След 40 години стриктно вегитарианство Макс Бергер се подготвя за вечеря с красиво сервирани свински наденички, добре изпечен бекон и пържени пилешки гърди. Макс винаги е пропускал месото в менюто, тъй като моралните му принципи са били по-силни от кулинарните изкушения. Сега обаче той спокойно можел да се наслаждава на приготвените местни ястия, свободен от каквито и да е било морални угризения.
Наденичките и беконът били направени от прасе, наричано Присцила, с което Бергер се срещнал преди седмица. Присцила била генетично модифицирана така, че да може да говори, и още по-важното: да иска да бъде изядена. Да свърши живота и съществуването си на масата на Бергер за Присцила било най-висшата цел в живота и тя се събудила с огромно удовлетворение в деня за заколение. Тя сподели всичко това на Макс точно преди да влезе в комфортната и хуманна кланица. Чувайки историята й, Макс прецени, че би било неуважение спрямо Присцила, ако не я изяде.
Пилешкото в чинията на Макс е от генетично модифицирано пиле, което е "децеребрирано". С други думи то живее живот на растение, без каквото и да е самосъзнание и усещане за среда, болка и удоволствие. Да го убиеш не е нищо по-лошо от това да отскубнеш морков.
Стоейки пред чинията си обаче, Макс усеща гадене. Дали това е просто рефлексна реакция, дължаща се на обстоятелството, че от толкова време Макс не е ял месо? Или знак за физически дистрес?
Събирайки мислите си, Макс хвана лъжицата и вилицата…
Източник: "Ресторант на края на вселената", Дъглас Адамс (1980) – историята е преразказана.
Днес науката преминава граници, отвъд които човешкият взор никога не е смятал, че ще достигне. Развитието на генетиката и технологиите утвърждава по един категоричен начин усещането за нарастващата биологична власт на човека. Човешката наука е в състояние да променя биологичната основа на природа и на самия човек. И тъй като експерименталният подход сам по себе си не дава отговор на множеството етични въпроси, възникващи с вмешателството на човека в природата, все по-голяма отговорност за („постбиологичното“!) бъдещето на човечеството започват да носят хуманитарните науки. Основният въпрос, на който биоетиката и биоправото трябва да отговорят в контекста на бурно развиващите се технологии, е следният:
„Трябва ли да бъде направено всичко, което може да бъде направено от експерименталната наука?“
Пържоли от „растения“?
Могат да бъдат дадени множество примери за впрягане на науката за преодоляване на съществуващи етични възражения срещу практики, оставащи извън научните постижения. Пример за това е и представеният по-горе разказ.
Извършването на генетични модификации на различни животински видове с цел те да не изпитват болка (създаването на т. нар. пиле-зомби и на животни, превърнати в „растения“, за да се успокои човешката съвест) или да бъдат променени по-начин, обслужващ интересите на човека (промяна в техния „дизайн“: по-големи, по-бързорастящи, по-евтини за хранене и пр., или в техните вкусови характеристики като храна), обслужва утвърдения в съвременните общества антропоцентризъм1 и превърналия се в основна жизнена стратегия утилитаризъм: осигуряване на максимално количество удоволствие за максимално количество хора.
Достатъчно ли е обаче да съберем, извадим, умножим и разделим удоволствието и болката? Решава ли етичните проблеми „растителният“ утилитаризъм?
Ако използваме утилитаристичния подход, за да обосновем, че животните трябва да имат права2, тъй като изпитват болка, тогава моралната стойност на боя с животни ще зависи единствено от големината на публиката. Ако уличния бой бъде пренесен в колизеума и вместо от трима случайни минувачи се наблюдава в екстаз от 10 000 души, акумулираното в публиката удоволствие ще надделее като тежест над болката на животните. Удоволствието ще възтържествува като количество дори и ако се отчете вторичния (вреден) ефект (при т. нар. утилитаризъм на последиците3), изразяващ се в пренасянето на наблюдаваното между животните насилие в отношенията между хората след края на атракцията…
Освен въпросът за съпоставянето на болката и удоволствието, трябва да отговорим на един предварителен въпрос: Трябва ли правото да окуражава изпитването на удоволствие от болката на животните? Растенията въобще не изпитват болка (поне не е доказано) – за това всъщност се опитваме да превърнем и животните в растения. Ако обаче издълбаем името си в една многовековна секвоя и това ни носи огромно удоволствие, дали това наше поведение е морално правилно? А какво ще кажете за случая, при който „издълбаването“ носи и творческо удовлетворение, тъй като „издълбаното“ представлява истинска картина върху многовековното дърво, „нарисувана“ с пирограф или с длето? Надделява ли удоволствието от човешкото творчество над „неприкосновеността“ на природата?
