(дата на записа: 24.01.2023 г., продължителност: 01:22:38)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Етиката във видеоигрите“ (24.01.2024)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Юрий Георгиев и Стоян Ставру обсъждат:
– Има ли ограничения пред насилието във видеоигрите?
– Как стоят злото и доброто във видеоигрите?
– Защо липсват игри, в които точките да се определят от броя на извършените изнасилване вместо от броя на убитите противници?
– Защо обичаме злодеите във видеоигрите?
– Какви са опасностите от практикуването на насилие във видеоигрите?
– Може ли видеоигрите да бъдат използвани като етически тренажор?
– Каква е ролята на „карантиите“ при визуализацията на смъртта във видеоигрите?
– Има ли реален етически залог във видеоигрите?
– Каква е разликата между застреляните във видеоигрите и боксовата круша?
– Трябва ли да има етическа цензура при създаване на видеоигрите?
– Може ли видеоиграта да задоволи любопитството към злото?
– Защо няма игра, в която печели този, който нанесе удар, довел най-бързо до смъртта на опонента?
– Може ли да се печели от доброто?
– Възможно ли е сериозно разглеждане на етически дилеми в рамките на видеоигрите?
– Има ли табута, които „преживяват“ дори в света на видеоигрите?
– Как овладяването на сетивата предлага по-голяма реалност на етическите измерения на едно виртуално убийство?
Във видеоигрите обикновено е пълно с насилие, упражняването на което се оценява като успех на играча. Причиняването на насилие може би е пример за действие (action), при което играещият налага своята воля по отношение на просто на средата (обектите), но и върху останалите играчи (субектите), които подобно на него се състезават за господството над света в тази игра. Оказва се, че онова, което продава, е предоставянето на възможност за реализиране във видеоиграта на поредица от такива увреждащи действия, които осигуряват в най-пълен смисъл усещането за доминиране и победа. Дали обаче въобще може да се говори за етика във видеоигрите или етическият залог не може да се симулира? Ако въпросът е интересен за Вас, чуйте разговора ни 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Ender’s Game (филм), 2023 (линк);
– All Quiet on the Western Front (филм), 2022 (линк);
– Game Theory and Ethics (статия), Stanford Encyclopedia of Philosophy, 27.09.2021 (линк);
– Games and Ethics. Theoretical and Empirical Approaches to Ethical Questions in Digital Game Cultures (книга), Maike Groen, Nina Kiel, Angela Tillmann, Andr? We?el, 2020 (линк);
– Battlezone (видео игра) (линк);
– Noah’s Ark (видео игра) (линк);
– DOOM (видео игра) (линк);
– Mortal Kombat (видео игра) (линк).
Представяне на госта:
Юрий Георгиев е компютърен програмист и гейм енджин разработчик. Специализиран в програмиране на ниско ниво, рендериране на компютърна графика в реално време, симулации на физики и reverse-engineering. Технически писател-любител. Автор (inventor) на два патента, регистрирани в американското патентно ведомство, понастоящем притежание на VMware by Broadcom.
