Отричане от наследство в изпълнителното производство

(публикувана в сп. „Правна мисъл“, г. III (1937), № 1)

от д-р Йосиф Фаденхехт

В Съдийски вестник, г. XVIII, брой 2 (с. 37), в една статийка от г-н Христо Константинов се дава едно според мен неправилно разрешение на въпроса докога може в стадия на изпълнението наследникът на длъжника да се отрече от наследството. Поддържа се, че съгласно чл. чл. 217 и 283 от Закона за наследството (ЗНасл.) и чл. 694 от Закона за гражданското съдопроизводство (ЗГС) „срокът за отричане от наследство не може да бъде друг, а до деня на извършване (от съдията изпълнител) описа, когато длъжникът ще требва да направи възражението, че той не е наследник, като това възражение трябва да бъде подкрепено с удостоверение съгласно чл. 199 ЗНасл.“

За да се реши правилно поставеният въпрос, трябва да се излезе от положението, че сроковете за отричане от наследство, предвидени в ЗНасл., не могат да се смятат нито съкратени, нито отстранени с наредбите в ЗГС досежно извършването на изпълнителните действия и по-специално извършването на описа, с което, след съобщаване на длъжника призовка за доброволно изпълнение, се започва принудителното изпълнение, освен ако има изричен текст в ЗГС, с който да се обезсилват наредбите на материалния закон, уреждащи приемането и отричането от наследство.

Членове 217 и 205 ЗНасл. нямат смисъла, който им се дава в споменатата статия. Не е въпрос да се избира между чл. 205 и чл. 217 ЗНасл. Тия две наредби не си противоречат. Те важат за два различни фактически състава. В чл. 205 се предвижда изобщо 20-годишна погасителна давност за правото на отричане от наследство. А чл. 217 трябва да се вземе във връзка с чл. 214 ЗНасл., за да се разбере, че нашият закон за наследството, при определяне срока и началния му момент, в който призованият към едно наследство може да се отрече от него, различава два случая: а) случая, когато повиканият към наследството се намира във фактическо владение на наследственото имущество, и б) случая, когато същият не владее фактически наследството. В първия случай отричането от наследство трябва да стане в тримесечен срок от деня на откриване наследството или от деня, когато са получени сведения, че е отворено в негова полза наследство. Ако в течението на тоя срок повиканият към наследството (който до приемането не е още наследник) не се е отрекъл от наследството по реда, предписан в чл. 199 ЗНасл., или (желаейки да приеме наследството с ограничената отговорност на наследник по опис) не е захванал да съставлява описа на наследството (по правилата, дадени в чл. чл. 947-955 ЗГС) или не го е свършил в този срок или в течението на продължения (съгласно края на чл. 214) срок, той се счита, че е приел наследството направо (чл. 215 ЗНасл.). Ако „наследникът“, който е направил в срок описа, не е бил още (преди или през време на съставянето му) заявил по реда, предвиден в чл. 210, че иска да приеме наследство по опис, той има право в 40-дневен срок от деня, когато е свършил описа, да размисли: дали да приеме наследството или да се отрече от него; ако до изтичането на тоя 40-дневен срок той не се произнесе, счита се, че е приел наследството направо. Значи, веднъж съставен описът, отричането от наследство требва да бъде направено в 40-дневния срок за размислюване. Явно е, че в тоя случай (когато повиканият към едно наследство владее фактически наследството) не може да става и дума за приложение на 20-годишната давност за правото на отричане от наследството, предвидена в чл. 205. Последният важи само за случая, когато повиканият към наследството не владее фактически наследството и „не се е бъркал в делата му“. Но и в тоя случай дългата 20-годишна давност, предвидена в чл. 205, се скъсява, когато наследникът е призован в съда да отговаря „като ответник по наследството“: тогава съдът, по искане на ищците, определя деня, от който почват да текат както тримесечният срок за съставяне опис (който може да бъде веднъж само продължен съгласно чл. 214 ЗНасл.), така и 40-дневният за размислюване, който тече след свършване описа. Не заяви ли наследникът до изтичане на тия срокове, че се отрича от наследството, счита се пак, че е приел наследството направо. Той се счита също, че е приел наследството направо, значи с неограничена лична отговорност за дълговете на наследодателя, ако в тримесечния (или в продължения веднъж) срок не е започнал или не е довършил описа на цялото наследство.

Ако обаче повиканият към едно наследство не е призован пред съд като ответник, той има право да се отрече от наследството до изтичане на 20 години от деня на откриване наследството или от деня, когато това откриване му е станало известно. Освен ако бъде специално призован в съда от лице, което „има иск срещу наследството“, за да обяви желае ли да приеме наследството или се отрича от него: Съдебната власт в такъв случай ще назначи срок за това обявяване. Счита се, че наследникът се е отрекъл от наследството, ако „обявлението“ не се направи в така определения от съда срок (чл. 207 ЗНасл.).