Като че ли има нещо повече от простото претегляне на удоволствието и болката! Природата не е "на наше разположение". Тя не е супермаркет, на рафтовете на който са подредени продукти за консумиране! В качеството се на еволюционни носители на власт ние имаме определен ангажимент към нея. Развиващата се наука носи отговорност, която тя не винаги осъзнава. Независимо от силата си, ние дължим уважение към останалите биологичните видове. Макар и конкретните им представители4 да не са субекти на създадената от нас и за нас правна система, като създатели на последната ние следва да осигурим място на тези видове на планетата Земя.
Икономика на околната среда
Какво да правим обаче, ако не можем да спасим всички биологични видове, тъй като не разполагаме нито с достатъчно ресурси, нито с достатъчно знания за това? Какъв ще е критерият за подбор (степен на застрашеност, културна популярност на вида)?
На този въпрос отговаря икономиката на околната среда.
Определящ според нея следва да бъде приносът на съответния биологичен вид към еволюцията! Преценката е доколко биологичните видове са генетически сходни или различни с другите видове, което ще бъдат спасени. Следва да бъдат запазени най-уникалните видове, включително изключително малко известни видове5. Зад подобен критерий отново прозира антропоцентризъм, тъй като критерият „генетично разнообразие“ е изведен с оглед оцеляването на природата като среда за съществуване на човечеството и бъдещото използване на съхранените биологични видове (включително ГМО) в процеса на приспособяване и оцеляване на човешкия вид!
Съществуват обаче и поддръжници на тезата, че запазени трябва да бъдат единствено важните екосистеми и миграционни коридори, а видовете сами ще се адаптират.
Геоинженерство и "правата" на екосистемите
„Правото“ на съществуване на отделните биологични видове има и своя контрапункт в неживата природа – идеята за „правата“ на екосистемите. Тук въпросите също не са никак малко.
Има ли право човек да се намесва в климата с риск за цялата планета? Може ли да поема подобен риск? Например като разпръсне милиарди огледала като слънчев чадър в орбита около Земята с цел отразяване на слънчевата светлина (т. нар. мениджмънт на слънчевото лъчение) и по този начин намали покачващата се земна температура? Или като разпръсне серен двуокис в атмосферата на 15-25 км височина (т. нар. серен слънчев чадър? Към геоинженерството се причисляват и:
– избелването на облаците с цел те да отразяват повече светлина;
– организирането на безекипажни кораби, разпръскващи морска вода, създавайки по този начин мъгла и облаци, които отразяват слънчевата светлина;
– наторяване на морето с железни соли с цел стимулиране развитието на фитопланктона, който поглъща големи количества въглероден двуокис.
Може ли всички тези методи да бъдат използвани, за да се осигури съществуването на човешкия вид, независимо от тяхното отражение върху състоянието на съществуващите в природата екосистеми? Или естественото състояние и развитие на последните следва да бъде зачитано и уважавано? Кое е по-ценно: естествената еволюция на природата в зависимост от промяната на климата или съществуването на технологическата човешка цивилизация?
Към този глобален въпрос на етиката на околната среда, на който по необходимост и по пристрастие отговаряме в полза на човешката цивилизация6, могат да бъдат добавени и много съвсем конкретни:
Кой ще разрешава геоинженерната интервенция? Кой ще одобрява първоначалните експерименти и тестове? Как ще се "разпределя" ефектът от промяната върху отделните държави и географски зони? Ще бъде ли необходимо въвеждането на нов климатичен данък, осигуряващ "задържане" на предизвикания от човешката активност климатичен ефект?
Вместо въглеродна и енергийна диета, изискваща налагане на индивидуална и държавна дисциплина върху потребителското отношение към природата, не предлага ли геоинженерството всъщност една скъпо струваща климатична "пластична" операция, осигуряваща "фалшива" нова външност на стар и оставащ нерешен консуматорски проблем?
Още повече, геоинженерството разчита основно на задържащ ефект – противостоене на последиците от климатичните промени, а задържането дава изкуствен резултат, който изведнъж може да се "освободи" и да предизвика рязко затопляне при прекратяване на геоинжинерството. Възможно е да се стигне до поредица от интервенции и климатичен хаос поради невъзможност за бързо отчитане на ефекта от мерките на геоинженерството.
Не е ли по-добре да спрем да ядем, вместо да се учим как да повръщаме!?
Биореактори за синтетична храна
Едно от следващите разрешения, които се предлагат от науката, са свързани с идеята за синтетичната природа – след като губим „естествената“ природа, защо да не си създадем „изкуствена“ природа“? Ако науката ни позволява, защо да не започнем отглеждане на месо "ин витро": култивиране на месо в епруветка от стволови клетки на възрастни живи животни или от ембрионални стволови клетки. „Предимството“ на този подход е, че човечеството става независимо от съществуването на „естествени“ екосистеми, а синтетичните хранителни вериги се поддържат чрез напълно контролирана от човека техника…. Новата протохрана на човечеството – стволовите клетки, могат да се размножават много бързо и почти до безкрайност – от десет такива клетки могат да се получат над 50 000 тона месо7. Идеята за отглеждането на храната намира своята пълна реализация в последната и най-радикална стъпка на "опитомяване" на животните чрез пръвръщането им в напълно контролиран от нас биологичен продукт. В бъдеще може да очакваме създаването на лаборатории за нов вид месо – синтетично месо с нов полезен за хората генетичен и физико-биологичен "дизайн": вместо с вредни мазнини месото ще бъде „заредено“ с омега-3 мазнини, а това ще превърне хамбургера от опасна за здравето храна в нутрицевтично лекарство.
Срещу синтетичните екосистеми и създаването на нов вид фауна за бързо хранене се правят редица възражения8:
а) свръхсинтетизация и изчезване на „естествената“ биология:
– необходимост от изкуствен фитнес за синтетичните мускули: при изкуственото отглеждане става необходимо тренирането на мускулите "ин витро" с цел тяхното нарастване. Това може да се осъществява чрез подаването на токови уреди, предизвикващи контракции на мускулите. Към настоящия момент подобни тренировки не са "икономически изгодни", тъй като разходите за електрическа енергия надвишават прираста на мускулите и икономическата им стойност като храна – отново икономика и отново утилитаризъм!
Вместо естествен биологичен процес растежът се превръща в електрически стимулирано мускулно съкращение…
– необходимост от изкуствено осигуряване на кислород и хранителни вещества: дифузията не е достатъчна, тъй като след като мускулите нараснат над 2 милиметра дебелина вътрешните клетки започват да страдат от недохранване. За да се преодолее този проблем се планира изграждането на своеобразно капилярно скеле (нещо като външна кръвоносна система), около което клетките да се развиват и чрез което да се снабдяват с кислород и. хранителни вещества.
Така вместо естествено вътрешно кръвообращение, кръвта се доставя в биологичния организъм отвън – чрез техника, наподобяваща системата за капково напояване…
б) разкъсване на връзката на човека с животните:
– когато грижата се изроди в потребление: макар и „господар“ на еволюцията човекът е част от природата и като такъв споделя обща съдба с всички останали биологични видове. Допускането на изкуственото отглеждане на месо „ин витро“ превръща дължимата от човека грижа за животните в чисто и просто масова експлоатация на биологични ресурси. Бъдещите ферми за риба може да обитават етаж от фабрика в града при т. нар. вертикално земеделие и животновъдство. Вертикални микроязовири ще са разположени на всеки етаж и ще се управляват от науката, а не от природата, напълнени с риби, всяка от които – с уникален радиочип за разпознаване. Свързаното с природата земеделие може да бъде заместено от лабораторно, "стерилно" земеделие, при което лаборанти обвиват отглежданите растения в напоени с химически разтвори марли, вместо да ги загърлят с плодородна почва;
– когато властта се превърне в злоупотреба: макар и носител на власт човекът остава зависим от природата. Дори и размерът на постиженията на съвременната наука не може да заличи връзката ни с природата и етичното изискване за зачитане на достойнството на отделните биологични видове. Нима това достойнство допуска действия като:
промяна в телесната морфология на животното – отстраняване на мозъка, с цел животното да не изпитва болка при „включването“ му в менюто на хората; "програмиране" на повече крака (бутчета!) при "производството" на пилета, за да се осигури по-голяма производителност в хранителната индустрия; култивиране на "напълняващи" прасета и телета, които не издържат собственото си тегло и поради това не могат да се движат; генно модифицирани комари със фосфорисциращи очи, служещи за разпознаването им, чиято продължителност на живот е скъсена от 3 на 2 седмици, за да не могат да пренасят малария9, или
промяна в отделни качества на биологичните видове – създаване на светещи или фосфоресциращи ембриони и яйца за целите на експериментите с животни; превръщане на хищни животни във вегетарианци и пр.
