(дата на записа: 19.03.2025 г., продължителност: 1:15:22)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Евтидем [ФИЛОСОФИЯ и КЕЧ]“ (19.03.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат:
– За какво са дошли чужденците: братята Евтидем и Дионисодор?
– Какво представлява еристиката?
– С какво се занимават панкратиастите и как това се съотнася към съвременния зрелищен (и бутафорен) кеч?
– Ще се развалят ли душите на младежите и как можем да ги спасим?
– Има ли въобще правилни отговори?
– Какъв е ефектът, когато софисти „пеят и танцуват край тебе“ и кому е нужно „софистическото свещенодействие“?
– Дали всички хора искаме да сме щастливи?
– Кое е най-голямото сред благата?
– Имал и полза от притежанието и „дали би имал полза човек, който притежава много неща и много работи вкъщи, ако няма ум, или повече полза би имал с малко неща“?
– Възможно ли е да се лъже?
– Знаете ли, че всяко куче с кученца е и Ваш баща?
– Каква е ползата от това човек „да се остави в ръцете на колхидката Медея“?
– За кого ги е грижа софистите?
– Каква е връзката между заклинанията и съдебните речи?
– Дали всички всичко зная, щом зная едно нещо?
– Колко зъби има Евтидем?
– Може ли философията да се упражнява спокойно?
В този епизод говорим за „Евтидем“ на Платон като философския еквивалент на кеч шоу – словесен спектакъл, борба на аргументи, в която важни са не истината и знанието, а победата и ефектът. Диалогът разгръща сблъсъка между философията на Сократ и софистическата реторика на братята Евтидем и Дионисодор, които „доказват“, че всеки знае всичко, обезсмисляйки понятието за лъжа и лишавайки логиката от всякаква етика. Разговаряхме за ключовите сцени: от въвеждането на юношата Клиний като адресат на образованието, през ескалацията на парадоксите, до финалната ирония, с която Сократ уж възхвалява софистите. Героите на Платон изграждат театър на идеите, в който философията се опитва да запази смисъла, докато софистиката оголва своята празнота. „Евтидем“ остава предупреждение срещу език без истина и призив към образование, което формира не просто умения, а нравствена мъдрост. Това послание е особено актуално днес, когато публичният дебат често се плъзга по повърхността на ефектната реч, вместо да се впуска в дълбочина. Слушате ни 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Евтидем (диалог), Платон, Диалози, Том II, Наука и изкуство, прев. Б. Богданов, 1979 (линк);
– Методът на разговарянето диалектиката като научна и образователна практика в античността и средновековието (книга), Владимир Маринов, 2013 (линк).
Представяне на госта:
Владимир Маринов е доктор по антична философия и преподавател по класически езици в Нов български университет. Директор е на Издателството на НБУ. Запален читател на Омир, Платон и Аристотел, заниманията му са свързани с античния и средновековния неоплатонизъм, историята на науките в гръко-римския свят, както и големите теми на класическата философия, религия и култура.
СОКРАТ:
„Добър съвет се дава от знаещия, а не от богатият.
…
Защото е лудост това, с което си намислил да се заемеш, скъпи мой. След като си проявил немарливост да научиш нещо и след като не го знаеш, да учиш другите на него.
…
След като не бъркат нито знаещите, нито тия незнаещи, които знаят, че не знаят, не остават ли онези, които не знаят, а си мислят, че знаят?
…
Най-много се боя – да не би да се влюбиш в народа и това да те развали.
…
Не че не вярвам на твоята природа, но като виждам с каква сила разполага градът, боя се да не би да ни надмогне – и мен, и тебе?“
Платон
Алкивиад,
прев. Б. Богданов
