Персоналните ограничения при участието в публични продани по Гражданския процесуален кодекс, Търговския закон и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс

(публикувана за първи път в сп. „Търговско и облигационно право“, бр. № 3/2022)

В практиката и теорията често се поставя въпросът за целесъобразността и приложението на ограниченията за участието в публичните продани на определени лица, посочени в чл. 490, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 185 ЗЗД относно публичните продажби от държавни и частни съдебни изпълнители, както и съответно в чл. 717г ТЗ във вр. с § 1 ДР на ТЗ в производствата по несъстоятелност, и съответно в чл. 238, ал. 7 от ДОПК при провеждането на търгове от публичните изпълнители. Практиката приема, че нормите, установяващи изключение от правилото за равнопоставеност на отделните субекти в придобиването на собственост чрез участието им в гражданския оборот, не могат да бъдат тълкувани разширително и техни адресати могат да са само лицата, изрично посочени в тях¹. Не могат да бъдат обект на проверка оплаквания за участие на лица, които нямат това право, които са бланкетни², или пък оспорването на публичните продани на посочените основания, вкл. като недействителни, да се извършва пред арбитраж³. Важно е да се подчертае, че ограниченията за участие в публичните продани обхващат и прякото договаряне в производството по несъстоятелност на осн. чл. 718 ТЗ⁴, което може да не се провежда като търг – публична продан. Макар и самостоятелни, производствата по публичните продажби имат сходна уредба, като в основата на ограниченията за участие стои именно чл. 185 ЗЗД, доколкото към него пряко препращат както чл. 490, ал. 1 ГПК и чл. 717г, ал. 1 ТЗ, така и косвено § 2 ДР ДОПК, гласящ, че за неуредените с ДОПК случаи се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК⁵. В тази връзка общото разглеждане на ограниченията е уместно спрямо отделните субекти, които са ограничени в участието си на публични продани.

Общите ограничения за участие в трите вида публични продани – по ГПК, ТЗ и ДОПК, обхващат длъжника и неговия представител, лицата, които по закон или назначение управляват или пазят чужди имущества – относно тези имущества (пазачите), длъжностните лица – относно имотите, които продават (ЧСИ и ДСИ, синдиците, публичните изпълнители, както и техните служители като лица по „назначение“ – чл. 185, б. „а“ ЗЗД), съдиите, прокурорите, съдиите по вписванията и адвокатите – относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действат. Допълнителни ограничения по ГПК обхващат като лишени от право на участие длъжностните лица от канцеларията на районния съд и служителите на съдебния изпълнител. Допълнителните ограничения по ТЗ в производството по несъстоятелност обхващат свързаните с всички ограничени от участие в търговете лица (§ 1 ДР на ТЗ), а допълнителните ограничения по ДОПК обхващат освен лицата, посочени в ГПК и ЗЗД по силата на § 2 ДР на ДОПК, и всички органи, провеждащи търга, както и вещите лица, оценили вещта, предмет на публична продан.

Правото на участие на длъжника

Няма спор, че длъжникът не може да участва в публичните продани относно имущество, негова собственост, когато същият е длъжник по изпълняемото парично вземане. Дълго в практиката се оспорваше правото на ипотекарните и заложните кредитори да участват в наддаването за имущество, служещо за обезпечение, когато изпълнението не е насочено спрямо тях като субекти, и дълго същите лица от една страна се смятаха за трети на процеса, а от друга за длъжници. С Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК това противоречиво разбиране беше преодоляно, като в мотивите му по т. 2 се прие, че ипотекарните и заложните длъжници могат да участват в наддаването и не са обхванати от ограничителните норми за участие в съответните търгове за длъжника, в това му качество, макар и прието критично в литературата⁶.

