(дата на записа: 19.01.2026 г., продължителност: 1:21:24)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Ужасните приключения на Прашинко [ВЯТЪР работа]“ (19.01.2026)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат:
– Кой е петият елемент след земята, водата, огънят и въздухът?
– Кой е най-еротичният вятър?
– Какъв е най-големият страх на Прашинко?
– Каква е връзката между прахосмукачката и последният дъх на човека?
– Кои са анемоите и имат ли права ветровете?
– Може ли да притежаваме вятъра?
– Има ли разлика между земята и вятъра?
– Може ли да си създаваме изкуствен вятър?
– Какво представлява т.нар. „втори вятър“?
– Защо вятърът и морето ни карат да се чувстваме по по-особен начин?
– Колко глагола можем да изброим, които са свързани с движение на въздуха?
– Ще хванем ли вятъра или единственият вятър който ще имаме, е вятърът, произведен от изговарянето на нашите думи?
– Каква е особената естетика на вятъра и защо той не е приятел на закона?
– Можем ли да се впишем в „попътния“ вятър или сме обречени на нашата мания да контролираме природните стихии?
„Ужасните приключения на Прашинко“ на Имант Зиедонис (р. 1933) е кратък, но изключително плътен философски текст, който адресира няколко теми: страхът от свободата, тежестта на сигурността, компромиса със стихиите и цената на „заземяването“. Използваме Прашинко, за да се впуснем в поредния разговор с Петър Горанов, който се завихря до главоболие, за да завърши с лекота. Има ли място за вятъра в ефективните структури на съвременните продуктивни общества – място, което не го подрежда и превръща в енергия? Защо вятърът е едновременно изкусителен (като носител на идеята за свобода), но и опасен (можем да настинем, ако бъдем изложени на въздействието му)? На къде ще ни издухат думите за вятъра? Слушайте ни ?
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Ужасните приключения на Прашинко (приказка), Имант Зиедонис, издателство „Отечество“, Прев. Албена Методиева, 1989 (линк);
– Въздухът и сънищата (книга), Гастон Башлар, 2007;
– Ветрове (подкаст епизод), Вокс Нихили, Рацио, 23.03.2023 (линк).
Представяне на госта:
Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика.
„Някъде в края на първата година от гимназията и първата онанистична година открих на долната страна на пениса си, точно в основата на главата, малко безцветно петънце, което по-късно беше диагностицирано като луничка. Рак! Сам си навлякох рак. Всичкото това дърпане и блъскане на собствената ми плът, всичкото това търкане ми е докарало неизлечима болест. А нямам и четиринайсет! Нощем в леглото по бузите ми се стичаха сълзи. „Не! — хлипах аз. — Не искам да умирам! Господи, не!“ Но после, понеже тъй и тъй скоро щях да бъда труп, продължавах по същия начин да се празня в чорапите си. Бях си създал навика да взимам в леглото мръсните си чорапи, за да ползувам единия при лягане, а другия при ставане.
О, ако можех да се огранича до една чекия на ден или поне две, най-много, да речем, три! Но с перспективата за вечния мрак пред мен всъщност започнах да поставям собствени нови рекорди. Преди ядене. След ядене. По време на ядене. Скачайки от масата на вечеря, трагично се превивам одве — диария! Крещя: „Имам диария!“ И веднъж, заключен в клозета, нахлузвам на главата си бикините на сестра си, които съм свил от гардероба й, до този момент грижливо увити в носна кърпа в джоба ми. Толкова магнетичен е ефектът от допира на памучните бикини до устата ми, толкова магнетична е самата дума „бикини“, че траекторията на еякулацията ми достига неподозирани висоти — ракетният изстрел от члена ми се насочва право към крушката на тавана, където за мое удивление и ужас се лепва и провисва. В първия момент панически покривам главата си с ръце в очакване да се пръсне стъкло, да изригнат пламъци — изобщо катастрофичното е винаги някъде в подсъзнанието ми. После, колкото мога по-тихичко, се покатервам на радиатора и избърсвам пържещата се слуз с парче тоалетна хартия. След което подробно оглеждам найлоновата завеса пред ваната, самата вана, плочките по пода, четирите четки зазъби — Боже опази! — и тъкмо се готвя да отключа вратата, като си въобразявам, че съм прикрил всички следи, изведнъж сърцето ми се свива при вида на нещо, проточило се като сопол от върха на обувката ми. Аз съм Разколников на чекиите. Доказателствата лепнат навсякъде! Може би имам и по маншетите! По косата? В ухото?“
Синдромът Портной
Филип Рот
прев. Мария Емилова, Николай Екимов и Вихър Ангелов
