ПОДКАСТ

(дата на записа: 16.09.2024 г., продължителност: 1:53:18)

(всички теми на Vox Nihili – виж тук)

ВИДЕО

 

Всички епизоди на Вокс Нихили

може да чуете и в YouTube на този адрес.

Процесът [ДЕЦАТА НА КАФКА]“ (26.06.2024)

 

Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.

Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата.

Темата се организира по идея на Стоян Ставру.

 

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат:

– Какво е накарало Кафка да предпочете литературата пред химията и правото?

– Кой е Йозеф К. и какво лошо е направил?

– Кой познава по-добре Процесът: литературоведите или правните теоретици?

– Защо съдебното следствие се провежда в таванските помещения на жилищни сгради в бедните квартали на града (Прага?)?

– Каква е ролята на децата и… вратите?

– Защо юристите пишат по-сложно?

– Мрази ли Кафка адвокатите?

– Може ли да победим Топлофикация, ако заведе дело?

– Как се разговаря с ИКЕА?

– Надежден разказвач ли е Йозеф К.?

– Има ли надежда за правото или само легенди…?

– Защо няма спокойствие в съдебната зала?

– Възможно ли е фрагментите да се окажат паралелни разкази на една и съща история?

 

„Процесът“ е класически роман на Франц Кафка, написан през 1914-1915 г. и публикуван посмъртно през 1925 г. от неговия приятел Макс Брод. Романът представя абсурден свят, в който главният герой Йозеф К. се сблъсква с несправедлива и неясна юридическа система. Дали обаче системата е виновна или системата му е виновна – е нещо, което предстои да бъде дискутирано. Във всички случаи има доста странни детайли около самото правораздаване и като място, и като участници: често се чува глъчката от деца, но практически няма съдии, а адвокатите са сведени доходатаи. Има ли шанс правосъдието в Процеса на Кафка – слушайте ни, отговорите ще ви изненадат 🙂

 

Разговора може да чуете ТУК.

 

Допълнителни материали:

Процесът, Франц Кафка, прев. Димитър Стоевски. С., Народна култура, 1980 (линк);

Процесът (Оригиналът), Франц Кафка, прев. Любомир Илиев С., Атлантис – КЛ, 1980 (линк);

Кафка, Жерар-Жорж Льомер, Рива, 2008 (линк);

– Eric Martinez, Francis Mollica, Edward Gibson, Even Laypeople Use Legalese, Proceedings of the National Academy of Sciences, Vol. 121, issue 35/ 2024, Eric Martinez, Francis Mollica, Edward Gibson (линк);

– Martha S. Robinson, “The Law of the State in Kafka’s The Trial”, American Legal Studies Association Forum, 6/ 1982, pp. 127-144;

– Richard H. Weisburg, Poethics and Other Strategies of Law and Literature, Columbia University Press, 1992;

– Kieran Dolin, A Critical Introduction to Law and Literature, Cambridge University Press, 2007;

– Robin West, “Authority, Autonomy, and Choice: The Role of Consent in the Moral and Political Visions of Franz Kafka and Richard Posner”, Harvard Law Review, Vol. 99, 2/ 1985, pp. 384-428;

– Richard A. Posner, “The Ethical Significance of Free Choice: A Reply to Professor West”, Harvard Law Review, Vol. 99, 7/ 1986, pp. 1431-1448;

– Robin West, “Submission, Choice, and Ethics: A Rejoinder to Judge Posner”, Harvard Law Review, Vol. 99, 7/ 1986, pp. 1449-1456;

– Reza Banaker, “In Search of Heimat: A Note on Franz Kafka’s Concept of Law”, Cardozo Law School, Vol. 22, 3/ 2010, pp. 463-490.

 

Представяне на госта:

Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е “Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време” (Изток-Запад, 2023).

 

„…съдебните документи, преди всичко обвинителният акт, били недостъпни за обвиняемия и за неговия защитник, ето защо човек не знаел изобщо или най-малкото не знаел точно срещу какво трябва да насочи първата молба, затова тя можело само съвсем случайно да съдържа нещо от значение за каузата на обвиняемия. Действително целесъобразни и аргументирани молби можело да се съставят по-късно, когато в хода на разпитите на обвиняемия изпъкнат по-ясно или бъдат отгатнати отделните точки на обвинението и тяхната мотивировка. При тези условия защитата естествено се намира в твърде неизгодно и трудно положение. Но и това е направено умишлено. Затова според закона защитата в същност не е позволена, а само търпяна, спори се дори по въпроса дали от съответния текст в закона следва да се подразбира, че поне е търпяна. По тази причина, строго погледнато, не съществуват признати от закона адвокати; всички хора, които се явяват като адвокати пред този съд, са фактически ходатаи.

 

Процесът,

Франц Кафка

прев. Димитър Стоевски.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.