Решение № 211/26.01.2017 г.
на ВКС по т. дело № 958/2016 г., ГК, III-о г. отд.
Тълкувана правна разпоредба:
чл. 76, ал. 2 ЗЗД
[чл. 76, ал. 2 ЗЗД] Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Основание за допускане:
(на касационното обжалване)
чл. 280, ал. 1 , т. 1 ГПК
[въпросът е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд]
Въпрос:
Какво има предвид под “лихви” при определяне поредността на погасяванията нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД: единствено задълженията за договорни лихви, които имат възнаградителен характер, или и задълженията за неустойки и лихви, които имат обезщетителен характер?
Мотиви:
1. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД установява поредност при погасяване на главницата, лихвите и разноските, и предполага наличието на един главен лихвоносен дълг, по който длъжникът е направил частично плащане. При прилагането на чл. 76, ал. 2 ЗЗД трябва да се прави разграничение между възнаградителната лихва, каквато се уговаря между страните в различни хипотези /чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 61 ЗЗД, чл. 143, ал. 1 ЗЗД, чл. 285 ЗЗД, чл. 364 ЗЗД/, и законната лихва за забава, каквата се начислява при неизпълнение на парично задължение /чл. 86 ЗЗД/:
– възнаградителната лихва се заплаща независимо от неизпълнението на главното задължение: тя се дължи и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа. По своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства;
– мораторната лихва има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. С оглед на това обезщетението в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата.
2. При погасяването на задължение за възнаградителна лихва приложение намира чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Поредността на погасяването на вземането за законна лихва за забава, когато се дължи наред с друго еднородно задължение /каквото е главницата, доколкото е парично задължение/ се определя по правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД: когато длъжникът не е заявил кое задължение погасява с извършеното частично плащане, първо се погасява главницата, доколкото същата представлява по-обременителното задължение, и с остатъка – ако има такъв, се погасява начислената законна лихва за забава по чл. 86 ЗЗД.
3. Препраща се към мотивите на Решение № 111/27.10.2009 г. на ВКС по т.д. № 296/2009 г., І т.о., ТК (поради това разгледано подробно по-долу).
Отговор:
Разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД има предвид само възнаградителната лихва, но не и задължението за неустойка и лихва за забава по чл. 86 ЗЗД, които имат обезщетителен характер. При частично плащане, което не покрива задължения за главница, неустойка и лихва за забава по чл. 86 ЗЗД поредността на погасяването е по чл. 76, ал. 1 ГПК, като се погасява първо най-обременителното задължение (главницата).
Свързани решения:
(посочени от съда)
В същия смисъл:
Решение № 111/27.10.2009 г. на ВКС по т.д. № 296/2009 г., І т.о., ТК:
[необходимо е логическо, а не граматическо тълкуване на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД]
Лихвата, като понятие употребено в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, следва да се тълкува в зависимост от характера на задължението, а не само граматически.
А. По отношение на възнаградителната лихва се прилага разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД: първо се погасява лихвата (ако кредиторът не се е съгасул с друго).
Задължението за лихва, когато е уговорено по заема за потребление (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) или се дължи на извършилия чуждата работа (чл. 61 ЗЗД), на поръчителя (чл. 143, ал. 1 ЗЗД), на довереника (чл. 285 ЗЗД ) и на съдружника (чл. 364 ЗЗД), представлява възнаграждение за ползването на паричната сума или за възстановяване на направени плащания по изпълнението на съответния договор. Лихвите са граждански плодове и имат както акцесорен характер, така и относителна самостоятелност. Заплащането на тези лихви не е обвързано с неизпълнение на главното задължение – уговорените лихви по заема се дължат и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа. Предпоставките, от които възниква задължението за лихва, са основание лихвите да се определят като възнаградителни.
При наличието на задължение, произтичащо от главница, и договорни лихви, на падежа длъжникът следва да плати главницата и съответната лихва. Ако страните не са уговорили поредност при плащането им, а изпълнението не е достатъчно, то погасяването настъпва по силата на закона: първо лихвите и след това главницата. В този случай, приложение намира правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Краен извод:
Погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД настъпва при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо от договора или от закона и имащо характер на възнаграждение.
Б. По отношение на мораторната лихва се прилага разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД: първо се погасява главницата (ако длъжникът не е заявил друго).
Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. Обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата.
Задължението за плащане на определена парична сума, когато не съществува уговорка за договорна лихва, е платимо на падежа, без да се дължат лихви на кредитора. При неточно изпълнение за длъжника съществува риск кредиторът да претендира заплащане и на вреди, но липсва определеност на размера на това обезщетение, тъй като то е поставено в зависимост от периода на забавата. За да има погасителен ефект, плащането на част от главницата следва да е прието от кредитора – чл. 66 ЗЗД, след който момент кредиторът не разполага с правото да претендира обезщетение за забава върху платената част от главницата. Също и при забавено изпълнение на целия дълг: кредиторът следва да реализира по съдебен ред вземането си за законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като при липса на уговорка между страните не може да прихваща изпълнението срещу непризнато обезщетение.
В този смисъл законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение, същата се дължи само при поискване и няма характер на лихва като възнаграждение за изпълнение на договорни задължения. Признатото вземане за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е еднородно по своя характер с главницата и от момента на неговото определяне, то не се идентифицира със законната лихва, чрез която е изчислено.
Краен извод:
Присъденото вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция и не следва да се квалифицира като лихва по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Поредността в погасяването му, когато се дължи наред с друго еднородно задължение, се определя по правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Начисляваната законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата представлява последица от уважаването на съдебно предявеното вземане. Определяемостта на обезщетението за забава е поставено в зависимост от плащането на главницата, като законната лихва и в този случай представлява единственото базата, от която се извежда неговия размер.
