(дата на записа: 02.12.2024 г., продължителност: 1:32:37)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
Зони (02.12.2024)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Александър Попов и Стоян Ставру обсъждат:
– Какво представляват „зоните“: от Зона Б5 (в София) през Зона Х (на Вандърмиър) до зоните за паркиране?
– Как се държат зоните в литературата и в правото?
– Има ли ги зоните на картите?
– Защо ни плаши „безразличната“ природа?
– Какво представляват „хиперобектите“ и „тъмната екология“ на Тимъти Мортън?
– Как един човек се превърна в… кръстопът?
– Какви абекти се изхвърлят след пикник и какво можем да правим с неща, които не разбираме?
– Има ли граници човешкото разбиране?
– Как Марс промени цвета си: от червен през зелен към син (Ким Стенли Робинсън)?
– Каква е разликата между колонизация и тераформиране?
– Какво представлява новия жанр „анти-дистопия“?
– Къде ни води провала на антропоцентризма?
– Може ли да разказваме от името на дърветата?
– Как се различава Гея на Латур (критичната зона на живота) от Зона Х на Вандърмиър (критичната зона на анихилация)?
– Какво представлява разбиране с участие?
В този епизод разказахме за много и различни зони, разказани от фантасти през последните 70 години. От Соларис до Зона Х търсихме границите на онова, което може да бъде разбрано от човека, и начините, по които хората се опитваме да удържим последиците от провала си да картотекираме реалността. Пространството и времето понякога ни подлудяват, запазвайки пълното си безразличие към нашата (човека) уникалност. Какво ни остава тогава, освен да се откажем от представата за собствената ни ценност? Или пък да се предадем на мистичното? Как литературата превръща зоната на езика в поле, в което силите разместват ясните позиции на субекта и обекта, за да ни разкрият онтологичното непокорство на света.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Delany, Samuel. Stars in My Pocket Like Grains of Sand. 1984;
– Lem, Stanis?aw. Solaris (на бълг. Соларис). 1961.
– Morton, Timothy. Dark Ecology. 2016;
– Powers, Richard. Galatea 2.2. 1995;
– Powers, Richard. The Overstory. 2018;
– Reeves, Keanu and China Mi?ville. The Book of Elsewhere. 2024;
– Robinson, Kim Stanley. Red Mars (на бълг. Червеният Марс). 1992;
– Robinson, Kim Stanley. Green Mars (на бълг. Зеленият Марс) 1993;
– Robinson, Kim Stanley. Blue Mars (на бълг. Синият Марс). 1996;
– Robinson, Kim Stanley. 2312. 2012;
– Robinson, Kim Stanley. Aurora. 2015;
– Robinson, Kim Stanley. The Ministry for the Future. 2020;
– Tiptree Jr., James. “Love is the Plan the Plan is Death.” 1973;
– Vandermeer, Jeff. Annihilation (на бълг. Анихилация). 2014;
– Vandermeer, Jeff. Authority (на бълг. Агенцията). 2014;
– Vandermeer, Jeff. Acceptance (на бълг. Приемане). 2014;
– Vandermeer, Jeff. Absolution. 2024.
– Стругацки, Аркадий и Борис Стругацкий. Пикник на обочине (на бълг. Пикник край пътя). 1972;
– Стругацки, Аркадий и Борис Стругацкий. Улитка на склоне (на бълг. Охлюв на склона). 1972.
Представяне на госта:
Александър Попов е главен асистент в катедра “Англицистика и американистика” в СУ “Климент Охридски”, където води курсове по езикознание и научна фантастика. Защитава докторска дисертация по информатика към БАН на тема моделиране на лексикално знание в контекста на обработката на естествен език. Научните му интереси са в областта на изследванията на научната фантастика и утопията, в семантиката на естествените езици и в компютърната лингвистика. Публикувал е също така разработки, свързани с екокритика, постхуманизъм, изкуствен интелект, дигитална хуманитаристика. Автор е на книгата Zone Theory: Science Fiction and Utopia in the Space of Possible Worlds. Дългогодишен автор и редактор в списанието за фантастика „Shadowdance“. Заедно с Константин Георгиев основава творческия колектив „Космотехника“, работещ на пресечните точки между фантастиката и хуманитарните и социалните науки.
