Съдът в българската литература
(IV-и научен семинар, 10.04.2025)
Място на провеждане: Нова конферентна зала, Ректорат на СУ “Св. Климент Охридски”
Участници с научен доклад: Александър Кьосев, Стоян Ставру
Съдебните роли в българската литература разкриват не само правния ред, но и моралните и обществените напрежения на времето. При Вазов съдията често е символ на патриархален ред и справедливост, но също и на бюрократична дистанция и нравствено колебание – фигура, която носи отговорност пред историята и народа. В образа на съдията се сблъскват законът и съвестта, особено в контекста на следосвобожденска България, търсеща своята правна легитимност. Алеко Константинов, от своя страна, представя адвоката като остроумен, ироничен и често морално амбивалентен говорител на интереса, който манипулира езика на закона с комична лекота. Чрез тези образи литературата не просто описва съдебната реалност, а я подлага на критическо оглеждане, като разкрива нейните уязвимости, лицемерия и възможности за обновление.