Представителите на длъжника и свързаните лица

Практиката приема, че представителите на юридически лица попадат в ограничението за участие в публична продан, когато изпълнението е насочено срещу дружеството, което представляват, като длъжник⁷. Тук следва да се подчертае, че едно лице може да придобие няколко качества, които да попаднат в няколко ограничения – така напр. управителят на едно дружество-длъжник може да бъде назначен и за пазач на вещта, може да бъде и адвокат⁸. В тази връзка е важно да се изследва кое точно качество на лицето го ограничава от участие, защото напр. управителят и едноличният собственик на търговско дружество с ограничена отговорност не е длъжностно лице и не е субект на служебното задължение по смисъла на чл. 185, б. „а“ ЗЗД⁹, а на чл. 490, ал. 1 ГПК, на чл. 717г, ал. 1 ТЗ и на чл. 238, ал. 7 ДОПК като представител на длъжника. В ограничението на чл. 185, б. „а“ от ЗЗД попада обаче попечителят на запретеното лице, като управляващ и пазещ чуждо имущество¹⁰, водещо до нищожност на продажбата между двамата. Старият управител на едно дружество обаче не попада в ограниченията като представител на длъжника, нито като свързано лице по см. на § 1 ДР на ТЗ¹¹.

Свързаните лица, като ограничени от участие в публичните продани, са посочени единствено при продажбите в производствата по несъстоятелност – в чл. 717г, ал. 1 ТЗ във вр. с § 1 ДР на ТЗ¹². Това ограничение на приложението на § 1 ДР на ТЗ се критикува в литературата¹³, но практиката се придържа към разбирането, че в публичните продани по ГПК и ДОПК подобно ограничение за участие на свързани лица няма¹⁴. Така например синът на длъжника може да участва в публична продан по реда на ГПК от съдебен изпълнител¹⁵, както може и дъщерята¹⁶, и общо взето всички роднини по права линия¹⁷. Няма пречка в публичната продан по ГПК или ДОПК да участват и служителите или работниците на длъжника¹⁸, включително и негов юрисконсулт¹⁹.

Пазачите на продаваното имущество

Чл. 185, б. „а“ ЗЗД повелява, че лицата, които по закон или назначение управляват или пазят чужди имущества, нямат право да придобият имотите, които пазят или управляват, дори и на публична продан. Тук се имат предвид лицата, които са назначени като пазачи²⁰ от съдебния изпълнител на осн. чл. 470 ГПК, от публичния изпълнител на осн. чл. 234 ДОПК или от синдика на осн. чл. 654 ТЗ, но и както беше посочено, и попечителите, освен представителите на длъжника, на които беше обърнато внимание. Близките на пазача лица, обаче, ако нямат друго качество (напр. свързани лица при продажбите в производствата по несъстоятелност), не попадат в законовото ограничение²¹.

Една част от практиката приема, че забраната за участие на пазача в публичната продан по реда на ГПК не е нарушена и когато за пазач е назначено физическо лице, което е представител на юридическо лице, и когато юридическото лице участва в наддаването²². Основният аргумент, който се поддържа в тази насока, е, че посочените императивни разпоредби на чл. 185 ЗЗД не могат да се тълкуват разширително и по аналогия.

Обратното се застъпва в значителна част от практиката²³, която приема, че когато управителят на дружеството купувач е лицето, комуто е било възложено управлението на имота, обект на публичната продан, това би означавало да се допусне лесно заобикаляне на закона и постигане на нежелана от закона цел, а именно лицата, които участват като купувачи в публичната продан, да не са свързани по никакъв начин с продавания имот, за да се избегнат всякакви съмнения в безпристрастието на ЧСИ при извършването на проданта, както и да не се допускат никакви съмнения в правилното протичане на публичната продан и добросъвестното извършване на наддаването.

Тук следва да се подкрепи първото виждане, а именно, че представителят на едно дружество и самото дружество не са един и същи субект, макар очевидно да са свързани лица. Действащите редакции на чл. 490, ал. 1 ГПК и на чл. 238, ал. 7 ДОПК не предвиждат ограничения за свързаните с пазача лица, поради това от стриктното им тълкуване следва, че представляваното от физическото лице – пазач дружество може да участва в търговете по ГПК и ДОПК, но не и в тези по ТЗ в производствата по несъстоятелност. Ако свързаните с пазача лица в проданите по ГПК и ДОПК следва да бъдат ограничени от участие, това следва да бъде изрично законодателно уредено.