Как ще се приложат тия правила в случая, когато против повикания към наследството на един осъден длъжник има да се започне или да се продължи едно вече започнато при живота на длъжника наследодател изпълнително производство?

Ще трябва да се различава дали принудителното изпълнение е обърнато към един имот, принадлежащ на наследствената маса на длъжника наследодател, или то е насочено срещу един имот, принадлежащ на неговия наследник. Също така трябва да се различава дали още при живота на длъжника наследодател е започнато принудително изпълнение, или то започва тепърва след неговата смърт против наследника.

Ако принудителното изпълнение е било вече започнато при живота на наследодателя длъжник (разбира се, то не може да не е било обърнато към нему принадлежащ имот – оставям настрана възможния случай да е било насочено принудителното изпълнение срещу имот, принадлежащ не на длъжника, а на лице друго, което подир смъртта на първия се оказва да е негов наследник), ще се продължи принудителното изпълнение против наследниците, без да трябва да се изпълни правилото на чл. 283 ЗНасл., което е приложимо само когато наследодателят длъжник почине, преди да започне принудително изпълнение (Реш. ВКС, II г.о., 352/1912 г., сб. Игнатиев, I, с. 238). Със смъртта на длъжника – преди обявяване публичната продан на неговия имот – започнатото принудително изпълнение спира (чл. 654). За да продължи в лицето на наследника, трябва да се установи от ищеца по изпълнението пред съдията изпълнител кои са наследниците. Вижте чл. 283 ЗНасл. във връзка с чл. 654, 655 (стари чл. чл. 846 и 847) ЗГС. Ако публичната продан на недвижим имот е била вече обнародвана при живота на длъжника, съгласно чл. 654 (стария чл. 846) ЗГС тя не може да бъде спряна подир смъртта на длъжника, а ще се продължи и довърши.

За да може обаче в лицето на наследника да се извърши описът (след като му е съобщена призовка за доброволно изпълнение, това може да стане и преди да са се изминали 8 дни от предявяването на изпълнителния лист според член 283 ЗНасл.) на имот, принадлежащ на наследството, трябва наследникът да е приел наследството. И ако той не се намира във фактическо владение на наследствените имоти, трябва да му се определи от съдията изпълнител съгласно чл. 217, ал. 2 деня, от който ще започнат да текат тримесечният срок за съставяне опис и 40-дневния за размислюване, като преди изтичането на тия срокове (ако наследникът не се е произнесъл) не може против него или в негово лице да се извършат никакви изпълнителни действия (чл. 218 Знасл.: „додето траят сроковете за правене опис и за размишление, наследникът не може да бъде принуден да вземе това качество и не може да бъде добито срещу него съдебно осъждане“). Вижте и Д. Тончев, Коментар, т. V, с. 293. Никакво значение няма в случая правилото на чл. 694 ЗГС, върху който се основава г-н Хр. Константинов за противното мнение. Защото тук се предпоставя, че имаме „длъжник“, който е бил редовно известен за деня на извършването на описа и не се е явил при описа или се е явил, но е отказал да го подпише. Това значи, че трябва наследникът да е бил вече приел наследството или да е изгубил правото да се отрече от него.

Ако наследникът е във фактическо владение на имота, останал от наследодателя, против който имот е насочено изпълнението, но не са изтекли още тримесечният срок и 40-дневният срок за размислюване, според чл. 214 ЗНасл. ще трябва да се приеме, че наследникът в тия срокове има право да се отрече от наследството и да парализира с това отричане правилността на извършения опис, който би се оказал в такъв случай като преждевременно извършен (съгласно чл. 218 ЗНасл.). Ако обаче повиканият към наследството се е явил при описа и без никаква забележка е подписал описния протокол, не може вече друго да се приеме, освен че именно с това си действие той приел наследството било изрично, ако си е дал при подписването качеството наследник, или мълчаливо, защото явяването му при описа и безрезервното подписване описния протокол не може другояче да се тълкуват освен като мълчаливо приемане наследството. В този и само в този случай вече не може да се допусне последващото отричане от наследството и не може да се говори за някакъв на описа въз основа на чл. 215 ЗНасл.