Някои от тези промени са продиктувани от стремежа за разрешаване на продоволствения проблем на човечеството10, но други се извършват изцяло с цел експериментиране и забавление. А защо не в бъдеще някои от тях да бъдат извършени и изцяло с естетическа цел – като форма на нов вид "изобразително изкуство": генетично програмиране на нов11 вид животно…
Етични патенти
Първият изкуствено създаден от човека биологичен организъм се определи като "биологичната атомна бомба". Крейг Вентър в САЩ успя да разчете изцяло генома на бактерията Mucoplasma mycoides и да създаде негово изкуствено копие. Чрез трансплантирането на това копие в различен вид бактерия, чиято естествена ДНК е отстранена, за пръв път беше създаден нов живот с контролиран от човека геном. Така се постави началото на възможността за изкуствена еволюция – еволюция, която веднъж започната, изключително трудно може да бъде спряна. Сред най-смелите видения са мутирали нелечими вируси; произвеждащи биогориво създадени от човека микроорганизми; светещи човешки ембриони; биокомпютри от изкуствено създадени човешки неврони; напълно нови биологични организми, програмирани с изцяло заложено от човека предназначение, като например почистване на въздуха от определени вредни за човека вещества или обогатяването на атмосферата с кислород…
И тъй като това ново знание може да попадне в ръцете на злонамерени лица (включително терористи), се предлага въвеждането на нов вид патенти: етични патенти – патенти, чиято цел е "да се опази не интелектуалната собственост, а бъдещето на човека12", да се въведе ограничен достъп до определена научна информация по етични, а не по финансови съображения. Аналогията с достъпа до технологията за създаване на ядрени оръжия се налага от само себе си. Подобна мярка се подкрепя и с данни относно увеличаващия се принос на Индия и Китай в количеството публикувани в света годишно научни статии. А тези страни са известни със сравнително занижените етични стандарти на изследователските си програми: "А тъй като културните и религиозните им истории са различни, тези хора може би не се притесняват толкова да си играят на Богове и да модифицират живота13".
Дали обаче юридическото въвеждане на етични патенти ще промени желанието на човека да направи изкуствен аналог на всичко, което унищожава с действията си?
Струва ми се, че потенциалът на подобни етични патенти може единствено да овладее и то донякъде това желание, да въздейства върху симптомите, но не и върху основната причина – прекъснатата връзка с природата!
Бележки под линия:
1 Самият антропоцентризъм приема учудващи форми, една от която е т. нар. пантропия – модифициране на хората чрез методите на генното инженерство с цел адаптирането и оцеляването им в съществуващата среда (при промяна в екологичните условия, при коронизиране на космоса). Стремежът към изкуствено постигнато приспособяване на човешкия организъм към новите условия на околността демонстрира нашето отношение към природата като фон за човека – ако не успеем да я запазим (пренесем), за да можем да съществуваме, ние ще променим себе си, за да се пригодим.
2 Вж. например Singer, P. Practical ethics. Cambridge, 2011, p. 48.
3 Утилитаристите-консеквенциалисти преценяват дали едно действие е добро или зло като претеглят последиците от извършването му. Когато лошите последици са повече от добрите, действието е неприемливо от етична гледна точка. По този начин обаче въпросът за доброто и злото остава „отворен,, макар и да се пренася от действието само по себе си към неговите последици. Кои последици са добри и кои – лоши?
4 „Правото на живот“ на конкретния екземпляр е заменено от идеята за защитата на биологичен вид като цяло ("право на съществуване").
5 Например китайският гигантски саламандър, който еволюира самостоятелно в продължение на 170 млн. Години. Вж. сп. Знание, март 2012, бр. 27, с. 24.
6 Спасяването на природата е необходимо доколкото тя е нужна за нашето оцеляване.
7 Вж. Лангер, Фр. Какво ще ядем утре – сп. Гео, 2012, Юни,с. 22-37.
8 В допълнение се възразява, че тъй като все още не е ясно какво придава вкус на месото, съществуват съмнения дари изкуствено отгледаното месо ще бъде вкусно? И дали изобщо по етични съображения хората ще консумират изкуствено месо? Вж. Лангер, Фр. Какво ще ядем утре – сп. Гео, 2012, Юни,с. 22-37.
9 За да стигне до слюнчестите жлези на заразения комар, маларийният паразит се нуждае от период от 2 седмици. Едва след това комарът може да предаде паразита чрез ухапване.
10 Но дали целта оправдава средствата и коя цел е определящата? Няма ли други алтернативи, каквато е например колективното пазаруване: създаване на потребителски кооперативи, които купуват заедно хранителни продукти, за да могат да ги оползотворят максимално и да ограничат количеството изхвърляни от тях хранителни отпадъци.
11 Тук се отварят и вратите към т. нар. частна еволюция и притежаването (патентоването) на нови биологични видове.
12 Вж. Савулеску, Дж. През 50-те и 60-те години едва шепа хора имаха възможността да унищожат света – BBC Knowledge България, септември 2010, с. 29.
13 Пак там.
