(дата на записа: 24.02.2026 г., продължителност: 1:06:18)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„КОРУПЦИЯТА: животопис и възможна смърт“ (24.02.2026)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Ива Пушкарова и Стоян Ставру обсъждат:
– Какво мисли Платон за държавната служба и за недължимата облага (Закони)?
– Как се дефинира корупцията и какво я отличава от подкупа (активен, пасивен, провокация)?
– Може ли да има „добър“ лобизъм?
– Кога е налице конфликт на интереси?
– Как да разграничаваме корупция от клиентелизъм?
– Колко биологични метафори може да предложим на тема „корупция“?
– Има ли спирачки корумпираният служител?
– Кой осигурява и как се преодолява имунитета на една държавна институция?
– Каква е разликата между корупционерът и мафиотът?
– Може ли да се противопоставим на мафиотизацията на държавата?
– Как се завладява една институция и пречи ли демокрацията?
– Може ли временно да спрем съществуването на една… община?
– Как се рестартира една институция?
– Какво представлява лустрацията?
– Може ли да се лекуваме чрез… „гражданска война“?
Корупцията в широк смисъл представлява подмяна на публичния нормативен критерий с частен интерес. Тя не се изчерпва с престъпните състави на подкупа, а включва различни практики на институционално „разлагане“. Същността ? се състои в приватизацията на публичната функция, като от особено значение за разпознаването й е нейното отграничаване от конфликта на интереси, клиентелизма, застъпничеството и лобизма, както и от мафиотизацията на държавата. Клиентелизмът са по себе си може да бъде законен, но системно изкривява универсалността на правилата. При срастване на държавата с организирана престъпност законът престава да бъде ограничител на властта и се превръща в инструмент на контрол. Общият знаменател на явленията, за които разговаряме в настоящия период, е ерозията на публичността и замяната на правовата логика с логика на зависимост.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Криминологичен анализ на корупционните престъпления (книга) Ива Пушкарова, Издателство „Сиела“, 2020 (предстои);
– Наказателен кодекс на Република България (линк).
Представяне на госта:
Доц. д-р Ива Пушкарова е преподавател по наказателно право, международно наказателно право и криминология в СУ „Св. Климент Охридски“. Тя е утвърден изследовател на организираната и транснационалната престъпност, трафика на хора, експлоатационната престъпност, сексуални престъпления, дискриминационна престъпност, непълнолетна престъпност и детското правосъдие, финансова и стопанска престъпност, корупция, системата на наказанията и др. Монографиите ? „Форми на организирана престъпна дейност по НК на Република България”, 2011 г. и „Трафикът на хора”, 2012 г., стават първите цялостни правни изследвания по тези теми у нас, а монографиите „Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава“ (2020) и „Наказателноправен отговор срещу изключително тежката престъпност: смъртното наказание, доживотният затвор и доживотният затвор без замяна в България“ (2021 г.) въвеждат първите цялостни типологии на практиката по тези въпроси и представляват принос в международната наука. Носител на наградата за млад учен на годината за 2012 г. на СУ „Св. Климент Охридски”. Дългогодишен външен експерт към Съвета на Европа, Световната банка и Европейската комисия.
От 2012 г. до ноември 2017 г. е Председател на Комисията по помилването към президента на Република България, където въвежда реформи, признати от Европейския съд по правата на човека за най-добра практика. През този период индексът на помилването е 1.2-1.5.
Атинянинът:
Онези, които служат на родината си, трябва да вършат задълженията си, без да получават дарове за това, и не бива да си намират оправдание в така известната поговорка, че заради добрите си постъпки хората трябва да приемат дарове, заради лошите – не. Никак не е лесно да знаеш това и като го знаеш – да устоиш, ами най-сигурно е, като го чуеш, да се подчиниш на закона, който казва: не върши никаква услуга срещу подкуп. А онзи, който не се подчинява на този закон и бъде признат за виновен по подобно обвинение, чисто и просто заслужава смъртно наказание.
Закони, Платон
Дванадесета книга
прев. Георги Гочев
