(дата на записа: 16.09.2024 г., продължителност: 1:53:18)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Процесът [ДЕЦАТА НА КАФКА]“ (26.06.2024)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат:
– Какво е накарало Кафка да предпочете литературата пред химията и правото?
– Кой е Йозеф К. и какво лошо е направил?
– Кой познава по-добре Процесът: литературоведите или правните теоретици?
– Защо съдебното следствие се провежда в таванските помещения на жилищни сгради в бедните квартали на града (Прага?)?
– Каква е ролята на децата и… вратите?
– Защо юристите пишат по-сложно?
– Мрази ли Кафка адвокатите?
– Може ли да победим Топлофикация, ако заведе дело?
– Как се разговаря с ИКЕА?
– Надежден разказвач ли е Йозеф К.?
– Има ли надежда за правото или само легенди…?
– Защо няма спокойствие в съдебната зала?
– Възможно ли е фрагментите да се окажат паралелни разкази на една и съща история?
„Процесът“ е класически роман на Франц Кафка, написан през 1914-1915 г. и публикуван посмъртно през 1925 г. от неговия приятел Макс Брод. Романът представя абсурден свят, в който главният герой Йозеф К. се сблъсква с несправедлива и неясна юридическа система. Дали обаче системата е виновна или системата му е виновна – е нещо, което предстои да бъде дискутирано. Във всички случаи има доста странни детайли около самото правораздаване и като място, и като участници: често се чува глъчката от деца, но практически няма съдии, а адвокатите са сведени доходатаи. Има ли шанс правосъдието в Процеса на Кафка – слушайте ни, отговорите ще ви изненадат 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Процесът, Франц Кафка, прев. Димитър Стоевски. С., Народна култура, 1980 (линк);
– Процесът (Оригиналът), Франц Кафка, прев. Любомир Илиев С., Атлантис – КЛ, 1980 (линк);
– Кафка, Жерар-Жорж Льомер, Рива, 2008 (линк);
– Eric Martinez, Francis Mollica, Edward Gibson, Even Laypeople Use Legalese, Proceedings of the National Academy of Sciences, Vol. 121, issue 35/ 2024, Eric Martinez, Francis Mollica, Edward Gibson (линк);
– Martha S. Robinson, “The Law of the State in Kafka’s The Trial”, American Legal Studies Association Forum, 6/ 1982, pp. 127-144;
– Richard H. Weisburg, Poethics and Other Strategies of Law and Literature, Columbia University Press, 1992;
– Kieran Dolin, A Critical Introduction to Law and Literature, Cambridge University Press, 2007;
– Robin West, “Authority, Autonomy, and Choice: The Role of Consent in the Moral and Political Visions of Franz Kafka and Richard Posner”, Harvard Law Review, Vol. 99, 2/ 1985, pp. 384-428;
– Richard A. Posner, “The Ethical Significance of Free Choice: A Reply to Professor West”, Harvard Law Review, Vol. 99, 7/ 1986, pp. 1431-1448;
– Robin West, “Submission, Choice, and Ethics: A Rejoinder to Judge Posner”, Harvard Law Review, Vol. 99, 7/ 1986, pp. 1449-1456;
– Reza Banaker, “In Search of Heimat: A Note on Franz Kafka’s Concept of Law”, Cardozo Law School, Vol. 22, 3/ 2010, pp. 463-490.
Представяне на госта:
Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е “Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време” (Изток-Запад, 2023).
„…съдебните документи, преди всичко обвинителният акт, били недостъпни за обвиняемия и за неговия защитник, ето защо човек не знаел изобщо или най-малкото не знаел точно срещу какво трябва да насочи първата молба, затова тя можело само съвсем случайно да съдържа нещо от значение за каузата на обвиняемия. Действително целесъобразни и аргументирани молби можело да се съставят по-късно, когато в хода на разпитите на обвиняемия изпъкнат по-ясно или бъдат отгатнати отделните точки на обвинението и тяхната мотивировка. При тези условия защитата естествено се намира в твърде неизгодно и трудно положение. Но и това е направено умишлено. Затова според закона защитата в същност не е позволена, а само търпяна, спори се дори по въпроса дали от съответния текст в закона следва да се подразбира, че поне е търпяна. По тази причина, строго погледнато, не съществуват признати от закона адвокати; всички хора, които се явяват като адвокати пред този съд, са фактически ходатаи.“
Процесът,
Франц Кафка
прев. Димитър Стоевски.