Не се приемат като лица, които по закон или назначение управляват или пазят чужди имущества, ликвидаторите²⁴, но само в това им качество. Същите биха могли да попаднат в ограниченията на закона като представители на длъжника. Не е пазач и лицето, което е собственик на имота, в който се намира вещта²⁵. Няма порок в участието на кредитор в търга, когато последният е заплащал възнаграждение на пазача²⁶. Роднините на кмета на населеното място, в което се намира имотът, също не са в обхвата на чл. 185 ЗЗД²⁷, както и лицата в брак със служители на МВР – полицаи²⁸. Интересно е да се отбележи, че полицаите, присъстващи на търга, са били ограничени от участие в него, съгласно чл. 931 от отменения Закон за гражданското съдопроизводство, а в настоящата правна уредба същите биха могли да бъдат отнесени към длъжностните лица от канцеларията на съда, съгласно чл. 490, ал. 1 ГПК. Участието на пазач в проданта, освен че опорочава същата, може да бъде и дисциплинарно нарушение по Закона за държавния служител²⁹.

Съдебни и публични изпълнители и синдици

Чл. 185 ЗЗД въвежда два ограничителни критерия за участие на съдебните и публичните изпълнители и синдиците в проданите – като длъжностни лица (относно имотите, които продават) и в професионалното им качеството на лица с публични правомощия (относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват). Макар и не изрично посочени в б. „б“ на чл. 185 ЗЗД, синдиците и публичните изпълнители попадат в б. „а“ на същия по първия критерий и също така въз основа на специалните закони, в които ограничението за участието им е изрично уредено – чл. 717г, ал. 1 ТЗ и чл. 238, ал. 7 ДОПК. В тази връзка безспорно е, че съдебните и публичните изпълнители и синдиците не могат да участват в търговете, които сами провеждат, както и в търгове на други свои колеги от същия район на действие.

Ограниченията обаче не се прилагат относно търгове и имоти, които се намират извън техния район на действие, като напр. частен съдебен изпълнител може да участва на публични продани извън своя район на действие, съвпадащ с Окръжния съд и областта, в която се намира³⁰. Ограничението не се прилага и за бивш синдик на дружеството в несъстоятелност, ако към момента на извършване на продажбата същият е бил освободен от длъжността³¹. Служителите на съдебния изпълнител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите и свързаните със синдика лица, както и органите на публичното изпълнение не могат да участват в посочените публични продажби в същия район на действие, но това ограничение не важи за роднините на същите тези служители по права линия³², а по отношение на роднините на свързаните със синдика лица – съгласно ограниченията на § 1 ДР на ТЗ.

Адвокати

Може би най-спорният текст, търпящ критика както в литературата³³, така и в практиката, е относно ограничението на адвокатите да участват в публични продани.

Една част от съдебната практика³⁴ приема, че водещият критерий при ограничаването на адвокатите от участие в публични продани е не териториалният (относно района на действие на адвокатската колегия), а е професионалният („относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят“), т.е. адвокат не може да участва в публична продан само тогава, когато с това му поведение се засягат правнозначими интереси, спрямо които той е упражнявал процесуално представителство или защита в широк смисъл. Основният аргумент срещу териториалния критерий е свободата на адвокатите да упражняват дейност без ограничение в цялата страна, а не само към района на съответната адвокатска колегия.

Другата част от съдебната практика³⁵ приема, че нормата на б. „б“ от чл. 185 ЗЗД ограничава всички изрично посочени лица да участват в публична продан не само по отношение на изпълнителните дела, по които те са правораздавали или са представлявали страните, а във всички изпълнителни дела, образувани в района на действието на съответният частен или държавен съдебен изпълнител, съвпадащи с територията на адвокатската колегия, в която са вписани.

В друга крайност е съдебната практика, която приема, че е допустимо адвокат на страна – кредитор в производство по несъстоятелност да участва в публична продан, т.е. се отхвърля и професионалният критерий³⁶, стига адвокатът да не сключва сделки със своя доверител относно предмета на делото.

