(дата на записа: 11.02.2025 г., продължителност: 2:03:13)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Богове на съд“ [ТЕРИТОРИЯ НА МОНАДАТА]“ (11.02.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
– Кой е Ясутака Цуцуи и с какво експериментира?
– Какво представлява съвършено отрязаната ръка?
– Могат ли хората да съдят боговете?
– Каква е разликата между разказа за Пилат Понтийски на Михайл Булгаков (Майстора и Маргарита), историята за Великия инквизитор на Фьодор Достоевски (Братя Карамазови) и делото на професор Юино на Ясутака Цуцуи (Теория на монадата)?
– Съществували извън човешкия съд концепцията за вина и в частност може ли да бъде виновен един… вулкан?
– Кой е GOD?
– Защо осъждането на един GOD може да бъде само… условно?
– Какво представлява интертекстуалността – в литературата и в правото?
– Какво се случва с героите, което знаят, че са герои на роман?
– Има ли разлика между метафикция, парафикция и суперфикция?
– Какво представляват монадите и как могат да бъдат използвани за обясняване на случващото се в съдебния процес?
– Има ли застъпване на възможни светове в съдебната зала и каква е ролята на съдията (GOD)?
– Как се „съшиват“ възможни светове?
– Дали наистина всичко, включително краят на човечеството, е наистина… красиво?
Романът „Територия на монадата“ на Ясутака Цуцуи проследява странен случай, започващ с намирането на перфектно откъсната женска ръка, последван от откриването на подобни крайници. В същото време в една пекарна мистериозен студент на име Куримото започва да създава хлебни изделия във формата на човешки ръце, които стават необичайно популярни. Постепенно историята се пренася към професор Юино, който внезапно започва да проявява свръхестествени способности и твърди, че е „GOD“, същество, което надхвърля човешкото разбиране за божественото. Влиянието му нараства и той привлича последователи, но също така предизвиква интереса на властите, което води до съдебен процес. По време на процеса GOD обсъжда фундаментални философски и метафизични въпроси, поставя под съмнение самата идея за вина и престъпление и в крайна сметка е осъден, но с условна присъда. След освобождаването му той става изключително популярен, а обществото все повече започва да го приема като божествено същество. В крайна сметка се оказва, че GOD си е свършил работата в този свят, поради което изтрива паметта на всички замесени, остава им по някой подарък и се тръгва по живо по здраво. Какво всъщност се случва и защо този роман е поводът да говорим за случаите, в които литературата представя съдебни процеси срещу божества – слушайте ни 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Територията на монадата (роман), Ясутака Цуцуи, преразказал на български език Дарин Тенев, 2025 (линк);
– Семейни сцени (роман), Ясутака Цуцуи, прев. Вера Стефанова-Вутова, 2012, Издателство „Обсидиан“ (линк);
– Разкази, Цуцуи Ясутака, Литературен вестник, 2023, № 25 (линк);
– Великият инквизитор (част от романа „Братя Карамазови“), Фьодор Достоевски, прев. Димитър Подвързачов и Симеон Андреев, 1928 (линк);
– Майстора и Маргарита (роман), Михаил Булгаков, прев. Татяна Балова, 2012 (линк);
– Монадология (книга), Готфрид Лайбниц прев. Лидия Денкова, София: Изток-Запад, 2015 (линк);
– Анселм и актуалността (статия), Дейвид Люис, прев. Благовест Моллов, Критика и хуманизъм, кн. 51, 2/ 2019, с. 59-77;
– On the Plurality of Worlds (книга), David Lewis, Oxford: Blackwell, 1986 (линк);
– Heterocosmica: Fiction and Possible Worlds (книга), Lubomir Dolezel, Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 1998 (линк).
Представяне на госта:
Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е “Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време” (Изток-Запад, 2023).
„И го съветва да издаде една „черна книга“, книга на която и корицата, и страниците, всичко да е черно. Вече е имало „бяла книга“, празна книга, където читателите да пишат каквото си решат, но черната книга ще позволи на читателите да прочетат вътре каквото си искат. Такава книга би станала много популярна, ще върви приказка, че на всяко домакинство трябва по една черна книга и че само в Япония ще се продадат 1 238 000 бройки. Трябва да запази не авторските права за книгата, а правата за продажбата. Младата Юми много харесва идеята, иска да сама да си купи такава книга, струва й се, че ще бъде модна, хората ще я купуват като украшение. Този път никой не я критикува.
…
Тогава дали светът, в който GOD и хората сега се намират не трябва да се мисли просто като един възможен свят. И какво, ако се окаже, че това е светът от роман. От гледна точка на читателите, този свят е само един от възможните. „Нима и вие вече не сте го разбрали? Това, че този свят е свят от роман?“ Критикът говори за парафикция, а GOD допълва, че от тяхна гледна точка, светът на читателите е само един от възможните.“
Територията на монадата
преразказал Дарин Тенев,
2025
