Допустима ли е електронно подадена жалба, която не е подписана с квалифициран електронен подпис?

Настоящата статия може да бъде свалена и прочетена в .pdf формат тук.

Казусът

Повод за настоящата статия е Определение № 499/04.02.2025 г. по ч. гр. д. № 4665/2024 г. на ВКС, IV г. о. То е поставено по частна жалба срещу Разпореждане № 50006/18.10.2024 г. по гр. д. № 4939/2021 г. на ВКС, IV г. о., с което е върната частна жалба на жалбоподателя срещу Определение № 50013/20.08.2024 г. по гр. д. № 4939/2021 г. на ВКС, ІV г. о. Съдът, постановил разпореждането, е приел, че частната жалба е депозирана на 11.09.2024 г. Констатирал е, че препис от акта е бил връчен на страната на 03.09.2024 г., от която дата е започнал да тече едноседмичният срок за обжалването му, т.е. срокът е изтекъл на 10.09.2024 г. Поради това съдът е заключил, че жалбата е просрочена.

В частната си жалба срещу горепосоченото разпореждане жалбоподателят е навел довод, че жалбата му срещу Определение № 50013/20.08.2024 г. по гр. д. № 4939/2021 г. на ВКС, ІV г. о., е подадена чрез електронно писмо, постъпило в електронната пощенска кутия на ВКС на 10.09.2024 г., поради което срокът за обжалване е спазен.

Съставът, постановил Определение № 499/04.02.2025 г. по ч. гр. д. № 4665/2024 г. на ВКС, IV г. о., е посочил, че от справка в електронната система на съда е установено, че на 11.09.2024 г. в 0:00 часа на електронната поща на служба „Регистратура“ на ВКС е постъпило електронно писмо. В него било посочено името на пълномощника на страната. Към писмото бил прикачен файл с разширение „pdf“, съдържащ текста на частната жалба. Частната жалба била разпечатана и регистрирана от служител на съда на 11.09.2024 г. в 08:47 с входящ номер от 11.09.2024 г.

ВКС е извършил и друга справка в електронната система на ВКС, от която е установено, че електронното съобщение е получено чрез пощенския сървър на съда от пощенския сървър на подателя на 10.09.2024 г. в 23:59:38 ч. В писмен отговор на запитването служител от Отдел „Информационни системи, комуникация и съдебна статистика“ на ВКС е разяснил, че електронната поща на съда не гарантира своевременно получаване на изпратените заявления. Сигурното изпращане на електронни изявления се осъществявало само чрез системата на Единен портал за електронно правосъдие и Системата за сигурно електронно връчване.

От мотивите на определението не става ясно на какво се дължи разликата между двете справки, извършени от ВКС, нито коя от двете съдът приема за меродавна. Изследван е само моментът на получаване на изявлението, но не и на неговото изпращане. В същото време в мотивите на определението е цитирана разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК, според която срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата (респективно жалбата или друго писмено изявление на страната) е станало по пощата или по електронен път¹. Цитирана е и разпоредбата на чл. 62, ал. 4 ГПК, според която електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие. Но тази разпоредба очевидно е приложима само когато става дума за изявление, изпратено чрез единния портал за електронно правосъдие. Така или иначе от последващите мотиви става ясно, че е без значение както моментът на изпращане, така и моментът на получаване на жалбата.

В решаващите си мотиви съставът на ВКС е цитирал разпоредбата на чл. 102ж ГПК, според която електронните изявления до съда се подписват с квалифициран електронен подпис, когато законът предвижда писмена форма за извършването им и наличие на подпис. Такъв бил и случаят по делото.

След това съставът на ВКС е цитирал чл. 102б ГПК, според който съдилищата не могат да откажат приемане на електронни изявления, с които се извършват процесуални действия, когато са 2) спазени изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, както и изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), и 2) изявленията са подписани с електронен подпис, когато законът изисква саморъчен подпис за валидността на определени изявления. Не е казано изрично, но от изводите на съда по същество следва, че той е тълкувал чл. 102б, ал. 2 ГПК по аргумент за противното, в резултат на което е приел, че съдилищата могат да откажат приемане на електронни изявления, с които се извършват процесуални действия, ако изявленията не са подписани с електронен подпис, когато законът изисква саморъчен подпис за валидността на определени изявления. Съставът на ВКС изрично е посочил, че от доказателствата по делото не се установява изявлението за подаване на частна жалба да е извършено в предвидената от закона електронна форма, подписана с квалифициран електронен подпис и валидно удостоверяваща както подателя, така и автентичността на съдържанието на документа.

Като заключение съставът на ВКС е посочил, че твърденията на жалбоподателя за надлежно сезиране на съда с подадена в срок частна жалба не съответствали на данните по делото, поради което администриращият съд не е бил длъжен да даде указания по реда на чл. 262 ГПК. Тоест, решаващите мотиви на ВКС са, че частна жалба, която не е подписана с квалифициран електронен подпис, е недопустима.

