(дата на записа: 23.06.2025 г., продължителност: 1:22:27)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„СКРЪБТА: как тъгуваме“ (23.06.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Милена Манова и Стоян Ставру обсъждат:
– Защо скърбим?
– Какво се случва с преживяването ни за време, когато скърбим?
– Какви са различните начини за скърбене и какво представлява „дневникът на скръбта“?
– През какви фази преминава процесът на скърбене?
– Каква е разликата между траур и меланхолия (Фройд)?
– Конкурират ли се ритуалите и психолозите в пространствата на скръбта?
– Как скръбта е свързана с дълга и вината и допустимо ли е да се радваме след загуба?
– Имаме ли право да кажем за мъртвия нещо лошо („за мъртвия или добро, или нищо“)?
– Какво представлява dark tourism?
– Как скърбенето е свързано с раждането на градовете?
– Какво представлява мета-скръбта и скръбта за скръбта?
– Какво представляват политиките на скръбта (Джудит Бътлър)?
– Защо скръбта е присъстващо отсъствие и конституираща травма (Жак Дерида)?
– Как Западът се отнася към смъртта и защо са ни нужни притчи от Изток?
– Как скърбим по време на война?
– Как се различават индивидуалната от колективната скръб?
Какво означава да скърбим и защо скръбта не е просто лична емоция, а дълбоко човешки и политически акт? В разговора обсъждаме скръбта като присъстващо отсъствие – нещо, което не само бележи загубата, но може да ни промени из основи. Разговаряме за това как скръбта разрушава линейното време и ни въвлича в повтарящо се настояще на отсъствието, как различните култури и епохи структурират процеса на скърбене: от ритуалите за инициация до личните „дневници на скръбта“. Разграничаваме траура и меланхолията според Фройд, обсъждаме съвременната конкуренция между психотерапията и обредността, както и напрежението между паметта, вината и правото на утеха. Скръбта се оказва не само афективна, но и етична форма на вярност към мъртвияо. От dark tourism до мета-скръбта, от градовете като пространства на памет до политиките на скръбта у Джудит Бътлър – ще се опитаме да разберем защо не всички животи заслужават да бъдат оплаквани. С помощта на Жак Дерида мислим скръбта като конституираща травма, а с оглед на съвременните войни и дигиталната епоха питаме: как скърбим, когато мъртвите не изчезват напълно? Един епизод за границите между любов, истина и забрава.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Дневник на скръбта (книга), Ролан Барт, прев. Валентина Бояджиева, Агата-А, 2010 (линк);
– За скръбта и скърбенето (книга), Елизабет Кюблер Рос и Дейвид Кеслър, прев. Евелина Андонова, Издателство „Изток-Запад“ (линк);
– Живот след смъртта (книга), Елизабет Кюблер Рос, прев. Вяра Тимчева, Издателство „Кибеа“ (линк);
– За смъртта и умирането. Какво можем да научим от хората, които си отиват от живота (книга), Елизабет Кюблер Рос, прев. Станислава Миланова, Издателство „Кибеа“ (линк);
– Пътят на сълзите (книга), Хорхе Букай, прев. Мариана Китипова и Ева Тофтисова, Издателство „Хермес“ (линк);
– Mourning and Melancholia (Trauer und Melancholie) (книга), Sigmund Freud, 1917 (линк);
– Precarious Life: The Powers of Mourning and Violence (книга), Judith Butler, Verso Books, 2004 (линк);
– The Work of Mourning (книга), Jacques Derrida, University of Chicago Press, 2001 (линк);
– Gravity and Grace (La Pesanteur et la gr?ce) (книга), Simone Weil, Routledge Classics, 2002 (линк).
Представяне на госта:
Милена Манова е психолог (СУ „Св. Климент Охридски“) и сертифициран практикуващ психотерапевт от 2000 г към WAPP (Световната асоциация по позитивна психотерапия). Преподавател и супервайзър по позитивна и детска психотерапия. Управител на Институт по позитивна психотерапия. Председател на БАТА (Българска асоциация по Транзакционен анализ). Дългогодишен преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на книгата „Хиперактивното дете“ (2010, 2012), Креативна кутия „Бърза помощ за родители“, “Емоционални карти“, карти Позитум, Наръчник по Транзакционен анализ. Съавтор на „Защо все аз?“ – Терапевтични приказки за деца и родители, статии в научни издания. Най- новото й издание е интерактивната книга – игра „Усещам, мисля, разбирам…своето тяло“.
