Противоречи ли уредбата в Закона за енергетиката относно сградна инсталация на основни положения в гражданското право?

1. Проблем

Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на отделните имоти в сграда. На практика много рядко се отопляват общите части на етажната собственост, поради което основните компоненти на топлинната енергия са два: тази отдадена за отопление на отделните имоти и тази, отдадена от сградна инсталация.

В Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (НТ) е дадена легална дефиниция на понятието сградна инсталация и е уредено как се определя дължимото възнаграждение за нея. Чл. 153, ал. 1 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия (както за отопление на отделните имоти, така и за отдадената от сградна инсталация). Според правилата на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), обаче след като бъде измерена и премине границата на собствеността, енергията отдадена от сградната инсталация, става собственост на отделния потребител. Той е титуляр на правото на собственост съгласно правилата на Закона за собствеността (ЗС). Уредбата в ЗЕ води до положение, в което цената за използване на енергията се заплаща не от нейния собственик, който е отделният потребител на топлинна енергия, а от лица, които не са нейни собственици – другите потребители в топлофицирана сграда.

В настоящата разработка ще изследвам как уредбата в ЗЗД относно преминаването на собствеността се прилага при продажбата на топлинната енергия. На база на анализа ще направя заключение за съответствие или липсата на такова между правилата относно сградната инсталация в ЗЕ и НТ и основни положения, залегнали в ЗЗД и ЗС.

2. Преминаване на собствеността върху топлинната енергия

Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на сключваните от тях договори, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Те могат да определят престацията, дължима по договора или по индивидуалните ? белези, или по нейните родови белези. Дали престацията е индивидуално или родово определена зависи само от волята на страните.

Задължението е родово определено, когато страните са посочили само неговите общи абстрактни признаци, без да ги конкретизират. Родовите белези разкриват принадлежността на задължението към дадена категория – 1 тон въглища, топлинна енергия за битови нужди и други. Така наприемер според Решение №3392 от 13.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9465 / 2008.г пропан бутан е вещ определена по своя род, а съгласно Решение №5395 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12366 / 2008г. дизеловото гориво е родово определена вещ.

Едно задължение може да възникне като родово определено, но не може да бъде изпълнено, докато престацията не бъде индивидуализирана. Неопределеността на престацията трябва да се премахне. То може да се създаде с относително неопределен предмет на дължимата престация. Но не може да се изпълни, докато не се знае какво конкретно се дължи. Безусловно необходимо е относителната неопределеност на дължимото да се превърне в пълна определеност. Необходимо е да се определят вещите от рода, които се дължат – да се конкретизират. С това задължението се концентрира върху така определените вещи, съсредоточава се върху тях. Те стават конкретен предмет на дължимата престация, относителната неопределеност на дължимото е премахната и нищо не пречи задължението да бъде изпълнено. От задължение с родово определена престация то се превръща в задължение с индивидуално определена престация¹.

Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. С други думи когато бъдат индивидуализирани.

Първият от споменатите начини за индивидуализация на родово определените престации е „по съгласие на страните”. В този случай длъжникът и кредиторът заедно конкретизират престацията – например като отделят вещите, с които ще бъде изпълнено. Възможно е страните да се съгласят, че индивидуализацията ще се извърши само от едната страна – от длъжника или кредитора, който да посочи вещите, с които ще се изпълни. Двустанното или едностранното отделяне може да се извърши по различен начин – чрез премерване, преброяване, етикиране, описване на номерата на книгите на длъжника и други². Така Решение № 6769 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15113 / 2008.г, докладчик съдията Мариника Чернева. Напрактика индивидуализация „по съгласие на страните” може да стане по най-различни начини, стига страните да са се споразумели.

Вторият начин, предвиден в закона, за индивидуализация на престацията на договора, е чрез предаване на вещи от рода. Ако кредиторът и длъжникът присъстват, предаването се извършва чрез връчване на престацията от длъжника на кредитора. Длъжникът губи, а кредиторът установява фактическа власт. От тук следва, че поначало длъжникът извършва индивидуализацията. Той определя конкретното съдържание на родовото си задължение чрез действието по предаване.