Един от аргументите на първото виждане, отхвърлящо териториалния критерий и даващо предимство на професионалния, е, че в миналото адвокатите са били назначавани към съответния съд, съвпадащ с района на адвокатската колегия, което ги е правело и съдебни служители, следователно всяко тяхно участие в публични продани би внесло съмнения за безпристрастността на процедурата. Исторически обаче това не е изцяло правилно, доколкото никога адвокатите в съвременната история на България не са били ограничавани териториално в упражняване на професията си – подобни ограничения не се съдържат във всички последователни нормативни актове, уреждащи адвокатурата – Указ № 1842 за адвокатурата (обн., ДВ, бр. 96 от 03.12.1976 г.), Закон за адвокатите (обн., ДВ, бр. 140 от 24.12.1888 г.), Закон за адвокатите (обн., ДВ, бр. 78 от 08.07.1925 г.), Указ за адвокатурата (обн., ДВ, бр. 49 от 10.06.1952 г.), Закон за адвокатурата (обн., ДВ, бр. 80 от 27.09.1991 г.), както и в сега действащия Закон за адвокатурата (обн., ДВ, бр. 55 от 25.06.2004 г.). Най-малкото подобно ограничение би било нелогично от гледна точка на инстанционността на съдебните производства, винаги водещи до върховния съд, имащ териториална компетентност в цялата държава.

От друга страна, изрична забрана, освен общата, включваща териториалния и професионален критерий, заложен в чл. 185, б. „б“ ЗЗД, се намира в сега действащия ЗАдв. в чл. 46 – „адвокатът или адвокатът от Европейския съюз не може лично, чрез подставено лице или със скрит пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно предмета на делото.“. Идентичен текст се съдържа и в чл. 23, ал. 2 на предходния ЗАдв. (обн., ДВ, бр. 80 от 27.09.1991 г.). Още повече – такава изрична забрана е била предвидена в чл. 230, ал. 3 от предходния ЗЗД (обн., ДВ, бр. 268 от 05.12.1892 г., отм. 01.01.1951 г.) в следния вид: „Освенъ това, адвокатите не могатъ нито непосредствено, нито чрезъ подставени лица, да правятъ съ своите уполномощители никакво условие, нито договоръ за продажба, дарение, замяна или други подобни върху нещата, които се заключаватъ въ поверените имъ дела, подъ страхъ на недействителность и вреди и разноски.“.

Макар и разпоредбата на чл. 185, б. „б“ ЗЗД да се определя като архаична и неотговаряща на целите, които са били преследвани с приемането й, териториалният критерий следва да се прилага като водещ, а професионалният като допълнителен. Законът изрично казва, че не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице (…) адвокатите – относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право. От текста по никакъв начин не следва, че адвокатът е следвало да упражнява процесуално представителство по отношение на предмета на делото, за да бъде ограничен от участие в публична продан със същия предмет. Това ограничение се съдържа в ЗАдв. и по никакъв начин не отменя общото правило на ЗЗД, т.е. дори и адвокатите да бъдат премахнати от редакцията на чл. 185, б. „б“ ЗЗД, те отново няма да могат да придобиват права на своите клиенти, които са били предмет на дела, участие в които са имали същите адвокати, поради специалната забрана в чл. 46 от ЗАдв., отговаряща на чл. 230, ал. 3 от предходния ЗЗД (обн., ДВ, бр. 268 от 05.12.1892 г., отм. 01.01.1951 г.). Следователно забраната за участие в публични продани за адвокатите обхваща на първо място територията на адвокатската колегия, в която същите са вписани, и на следващо място и всички продани, които имат за предмет дела и имущества, спрямо които адвокатите са упражнявали процесуално представителство или защита в широк смисъл, извън територията на адвокатската им колегия. Законът обаче не запретява сключването на сделка между адвокат и клиент, ако прехвърленото право не е било предмет на съдебно производство³⁷. Подобен извод следва и от правоприлагането спрямо ограничението за участие на публични продани на съдебните изпълнители – при идентични текстове не може да се приеме, че правилата за адвокатите следва да се прилагат различно, т.е. адвокатите не следва да могат да участват в публични продани в района на адвокатската колегия, към която са вписани, съвпадаща със съдебния район на окръжния съд съгласно чл. 78, ал. 4 ЗАдв. Качеството на адвокат обаче може да бъде погълнато от друго, както вече беше посочено – така напр. адвокат може да участва в продан в лично качество като взискател³⁸.

Бележки под линия: