(дата на записа: 20.01.2025 г., продължителност: 1:44:36)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Вакханки [ОРГИИ и ЕКСТАЗ]“ (20.01.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат:
– Защо Пентей, а не Дионис?
– Какво ще направи един бог, който не е признат?
– Как се раждат Дионисиевият култ?
– Какво представлява метадрамата?
– Защо е сладко в планината?
– Какво представляват небридата и тирсът?
– На какво е символ двойното зрение?
– Как действа „жилото на лудостта“?
– Какво се случва с Агава („Благородната“) – майката на Пентей („Опечаления“), и как имената им се отнасят към трагедията?
– Покварява ли екстазът?
– Може ли Лъвът да бъде ловуван от елени?
– Какво представлява спаргмосът и каква е разликата между разкъсването на Дионис, Пентей и Орфей?
– Кой е Броймий?
– Какво ще направи „женственият чужденец“?
– Прекомерно ли наказват боговете „по право“ и само човешко притежание ли милостта?
– Каква е ролята на гнева?
– Защо след като с Пентей се случва това, което вече се е случило на Дионис, Дионис отказва да види и разбере „Пентея“ в себе си?
„Пред божествата нека не мъдруваме“ – предупреждава Тирезий, прорицателят, но Пентей е решен да запази реда в полиса. Има ли шанс „бащата на закона“ пред екстатичният и гръмотевичен Бог на веселието и радостта, а не трупа ли тъга и печал, този, който трупа ред? Как Дионшс първо приема човешки образ, а след това се превръща в призрак на самия себе си, за да подмами твърде много говорещия Пентей и защо Пентей се поддава на изкушението? Дреме ли в сърцето на всеки ред бездната на лудостта и до къде може да ни отведе манията? Този епизод е своеобразно продължение на епизода „Хаосът на Дионис“, в който гост ни беше Боян Манчев. Този път погледнахме Дионис и неговата „жертва“ Пентей заедно с Камелия Спасова.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Вакханки (пиеса), Еврипид, прев. Теодора Табакова, София: Ерго, 2012 (линк);
– Вакханките (пиеса), Еврипид, прев. Александър Ничев, в Антични трагедии. София: Народна култура, 1977 (линк);
– Хаосът на Дионис (подкаст), Вокс Нихили, 2025 (линк);
– Двойният Дионис – двойният Пентей (статия), Вяра Калфина. Атика в България, 142–147;
– Dionysiac Poetics and Euripides’ Bacchae (книга), Charles Segal, Princeton, N.J: Princeton University Press, 1982 (линк).
Представяне на госта:
Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература, ръководител на катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016).
ТИРЕЗИЙ:
Ще пита някой как не ме е срам
на моите години да танцувам
и със брашлян глава да увенчая.
Но бог не е определил дали
Млад или стар е редно да танцува –
той иска почести от всички хора,
а не да бъде тачен от малциа
[към цар Пентей]
А ти с чевръстия език сис лужиш гладко,
но в думите ти няма капка разум.
А дръзкият и речовит човек
лош гражданин е, щом му липсва мисъл.
…
За хората, младежо, съществуват
две начала; едната е Деметра,
или Земята – зови я както искаш.
Тя дава твърдата храна на хората.
От друга пък страна синът Семелин
Открил е течно питие от грозде
И дал го е на смъртните нещастници,
И по пресича техните страдания
Щом се наситят с лозовите сокове;
Забрана за бедите всекидневни
Дарява – няма друг подобен лек!
ДИОНИС:
Има святост в мрака.
Вакханки,
Еврипид,
прев. Доротея Табакова
2012
