(дата на записа: 24.11.2025 г., продължителност: 1:26:23)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Менон [ДОБРОДЕТЕЛТА]“ (24.11.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат:
– Що за морска риба е торпедото?
– Има ли разлика между мъжката и женската добродетел?
– Какво общи имат геометричните фигури с обяснението на добродетелта?
– Трябва ли според Сократ (Платон) да се преподават добродетели в училище?
– Наистина ли добродетелта НЕ е в това „силно да желаеш прекрасното и да си способен да го постигнеш“?
– Каква е ролята на припомнянето при добродетелта?
– Как разпита на един роб може да бъде доказателство за съществуването на човешката душа?
– Разум ли е добродетелта и може ли да се постигне с учене?
– Какво правят „учителите по добродетел“?
– Кой е Анит (Апология) и защо се явява тук (Менон)?
– Какво показва това, че синовете на най-добрите често са неспособни да бъдат добродетелни?
– Каква е разликата между правилно мнение и знание?
– Кой връзва люлеещите се статуи на Дедал?
– Какво представлява умението за налучкване и защо съдиите „ту улучват, ту не“?
– Кои са онези, които са вдъхновени и екзалтирани от бога?
– Как добродетелта е свързана с божията учат?
– Кой се сенките измежду нас?
Дойде ред и на диалогът, който е съименник на Стоян: „Менон“. В него Сократ изследва природата на добродетелта като поставя въпроса дали тя може да бъде научена или е резултат от божествено вдъхновение. Диалогът е един от малкото, в които Сократ заявява, че знае нещо, въпреки че, разбира се, не успява да устои на изкушението да обори няколко поредни дефиниции за това какво представлява добродетелта. Теорията за припомнянето и демонстрацията с роба са едни от най-емблематичните части на „Менон“. Като поставя под съмнение устойчивостта на мнението като основа за действие, Сократ провежда разлика между истинското знание и правилно мнение. В крайна добродетелта се оказва способност, която хората притежават не в резултат на преподаване, а поради правилна насоченост на душата.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Менон (диалог), Платон, Диалози, Том II, Наука и изкуство, прев. П. Димитров, 1979;
– Plato’s Meno. Cambridge Studies in the Dialogues of Plato, Dominic Scott, Cambridge: Cambridge University Press, 2005;
– Recollecting Plato’s Meno. Harold Tarrant, London: Bloomsbury, 2005.
Представяне на госта:
Владимир Маринов е доктор по антична философия и преподавател по класически езици в Нов български университет. Директор е на Издателството на НБУ. Запален читател на Омир, Платон и Аристотел, заниманията му са свързани с античния и средновековния неоплатонизъм, историята на науките в гръко-римския свят, както и големите теми на класическата философия, религия и култура.
СОКРАТ:
„Всъщност какво имам предвид като ти говоря тези работи? Имам предвид мненията и то правилните. Защото правилните мнения, колкото време остават такива, все са нещо прекрасно и създават всякакви блага. Но те не желаят да останат дълго време, ами бягат от душата на човека, така че не струват много до момента, в който някой не завърже умишлено самите им основания. А това е, приятелю Меноне, припомнянето, както се съгласихме в предишната част на разговора ни. Та след като бъдат свързани , първо стават, значения, а после устойчиви. И поради това знанието е нещо по-ценно от мнението и се различава т правилното мнение по свързаността си.
…
И все пак аз не като сведущ твърдя това, ами налучквам. Но че правилното мнение и знанието са нещо различно, в това съм съвсем сигурен и не налучквам. Ако твърдя, че изобщо знам нещо, а за малко неща бих твърдял това, то именно горното бих поставил на първо място между нещата, които знам.“
Платон
Менон,
прев. П. Димитров