Вярно ли е това?

Анализ

През 2020 г. в ГПК е допълнен с Глава единадесета „а“, озаглавена: „Процесуални действия и актове в електронна форма“. Българският законодател е възприел една либерална концепция за електронното правосъдие. Това е видно от възприетата широка дефиниция за процесуални действия в електронна форма, дадена в чл. 102а, ал. 2 ГПК. Според нея извършване на процесуални действия в електронна форма означава упражняване на процесуални права чрез използване на устройства за електронна обработка, включително съхраняване на информацията, като упражняването на правата изцяло се осъществява чрез използването на проводник, радиовълни, оптически или други електромагнитни средства. Следва да се отбележи, че в много държави единственият начин за извършване на електронни процесуални действия е чрез електронна система, създадена специално за целта². У нас такава система е Единният портал за електронно правосъдие (чл. 360в от Закона за съдебната власт). Имаме и друга система, която е обща за всички държавни органи – Системата за сигурно електронно връчване (чл. 26, ал. 2 от Закона за държавното управление). Трета система е Единната онлайн платформа за електронни публични търгове (чл. 601а ГПК). На основание широката дефиниция, посочена по-горе, е допустимо и извършване на процесуални действия чрез обикновена електронна поща³. Не на последно място, електронни изявления могат да се подават и на материален носител⁴. Тоест, при тълкуването на закона би следвало да имаме предвид, че волята на законодателя е да създаде една много гъвкава система за извършване на електронни процесуални действия⁵.

Понятието за електронен подпис е уредено в Регламент (ЕС) № 910/2014 г., към който препраща нашия закон ЗЕДЕУУ (чл. 13). Според чл. чл. 3, т. 10 от регламента „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Регламентът приравнява един от видовете електронен подпис – квалифициран електронен подпис, на саморъчния подпис – чл. 25, § 2 от регламента. Квалифицираният електронен подпис следва да отговаря на завишени изисквания за сигурност, както и да може да идентифицира титуляря си (чл. 26 и Приложение № 1 от регламента).

Смятам, че становището на състава на ВКС, постановил Определение № 499/04.02.2025 г. по ч. гр. д. № 4665/2024 г. на ВКС, IV г. о., не е съобразено с общите правила на ГПК, които не са изключени от уредбата в Глава единадесета „а“. Когато електронният документ⁶ не е подписан с квалифициран електронен подпис, той се приравнява на неподписан документ. По принцип законодателят третира това като нередовност и допуска пропускът да бъде поправен: чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 127, ал. 1, т. 6 ГПК; чл. 262, ал. 1, вр. с чл. 260, т. 7 ГПК; чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 284, ал. 1, т. 5 ГПК⁷. Поправеният документ се счита за редовен от деня на подаването му. За исковата молба това изрично е уредено в чл. 129, ал. 5 ГПК, но има и обща уредба за всички процесуални действия. Според чл. 101, ал. 1 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката. Според чл. 101, ал. 2 ГПК поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му. Не виждам защо електронните процесуални действия да се третират различно. Законодателят допуска поправянето на процесуални действия, защото смята за извинимо неспазването на законовите изисквания за надлежното им извършване⁸. В тази връзка ми се струва, че извинимо е както да забравиш да подпишеш хартиения документ, така и да забравиш да подпишеш с квалифициран електронен подпис електронния документ⁹. Законодателят е съобразил също, че лицата, извършващи процесуални действия, може да не са юристи. Затова например в чл. 129, ал. 2 ГПК е предвидено задължение на съда със съобщението, с което констатира нередовности на исковата молба, да уведоми страната, че би могла да подаде молба за правна помощ.

В посочения по-горе смисъл следва да се тълкува и чл. 102г ГПК, който урежда т.н. „техническа проверка на извършено действие в електронна форма“. В чл. 102г, ал. 1 ГПК е указано, че при наличие на технологична възможност техническата проверка на извършено действие под формата на електронно изявление се извършва автоматизирано, като се проверява съответствието със стандартите и изискванията, установени с наредба, приета от пленума на Висшия съдебен съвет след съгласуване с министъра на електронното управление, относно: 1. електронен формат на извършваните изявления; 2. липса на компютърни вируси и програми за разстройване дейността на компютърни системи, за узнаване, заличаване, изтриване или копиране на компютърни данни; 3. големина на файлове; 4. възможността да се идентифицира страната. Според чл. 102г, ал. 2 ГПК лицето, извършващо действието в електронна форма, се уведомява незабавно на посочения от него електронен адрес в случай на технически нередовности. При липса на квалифициран електронен подпис е налице невъзможност за идентифициране на страната по чл. 102г, ал. 1, т. 4 ГПК (арг. от чл. 102ж, ал. 2 ГПК)¹⁰, поради което подателят би следвало да бъде уведомен за техническата нередовност съгласно чл. 102г, ал. 2 ГПК¹¹. Идеята на законодателя не е процесуалното действие да е недопустимо, а да е нередовно, т.е. да подлежи на корекция, както всички други процесуални действия.

Според мен чл. 102б, ал. 2 ГПК следва да се тълкува като потвърждение на чл. 102б, ал. 1 ГПК, който прогласява общото правило, че съдилищата не могат да откажат да приемат електронни изявления. Това е просто едно повторение, с което законодателят желае да отстрани всякакво съмнение, като конкретизира типичните случаи, при които съдът не може да откаже да приема електронни изявления. Ако целта беше да се позволи да отказва приемане на изявления, неотговарящи на изискванията по чл. 102б, ал. 2 ГПК, законодателят щеше да го каже изрично. Не може да се изведе такава воля и от мотивите към законопроекта и обсъжданията в Народното събрание.

Заслужава си да се спомене т. 1 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, при което ВКС възприе формалното тълкуване, че заповедният съд не е длъжен, при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410, ал. 2 ГПК съобразно с изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му, а отхвърля заявлението; даване на указания на заявителя се дължи само в изрично уредената в чл. 425, ал. 2 ГПК хипотеза, както и при невнесена в пълен размер държавна такса за заявлението¹². Това решение стана причина през 2017 г. за изменение на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, като законодателят предвиди изрично, че и в заповедното производство се дължи даване на указания при нередовност на заявлението¹³.

Отделно в практиката на Европейския съд по правата на човека е прието, че съдът е длъжен да съдейства на страните да упражнят правата си. В Решение от 23.05.2024 г. по делото Patricolo and Others срещу Италия, §§ 94-104, Съдът по правата на човека е приел, че е налице нарушение на чл. 6 от Европейската конвенция по правата на човека поради това, че националният съд е обявил жалба за недопустима, без да даде възможност на жалбоподателя да я приведе в съответствие с формалните изисквания на закона (пред съда не е депозиран заверен на хартия документ, касаещ връчването на обжалвания акт). В този и сходни казуси Съдът по правата на човека подчертава, че прекалено стриктното или неразумно тълкуване на процесуалния закон може да лиши правните субекти от достъп до правосъдие¹⁴ (Решение от 05.04.2018 г. по делото „Zubac срещу Хърватия“, § 97; Решение от 28.10.1998 г. по делото „P?rez de Rada Cavanilles срещу Испания“, § 49; Решение от 25.01.2000 г. по делото „Miragall Escolano и други срещу Испания“, §§ 37-38, и др.).

Не на последно място, коментираното определение е в разрез с досегашна практика на ВКС, в която се приемаше, че при неподписан с квалифициран електронен подпис документ съдът е длъжен да даде указания на страната за подписването му (Определение № 163/15.06.2015 г. по гр. д. № 2836/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 152/31.05.2016 г. по гр. д. № 1196/2016 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 60278/21.06.2021 г. по ч. т. д. № 588/2021 г. на ВКС, II т. о., Определение № 75/19.01.2023 г. по ч. гр. д. № 133/2023 г. на ВКС, III г. о., Определение № 2939/12.11.2024 г. по т. д. № 2378/2024 г. на ВКС, I т. о., и др.). Няма никакво основание да се отстъпи от тази практика, тъй като тя е утвърдена с времето като работещ модел.

Извод

Смятам, че Определение № 499/04.02.2025 г. по ч. гр. д. № 4665/2024 г. на ВКС, IV г. о., е неправилно. Електронно подадена жалба, която не е подписана с квалифициран електронен подпис, е нередовна, а не недопустима. Посоченото определение представлява един прецедент, който неминуемо ще бъде „оползотворен“ от други съдилища, за да си „измият“ ръцете, когато подадените до съда документи не са подписани с квалифициран електронен подпис. По този начин се нанася вреда на идеята за електронно правосъдие, тъй като се подсилва и без това съществуващото у правните субекти разбиране, че „на хартия е по-сигурно“. За да има електронно правосъдие, е нужно да разполагаме както с ясни закони, така и с предвидима съдебна практика. За жалост, в момента нямаме нито едното, нито другото. Какво ни остава? Да се надяваме, че по-малко състави на ВКС ще се съгласят с виждането, изразено в Определение № 499/04.02.2025 г. по ч. гр. д. № 4665/2024 г. на ВКС, IV г. о., както и че може би някой ден ще бъде постановено тълкувателно решение, с което този въпрос да бъде решен по задължителен за всички съдилища начин. До тогава подавайте електронно документите си, но на свой риск!

Бележки под линия: