(дата на записа: 07.10.2024 г., продължителност: 1:56:12)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„ЦИТИРАНЕТО“ (07.10.2024)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат:
– Защо започваме с Александрийската библиотека?
– Каква е връзката между цитирането и кавичките?
– Какво представляват „скритите“ цитати?
– Каква е връзката между цитирането и индивидуализма?
– Има ли разлика между цитирането в точните и в хуманитарните науки?
– Трябва ли изобщо да цитираме и защо (не)?
– Какво правим когато цитираме: вписваме/отписваме?
– Защо учените на съвременната наука „събират“ точки от цитирания?
– Какви са пораженията от преминаването от устен към писмен текст („Федър“ на Платон)?
– Кое е първото: оригиналът или цитатът (Дерида)?
– Добре ли е, че паразитираме върху идеите на другите?
– Може ли да мислим направо „по същество“?
– Може ли ChatGPT да цитира точно?
– Съществува ли разлика между цитирането на първия закон на термодинамиката и на Закона за задълженията и договорите?
– Какво общо има Саполски и свободната воля…?
– Защо етиката се отнася с подозрение към някои форми на „нелегитимно“ самоцитиране?
– Възможно ли е самоцитирането?
Този епизод е посветен на практиката на цитирането, която се преплита тясно с действия, обозначавани като позоваване, рефериране, заемане, препращане… Промяната на медиите, включително преминаването от устна към писмена реч, както и утвърждаването на интернет мрежата, води до съществени различия и в начините на цитиране. Ако някога е било достатъчно да споменеш името на определен човек, за да го „привлечеш“ в разговора, то днес в науката се изисква максимално точно посочване на страницата, където това лице е написало текста, към който се реферира. Фиксирането на автора обаче се сблъсква с „парадокса на Тезей“, а силата на всяко цитиране е в интерпретацията. Съществува ли „Баща на текста“ и възможно ли е изобщо цитирането? Слушайте и най-вероятно няма да разберете … напълно 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Подпис Събитие Контекст, Жак Дерида, прев. Жана Дамянова. // Пирон, бр. 14, 2017 (линк);
– Аптеката на Платон, Жак Дерида, прев. Любомира Родилска. Език и литература, LI, 5-6, София, 1996;
– „Леко писане“, Миглена Николчина, Кратки разкази за любовта и писането. София: Свободно поетическо общество, 1998.
– Федър. Платон, Диалози, прев Богдан Богданов, II. София: Наука и изкуство, 1982, 490–560.
– Успоредни животописи. Плутарх, прев. Драгомира Вълчева, Невена Панова, Доротея Табакова; ред. Мирена Славова. София: Фондация за българска литература (колекция Архетип), 2008 (за парадокса „корабът на Тезей“).
Представяне на госта:
Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература, ръководител на катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016).
ЛЕКО ПИСАНЕ
Това е историята на двама влюбени
разделени от един разказ
или по-точно от конфликта между фабула и сюжет
в един разказ
но и това не е съвсем точно, защото конфликтът
всъщност е
между фабула и фабула
между сюжет и сюжет
между между и между
Това е история с множество пистолети, но всички те
изгърмяват в други текстове
Прави каквото искаш с мене казва някой
дали тя? дали той?
Започваме отначало.
„Леко дишане“ е разказ на Бунин.
„„Леко дишане““ е есе на Виготски за разказа а Бунин.
„„„Леко дишане“““ е епистоларно произведение за двама влюбени
които четат „Леко дишане“
„„Леко дишане““
„„„Леко дишане“““
„„„„„„„„„“““““““““
Миглена Николчина,
Градът на амазонките
2008