Договорът за покупко-продажба (включително за покупко-продажба на топлинна енергия) е договор за dare. Терминът е правнотехнически и означава „да се прехвърли право на собственост или да се учреди или прехвърли друго вещно право”. Договорът за dare, което се превежда "да се даде", има вещно действие (т.е. преминаване на собствеността), когато задължението е за предаване на определена вещ. Собствеността преминава по силата на самия договор. При родово определени вещи, задължението не може да се изпълни автоматично, по силата на договора. Нужен е междинен акт – предаване на вещта лично на кредитора или чрез спедитор, превозвач или поща. Предаването на вещта от една страна я индивидуализира с последствие преминаване на собствеността и същевременно представлява изпълнение на облигационното задължение "да се даде нещо"³.

Индивидуализацията на родово определеното задължение поражда вещно прехвърлителното действие на сделката. По общо правило при продажба на родово определени вещи собствеността, а оттам и рискът преминават върху купувача от момента на тяхното индивидуализиране въз основа на съгласие на страните по договора за покупко – продажба⁴. Така предвижда и чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Преминаването на собствеността върху индивидуализираните единици от рода върху приобретателя настъпва без оглед на това как индивидуализацията е станала – по съгласие на страните или чрез предаване. Индивидуализиращото действие на съгласието е еднакво, адекватно на предаване⁵.

3. Страни по правоотношението за покупко-продажба на топлинна енергия

Дейността по топлофициране съставлява елемент от благоустройствените мероприятия и е пряко свързана с достигане на определен стандарт на живот в социално организираното общество. От друга страна експлоатацията на този вид енергия сочи на удовлетворяване непосредствените интереси на двете страни в правоотношението. Прекият интерес на доставчика е да обезпечи ресурсно реализацията на дейността си и да осигури развитието ?, а за потребителя – да получи определена по своето качество услуга. Очертаната особеност в предмета на отношението обуславя необходимост от специфични правила досежно предпоставките за възникване на правоотношението, но на общо основание, произтичащата от него размяна на блага определя облигационния му характер с присъщото му относително действие. С други думи, вземането за цената на доставена топлинна енергия възниква в патримониума на конкретен правен субект и води до реципрочно задължение в патримониума на друг правен субект⁶.

Продавачи (доставчици) на топлинна енергия са топлофикационните дружества, регистрирани по търговския закон, които са получили лиценз съгласно правилата на ЗЕ. Според чл. 5 от Общите условия (ОУ) на „Топлофикация София” ЕАД (сходна е разпоредбата на чл. 4 от ОУ на „ЕВН Топлофикация България” ЕАД) последната се задължава да доставя на клиентите топлинна енергия за отопление и климатизация в абонатните станции на сградите, както и такава за битово горещо водоснабдяване.

Клиент (купувач на топлинна енергия) съгласно ОУ на „ЕВН Топлофикация България” ЕАД може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно ЗЕ присъединяването на производителите и клиентите към топлопреносната мрежа се осъществява въз основа на писмен договор с топлопреносното предприятие при условията и по реда на НТ. Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие⁷. Според ОУ на топлофикационните дружества купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок.

Като извод следва, че провоотношението за покупко-продажба на електрическа енергия възниква между топлофикационно дружество в качеството на продавач, от една страна, и индивидуалния потребител на топлинната енергия в качество на купувач, от друга страна. Търговското измерване и отчитане на продадената топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване монтирано в абонатната станция на границата на собствеността между топлофикационното дружество и етажната собственост. Отчетеното по този начин количество потребена топлинна енергия за сградата, след като се издави количеството на върнатия кондензат, се разпределя между отделните имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез системата за дялово разпределение.

4. Сградна инсталация

Съгласно легалните определения дадени в НТ "инсталация в сграда" или "сградна инсталация" е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите. Когато към една абонатна станция са присъединени повече от една сграда, всеки от присъединителните топлопроводи е елемент на съответната инсталация в сградата. Съгласно чл. 140, ал. 3 ЗЕ сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Според ЗЕ отоплителните тела, регулиращата арматура към тях, отклоненията от сградната инсталация за отопление, както и отклоненията от инсталациите за горещо водоснабдяване са собственост на клиентите.

