(дата на записа: 17.04.2022 г., продължителност: 1:23:45)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Пролет“ (17.04.2022)
Серията „Вокс вириди“ е „зелената издънка“ в поредицата „Вокс нихили“ на Ratio подкаст и Предизвикай правото! Тя има за цел да произведе разговори по част от етическите и философските въпросите, свързани с екологията, енергетиката и климата, както и като цяло с бъдещето на отношенията „човека-природа“.
Настоящият разговор е част от темата „Сезони“.
Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат:
– Изчезват ли сезоните?
– Как ни влияят сезоните?
– Как сезоните се превръщат в културен феномен или защо ни е календарът?
– Защо животът (за)почва с почва?
– Какво общо има справедливостта със сезоните?
– Защо има напрежение между климата и климатикът?
– Вярно ли е, че всяка жътва е кайрос?
– Съществува ли разграничението „обект-субект“ през пролетта?
– Има ли нещо чудовищно в пролетта и по-точно в това, че от мъртвата земя се „пръкват“ люляци?
– Каква е връзката между Джефри Чосър и Хенри Дейвид Торо?
– Как Стравински, Деметра и Персефона обясняват пролетта?
– Какво „пуква“ на пролет и защо тогава има най-много самоубийства?
– Какво е скандалното в пролетта?
– Каква е тайната на пролетта?
Разговорът за сезоните и пряко свързан с този за климата. В темата „Сезони“ последователно се спираме върху пролетта, лятото, есента и зимата, за да проследим ритъма на природата, в който се вписват всички живи същества. Макар и човекът да не е „захвърлен“ (по Хайдегер) в сезоните, той е тясно вплетен в техния кайрос. Животът в сезоните е като хайку – изненадващо прост и странно интуитивен. Трансокеанските полети, климатичните системи и достъпът до всякакви плодове през цялата година променят усещането ни за сезоните, но тяхната стихийност продължава да ни влияе не само като пейзажи за естетическо съзерцание, но и като неконтролируемо настроение. Макар и метафорите на сезоните да се променят, те остават тясно свързани не само с нашите календари, но и с културния свят, който градим за себе си. Започваме с пролетта.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Кентърбърийски разкази (книга), Джефри Чосър, 1980, преводач: Александър Шурбанов (линк);
– Уолдън или Живот в гората: ПРОЛЕТ (книга), Хенри Дейвид, LiterNet, преводач7 Албена Бакрачева, 20.11.2002 (линк);
– Seasons, The: Philosophical, Literary, and Environmental Perspectives (книга), Luke Fischer (ред.), David Macauley (ред.), 2021 (линк);
– Мит: Деметра и Персефона, Новият акропол (линк);
– Защо горещите вълни се наричат „тих убиец“?, Зорница Спасова, Климатека, 18.05.2021 (линк);
– Пролет, лято, есен, зима… и пролет (филм), 2003 (линк);
– A Climate: A Philosophical Study (книга), Вацуджи Тецуро, 1961.
– Записки под възглавката (Makura no S?shi) (книга), Сей Шонагон, 1002 (линк и линк);
– Пролетно тайнство (La Sacre du Printemps) (книга), Игор Стравински, 1913 (линк, линк и линк) (Хореография: Пина Бауш);
– Пуста земя (The Waste Land) (книга), T.С. Елиът, 1922, прев. Цв. Стоянов: (линк);
– Хори (митология) (линк).
Когато с благи дъждове април
бе мартенската жажда утолил
и беше влял във всяка суха жила
на пролетта живителната сила,
когато духна топлият зефир
и оживя задрямалата шир
от кълнове и слънцето начена
да преминава вече през Овена,
а птичките изгубиха съня си
(за песните им дните бяха къси
и сърчицата им се разтуптяха),
тогава много хора закопняха
смирено да поемат в дълъг път,
на славни мощи да се поклонят.
Кентърбърийски разкази,
Джефри Чосър,
пре. Александър Шурбанов
Four Seasons fill the measure of the year;
There are four seasons in the mind of man:
He has his lusty Spring, when fancy clear
Takes in all beauty with an easy span:
He has his Summer, when luxuriously
Spring’s honied cud of youthful thought he loves
To ruminate, and by such dreaming high
Is nearest unto heaven: quiet coves
His soul has in its Autumn, when his wings
He furleth close; contented so to look
On mists in idleness—to let fair things
Pass by unheeded as a threshold brook.
He has his Winter too of pale misfeature,
Or else he would forego his mortal nature.
Човешките сезони (The Human seasons), 1818
Джон Кийтс