Когато след смъртта на длъжника наследодател, при спазване осемдневния срок, предвиден в чл. 283 ЗНасл., принудителното изпълнение по лист, издаден против наследодателя, е било обърнато върху личен (частен) имот на наследника, явно е, че последният не може да изгуби признатите му от ЗНасл. права и срокове за приемане наследството по опис или за отричане от наследството, като в тия два случая той не може да бъде отговорен със своя личен имот за дълга на наследодателя. Ищецът по изпълнението, ако не притежава доказателства, че наследникът е вече приел направо наследството (изрично или мълчаливо), ще може да действа против него със средствата на изпълнителното производство само при спазване правилата на чл. чл. 207, 214, 217 и 218 ЗНасл. За чл. 205 няма какво да се тревожим, тъй като предвиденото в него просрочие от 20 години за правото на отричане не ще може да ползва наследника. Защото или той владее фактически наследствени имоти и тогава ще требва да се изчака само изтичането на сроковете, предвидени в чл. 214, или не владее фактически наследствени имоти и в такъв случай ще се приложи правилото на чл. 207, респект. чл. 217 ЗНасл. Кога има приложение чл. 207 и кога чл. 214 или 217? Първият, както се каза, се прилага тогава, когато повиканият да наследява не владее фактически наследственото имущество и като не е извършил нищо, от което би следвало, че е приел наследството, не е заявил, че има намерение да приеме наследството по опис. В такъв случай съдът, пред който е призован от лице, „което има иск срещу наследството“¹, за да обяви желае ли да приеме наследството или се отрича от него, ще му назначи срок за това обявяване. В течение на този срок наследникът трябва да обяви желае ли да приеме наследството или се отрича от него. Ако обявлението не се направи в определения от съда срок, счита се, че наследникът се е отрекъл от него (единствен случай на мълчаливо отричане от наследство!) Пита се би ли могло пред съдията изпълнител да се повика наследникът, за да му определи той срокът за произнасяне дали приема наследството или се отрича от него? Не виждам защо да не може определянето на срока да стане в стадия на принудителното изпълнение. Наистина едно стриктно тълкуване на чл. 207, в който се говори за призоваване „пред съда“, дава основание да се помисли, че под съда се разбира само съд, пред който се водят спорове, за да се дойде до едно съдебно решение, а не и съдия изпълнител. В съответния първообраз (art. 951 Cod. civ. italiano) стои вместо „съд“ изразът „съдебна власт“ (autorita giudiziaria). Мисля, че няма защо да се кара този, който има едно вече изпълняемо решение против длъжника наследодател, починал преди да се започне против него принудителното изпълнение, да завежда никакво производство пред съда само за да се даде срок на наследника, когато това може да стане и пред съдията изпълнител, който може да определи нужния на наследника срок. Съдебното определяне на срока може да се постигне и като изпрати съдията изпълнител на посочения от ищеца по изпълнението като наследник (въз основа на препис от завещание или на общинско удостоверение) било призовка за доброволно изпълнение или (ако такава е била вече съобщена на наследодателя) призовка за опис. Получилият такава призовка ще трябва да отговори, че въз основа на чл. 207 ЗНасл. иска да му се определи срок, за да се произнесе дали ще приеме или не наследството. Смятам, че този срок ще може направо да го определи съдията изпълнител вместо да се внася въпросът в съда.

Ако обаче лицето, срещу което се насочва принудителното изпълнение като наследник на осъдения длъжник (ответник по изпълнението), фактически владее наследството, то ще трябва да се съобрази с правилото на чл. 214, сир. ще требва да се отрече от наследството в срок от три месеца и 40 деня от отварянето на наследството. Ако тия два срока са вече изминали, когато се започва изпълнителното действие против наследника, той може да претендира само да се спази осмодневният срок, предвиден в чл. 283 ЗНасл., без да може вече да се отрича от наследството. По силата на чл. 218 ЗНасл., ако не са още изминали сроковете от три месеца и 40 деня, не може да се извърши валидно никакво изпълнително действие против наследника дори ако той се намира във фактическо владение на наследственото имущество. Разбира се, ако наследникът не използва правото, което му дава чл. 218, и се яви при описа и не направи никакво възражение при съставянето на описния протокол, ще се счита, както се каза по-горе, че именно с това действие мълчаливо приема наследството и за никакво отричане от наследството след това не ще може вече да става дума. Но това не по силата на чл. 694 ЗГС; защото, както се изтъкна вече по-горе, чл. 694 предполага, че при описа не се е явил редовно известеният длъжник или такъв длъжник се е явил и е подписал описа без никакви забележки. А за да бъде повиканият да наследява длъжник, той трябва да е вече приел наследството било направо или по опис, било изрично или – при приемането – мълчаливо. Ние имаме пред себе си случаят, когато именно още не се знае дали повиканият към наследството на починалия (против когото е насочено принудителното изпълнение) е наследник (приел наследството) или не е такъв (като отрекъл се от наследството). Чл. 694 ЗГС не може да измени в нищо дадените в ЗНасл. наредби за приемане на наследство или за отричане от него.

Бележки под линия: