(дата на записа: 29.01.2025 г., продължителност: 2:07:30)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Пред Закона [Тъй рече КАФКА!]“ (29.01.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат:
– Има ли врата пред Закона?
– Кой е човекът от село и къде е вратарят?
– Кой всъщност е човекът от село?
– Какво представлява „чистият“ закон като сила без съдържание?
– Как си представяме фиктивното пространство на литературата?
– Какво представлява „разказът без разказ“?
– Защо човекът от село е ненаситен?
– Може ли да заменим „вратата на Закона“ в притчата с „матрака на Закона“?
– Има ли в текста за закона закон на самия текст?
– Каква е вратата над леглото на художника в неговото таванско ателие?
– Защо се затваря вратата в края на притчата?
– Какво представлява уважението към Закона (Кант)?
– Как може да преодолеем блокажа пред Закона?
– Възможно ли е изобщо да бъдем извън Закона?
Днес сме се сбрали пред Закона, за да обсъдим дали има той врата и защо, ако тя е отворена, изглежда толкова трудно да влезем през нея. Преминавайки през различни автори, теми и архитектурни елементи :), в продължение на два часа търсим входовете, както към текста на Кафка (притчата „Пред закона“), така и към самия Закон (включително като текст). В притчата „Пред Закона“ един човек от село чака пред Закона, пазена от строг вратар. Той прекарва целия си живот в опити да получи разрешение да влезе, но пазачът му отказва, подхранвайки надеждата му, че „може би по-късно“ ще бъде допуснат. Накрая пазачът признава, че този вход е бил предназначен единствено за него и го затваря завинаги. Дали ще успеете да дочакате края на епизода е въпрос не само на уважение към Закона, но и на интерес към текста. Заповядайте във вселената на Кафка 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Процесът (книга), Франц Кафка, прев. Димитър Стоевски, 1980 (линк);
– Критика на практическия разум (книга), Имануел Кант, прев. Цеко Торбов, 1974 (линк).
– Процесът [Децата на Кафка] (видео), епизод от подкаст серията Вокс Нихили, 19.09.2024 г. (линк и линк);
– Кафка и хълцането, настанило се на мястото на съдията (статия), Стоян Ставру, Литературен вестник, 09.10.2025 (линк);
Представяне на госта:
Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е “Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време” (Изток-Запад, 2023).
„Пред вратата на закона стои пазач. При този пазач пристига един човек от село, мъж, и помолва да влезе в закона. Но пазачът казва, че сега не можел да го пусне. Човекът се позамисля и после пита дали по-късно ще му се разреши да влезе. «Възможно е — отговаря пазачът, — но сега не.» Понеже вратата на закона както винаги е отворена и пазачът се дръпва настрана, човекът се навежда, за да надникне през вратата и да види какво има вътре. Пазачът го забелязва, засмива се и казва: «Ако толкова много ти се иска, опитай все пак да влезеш въпреки моята забрана. Но помни, аз имам власт. При това съм най-низшият пазач. Вътре има много зали и пред вратата на всяка стои пазач, всеки с по-голяма власт от властта на предния. Аз самият не се решавам да погледна дори третия.» Човекът от село не е очаквал такива мъчнотии; той си мисли, че законът би следвало да бъде достъпен за всекиго и по всяко време. Но като поглежда после по-внимателно пазача, като вижда кожуха му, големия му и остър нос, дългата, рядка, черна татарска брада, той решава, че все пак ще бъде по-добре да почака, докато получи позволение да влезе. Пазачът му дава едно ниско столче и го накарва да седне отстрани до вратата. Той седи там дни и години. Прави много опити да получи достъп и дотяга на пазача с молбите си. Пазачът често го подлага на малки разпити, осведомява се за родния му край и за много други работи, но задава въпросите си безучастно — както задават въпроси големци — и всеки път накрая му казва, че още не можел да го пусне вътре. Човекът, който за това пътешествие се е запасил с много неща, дава на пазача всичко, колкото скъпо и да е то, за да го подкупи. Пазачът взема всичко, но всеки път казва: «Вземам го само за да не мислиш, че си пропуснал да сториш нещо.“
Процесът
прев. Димитър Стоевски,
1980
