресурс като морален проблем. Тя представлява интердисциплинарно поле, изследващо моралните аспекти на човешката намеса във водните системи и природните водни цикли, интегрирайки подходи от правото, икономиката, инженерните науки и екологичната етика. Когато тази намеса във водните системи се осъществява чрез политики за управление на водата, то тогава трябва да се отчитат не само икономическите, технологичните, правните и екологичните аспекти, но и значението на водата за общественото здраве¹.

Настоящият доклад има за цел да представи етиката на водата. Авторът аргументира необходимостта от включване на нов допълнителен елемент в рамките на разглеждания дискурс: общественото здраве. В съвременните дискусии водата се разглежда като етически проблем в контекста на няколко ключови теми: етически рамки за управление на водните ресурси; принципи за справедливост и достъп до вода; етика на управлението и публичните политики; човешко право на вода; екологична етика и устойчивост. Въпреки широкия интердисциплинарен обхват на дискусията, темата за значимостта на водата за общественото здраве и нейната важна роля в поддържането на здравето на населението остава незасегната както в научната литература, така и в обществените обсъждания. Поради това настоящото изследване представя липсата на систематично разглеждане на общественото здраве в етиката на водата като концептуален дефицит. Предлага се рамка за разглеждане на проблема, без да има претенцията да е единствена възможна перспектива за обсъждане на проблема, а да покаже, че такова обсъждане е възможно.

Маркиране на проблема

Погледнато на глобално ниво, потреблението на водата се повишава. Причини за това могат да бъдат неравномерното нарастване на населението по света, все по-голямата концентрация на населението към големите градове и други. По-големият дял от консумацията на вода е за селското стопанство, следвано от промишлеността и човешките нужди. Само половината от населението на света има достъп до течаща вода. Влошаването на качеството й е сериозен проблем, тъй като ежедневно се изхвърлят милиони тонове непречистени отпадъчни води². Ефективното управление изисква разпределение на водата в четири основни категории: домакинства, селско стопанство, промишленост и природа. Тези категории често се конкурират за ограничени ресурси, което води до неравенство в политическото и икономическото влияние и несправедливост както между градските и селските райони³, така и между регионите с добра снабденост с вода и тези, които са бедни на воден ресурс⁴.

Българското законодателство е напълно интегрирало европейските изисквания, въпреки че не се стига до бързи резултати по отношение на решаване проблемите, свързани с употребата на чиста питейна вода⁵. През последните няколко години управлението на водата в България е основна тема през топлите месеци. През тях се увеличава потреблението както за битовите нужди, така и за селското стопанство, което поставя допълнителен натиск върху наличните ресурси. Лошата инфраструктура за пренос на вода и/или нейната липса принуждава много хора, които желаят да си произвеждат сами хранителни продукти, да използват питейна вода за напояване. Въпреки официалните забрани това да не се прави, контролът по спазването на заповедта е недостатъчен, което води до допълнителни затруднения с разпределението на водния ресурс. В интернет пространството могат да се намерят случаи как земеделски производители използват питейна вода за напояване в нарушение на издадените наредби, но такива случаи остават недоказани в правния смисъл на думата. Същото се вижда и по отношение на отклоняването на източник на питейна вода за целите на производството на електричество. Това показва липса на институционална прозрачност при контрола на водите и липса на мониторинг, което засилва етическата чувствителност към етиката на водата и общественото здраве.

Днес намирането на устойчиво управление на водата е наложително, тъй като нейният недостиг се превръща в ограничение за развитието на икономическия растеж на много страни по света. Възможно решение за това е Екологичната етика като инструмент за устойчиво управление на ресурсите във всеки регион по света. Признаването на водата като ограничена и уязвима включва холистичен подход, свързващ социалните и икономическите аспекти със защитата на екосистемите. Този холистичен подход е важно следствие от ограничената природа на водата⁶ и изисква сътрудничество между различни заинтересовани страни, за да се постигне баланс между икономическите нужди и опазването на водните ресурси.

Защо трябва да включим общественото здраве

Включването на общественото здраве в етиката на водата е от съществено значение, тъй като достъпът до чиста вода е не само човешко право, но и основен фактор за предотвратяване на здравни кризи и подобряване на общото благосъстояние⁷. Водата играе ключова роля в общественото здраве, като нейният достъп и качество влияят пряко на здравословното състояние на населението⁸. Следователно етическите рамки за управление на водните ресурси трябва да интегрират в обсъждането здравето на населението, за да осигурят устойчиво развитие и предотвратяване на кризи. Освен това значимостта на етиката на водата и общественото здраве налага преоценка на съществуващите политики, за да се даде приоритет на справедливия достъп до чиста вода, особено в маргинализираните общности, където здравните неравенства са най-силно изразени. Например въздействието на болестите, предавани по воден път, може да бъде опустошително в региони, където липсва адекватна канализация и водоснабдяване с чиста вода, което води до увеличени разходи за здравеопазване и загуба на производителност⁹. Или региони, в които канализацията за мръсна вода е компрометирана и/или унищожена поради природни бедствия като наводнения или земетресения.

През лятото на 2025 г. след голямо количество на валежите курортното селище „Елените“ бе наводнено. Бедствието нанесе материални щети на населението поради това, че коритото на река е преместено неправомерно. При разглеждане на темата и проследяването на различните коментари и анализи прави впечатление, че не се обръща внимание на защитата на здравето на населението и околната среда. Останалите след наводнението кал и тиня са предпоставка за развитие на заболявания. Компрометираната канализация показва, че не е ясно къде се оттичат отпадните води. Дали остават в домакинствата на хората, създавайки опасност от здравна криза или се оттичат в Черно море, където създават възможност от екологична криза. Подобни проблеми бяха налични през 2023 г. след земетресенията в Турция. И при двете бедствия фокусът беше върху материалните щети и спасяването на затрупаните хора под руините, както беше в примера с Турция. Защитата на здравето на населението не бе добре засегнат елемент.

При коментирането на водната криза в България става ясно, че на много места в страната водоносната мрежа е силно компрометирана. Това довежда до големи загуби на вода за населението, а на отговорните институции им става все по-трудно да се оправдават пред обществото, че секторът е забравен и силно недофинансиран през годините. Местата, които бяха на воден режим, имаха сериозни трудности да осигурят вода за някои от лечебните заведения.

Интегрирането на съображения за обществено здраве в стратегиите за управление на водите не само насърчава социалната справедливост, но и повишава устойчивостта на общността срещу екологични стресови фактори като изменението на климата и природните бедствия. Този холистичен подход подчертава необходимостта от съвместни усилия между правителствата, неправителствените организации и местните общности за разработване на иновативни решения, които да се справят както с недостига на вода, така и с предизвикателствата пред общественото здраве, като в крайна сметка насърчават устойчиво бъдеще за всички.

Качество на водата и болести

Достъпът до незамърсена вода е тясно свързан с намаляването на заболявания като диария и други, предавани по воден път. Измерими ползи за здравето възникват, когато са гарантирани както качеството, така и количеството на водата.

Данните на глобалното ниво показват голяма смъртност от опасна вода и санитария и големи разлики в достъпа до вода сред населението: над 2 милиона смъртни случая от диария годишно, предимно сред деца под пет години, като приблизително 1,1 милиарда души нямат безопасна питейна вода, а 2,6 милиарда нямат адекватна санитария¹⁰. Проучване на Borini показва, че в Мексико има 27% по-висока вероятност за остра стомашно-чревна инфекция в домакинствата, които нямат водопровод и достатъчно вода за поддържане на добра хигиена, в сравнение с домакинства с водопровод и доставянето на качествена вода¹¹. Основните заплахи от патогени и замърсители, свързани с питейната вода, са бактериалните, вирусните, паразитните и химичните опасности (напр. олово, странични продукти от дезинфекцията, токсини от водорасли) като ключови за общественото здраве¹².

Етически рамки за водата

Специалистите в областта на общественото здраве представят множество философски основи за третирането на водата като етически приоритет на общественото здраве, като наблягат на правата, възможностите и професионалните задължения. Тези рамки свързват нормативните задължения с измеримите здравни възможности и с прагматичните роли на клиницистите и другите специалисти в общественото здраве. Една възможна рамка за етическа рефлексия спрямо водата е парадигмата на способността за здраве на J. P. Ruger (Дж. П. Ругер). Авторът дефинира понятието, както следва: способността за здраве е „способността на индивида да постигне определено здравно функциониране и свободата да постигне това функциониране“¹³. Под „здравословно функциониране“ следва да се разбира избягване на болести, деформации, недохранване, инвалидност и достигане на нормална продължителност на живота и свободата да преследваме това здравословно функциониране¹⁴. Същностен момент в разбирането за свобода тук е свободата от избегнатите болести и преждевременна смърт (обусловени от социални, икономически, политически и други фактори). Парадигмата разглежда здравните неравенства като неравенства в способността за здраве, което от своя страна води до „неравенства на дефицита“ (shortfall inequalities), при които действителното постижение остава под оптималната средна стойност за това какво е прието за добро здраве. Парадигмата предполага, че оценката на въздействието на здравеопазването върху здравната способност на индивидите трябва да включва изследване на здравните потребности, здравната грамотност на хората и здравните норми, ръководено от принципа на споделеното здравно управление¹⁵. Приложено към етика на водата, това означава, че недостигът на вода и неравномерното й разпределение водят до лишения, засягащи жизнените способности на индивидите – като например способността им да се занимават със земеделие, подсигуряване на храна или да поддържат здравето си. Липсата на качествена вода може да доведе до болести, предавани по воден път, засягащи несъразмерно определени групи и индивиди, като по този начин компрометират тяхното „оптимално здраве“ и ограничават техните здравни избори и житейски цели¹⁶.