Абонатна станция е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите⁸. Абонатната станция е собственост на топлопреносното дружество. Тя се намира на границата на собствеността между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия. Топлопреносното предприятие извършва настройка на абонатната станция (чл. 34 НТ). Средствата за търговско измерване на топлинната енергия са разположени в абонатната станция заедно с общия водомер за битово горещо водоснабдяване, който е монтиран пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване (чл. 45, ал. 3 НТ).

Количеството топлинна енергия се измерва със средства за измерване за търговско плащане (топломери), отговарящи на изискванията на Закона за измерванията. Количеството на върнатия кондензат при топлоносител водна пара се измерва с разходомер. Температурата и налягането на връщания кондензат се измерват с регистриращи термометри и манометри. Количеството и температурата на връщания кондензат от топлопреносното предприятие и клиентите се измерват на границата на собственост (чл. 50 НТ). Топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване – собственост на топлопреносното предприятие, монтирани на границата на собственост на съоръженията. Границата на собствеността на съоръженията между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в самостоятелна сграда или в сграда – етажна собственост, е последната спирателна арматура преди разпределителната мрежа на сградните инсталации (чл. 156 ЗЕ).

Общото количество топлинна енергия, доставена до потребителите в топлофицирана сграда, се определя по показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция на границата на собствеността. Съгласно чл. 54 НТ количеството топлинна енергия се определя, като от подаденото към топлопреносното предприятие или към клиента количество топлинна енергия се приспадне върнатата с кондензата топлинна енергия. От отчетеното количество се приспадат технологични разходи за сметка на доставчика. Останалата енергия е топлинна енергия за разпределение. Тя се дели на две части – топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия за отопление. Най-напред се определя топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и същата се приспада от топлинната енергия за разпределение, при което се получава топлинна енергия за отопление (чл. 142 ЗЕ). Топлинна енергия за отопление също се разделя на две части – топлинна енергия за сградна инсталация, след приспадане на която се получава топлинна енергия за отопление на имотите. Последната се разпределя по имоти, според показанията на индивидуалните разпределителни уреди, а ако няма такива – на база служебно начислени единици. Разпределението на общо предадената енергия касае вътрешните отношения между потребителите.

Съгласно ЗЕ потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, избират метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители съгласно НТ. Когато потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, не изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лице, което е регистрирано в публичен регистър в Министерството на енергетиката и е избрано от клиентите в сграда – етажна собственост съгласно методиката по наредбата. Изборът се извършва с решение на общото събрание на собствениците или на сдружението на собствениците по реда на Закона за управление на етажната собственост (чл. 143 ЗЕ). Относителният дял в отдадената от сградната инсталация енергия се определя по математически път. Съгласно методиката в НТ топлинна енергия за сградна инсталация е право пропорционална на денградусите. За конкретния абонат тя се определя пропорционално на отопляемите обеми за всеки отчетен период респективно отоплителен сезон. Това е законовата уредба на сградна инсталация в ЗЕ.

5. Противоречи ли законовата уредбата на сградна инсталация на основни положения в гражданското право?

ЗЗД е общ закон, който урежда облигационните отношения между равнопоставени правни субекти. ЗС също е общ закон, който урежда собствеността, другите вещни права и тяхното придобиване, изгубване и защита, както и владението и вписванията. ЗЕ е специален закон, който урежда отношенията свързани с покупко-продажба на топлинна енргия от топлофикационните дружества на потребителите. Става въпрос за облигационен договор за покупко-продажба на топлинна енергия. Затова за неуредените в ЗЕ положения се прилагат правилата за ЗЗД и ЗС.

Съгласно чл. 110, ал. 2 ЗС енергията е движима вещ. В договорите за покупко-продажба на топлинна енергия, сключвани между топлофикационните дружества и потребителите на топлинна енергия, престацията е уговорена родово. Топлофикационните дружества се задължават да доставят и да продават на потребителите топлинна енергия. Тя не е определена по индивидуалните ? белези. Безспорно е, че така уговорената престация е родова. В този смисъл е безпротиворечива и съдебната практика⁹. Тъй като ЗЕ и НТ не предвиждат специални правила за преминаването на собствеността на родово определената престация, то приложим е ЗЗД. Следователно сключеният между страните договор определя като приложими правилата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД – правото на ищеца да получи цената предполага предадено определено количество енергия на границата на собственост между абонатната станция и сградната инсталация – арг. от чл. 156, ал.2, т.3 ЗЕ¹⁰. Тъй като полезните свойства на топлинната енергия се изразяват в способността ? да отдава топлина, то и качеството на тази стока е съизмеримо с доставеното количество, измервано от общия топломер. Ето защо, топлопреносното предприятие дължи да осигури топлинна енергия в абонатната станция достатъчно, за да захрани включените към сградната инсталация отоплителни тела според проектната им мощност¹¹.

Топлинната енергия, предмет на договорите за покупко-продажба с топлофикационните дружества, се доставя в сграда, която е свързана с топлофикационната мрежа по тръбопроводи. Тя постъпва в абонатната станция и след като количеството енергия за всеки отделен имот бъде измерено от общия топломер, то преминава по тръбопроводите на сградната инсталация, по която стига до радиаторите на индивидуалния потребител. Индивидуализацията на топлинната енергия настъпва именно при нейното търговското измерване и отчитане, което се извършва чрез средствата за търговско измерване, монтирани в абонатната станция. След като енергията бъде измерена, тя преминава границата на собствеността и от абонатната станция постъпва в сградната инсталация. В този момент се осъществява нейното предаване от топлофикационното дружество към отделния потребител – измереното количество енергия е доставено от топлофикационното дружество на отделния потребител. Напрактика моментът на измерването на топлинната енергия съвпада с момента на нейното предаване. В Решение № 5 от 22.04.2010 г. на Конституционния съд (КС) на Република България по к. д. № 15/2009 г. също е прието, че топлинната енергия се доставя в абонатната станция, от където постъпва в сградната инсталация. Тогава настъпва индивидуализацията на родово определената престация.

Енергията, постъпваща в абонатната станция, е предназначена за конкретния потребител, защото облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия възниква между него и топлопреносното дружество, а не между етажната собственост и дружеството. Когато в сградата има само един потребител на топлофикационни услуги, цялата енергия, която е измерена в абонатната станция е предназначена за неговия имот. Не настъпва никакво последващо разпределение на енергията. Когато потребителите на топлофикационни услуги в сградата са повече, разпределението на топлинната енергия се извършва чрез система за дялово разпределение.

Собствеността на топлофикационното дружество достига до абонатната станция и именно там се измерва общото количество потребена енергия в цялата сграда – етажна собственост. Вътре в сградата в режим на етажна собственост отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на постъпилата топлинна енергия са само между потребителите¹². Индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела в отделните имоти, имат отношение към разпределението на вече доставената енергия между отделните потребители. Те имат отношение към отчитането на вече потребената енергия, към изчисляването на сметките на потребителите и към заплащането на консумираната енергия. Индивидуалните разпрелителни уреди и отчетената от тях енергия нямат отношение към преминаването на собствеността. Тя преминава в един по-ранен момент – след измерването ? от топломера, монтиран в абонатната станция на границата на собствеността. Отчитането и разпределението на топлинната енергия са технически, а не правни въпроси. Съгласно чл. 155 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини: на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация. Начинът на отчитане, изчисляване и фактуриране на потребената енергия не е правен въпрос. Той е технически въпрос и не променя факта, че енергията постъпва в абонатната станция, измерва се от топломера в тази абонатна станция и от там преминава границата на собствеността и постъпва в сградната инсталация. Тя се предава и индивидуализира именно в този момент. Няма как индивидуализацията да настъпва едва при изравняването на действително потребеното количество топлинна енергия, което съгласно чл. 72, ал. 2 от НТ, се извършва един път годишно. Това е един отдалечен по време момент, който не е относим по никакъв начин към преминаването на собствеността върху енергията.

От момента на нейното индивидуализиране собствеността върху топлинната енергия преминава от топлофикационното дружество към потребителите на топлинна енергия. Богата е съдебната практика, според която индивидуализацията на родово определената топлинна енергия настъпва при нейното доставяне на границата на собствеността¹³. Така индивидуализирана топлинната енергия, измерена от топломера, става собственост на конкретния потребител, който е страна по договора за покупко-продажба на топлинна енергия, и е предназначена за отопление на неговия конкретен имот. След напускането на абонатната станция до неговия имот тя преминава през тръбопроводи, част от сградната инсталация. Топлинната енергия преминава по тръби, които не са собственост на дружествата, а на етажната собственост. Енергията, която преминава по тръбите, част от сградната инсталация, е собственост на конкретния потребител, за чийто имот е предназначена. Именно за тази енергия, която се отдава при преминаване през сградната инсталация, се дължи заплащане. То обаче се дължи не от собственика на енергията, а от всички собственици респективно титуляри на вещно право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, в топлофицирана сграда. Както обаче беше изяснено по-горе тази енергия е вече собственост на отделния потребител.

Съгласно правилата на ЗС правото на собственост е неограничено и абсолютно вещно право. То се състои от три права, известни още от римското право като класическата триада: usus, fructus, abusus – право на ползване, право да се събират плодовете и право на разпореждане. Тези съставни части на правото на собственост се означават като правомощия. Това не са отделни субективни права, а елементи от съдържанието на единното субективно право на собственост. Те произтичат от него и са признати от закона като правни възможности на собственика. Следва да се подчертае, че Конституцията на Република България (КРБ) също урежда правото на собственост, като в чл. 17, ал. 3 предвижда, че частната собственост е неприкосновена.

Съгласно правилата на ЗЕ, обаче топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, следва да се заплаща на топлопреносното дружество от всички собственици и носители на вещно право на ползване в сградата. ЗЕ предвижда, че енергията ще се заплаща не от нейния собственик, а от други лица по силата на предвидени в ЗЕ и НТ формули, които дори не държат сметка за реалното потребление. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. В Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС на Република България по к. д. № 15/2009 г. е прието, че заплащането на енергията от всички собственици респективно ползватели в сградата следва от обстоятелството, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект. Това, че сградната инсталация е обща част, е безспорно и то следва от нормите на закона – чл. 140, ал. 3 от ЗЕ. Сградната инсталация обаче следва да се разграничава от топлинната енергия преминаваща по сградната инсталация. Двете са различни вещи и собствеността по отношение на тях е различна. Сградната инсталация е обща етажна собственост, докато топлинната енергия е индивидуална собственост на отделния потребител. Двете понятия не следва да се отъждествяват.

Чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове предвижда, че когато е дадена обща уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонения от нея само ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени от него. Обществените отношения, уредени в ЗЕ, обаче не са от такова естество, че да се налага уредба, която влиза в противоречие с основни положения, залегнали както в самата КРБ, така и в законите! Уредбата в ЗЕ, води до парадокса, че цената за закупуване и използване на една вещ се заплаща не от нейния собственик, а от трети лица. Логично и съобразено с правилата на гражданското законодателство би било разрешението цената за потребената топлинна енергия да се заплаща от лицето, което е поръчало и използвало енергията за отопление на собствения му имот. Ако все пак се приеме, че някои от другите собственици в топлофицирана сграда косвено се ползват от тази енергия, преминаваща през срадната инсталация, то те следва да заплащат за това на нейния собственик – потребителя, а не на топлопреносното дружество.

В ЗЕ няма особени правила за преминаване на собствеността. Прилагат се общите, а именно чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Поради това необоснована и нелогична се явява се уредбата в ЗЕ, която позволява топлинната енергия отдадена от сградната инсталация да не се заплаща от нейния собственик, а от трети лица каквито се явяват етажните собственици в топлофицирана сграда. Факт е, че особеностите на етажната собственост като режим на съжителство задължават всеки участник в общността да се включи в общите разходи. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, обаче НЕ е разход на етажната собственост – тя не е разход за управление и поддържане на общите части на сградата, нито разход за ремонт, реконструкция или обновяване на общите части на сградата, които са дължими съгласно чл. 6 от Закона за управление на етажната собственост от собствениците, обитателите и ползвателите в сградата. Топлинната енергия е движима вещ, която се доставя за нуждите на отделните потребители. Предназначена е за отопление на индивидуално определените им имоти и от момента на индивидуализацията ? при нейното измерване от топломера в абонатната станция е собственост на конкретния клиент, а не на етажната собственост.

Някои потребители в топлофицирана сграда косвено се ползват от топлинната енергия, отдадена в процеса на пренос при разлика в температурата на циркулиращия в сградната инсталация топлоносител и околната среда. Но така отдадената енергия от момента на нейното индивидуализиране е собственост на отделния потребител, а не на етажната собственост, нито на топлофикационното дружество. Затова единственият, който следва да заплаща цената за използване на тази топлинна енергия, е нейният собственик – индивидуалният клиент. След като е запалтил енергията, само той би могъл да има правно обосновани претенции срещу другите етажни собственици за заплащане на възнаграждение за отдадената от сградна инсталация енергия. Това следва от обстоятелството, че само той е титуляр на правото на собственост по отношение на тази енергия. Този въпрос обаче не е предмет на настоящото изследване.

6. Заключение

Топлинната енергия е движима вещ. В договорите за покупко-продажба на топлинна енергия, сключвани между клиентите и топлофикационните дружества, топлинната енергия, предмет на договора, е родово уговорена. Индивидуализацията на уговорената престация настъпва по правилата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД при измерването на топлинната енергия от топломера, монтиран в абонатната станция, когато на практика енергията се доставя. От този момент топлинната енергия преминава границата на собствеността между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия и става собственост на индивидуалния потребител. След индивидуализацията така измерената енергия се пренася по тръбопроводи част от сградната инсталация. За енергията, отдадена при преноса от абонатната станция до отоплителното тяло в имота на конкретния потребител, топлофикационните дружества събират „такса сградна инсталация” от всички собственици и носители на вещно право на ползване в топлофицирана сграда на основание ЗЕ и НТ. Това обаче противоречи на основни положения в гражданското право, нормативно установени в ЗЗД, ЗС и КРБ. Получава се парадоксът, че за отдадената от сградна инсталация енергия се заплаща не от нейния собственик, а от всички етажни собственици в топлофицирана сграда. Уредбата в ЗЕ относно сградна инсталация, позволяваща тази практика, противоречи на основни принципи на правото и следва да бъдат предприети законовите мерки за преустановяването ?.

Бележки под линия:

1^ Кожухаров, Ал., Облигационно право – общо учение за облигационното отношение, Софи-Р, 1993г.

2^ Калайджиев, А., Облигационно право – обща част, шесто издание, Сиби, С., 2013г.

3 ^Решение № 316 от 09.01.2006 г. на ВАС по адм. д. № 5714/2005 г.

4^ Решение № 118 от 1.12.1956 г. на ВС по гр. д. № 103/56 г., ОСГК.

5^ Кожухаров, Ал., Цит. Съч.

6^ Решение от 23.05.2014 г. по гр. д. № 598/2013 г. на Софийски районен съд.

7^ Така Решение № 2364 от 07.07.2016г. по гр. д. № 9294/2015г. на Районен съд- гр. Пловдив, XXII с-в.

8^ Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ.

9^ Решение № 2654 от 08.04.2013 г. по гр. д. № 1627/2012 г. на Софийски градски съд и др.

10^ Решение от 19.06.2014 г. по гр. д. № 50910/2012 г. на Софийски районен съд.

11^ Така Решение от 18.05.2015 г. по гр. д. № 27264/2014 г. на Софийски районен съд.

12^ Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС на Република България по к. д. № 15/2009 г.

13^ Така Решение от 19.06.2014 г. по гр. д. № 50910/2012 г. на Софийски районен съд и други.