Решение № 48/25.01.2000 г. по гр. д. № 1065/99 г. на ВКС, ГК, V г.о.;
Решение № 1276/8.10.1999 г. по гр.д. № 577/99 г. на ВКС, ГК, V г.о.;
Решение № 266/12.06.2006 г. по т.д. № 832/2005 г. на ВКС, ТК, II т. о..:
[обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено изпълнение не е лихва]
Разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилага само за възнаградителните лихви, а не касае законните лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, т. е. обезщетението за забавено изпълнение на парично задължение, което по своята същност не е лихва. Вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се погасява след изпълнение на задължението за главницата, като съдът не прилага правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В противен смисъл:
Решение № 431/26.01.2005 г. по гр.д. № 1272/2003 г. на ВКС, ТК, II отд.
[поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД може да бъде дерогирана само със съгласието на кредитора]
Нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД не предвижда забрана страните да уговорят друга поредност за погасяване на задълженията извън посочената в закона, но тази уговорка следва да е двустранно постигната, като поредността не може да бъде наложена едностранно на кредитора от неизправния длъжник. Ако в хипотезата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД в полза на длъжника по няколко еднородни задължения е предоставено право на избор кое от тях да погаси първо, то в хипотезата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, приложима при наличието на един главен дълг, длъжникът няма право едностранно да избира дали да погаси първо главницата или някое от акцесорните й задължения: при липсата на изрично съгласие на кредитора установената в закона поредност за изпълнение на задълженията не може да бъде дерогирана.
Решение № 86/14.08.2014 г. по гр.д. № 6766/2013 г. на ВКС, ГК, IV отд. (не посочено от съда)
[гражданският закон, включително чл. 76, ал. 2 ЗЗД, не прави разлика между различните видове лихва]
Както при доброволното изпълнение, така и в изпълнителния процес, при частично плащане, което кредиторът е приел (чл. 66 ЗЗД) или не може да откаже поради провеждането на принудително изпълнение, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД се погасяват в определена поредност – най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В материята на изпълнението гражданският закон не прави никаква разлика между различните видове лихва – възнаградителна или мораторна (за забава), договорна или законна. Такава разлика не е уредена нито в ЗЗД от 1892 г., нито в ЗЗД от 1951 г., който възпроизвежда съдебната практика, че макар законът (ЗЗД от 1892 г.) да урежда само погасяването на лихвите преди главницата, преди нея се удовлетворяват и разноските. Различна поредност при погасяването е законово уредена само за държавните вземания. В Закона за събиране на държавните вземания и всички последващи закони, уреждащи събирането на такива вземания е установено правилото, че те се погасяват в последователност: главница, лихви, разноски. Това обаче е изрична законова разпоредба, която се отклонява от правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, но която също не прави разлика между различните видове лихва – възнаградителна или мораторна (за забава), договорна или законна.
[как се изразява съгласието на кредитора да приеме погасяване при поредност, различна от посочената в чл. 76, ал. 2 ЗЗД]
Кредиторът не е длъжен, но може да приеме частично изпълнение, като заяви в погашение на коя част от вземането го приема. Ако кредиторът не е заявил или от поведението му не може да се установи категорично в погашение на коя част от вземането приема частичното изпълнение, то погасява най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Кредитът може също да заяви, че е готов да приеме частично изпълнение (напр. в погашение на главницата) и това изявление го обвърза, освен ако не бъде оттеглено преди длъжникът да е извършил или предложил плащане. Ако длъжникът предложи или извърши плащане преди изявлението за оттегляне да стигне до него, извършеното плащане погасява посочената от кредитора част.
Предявяването на иск за част от вземането, напр. само за главницата (този иск от процесуално гледище не е частичен) съставлява изявление за готовност кредиторът да приеме плащане в погашение директно на цялата главница – ако длъжникът плати, погасява главницата и остава задължен за лихви, които може да се претендират в отделен процес; но ако преди длъжникът да е платил, кредиторът предяви искане за присъждане на лихви след предявяването на иска или предяви в отделно производство иска си за изтеклите лихви до предявяването на иска, извършеното след този момент плащане ще погаси първо съответната лихва; тъй като с тези действия кредиторът оттегля изявлението си, че е готов да приеме плащане в погашение на главницата. Предявяването на иск за част от главницата със съответната лихва (тези искове са частични и от процесуално гледище) съставлява изявление за готовност кредиторът да приеме плащане в погашение на съответната част от лихвата и съответната част от главница – ако длъжникът плати, погасява предявената част от лихвата и главницата (както ако задължението е разделено между сънаследници) и остава задължен за останалата главница и съответната част от лихвите, които може да се претендират в отделен процес; но ако преди длъжникът да е платил, кредиторът предяви искове до пълния размер на вземането за главница и лихви, извършеното след този момент плащане ще погаси първо всички лихви върху цялото вземане. с тези действия кредиторът оттегля изявлението си, че е готов да приеме плащане в погашение на за част от главницата със съответната лихва.
Забележка:
Представянето на решението на ВКС се придържа в максимална степен до оригинала на неговия текст. Промените са свързани с форматирането на текста: добавяне на болд, италик, нови абзаци, “изброителни” тирета, както и със заличаване (спестяването) на някои думи, изрази или изречения, които не са толкова значими с оглед въпрос, по който е допуснато касационно обжалване.
За пълното разбиране на даденото от ВКС тълкуване е необходимо решението да бъде прочетено в неговата цялост на официалния сайт на ВКС.