Права на човека и клинични задължения

Лекарите и специалистите по обществено здраве са призовани да третират безопасната вода като отговорност за здравето на общността, като използват подход, базиран на правата на човека, за да наблюдават, предупреждават, обучават и защитават, когато безопасността на водата е изложена на риск (например при случаи на замърсяване с олово)¹⁷. Поради това ролята на общественото здраве включва отговорност по отношение на превенцията, адаптацията и промоцията на здравето. Институциите за обществено здраве трябва да ръководят интегрирането на въпросите, свързани с водата, в политиката и планирането, тъй като водата засяга биологичните, социалните и психологическите детерминанти на здравето¹⁸.

Заключение

Настоящото изложение няма претенцията да изчерпва темата. То показва, че интегрирането на перспективата на общественото здраве с нейните етически измерения в етиката на водата не е просто допълнение на дискурса. Връзката между водата и общественото здраве не е вторичен или приложен проблем, а структурен елемент, който засяга фундаментални морални принципи като справедливост, солидарност, превенция на вредата и защита на уязвимите групи. В този смисъл интегрирането на общественото здраве не следва да се разглежда като допълнение към съществуващите подходи, а като необходима концепция в това поле.

Библиография

Adekeye, D. O. Water poverty and development imperatives: A defence of ethics for sustainable water resource use and management in sub-Sahara Africa. COAST JOURNAL OF THE SCHOOL OF SCIENCE, 2024, 6(2), pp. 1080–1091. https://doi.org/10.61281/coastjss.v6i2.8

Alghwail, A. D. A. Environmental Ethics of Water Resources Management. China-USA Business Review, 2019, 18(1). https://doi.org/10.17265/1537-1514/2019.01.004

Bankova, E. K. Assessment of the measures implemented in Bulgarian legislation to reduce the content of nitrates in groundwater used for public water supply. Journal of Biomedical and Clinical Research, 2023, 16, pp. 44-54.

Borini, O. Exploring the Relationship between Water Resource Management and Community Health in Jordan: A Literature-based Case Study. Jordan Journal of Nursing Research, 2025, 4(3), https://doi.org/10.14525/JJNR.v4i3.06

Chakraborty, R. Issues of water in India and the Health Capability Paradigm. Ethics in Science and Environmental Politics, 2017, 17, pp. 41–50. https://doi.org/10.3354/esep00176

Chambers, T., Wilson, N., Hales, S., Prickett, M., & Ellison, E. Beyond muddy waters: Three Waters reforms required to future-proof water service delivery and protect public health in Aotearoa New Zealand. New Zealand Medical Journal, 2022, 135(1566), pp.87–95. https://doi.org/10.26635/6965.5967

Durkin, B., Grimes, R., Hamilton, L., & Robinson, S. Ethical Approaches to Sustainable Water Resource Solutions. 2024 Systems and Information Engineering Design Symposium (SIEDS), 2024, pp. 24–28. https://doi.org/10.1109/SIEDS61124.2024.10534712

M?nger, F. Do water’s challenges require mobilization of all sectors of society, including the private sector? In B. Girardin & E. Fiechter-Widemann (Eds.), Blue Ethics Ethical Perspectives on Sustainable, Fair Water Resources Use and Management, 2019, Vol. 13, pp. 35–40

Powers, M. Water, Justice, and Public Health. In M. Powers, The Oxford Handbook of Public Health Ethics, Oxford University Press, 2019, pp. 555–570. https://doi.org/10.1093/oxfordhb/9780190245191.013.50

Rosaneli, C. F., Fischer, M. L., Sganzerla, A., & Neto, A. P. Intera??o ?gua e sa?de global: Uma quest?o bio?tica. Agua y Territorio / Water and Landscape, 2021 (19), e5471. https://doi.org/10.17561/at.19.5471

Ruger, J. P. Health and social justice. The Lancet, 2004, 364(9439), 1075–1080. https://doi.org/10.1016/S0140-6736(04)17064-5

Sharma, P., Deka, J. P., & Chaudhury, R. Status and Management of Water. In I. P. Borooah, B. Das, & S. A. Choudhury, Environmental Intimacies from India’s North East, Routledge India, 2024, 1st ed., pp. 35–50 https://doi.org/10.4324/9781003504870-4

Swearingen, C., Alsouss, N., Babic, M., Clark, J., Dwyer, C., Hudock, C., Julien, L., McGraw, P., Mekhel, R., Mekhel, V., Patel, S., Tchepak, V., Urbani, M., & Vasiliauskas, K. Efficacy of water filters and training interventions in mitigating gastrointestinal symptoms in rural Honduras. Water Practice & Technology, 2025, 20(2), pp. 362–374. https://doi.org/10.2166/wpt.2025.008.

Бележки под линия: