(дата на записа: 04.12.2023 г., продължителност: 01:25:30)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Граматика“ (04.12.2023)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат:
– Възможен ли е език без съществителни?
– Каква е разликата между граматика и прагматика?
– Има ли йерархия между езиците?
– Каква е целта на граматиката и може ли един език да е по-точен от друг?
– Каква е разликата между „сеней“ и „лунее“?
– Ограничава ли ни граматиката или ни овластява?
– Изостава ли граматиката от света, който я е породил?
– В кой език съществува форма на глагола първо лице множествено число, в което се изключва говорещият?
– Съществува ли универсална граматика?
– Какви са съпротивите срещу граматиката?
– Каква е връзката между езиковия обрат и властовите игри в езика?
– Как се самоколонизираме през граматиката?
– Коя е долната и коя е горната граница на граматиката?
– Как правописните норми се отнасят към граматиката?
– Защо трябва да спазваме правилата за пълен член на подлога?
– Има ли граматика езикът с димните сигнали?
В центъра на разговора е въпросът за граматиката. Има различни дефиниции за граматика, но като работна такава може да приемем тази, според която граматиката е система от правила, които регулират използването на езика, като изследва неговите компоненти и техните комбинации. Спорът за това кое е първото: светът или езика, е толкова стар, колкото и този за първенството на кокошката и яйцето. Все пак използвахме „изхода“ на Витгенщайн за езика като създаден от определен свят, при което езикът и светът споделят общи граници. И все пак нужна ли е граматиката и какви цели преследва тя? Кога нарушаваме граматическите правила и може ли да го правим съзнателно? За тези и редица други въпроси: чуйте разговора.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Тльон, Укбар, Orbis Tertius (разказ), Хорхе Луис Борхес – В: Измислици (книга), прев. Анна Златкова, София: Колибри, с. 11-31 (линк);
– Граматика на българския съвременен книжовен език (книга), т. 1: Фонетика (Отг. редактор Д. Тилков), т. 2: Морфология (Отг. редактор С. Стоянов), т. 3: Синтаксис (Отг. редактор К. Попов), София: БАН, 1982 (линк);
– Българска граматика. Морфология (книга), Руселина Ницолова, София: УИ “Св. Климент Охридски”, 2008 (линк);
– Теоретична граматика на българския език. Морфология (книга), Иван Куцаров, Пловдив: УИ “Паисий Хилендарски”, 2007 (линк);
– Философски изследвания (книга), Лудвиг Витгенщайн, прев. Николай Милков, София: Наука и изкуство, 1988, с. 135-397 (линк);
– Fujii Sadakazu, Monogatari Riron Kougi (Lectures on Narratology), Tokyo: Tokyo Daigaku Shuppankai, 2004.
Представяне на госта:
Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е “Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време” (Изток-Запад, 2023).
